Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Лов 🇧🇬

Часът беше седем и две минути сутринта, денят беше събота. Зимата беше превзела всичко, а снегът беше на поне педя от земята.
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди ...

Vaguelady

Проза » Рассказы

1.3K 3

03 Приказка за лещата 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕЩАТА
По едно време в квартала се появи мода. На края на града, там, където се изхвърляха боклуците от строежите, хората започнаха да разчистват и да обсебват земя около 200-300 кв. м. и да сеят и да я обработват. И ние с майка ми си разчистихме около 200 кв. м. и започнахме да сеем. Бр ...

SARNE42

Проза

2K 2

Убийство в социалната мрежа - пролог 🇧🇬

Отвори учудено уста, заприлича на дете. Вина изкриви лицето му, смут замени изражението му, после страх. Обясни си го и се почувства нелепо. Филмът току – що беше свършил, но не помнеше какво е гледал. Макар да беше класика, а напрегнатият драматичен сюжет и виртуозното изпълнение, за около два часа ...

cefules

Проза » Повести и романы

1.7K 3

Имането 🇧🇬

Имаше го! Знаех, че го има. Не беше нито измислица, нито легенда. От дете слушах да се шушука за него. Било старо, много старо. Никой от шушукащите не знаеше какво точно е това имане, но всички бяха сигурни, че е много, много ценно.
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от в ...

evgeniagenka

Проза » Рассказы

2K 7

Продължение от книгата 🇧🇬

В малко, плоско шише, винаги си носеше хисарска вода. Пиеше, дъвчеше и вечно устата му не спираше да бъбри. Една вечер, скапан от умора, седнал в Чифтето и поискал ракия и мезе. Кръчмарят отговорил, че вече няма и всичко се е свършило. А Артин ядосан, продължил да иска. Кръчмарят отговорил същото. Т ...

mari45

Проза » Повести и романы

876

Пепел от рози 🇧🇬

Пепел от рози
Вървях по пътека от повехнали розови листа, а те превръщаха се в пепел, щом докоснех ги с нозе. Тъмната гора загърна ме и ме направи една от своите сенки. Студа прегърнах с отворени ръце, а бялата ми рокля обагри се в мрак. Косите дълги, рееха се в нощта, търсейки светлината на звезда. ...

lifehouse

Проза » Другие

1.5K 3

Есен във Венеция 🇧🇬

Здравей, mon cheri, пиша ти тези редове, докато слънцето навън умира бавно, процеждайки своите лъчи подобно на златна утайка, която се отмива от ситото на луд златотърсач, за да изчезне в студената и бурна река. Чудех се как да започна тази изповед и дали тя ще има някаква стойност за теб? Преди бях ...

rhinswind

Проза » Письма

1.3K

Септемврийско слънце 🇧🇬

Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изг ...

LordZombie

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

986 1

Отражение - роман - глава четвърта 🇧🇬

"Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски
Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романы

837 2

Очакване 🇧🇬

Денят беше вторник 19,30 часа.
Силна болка разкъсваше сърцето ми,
красиви спомени нахлуха в главата ми.
Заплаках!
Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание. ...

ivkataivanova

Проза

739

Във властта на морето (3 част) 🇧🇬

Гневът на Анджела
Писмото
Събуди се от лекото щракване на вратата и отвори очи. Огледа се и видя капитана, който я наблюдаваше. Погледна го изпитателно и той се усмихна.
- Как се чувстваш? - попита Севаро.
Тя не отговори, а се обърна към стената. Капитанът въздъхна тежко и седна близо до леглото. ...

tonkatabg

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Апокалипсис сега 🇧🇬

Вратата на външната тоалетна зееше отворена, сякаш ме подканваше да вляза. И аз влязох, за да освободя "напрежението" от бирата, която бях изпил в селската кръчма. Бях заел разкрачена поза, когато някъде изпод краката ми се чу зловещо скърцане, сякаш излязло от английски филм на ужасите.
Тогава се з ...

duffmckagan

Проза » Рассказы

984

Фен-клубът на глупаците 🇧🇬

- Не! Да не си посмяла! – викна отдолу той и хвърли кофата за смет. – Това е Адидас!
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.4K 10

Замисли се! 🇧🇬

Какво?
Какво стана?
Замислял ли си се някога какво правиш? Ама наистина какво правиш. Замислял ли си се колко много не се замисляш, когато
правиш поредната глупост, породена от емоционалния колапс, настъпил в нервната ти система? Или колко много го боли
човека отсреща? Защото аз не се замислих... ...

