Проза

41,8 результатов

Грях... 🇧🇬

“Не трябва да го правя! Не, спри се! Не мога…”
Вътрешните гласове се бореха един с друг. Грешно беше и тя го знаеше. Не разбираше какво става с нея. Сякаш нямаше контрол над себе си. Мразеше се заради тези мисли, тези желания…
Цяла година я иска тая любов, чака я, бори се за нея, а сега какво правеш ...
1.3K 1

Ученик, китара и естрадна певица 🇧🇬

Ученик, китара и естрадна певица
(Откъс от Детство и юношество)
Вече бях в единайсети клас. Беше зима – много сняг, студ и леден вятър. Една вечер към десет и половина някой почука на прозореца на стаята ми. ..? Беше Батюшка.(Петър Лянгозов - учителят ни по руски език и мой приятел)
Излязох веднага. ...
1.8K 4

Истинското ми "Аз" 🇧🇬

Истинското ми "Аз"
Пред мен има поне стотина метъли, мятащи като в транс спластените си мазни коси. Хванала съм някакъв микрофон, който има формата на осакатен член и се дера в "деат" както никога до сега. Зад мен свирят още петима метъла, които са в стил садо-мазо - голи до кръста, с кожени пантало ...
1.4K

Не чакам отговор! 🇧🇬

Писмо
До В!
МОЛЯ ТЕ, ИЗЧЕТИ ДОЛНИТЕ РЕДОВЕ, ПРЕДИ ДА ИЗТРИЕШ!
НЕ ЧАКАМ ОТГОВОР, НО АКО НАПИШЕШ ЕДНА-ДВЕ ДУМИ, ЧЕ МЕ МРАЗИШ и си ме ЗАБРАВИЛ ИЛИ ПЪК, ЧЕ ПОМНИШ МИНАЛОТО С УСМИВКА, ще ми помогнеш.
Здравей, трудно ми е да пиша и затова не знам как да започна. Но ще се опитам да бъда максимално кратка с ...
1.6K

1 глава ( Началото) 🇧🇬

1 глава
Гъстата мъгла поглъщаше всеки лъч светлина, опитал се да проникне през нея. Задушаващата тъмнина не му позволяваше да види собствените си обувки. Беше като в капан. Споменът за отминалия прекрасен ден все повече избледняваше.
И точно когато мислеше, че е изгубен, се появи... Тя. Бледата ù ко ...
1.2K 5

Последна песен... 🇧🇬

Последни 10 минути до изгряващото утре... Ритмично сънят ме поглъща и ме носи към притихналото ми легло. Последна песен с последни откоси от любимите ми ноти – тези с пълнеж от замечтаност... Последна глътка вода от минералните капки, изпълващи пластмасова обвивка от литър и половина. Последни 5 мин ...
748

Ключът на Хермес - Двадесет и първа глава 🇧🇬

Пред Нотр Дам вече се бе събрала любопитна тълпа. Имаше и туристически групи, които не можеха да влязат в църквата заради полицейския кордон, опасващ входа. На площада отпред бяха спрели няколко полицейски автомобила със светещи лампи, а линейка си проправяше бавно път към стълбището на катедралата. ...
856

Край в началото - продължение(21) 🇧🇬

Сесил
Очаквах да приключи животът ми. Пропадах в тъмната бездна, готова всеки момент да настъпи краят. Но, предполагам, съдбата бе взела друго решение за мен. Така или иначе, ми отне това, което най-много обичам. Моето семейство...
"Дали има вероятност да ни срещне отново?"
Най -ужасното нещо, което ...
788

Пореден 🇧🇬

Ако ме потърсиш, за теб винаги ще бъда срещу огледалото, където ме остави. На свещи лицето ми е тъй невинно. Не се подлъгвай, щом ангел видиш нежно да те гали. Дъждът докосва едва изваяното тяло. Отдавам се на теб изцяло. Бих могла да стена във ръцете ти и бих могла да те докосна като дъх на ангел. ...
1K

Разкаянието на разбойника 🇧🇬

Седемнайсетгодишен Митю Ганев бил чирак у дядо Сево.
Дядо Сево е баща на баба.
Чиракувал три месеца - от ден до пладне.
Една вечер дядо Сево вижда, че задниците на воловете са целите в кръв…
- Откъде тая кръв по воловете? ...
5.6K 3

Приказка за лека нощ 🇧🇬

Хайде, малките, време е да си лягате вече...
- Мамо, молим те, разкажи ни приказка за лека нощ!
- Добре, но кратка:
Имало едно време далечно царство, в което живеела красива...
- Нее! Мамо! Не искаме такава приказка! Моля те, разкажи ни някоя от твоите! ...
2.2K 4

