Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Годината, през която едно момче стана мъж 🇧🇬

Годината, през която едно момче порасна и стана мъж
Приемните изпити за МЕИ навремето бяха пет – писмен по български, писмен и устен по математика и писмен и устен по физика. При тогавашната петобална система като се прибави и общия успех от гимназиалната диплома се получаваше максимален бал 30. Моя ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

2011-03-19T01:44:32+02:00 2.3K 7

Смехотворно! 🇧🇬

Днес ми е напрегнато
и на тебе, лист, се доверявам -
колко бъсках си главата
и с аромата на слепотата
просто без много успехи ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-03-18T22:30:00+02:00 1.1K 1

Раздялата 🇧🇬

Вик раздра простнаството. Вик за помощ и пърхащи криле. Вик, който идваше нейде из дън земята. В стаята се спускаше мрак. Навън се чу крясък на нощна сова. Сред тъмата, върху спалнята, над която беше иконата на Богородица, тихо стенеше Невена. Тялото ù беше се променило до неузнаваемост.
Стефан, чов ...

mari45

Проза » Рассказы

2011-03-18T22:26:42+02:00 839 2

Ключът на Хермес - Двадесет и втора глава 🇧🇬

Симпатичната френска комисарка удържа на обещанието си и уреди италианските си колеги да огледат жилището на Бернар Гийом. Това стана едва в късния следобед, след като всички останали заинтересовани страни като местната полиция, прокуратурата и най-вече журналистите си бяха отишли. Внушителната шест ...

aplamen

Проза » Повести и романы

2011-03-18T19:15:58+02:00 1.2K

Изгубена любов 🇧🇬

Яд ли те е за пропилените години; яд ли те е сега, когато си тръгваш, за неизказаните думи? Свикна с тъгата в себе си; само погледи остави, казващи хиляди думи - думи, извиращи от сърцето. Съжаляваш ли, че не се осмели да признаеш, че още изгаряш? Защо не можа да преглътнеш гордостта си, защо не ост ...

missklara

Проза

2011-03-18T19:15:43+02:00 1.2K

Най-голямата грешка 🇧🇬

Най-голямата грешка, която допускат днешните тийнейджъри в живота си... а това може да се окаже най-голямата им любов...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се п ...

play-girl

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-03-18T19:07:36+02:00 1.4K 2

Изповед 🇧🇬

Там, където се раждат звезди
(През вярата в моите очи, една чиста и истинска изповед на душата ми...)
Мъка ми е тук, вътре - на сърцето камък ми лежи. Искам да не е така. Искам да мога да разговарям с него, без да се тревожа. Без да ми е нервно. Искам да знае, че го обичам, но и че, без да ми помага ...

Meglena

Проза

2011-03-18T18:56:04+02:00 1.8K 1

Белязана 🇧🇬

- Кажи ми, ще дойдеш ли на партито довечера? - не знам за кой пореден път питах Даниела.
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...

elenasim1

Проза » Рассказы

2011-03-18T12:28:26+02:00 992 7

Десет златни правила за манипулиране 🇧🇬

Уважаеми грамотни и неграмотни интернет потребители,
На Вашето PC току-що беше изтеглен първият брой от поредица насоки, наръчници и правила, обобщаващи различни поведенчески аспекти и други характеристики на неприятните и откровено дразнещи моята скромна особа прослойки от обкръжаващата обективна и ...

without_a_definition

Проза

2011-03-18T12:01:43+02:00 2.8K 1

Среща 🇧🇬

С Р Е Щ А
Не беше уморена. Прибра се от работа, изми всичко, което Той беше оставил в мивката, включи пералнята, приготви вечеря...
Влезе в хола, включи компютъра. Дано да е на линия. Защо му отказа да се срещнат преди два дни? Проклетият нет нещо се бавеше...
На линия е! След обичайните поздрави я ...

nikjelev

Проза » Рассказы

2011-03-18T11:54:28+02:00 793 1

Утешения при различни нещастия 🇧🇬

11. Утешения при различни нещастия
(Глава от книгата ми "Бащини съвети и поуки")
Мъдрият и добър човек умее да утешава хората в техните нещастия.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. С тези думи Лев Толстой е искал да каже, че на хората могат да се сл ...

Ангар

Проза » Другие

2011-03-18T08:10:06+02:00 4.2K 3

За цветето 🇧🇬

За цветето
“Един удар и бягаш. Влизаш, правиш го и бягаш. Трябва да отидеш при твоето цвете възможно най-бързо. Да ù кажеш какво си направил. Тя ще се зарадва. Ще те похвали. Да. Бързо удряш и да те няма.”
“А колко точно бързо е много бързо?”
“Достатъчно бързо!”
“Да, да, точно така. Достатъчно бързо.” ...

morigana

Проза » Рассказы

2011-03-18T00:07:45+02:00 2.2K 3 10

Как и защо се отказах от бокса 🇧🇬

Как и защо се отказах от бокса
Когато бях ученик в гимназията, нямаше и помен от сегашното изобилие и разнообразие от най-различни по вид и съдържание модерни занимания и т.н., въпреки че, поне според мен би било по-добре значителна част от тях въобще да ги няма. Затова пък спортувахме много. Футбол ...

