Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

* * * 🇧🇬

Когато си тъжен... Не си сам. Имаш компанията на твоите сълзи, които пречистват твоята душа и докато падат, ти дават ласката, от която се нуждаеш, когато чувстваш, че ти тежи от болката, усмихни се и се успокой, жив си и си спасен... И да чувстваш е част от живота...
Притеснявай се, когато няма да с ...

Къдравиа

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 3

Благодаря ти 🇧🇬

Благодаря ти. За всичко. И за хубавите мигове, прекарани с теб, и за ужасните. Благодаря ти, защото това, което съм сега, го дължа на теб. Всичко, което се случи между нас през тези толкова дълги и кратки години, ме промени завинаги. Днес съм различен. Всичко в мен е различно. Преди не бях добър чов ...

AndyVTR

Проза » Рассказы

1.3K

Детска количка 🇧🇬

Д Е Т С К А К О Л И Ч К А
Количката весело подскача по тротоара, бурканите ми вътре в чувала странно звънят. Есен е. Обичам го този сезон. Просто го обичам. Притихнал, спокоен, ухаещ. Като знак за вечност. Боготворя го. Защо плача? Есен е, а аз плача. Количката и бурканите пеят, аз плача. Слънцето м ...

StefkaGaleva

Проза » Рассказы

1.5K 1 12

Портрет - 10 част 🇧🇬

Разказ на Роже.
Само да знаеш… Извини ме! Заповядай тук - на бара! Кафе? Чай? Бързам да ти разкажа какво се случи вчера, а и тази сутрин. Представяш ли си? Пристига онзи влюбен младеж - Никола и носи на един лист изписани някакви знаци. В първия момент си помислих - побъркал се е май съвсем, но… не ...

kalin8

Проза » Рассказы

749 1

est deus in nobis 🇧🇬

Има в нас Бог... Бог... той е любов и сила, и вяра, и надежда, и смелост... Бог е победа и възможността да победиш... Бог е сън и мечта, и дарбата да ги осъществиш... Бог е усмивка и доброта, и мила дума. Бог е протегнатата към теб ръка... и онзи стимул, който движи в твоите вени кръвта... Бог е кра ...

Aija

Проза » Другие

1.2K 1

Ударите на съдбата - епизод 3 🇧🇬

Ударите на съдбата 3 - Гората над Целие
ужаси, сериал
Смъртта на отец Хайнц Грубер оказа по-голямо въздействие върху другите, отколкото Карлос си мислеше. На е-мейла и в интернет страницата се получиха множество съболезнователни писма и телеграми. Съпричастие освен немското и италианското контраразу ...

donkooooo

Проза » Рассказы

949

Души като разменни монети 🇧🇬

Когато пишех най-силните си стихове, перото го държеше болката – чистачката с метла от рими.
Когато и ти затвори вратата на дома ми за последен път, хванах сметалото и отмятах мъниста в ляво и дясно, претеглях плюсове и минуси, отново търсех равносметки.
Търкулваха се годините, снимката ми стоеше в ...

iachovska

Проза » Другие

1.5K 3

Нощта на... един миг 🇧🇬

Впечатлена съм. Целият този хаос от миналата и по-миналата вечер ми завъртя главата и в момента пред себе си виждам колаж - хора с почти сливащи се лица, някакви запалени факли, подмятани във въздуха с невероятно умение, клоуни, онзи филм, прожектиран на най-обикновената стена на най-обикновената ул ...

StarDustColour

Проза » Другие

1.2K

Аз съм твоята мека възглавница 🇧🇬

Аз съм твоята мека възглавница. И ти имаш нужда от мен... Предимно нощем... Да легнеш върху мен, да ме намачкаш, да ме оформиш така, че да съм ти удобна.
Да, аз съм ти възглавницата. И така съм се сляла с леглото ти, че дори вече не ме забелязваш. Когато заминаваш на път, не ме взимаш със себе си. Т ...

petka-spagetka

Проза » Другие

1.1K 9

Хората са... 🇧🇬

Хората са зверове и се изяждат един друг всеки ден, а когато нямат кого да изядат, се самоизяждат – бавно и пестеливо.