ANT

Проза

1.2K 1

Неочаквана среща 🇧🇬

Неочаквана среща
Тичах към баскетболния кош, дриблирайки с топката в ръце. Трябваше да отбележа точка. Само още една ни делеше от победата, а по този начин щях да спечеля овациите на целия клас и най-вече на госпожата по Физкултура, която по начало си беше строга и само така можех да опровергая мнен ...

liubomira97

Проза » Рассказы

1.1K 2

Коремчето като мъжка забележителност 🇧🇬

Неусетно станах забележителен. До вчера - я ме забелязал някой, я не Но сега всеки ме забелязва. По-точно - не мен, а... коремчето ми. Което по форма и размери прилича на класическо бирено коремче. Ама държа веднага да уточня, че то не е такова, защото аз бира почти не вкусвам. Моето коремче има дру ...

duffmckagan

Проза » Юмористическая

1.4K 8

Дървото на живота 🇧🇬

Сигурно сте чували много легенди за "Дървото на живота", но със сигурност не сте чували тази, която ще ви разкажа.
Близо до малко селце имало чудна поляна, на която растели най-красивите цветя, които можете да си представите, а мирисът им изпълвал въздуха. Имало и езеро, то било толкова чисто, че чо ...

Elektra-666

Проза » Другие

1.9K 2

Торнадо и вулкан? 🇧🇬

Знам, че ми треперят ръцете. И то много. Знам, че това, че съм си скрил лицето с треперещи ръце, го вбесява още повече. И си повтарям сто пъти наум да спра да треперя! Не мога. Не го чувам дали се движи, ушите ми пищят оглушително, дори не мога да се чуя колко силно подсмърчам. Със затворени очи съм ...

IvoAndreev

Проза

1.6K 2

Дъжд 🇧🇬

Счупено ми е. Октомврийско такова. Абе, навън вали.
Дъждът нещо ми влияе зле обаче. Все едно не навън, а вътре в мен вали. Неописуемо е. В лошия смисъл.
Вали, вали, а нищо не отмива. Само цапа повече и образува локви, и става студено. Почервеняха ми пръстите. Защо си забравих ръкавиците, кой ме знае ...

unbreakable

Проза » Рассказы

1.7K 2

Почти го няма, но все пак го има... 🇧🇬

Може би има дни, някой дни, малко дни почти ги няма, но все пак ги има...
В които
може би малко, почти не, но все пак да,
ми липсваш безумно...
И искам те, и после не, обичам те и веднага те намразвам! ...

April

Проза » Письма

2K 1

Да затвориш очи 🇧🇬

Лесно е да затвориш очи, нали? Да ги затвориш и да се потопиш в мрака и всичко да изчезне… Толкова спокойно и уютно, като в майчини прегръдки, мракът те обгръща, но и те предпазва. Не би ли желал и ти да избягаш за малко?
Да избягаш от реалността, от трудностите. И да не мислиш за нищо лошо. Но… не. ...

albaJ

Проза » Другие

1.6K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва. А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удово ...

mari45

Проза » Повести и романы

1.1K

Без адвокат 🇧🇬

- Просто един ден се събудих... - гласът му се задави, кожата му в миг пребледня, студени струйки пот се стичаха от челото му...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...

up-1-level

Проза » Рассказы

1.3K

Краят 🇧🇬

И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...

ivkataivanova

Проза » Письма

965

Последни думи 🇧🇬

- Значи дойде най-накрая? Очаквах те – каза младежът, без да се обръща.
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...

AnteMortem

Проза » Рассказы

1K 1

Сам 🇧🇬

Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

1.6K 8

Черноликата змиетворница... 🇧🇬

Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...

sofia_air

Проза » Сказки и произведения для детей

1.3K

Изглежда толкова красива, или 100 % сиво 🇧🇬

Усмихна ù се. През мрежата за комари усмивката му изглеждаше насечена на квадратчета. Като образ от растерна снимка.
Тя отвори вратата. Огледа улицата. Косата ù беше мокра. Ухаеща на шампоан жена.
- Влез – без да го погледне каза. Отмести се и той премина покрай нея, без да я докосне. Всичко в къщат ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.5K 8

* * * 🇧🇬

Преди време срещнах един човек. Наистина, не беше клишето „изглеждаше обикновен, но когато го опознах, разбрах, че е специален”. Вече знаех, че си различен – по свой си доста дразнещ и вбесяващ начин. Ти си най-невъзможното момче, което познавам. И най-прекрасното. Толкова много неща зад един пъстър ...