Ключът на Хермес Двадесета глава 🇧🇬

Аутопсията на тялото на шофьора на таксито Ренато Чечини установи, че е бил удушен. Най-вероятно с гарота. Смъртта му беше настъпила около деня на пътуването на банкера Краньоти – 17 юли или най-късно на следващия ден. Без съмнение катерът бе превозвал Краньоти. Откриха негови отпечатъци в пътническ ...
758 1

Предател 🇧🇬

Ръцете ми галеха мраморната плоча вече половин час. Бяха замръзнали, чувствах студ в цялото си тяло. Започнах да почиствам отново снимката, когато погледът ми се спря на фенера: до свещите в него имаше някаква хартия. Отворих, разгънах...
„Кирчо, мой скъпи Зайо, след толкова години още не мога да св ...
1.9K 21

Колкото повече... 🇧🇬

Колкото повече аз съм далеч от теб,
толковa повече те искам тук.
Колкото повече правя без твоята любов,
толковa повече те искам близо дo сeбe си.
Знам, че няма особен смисъл ...
787

Живот 🇧🇬

Аз обичам един-единствен. Името му е Живот. Обичам го всеотдайно, нежно, лудо, екстремно... Той е прекрасен. Всеки човек обича - обича децата си, родителите си, половинката си, приятелите си... Това е Любов, но тя е възможна, защото го има Него – най-великото творение на майката Природа – Живот. Обл ...
1.2K

Едноръкият 🇧🇬

Към този нечовешки страшен хълм,
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов. По едно време ...
777 1

Портрет - 15 част 🇧🇬

Продължавам, с ваше разрешение, историята...
Картината "Кафе в Монмартр" е дело на млад китайски художник - Haixia Liu.
Роден 1962 г в провинция Хубей - Китай, в семейство на артисти. Вероятно затова е такъв талант!
Б.
Разказ на Мария. ...
747 1

Край в началото - продължение(20) 🇧🇬

ОБЪРКАН
Ари
Стоях, неподвижно загледан в звездите, които ни заобикаляха и през замъгления ми поглед се въртеше един и същи кадър. Колкото и години да минаваха тук, на това необятно място не можех по никакъв начин да си простя. Не можеше да няма някаква, дори и минимална възможност, за да я спася. До ...
856 2

Муши 🇧🇬

Мишленцето Муши живяло скрито в една бедна къщурка. Всяка вечер, когато всички си лягали, излизало и си събирало храна. Тихомълком, мишокът се промъквал във всяко кътче. Един ден обаче в къщата дошъл големият плъх Доби. Той се опитвал да прогони мишлето, за да си събира сам всичката храна.
- Мишок, ...
1K 1

Панделка за приятели 🇧🇬

Много, много отдавна, още преди началото на времето, когато ден и епоха били наричани с едничката дума йон, на света са появили дърветата. Те израствали бавно, вплели нозе в дълбините на земята и опрели красивите си корони в небето. Щом застудеело и завалявали първите есенни дъждове, дърветата се на ...
1.7K 2

Дъщерите на краля 🇧🇬

Имало едно време един крал, който имал три дъщери. Но те съвсем не били красиви, както в останалите приказки. Напротив! Били грозни и имали много недостатъци. Най-голямата била грозна като смъртта - с много остри черти и много пъпчива. Средната пък била толкова тлъста, че едвам се движела, а най-мал ...
3K

Пътят на Петров I - Услуга 🇧🇬

“Пътят, посочен с напътствие,
не е извечният Път.
Име, наречено с име,
не е вечното име.”
Дао Дъ Дзин ...
1.3K 1

Спомен 🇧🇬

Къща от кирпич - дигната метър от земята.
Кат с две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван, наковани тънки дървени летви, замазани с вар.
Подът пръстен.
През месец баба го замазва с черна лепкава кал. ...
1.3K

Сълзи 🇧🇬

Сълзите са дъждовни капки на душата.
Те са тихи думи на скръб.
Сълзите са по-хубави от усмивка,
когато те идват от тези, които обичаш.
Сълзите са любов за приятел, скромен подарък. ...
772

Край в началото - продължение(19) 🇧🇬

Изведнъж Ромео спря и сви предните си крака, като се опитваше да задържи мен и Ари на гърба си. Ловко преметнах Ари на рамото си и скочих върху пясъка. Хиляди песъчинки под краката ми се разтанцуваха във всички посоки. Клетото животно се отпусна безпомощно пред нас и изцвили жално. Ромео бе дал всич ...
881

Самота 🇧🇬

Всеки човек понякога се чувства самотен и сякаш целият свят е против него. Живеем в град, в който никой не се замисля другият как е, след като си го блъснал в метрото, в автобуса, след като си го настъпил, бутнал, ударил, обидил... Всеки ли в този свят е егоист, или всеки е принуден да бъде. История ...
808