ХристоЗапрянов

Проза

2011-03-17T23:56:30+02:00 1.1K 1

Знаеш колко те обичам, нали? 🇧🇬

„Знаеш колко те обичам, нали?”- шепнеше ми Самотата.
„Разбира се”- отговарях ù без глас, без думи, в главата си. Бях сигурна, че ме чува. Нали беше вътре в мен?
„Разбира се, че ме обичаш. Очевидно много. Винаги си тук. Когато него го няма. А него почти винаги го няма. Преди месеци беше тук поне за ч ...

JustaLittleKid

Проза » Письма

2011-03-17T23:55:07+02:00 1.9K 2

Бумеранг 🇧🇬

Стоях в колата, с едната ръка на волана и другата в готовност да запаля мотора. Блуждаещият ми поглед проследяваше обсебелите ме мисли през последните две години.
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...

elenasim1

Проза » Рассказы

2011-03-17T12:25:56+02:00 953 7

Сълзите в очите на баща ми... 🇧🇬

Сълзите в очите на баща ми…
Дойде и съобщението, че съм приет в МЕИ. Радостта ми беше голяма. Щях да ставам инженер. Най-после мечтата още от невръстно дете щеше да се изпълни. Сърцето ми, както се казва, щеше да изскочи от гърдите ми от радост.
По време на вечерята усетих, че баща ми е нещо напрегн ...

ХристоЗапрянов

Проза

2011-03-16T23:53:25+02:00 1.7K

Защо ли? 🇧🇬

-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят ...

Eia

Проза » Другие

2011-03-16T23:08:47+02:00 1.7K 28

За тогава, когато сега наистина ще е някога... 🇧🇬

Някой ден ще обърнем главите си назад. Назад във времето... Там, където бяхме млади. Там, където бяхме неразумни.
Някой ден ще погледнем и ще видим едни съвсем различни хора от това, което сме в момента. Ще видим деца, които не се тревожат за нищо, които живеят за мига...
Някога, когато се обърнем н ...

Slamiliq

Проза » Рассказы

2011-03-16T22:25:19+02:00 6.6K 1

В панаир махала 🇧🇬

Прехвърлило май и прелитнало през топлия юни, времето застина по средата на юли и не искаше да се мърда от там. Слънцето намери мястото си на върха на небето и го пазеше ревностно от всяко случайно попаднало облаче. Беше забранило и на въздуха да мъдра и гледаше високомерни и сухо цялата земя. Хране ...

morigana

Проза » Рассказы

2011-03-16T21:45:51+02:00 1.4K 4

3 глава 🇧🇬

3 глава
В същото време, на няколко хиляди километра от Ел Ей, един мъж, около 30-годишен, приглаждаше едва наболата си брада, докато съзерцаваше безизразния хоризонт.
- Итън! - извика един от моряците на кораба с ясен индиански акцент.
Мъжът отклони погледа си от морската шир и попита закачливо:
- К ...

lena-moon

Проза » Повести и романы

2011-03-16T21:43:01+02:00 1.2K

Организацията 🇧🇬

Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. При ...

blagae

Проза » Рассказы

2011-03-16T21:25:47+02:00 978

Янка 🇧🇬

След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...

Volter

Проза » Рассказы

2011-03-16T21:11:33+02:00 799

Балтия и моторна резачка 🇧🇬

Басня
Стърчали си от един ботор една балтия и една модерна моторна резачка. Балтията била стара, ръждива със хлабав сап и поизживяла времето си, а резачката била модерна, ярко червена със добре смазана верига и изглеждала отлично.
- Много ти е прогнила дръжчицата, вуйно - присмяла се резачката на ов ...

йеромонах

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-03-16T21:00:29+02:00 1.3K 1 3

Смут 🇧🇬

Двор! И порта!
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2011-03-16T20:59:04+02:00 882 2

Моят свят в черупка 🇧🇬

Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...

rarebird

Проза » Другие

2011-03-16T20:55:26+02:00 3.1K 3 16

10.10.10 завинаги 🇧🇬

Помниш ли един прекрасен ден, в който ние с теб вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния залез край кея, тогава… облаците бяха покрили небето и слънцето се бе сгушило в красивото му скривалище. Небето беше тъй светло и красиво и добавяше нещо специално към своя чар на интересната дата, събрала в се ...

petq-marinova

Проза » Рассказы

2011-03-16T20:35:24+02:00 1.7K 3

Край в началото (22) 🇧🇬

Сесил
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фэнтези

2011-03-15T23:40:25+02:00 845 1

2 глава 🇧🇬

2 глава
Рик Летърман се събуди, облян в пот. За пореден път този кошмар не му позволяваше да си поеме дъх. Чаршафите бяха полепнали по него и събрани на куп. Рик погледна аналоговия часовник. 3:30 часа. Както обикновено-помисли си той. Нямаше смисъл да се опитва да заспи отново. Знаеше, че нямаше см ...

lena-moon

Проза » Повести и романы

2011-03-15T22:52:33+02:00 1.2K 1

Мисията 🇧🇬

Отначало не му повярваха. Толкова усилия положи да ги убеди, че това, което е видял, не е плод на фантазията му, а наистина съществува...
Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо с ...