LordZombie

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 1

Не всичко е театър 🇧🇬

Озарени от меката романтична светлина на червената тоналност, преплетена с нежността на малките пламъчета, идващи от розови свещички, два погледа се взираха един в друг. Две кристално чисти очи, дарени с нюанса на морската вода, принципно напомнящи на кубче лед, сега озарени бяха от пожар. Насреща и ...

radity55

Проза » Рассказы

1.5K 1

Как оцелях сред оловото - І. Как започна всичко 🇧🇬

Войната във Виетнам започна. Стояхме пред телевизора – аз, майка ми, баща ми и сестра ми – и слушахме как Айзенхауер изнася вдъхновяваща реч за героизма на американските войници и подлостта и жестокостта на комунягите. Затова решил да прати една дузина нещастни копелета, да ходят да получат по куршу ...

NNY

Проза » Рассказы

1.2K 2

Към стадото на лудостта... 🇧🇬

*
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...

vseki.sledvasht

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Нощни лампи 🇧🇬

Тя седеше мълчаливо на бордюра и обмисляше живота такъв, какъвто го виждаше пред себе си. В тъмното всичко имаше някаква притегателна сила и дори най-малкият шум криеше в себе си тайна за нещо отминало и нещо безкрайно. Една котка мина пред нея. Опашката ù беше в доста окаяно състояние и тя отново с ...

StarDustColour

Проза » Другие

1.6K 2

Пресечна точка 🇧🇬

ПРЕСЕЧНА ТОЧКА
От малкото площадче в планинското градче се носи шумът и музиката от панаира. Вечерта е топла. Над тъмните силуети на дърветата е дошла луната, гост на празника на хората. Веселието и шумът достигат до тъжния мъж сред множеството, сякаш от някакъв далечен свят извън него, живеещ живот ...

ivliter

Проза » Рассказы

910

Късно е 🇧🇬

Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Късно е за нас. Забравено безсънно студено късно. А аз още те чакам.
Защото съм малко, глупаво, наивно дете. Аз съм на пет и мама ми е купила бонбони. Много шарени, вкусни бонбони. Почти ги из ...

kopele

Проза

1.8K 8

Очи 🇧🇬

ОЧИ
Затваряме врати за нашите очи. Нощ е, затвори очи, отдай се на покой в лунните лъчи. Очи затворени - отворени, аз виждам с тях един прекрасен свят, свят затворен, но отворен към непознатото. Отворен към хората, но затворен към познатото.
Светът отворен и затворен в нашите очи.

alenaroza

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Натрапникът 🇧🇬

НАТРАПНИКЪТ
Пътуваха с влака към родния град. Бяха си свършили добре работата и се връщаха доволни. Щяха да имат време да се порадват един на друг и да си поговорят. Сами в купето, те се чувстваха превъзходно. Искаше им се това пътуване да няма край. Влакът летеше през пустото равно поле, в което ня ...

ivliter

Проза » Рассказы

874

Портрет- 6 част 🇧🇬

Разказ на Роже.
Да ти призная, завиждам на този младеж!
За хубавите вълнения завиждам… Трепети ли? Него направо треска го тресе! А пък и тя - Демиен е много, много красива!
Мога да се закълна, че преди злощастния случай събираше всички погледи, откъдето минава… Невероятна е!!!
И Мария е хубавица, но ...

kalin8

Проза » Рассказы

941 3

#1371 🇧🇬

От Изток на Запад...
... небето помръкваше в тежко оловно-синьо, заплашващо да се строполи върху главите ни, ако бързо не се приберем по домовете си.
Ала как да наведеш глава или да си затвориш очите пред тази благоговейна красота - ниски големи сиви облаци се обрамчваха от пепеляво-розова дантела, ...