Последните часове на август 🇧🇬

Последните часове от горещия август. Вече стана хладен и ветровит. За да отстъпи място на тъжния септември. И може би да открадне малко време за топлината на прегръдките, за които лятото се оказа доста кратко, за да приюти нощем. Малко помъдрял като че ли ще се съм утре. Малко по-сериозен, запазил, ...
857 1

Трън 🇧🇬

Не можеш да разбереш с какво толкова я привлича това градче, забравено вероятно и от дявола. Или по-скоро не се опитваш да разбереш, защото просто ти е омръзнало врънкането ù да я заведеш в Трън. Сигурно пак е чела някъде нещо и мухата е влязла в главата ù, а самата тя се държи по-досадно и от насек ...
1.8K 11

Край в началото - продължение(18) 🇧🇬

– Мамо, затвори си очите. - каза със спокоен глас Ари.
Веднага ги затворих и усетих малките му ръчички върху лицето си. Почувствах хладнина.
– Вече можеш да ги отвориш. Знаеш ли, малко е рано за разходки, но пък аз бих ти правил компания, ако искаш. - каза малкият ми ангел с меденото си гласче.
– Ра ...
896

Овчарчето с двете големи кучета 🇧🇬

ОВЧАРЧЕТО С ДВЕТЕ ГОЛЕМИ КУЧЕТА
Дядо ми Христо (по майчина линия) имаше стадо овце. Не беше голямо, но все пак стадо, в което бяха включени и овце на други стопани. За лятото или наемаха овчар, или самите собственици на ротационен принцип се грижеха за овцете. По онова време в нашия край се отглежда ...
3.4K

Качамак с пръжки 🇧🇬

Възрастна жена, със сандвич в ръка, тичаше след своя внук!
Внезапно преплете крака и се строполи…
Помогнах ù да се изправи, но тя отново хукна след палавника!
Детето се превиваше от смях…
Гледах след жената и неволно си спомних... ...
1.9K 5

Няма втори! 🇧🇬

Кретен от класа си
и няма втори като теб,
които само по купони
и по какички с дълги крака
и с къса пола да ходи... ...
1.3K

Простички мисли на един обикновен човек 🇧🇬

Светът е по-красив, когато намираш поне една причина да обичаш онези, които те хулят.
Понякога, критериите за добро и зло са невидими за логичния ум, но всеки от нас притежава достатъчно мощни и точни сетива, които са способни да „виждат” отвъд него и да ни помагат да откриваме пътя към Истината.
Ко ...
1.4K 8

Импресия (от стъпките на времето по планинска пътека по пътя на вятъра и други неща) 🇧🇬

… оглеждам се. Пусто е и не бързам за никъде, не само защото няма накъде да бързам, но и защото отдавна вече съм мокър до кости от ревналия октомврийски дъжд… той вече само хлипа и сълзите му бавно, на тънички струи се стичат от измокрената ми коса към челото, веждите, заобикалят очите ми и се плъзг ...
883 5

На моя единствен фен 🇧🇬

Моят фен е Бари.
Бари Мос.
Бари е моят единствен фен.
Той разказва на всички за най-великата книга. Ха. Моята книга. За моята цигуларка и моята лимонена горчивина.
Бари е на 76, жена му Бени беше на 77. Заварих ги тук преди три години. ...
1.4K

На брега 🇧🇬

НА БРЕГА
Една от дъските на пейката беше счупена. Това създаваше известна некомфортност на тия, които сядаха. Но тя не обръщаше внимание на това. Чувстваше се замаяна. Толкова нежно галеше ръката ù... Говореше нещо. Не го чуваше. Чуваше само ударите на сърцето си. И нежната игра на вятъра, който се ...
765 1

Дара, време е да извадиш банския си 🇧🇬

- Дара, време е да извадиш банския си.
- Не, Пан.
- Предпочиташ да отидеш на плажа гола?
- Предпочитам да си стоя облечена в стаята.
- Мързел. ...
1.9K 1

А те не издържаха 🇧🇬

Тя истината знаеше,
истината, знам,
и той я знаеше.
Знаеха...
но никой нищо не казваше. ...
810

Невзрачната усмивка 🇧🇬

Тя е тиха... и привидно кротка. Но от цялата негативна енергия, която се излива върху нея, е агресивна. Оставя се да я мачкат, но въпреки това изпитва гняв. Добре, че притежанието на оръжие е незаконно, защото щеше да ни настреля всичките до един. Тя се мрази и не би искала да е тук и сега... Не зна ...
1.1K 3