Довереница

Проза » Рассказы

2011-03-15T22:03:57+02:00 1.2K 15

Memento mori (Смълчаната църква и чешмата на щастието - II част) 🇧🇬

“Смъртта е събличане на всичко, което не сме. Тайната на живота е да умреш преди смъртта и да разбереш, че смърт няма.” ( Екхарт Толе)
С разкопчана пазва нощта приласка скитащите. Ира погали, с все още мокра ръка, ослепелите от взиране в небето, братови очи. Томината глава клюмаше като увяхнала хриз ...

azura_luna

Проза

2011-03-15T21:58:42+02:00 1.6K 21

Цената на хляба 🇧🇬

С учителя по практика се натоварихме на автобус Хасково - Мадан.
Пристигнахме привечер.
Там ни чакаше открит камион, с който потеглихме към рудник Върба.
Бяхме осем момчета и две момичета.
Останалата половина от класа заминаха за рудник Маджарово. ...

Volter

Проза

2011-03-15T21:40:41+02:00 940 1

Сънища и копнежи 🇧🇬

Сънища и копнежи
Беше един от онези мартенски дни, когато пролетта изпращаше зов на слънцето да ни порадва с топлотата си, да ни напомни, че тя е близо и остава още малко. И все пак хладният мартенски вятър напяваше леко, нежелаещ да отпусне хватката си над земята. Нежно обхождаше косите и лицето ù, ...

AnnATeo

Проза » Рассказы

2011-03-15T21:34:35+02:00 996

Отмъщение от ада 🇧🇬

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
Даниел спокойно се разхождаше в парка, като се радваше на разцъфналите дървета. През пролетта, когато всичко сякаш се е събудило за нов живот една такава разходка действа особено приятно и отпускащо на душата. Той крачеше засмян, с тихи и бавни ...

donkooooo

Проза » Рассказы

2011-03-15T21:28:08+02:00 1.2K 4

Да бъдеш някой друг 🇧🇬

Към девет и половина, след няколко бурни спора на футболна, политическа и филмова тема и още по-бурни приятелски помирения, празненството по случай четиридесетия ми рожден ден утихна, което стори път на „Часът на горещия стол”. „Столът”, както разговорно го наричахме, с цел постигане асоциация с еле ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

2011-03-15T20:12:06+02:00 956 1 1

Архитекти 🇧🇬

Когато влезе в заседателната зала, главен архитект Илиян Маринов се спря до вратата. Двамата седяха един до друг, навели глави над поредния проект. И преди ги беше виждал да работят заедно, та нали бяха част от един екип. Но за пръв път изпита ревност. Прободе го като с нож. Изненада се от собствена ...

blagae

Проза » Рассказы

2011-03-15T19:53:02+02:00 1.4K

Безлюдна душа... 🇧🇬

14.06.2010, 08:14

petq-marinova

Проза

2011-03-15T19:08:19+02:00 1.1K

Нека погледнем от светлата страна на нещата 🇧🇬

Ако си попаднал в задръстване с колa, не се отчайвай. Има хора в
този свят, за които шофирането е нечуванa привилегия.
Ако имаш лош ден на работа:
Помисли си за човек, който е без работа в продължение на години.
Ако си бил отчаян или разочарован във връзката си... ...

martines1

Проза » Другие

2011-03-15T18:59:47+02:00 712

Сълзите на една истинска газела 🇧🇬

Сълзите на една истинска газела
(Кратък откъс от „Ловецът“)
При едно от многобройните ми влизания в Сахара, моите хора ми казаха, че един от арабите казал, че в съседния район имало стадо газели и че ако проявявам интерес, мога да отида на лов. Приех не толкова заради лова, колкото заради възможност ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

2011-03-15T03:44:30+02:00 1.5K 3

Фетиш 🇧🇬

Страшно ли е да сравняваш мъжете с обувки? Това означава ли, че имаш скрит фетиш? Извратено чувство за стил? Или просто си пристрастен към хубавите аксесоари и мъжете...
За мен мъжете са като обувките. Дори когато в гардероба ти няма повече място, продължаваш да се оглеждаш жадно по витрините, в тър ...

desi.mandradjieva

Проза » Другие

2011-03-14T09:43:15+02:00 2.3K 14

Случаен свидетел 🇧🇬

СЛУЧАЕН СВИДЕТЕЛ
Беше работен ден. Смяната започна в седем сутринта, както обикновено.
Денят си личеше, че ще е напрегнат. Ръководителят циркулираше и подвикваше на този и онзи, че не трябва това да е така, че няма време, темпото е слабо и т.н.
Жената, която отскоро беше постъпила на работа тук, се ...

джуди

Проза

2011-03-14T09:39:42+02:00 846 6