indigo

Проза » Рассказы

1.4K 4

Комар 🇧🇬

Тройка, но не руска.
Всяка нощ един комар ми пречи да спя. Иска гадът да ми изпие кръвчицата, но не…Не се давам лесно.
Миналата година ме посещаваше една комарка Ани, много досадна, казвам ù "не", тя пак ми налита. Слагах ù нощем капани, помагаха известно време, но после гадината се сети, че доматен ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2K 30

Половин сърце - 6 🇧🇬

Вървяха бавно. Навлажняваха пресъхналите си устни, споглеждаха се, докосваха ръцете си.
- Сигурен съм, че се питаш същото като мен - поде пръв той.
- Кога ще свърши тази суша?
В мрака се вървеше значително по-лесно. Денят би изгорил телата им. Но тъмнината създаваше и допълнително напрежение.
Той сп ...

ammonia

Проза » Рассказы

1.3K

Летен спомен 🇧🇬

Летен спомен
- Те те мачкат, разбираш ли? От самото ти раждане те мачкат. Притискат те, потискат те, натискат те в калта. Като неумолима гравитация. Не ти позволяват да се изправиш дори. Не ти позволяват да вървиш дори. А ти искаш да летиш. Искаш да летиш, но въздухът е гъст, лепкав, тежък, студен. ...

Alice

Проза » Рассказы

1.9K 8

Грешна съм! 🇧🇬

В християнство съм родена, но въпреки всичко не си падам по него. И макар поведението ми да не е израз на бунт срещу него, спрямо отношението си към тебе, обществото би ме заклеймило като грешница. Защото (в абсолютното нарушение на 10-те божи заповеди):
1 - За свой Бог аз имам себе си и своя свят, ...

Nedostypna

Проза » Другие

1.5K 2

Звездиците на щастието 🇧🇬

Звездиците на щастието
Мариан гледаше с болка младия мъж. В ъгъла на окото ù се беше оформила малка сълза, която се готвеше всеки момент да се търкулне по красивото ù лице. Чернокосият мъж още веднъж се извъртя недоволно и затръшна вратата след себе си. В момента, в който тя се затвори, жената не из ...

странница

Проза

1K 10

Въпроси, чиито отговори май предпочитам да не знам 🇧🇬

- Счупих ли ти нещо?
Не. Не ми е счупил нищо. Шестгодишен веднъж паднах и си счупих ръката, и си спомням, че боли много по-силно, отколкото ме боли в момента. И той знае, че не ми е счупил нищо. Пита от гузна съвест, предполагам. Или поне се надявам.
Поглеждам го. Ядът си е отишъл. Не винаги става т ...

IvoAndreev

Проза » Другие

1.3K 3

Завинаги 🇧🇬

- Ало? – Чух познат женски глас и изведнъж всичко в мен се преобърна.
- Да? Кажи какво има?
- Имам нужда от теб.
- Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.
- Пред вр ...

demia-dimitrowa

Проза » Рассказы

1.6K

Бялата лястовица 🇧🇬

Бялата лястовица -
един разказ за любовта
„Любовта е дълго търпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безчинства, не дири своето, не ...

emilnikolov

Проза » Рассказы

2.9K

Бурята 🇧🇬

Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...

evgeniagenka

Проза » Рассказы

1.2K 1

Най-успелият и най-загубилият човек 🇧🇬

Помниш ли колко човека си видял днес? А помниш ли на колко от тях си се усмихнал? Вървиш, подминаваш, бързаш, винаги бързаш. И не забелязваш какво става покрай теб. Не виждаш, че всъщност ти си този, който губи. Губиш ценно време в преследване на високи цели, в постигане на все повече успехи, пари и ...

albaJ

Проза » Другие

1.9K 1

Портрет - 7 част 🇧🇬

Разказ на Никола
Събуди ме мелодичният звън на часовника. Откъм коридора, дори през вратата на стаята ми се чуват ударите на чукчетата по невидими камбани… Как бият само! А мога да се закълна, че часовникът бе само за украса на жилището ми!
По какъв начин проработи механизмът му - пълна загадка, коя ...

kalin8

Проза

698 1

18+ Съседката 🇧🇬

От някое време комшийката, жена на 37-38 години, ме гледаше предизвикателно. Често когато излизах за работа, тя излизаше за някъде и се качвахме заедно в асансьора. Закачаше ме: „Комшу, много изморен ми се виждаш тази сутрин…?” или „Тенис ли играеш вечер, че се чува туп-туп-туп..”. Вчера дойде и ни ...