unbreakable

Проза » Другие

1.2K 2

* * * 🇧🇬

Когато говорим за любов, винаги в съзнанието ни изникват двама млади влюбени, но това не винаги е така, защото любовта винаги никне там, където не я сееш и затова тя носи толкова изненади със себе си.
Любовта към семейството е най-искрената и свята любов, която можем да получим за целия си живот, тя ...

sisa8604

Проза » Другие

1.2K 1

Дали? 🇧🇬

Дъжд. Живителен дъжд. Капки върху визьора на шлема. Шумът му заглушава вятъра. Мокра земя. Локви навсякъде. Ускорение. Силен звук на двигателя. Адреналин. Бърз пулс в главата. Птица в полет високо над земята. Остър завой. Рязък писък на спирачки. Простреляна птица пада. Твърдата земя лети срещу нея. ...

AndyVTR

Проза » Рассказы

1.5K 6

Кучка или курва? 🇧🇬

Ако си задавате този въпрос, най-вероятно сте жена. Жена, прехвърлила своите златни двадесет. Ако ме попитате защо мисля така, ще ви отговоря по следния начин:
- За мъжете всички ние сме курви...
Да, независимо дали си стоите вкъщи и гладите прането, дали сте работохоличка и преследвате кариера, или ...

desi.mandradjieva

Проза » Другие

4K 1 18

Пари назаем 🇧🇬

Удари. Шутове. Викове.
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...

NNY

Проза » Рассказы

1.8K

Старият селски двор 2 🇧🇬

СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР 2
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни ...

gudman

Проза » Рассказы

1.8K 3

Отражения - роман - глава трета 🇧🇬

PLASHKOFF

Проза » Повести и романы

901 1

На тъмно играя живот 🇧🇬

На тъмно в моята стая стоя и мечтая,
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова, ...

zaizuiznai

Проза » Другие

1.2K 1

Утро край морето 🇧🇬

Ето, слънцето изгрява. Лъчите му рисуват златна пътека по теб, море. Бризът леко подухва в косите ми. Гларусите, вече будни, крачат важно по пясъка. Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...

iwa-kondewa

Проза » Письма

2.2K 3

Двата телефона, склерозата и аз 🇧🇬

Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...

YannaKaloyanova

Проза » Юмористическая

1.7K 27

Разказите 🇧🇬

РАЗКАЗИТЕ
Огънят, който тя беше запалила с любовта си в гърдите му, бавно изстиваше. Тя не желаеше повече да се срещат и той се приучваше да свиква с това. Отдаваше се на работата си безрезервно, за да не мисли за миналото. Искаше да напише най-хубавите си разкази, да опише красивата им любов, да ра ...

ivliter

Проза » Рассказы

1.2K 1

Теб 🇧🇬

Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...

take_me_away

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 6

Рассказы и проза современных авторов

Лов 🇧🇬

03 Приказка за лещата 🇧🇬

Убийство в социалната мрежа - пролог 🇧🇬

Имането 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Пепел от рози 🇧🇬

Есен във Венеция 🇧🇬

Септемврийско слънце 🇧🇬

Отражение - роман - глава четвърта 🇧🇬

Очакване 🇧🇬

Във властта на морето (3 част) 🇧🇬

Апокалипсис сега 🇧🇬

Фен-клубът на глупаците 🇧🇬

Замисли се! 🇧🇬

Неочаквана среща 🇧🇬

Коремчето като мъжка забележителност 🇧🇬

Дървото на живота 🇧🇬

Торнадо и вулкан? 🇧🇬

Дъжд 🇧🇬

Почти го няма, но все пак го има... 🇧🇬

Да затвориш очи 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Без адвокат 🇧🇬

Краят 🇧🇬

Последни думи 🇧🇬

Сам 🇧🇬

Черноликата змиетворница... 🇧🇬

Изглежда толкова красива, или 100 % сиво 🇧🇬

* * * 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Дали? 🇧🇬

Кучка или курва? 🇧🇬

Пари назаем 🇧🇬

Старият селски двор 2 🇧🇬

Отражения - роман - глава трета 🇧🇬

На тъмно играя живот 🇧🇬

Утро край морето 🇧🇬

Двата телефона, склерозата и аз 🇧🇬

Разказите 🇧🇬

Теб 🇧🇬

Очередь