Monsej

Проза » Эротическая

36.4K 1 3

Магьосникът 🇧🇬

Сега, като помисля така малко за всичко, което съм преживяла, като погледна назад, виждам повече и по-малко... не знам защо е така, сигурно това е някаква специална способност на мозъка да отбира определени моменти и да ги изтрива, а други да запазва, не мога да обясня нито критерия, по който ги изб ...

Aija

Проза » Рассказы

1.2K 2

Искам те 🇧🇬

Имам нужда от теб. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Сама съм, сама сред многото души. Ела. Вземи ме. Искам те. Имах те. Нуждая се от теб, от ласките ти, от миризмата ти, от погледа и усмивката ти, каращи ме да се пренасям в един нов и красив свят. Къде си? Защо те няма? Ела и ме вземи при теб, та ...

demia-dimitrowa

Проза » Письма

2.3K 1

Words are worthless 🇧🇬

- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си?
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 2

2046 - Една междузвездна инвазия в космоса 🇧🇬

1: Началото
Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа, който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагин ...

donkooooo

Проза

1.1K

Лястовиците. 🇧🇬

Липсват ми… Сега ми липсват бетонните стълбове… И не толкова те, колкото жиците между тях. А дори не и самите жици, а накацалите по тях лястовички… Разбирате ли? Липсва ми ориентирът за края на истинското лято – лястовичите съвещания по това време на годината.
Интересно, къде ли се събират, като отд ...

kalin8

Проза » Другие

2.1K 5

Първи лъчи 🇧🇬

Навън вали. Едри дъждовни капки се стичат по хладния прозорец, стремително се спускат надолу и потъват дълбоко в земните недра. Старите дъбове шумолят над опустялата селска уличка и пригласят тихо на падащите водни искри. До прозореца, под няколко захвърлени кашона лежи куче. То е изцапало белите си ...

florablooms

Проза

1.3K

Продължение от книгата 🇧🇬

На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на лебл ...

mari45

Проза » Повести и романы

812

Без да разбереш... 🇧🇬

- Защо дойде?
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерт ...

Aija

Проза » Рассказы

1.5K 1

Рассказы и проза современных авторов

* * * 🇧🇬

Благодаря ти 🇧🇬

Детска количка 🇧🇬

Портрет - 10 част 🇧🇬

est deus in nobis 🇧🇬

Ударите на съдбата - епизод 3 🇧🇬

Души като разменни монети 🇧🇬

Нощта на... един миг 🇧🇬

Аз съм твоята мека възглавница 🇧🇬

Хората са... 🇧🇬

Не всичко е театър 🇧🇬

Как оцелях сред оловото - І. Как започна всичко 🇧🇬

Към стадото на лудостта... 🇧🇬

Нощни лампи 🇧🇬

Пресечна точка 🇧🇬

Късно е 🇧🇬

Очи 🇧🇬

Натрапникът 🇧🇬

Портрет- 6 част 🇧🇬

#1371 🇧🇬

Комар 🇧🇬

Половин сърце - 6 🇧🇬

Летен спомен 🇧🇬

Грешна съм! 🇧🇬

Звездиците на щастието 🇧🇬

Въпроси, чиито отговори май предпочитам да не знам 🇧🇬

Завинаги 🇧🇬

Бялата лястовица 🇧🇬

Бурята 🇧🇬

Най-успелият и най-загубилият човек 🇧🇬

Портрет - 7 част 🇧🇬

18+ Съседката 🇧🇬

Магьосникът 🇧🇬

Искам те 🇧🇬

Words are worthless 🇧🇬

2046 - Една междузвездна инвазия в космоса 🇧🇬

Лястовиците. 🇧🇬

Първи лъчи 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Без да разбереш... 🇧🇬

Очередь