Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Приказка за Жълтата стая 🇧🇬

- Хайде, време е за приказка. Днес ще ти разкажа Приказката за жълтата стая... Имало едно време...
- Не! Не искам така.
- Добре! Някога, някъде живеели...
- Кога някога? Защо някога? Щом е приказка, значи и сега живеят!
- Ех, убеди ме... ...

Rondissima

Проза » Сказки и произведения для детей

2.2K 14

ЧИСТКА в офиса! 🇧🇬

- Край, време е всички да разберат кой е шефът тук! Този хаос просто не се търпи вече. Кочина – вън! Уволнена си. Ааа, не, хич не ми го увъртай, това не е отпуска или временно отстраняване от длъжност, това е УВОЛНЕНИЕ! Събери си нещицата от бюрото (прах, трохи, шлюпки от семки, мръсни чинии, празни ...

kcekce

Проза » Другие

1.1K 1

Призракът 🇧🇬

Той е там... Най-чаровният, най-галантният, най-блестящият... призрак. Не е лесно да бъде материализиран и документиран, защото все пак работата му е да изчезва, преди да щракне светкавицата на фотоапарата.
Ако сте жена, здраво хванала делата си в ръце, устремена в самотата си, бореща се за място по ...

desi.mandradjieva

Проза » Другие

912 2

Монолог 🇧🇬

Разкъсай ме... Само така чувствам, само така усещам, че живея. Нарани ме, нека отново събера душата си. Какво ли остава след края? Това така и не разбрах, но явно до сега не съм стигала крайния си предел. В какво се превърнах – в пепел... И защо сега мъчиш? Какво толкова казах? Толкова ли е трудно д ...

Maya__Filth

Проза » Письма

1.5K 1

Мащерка 🇧🇬

Яна влезе в селото, намали скоростта, а сърцето ù щеше да хвръкне – още не ù беше отмиляло родното място. Връщаше се след почти 5 години – откакто майка ù почина, не беше стъпвала тук. Уличките бяха пусти, човек не се виждаше: само угоени патки се клатушкаха в прахта и пляскаха уплашено с крила, щом ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

1.8K 6

Блаженство 🇧🇬

Събличам се...
свалям грижите една по една, падат на земята като дреха.
Стъпквам ги.
Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават
и очите ми се затварят. ...

Irresistible

Проза

784

Аз. Ти. Ние. 🇧🇬

Любов.
Пет букви.
Шест звука.
И две сърца.
Моето. ...

JustaLittleKid

Проза

815

Мечтание 🇧🇬

МЕЧТАНИЕ
Още откакто се беше появил на този свят, той знаеше, че нещо не е както трябва. Визуално изглеждаше точно като другите - тялото и крайниците му бяха същите като на братята и сестрите му, крилата му бяха със същата дължина и разцветка, а антенките му улавяха също толкова добре топлината, изл ...

midnight-sound

Проза » Рассказы

743 1

Цената на успеха 🇧🇬

Очите са сухи, а искат да плачат. Устните са безмълвни, а искат да говорят. Сърцето е затворено, а иска да обича. Но вече не помни как. Тя не го остави да диша и то вече не работи правилно.
Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И усп ...

albaJ

Проза » Рассказы

1.2K

Психиатрична клиника "Свети Луис" 🇧🇬

Застинал сред мрачната картина, която обрисуваше сам той в главата си, реши да се порови из миналото... Обикаляйки спомените един след друг, сякаш разлистваше вестник - понечи да отпие от кафето си - просто по навик... усети как главата му бе разцепена от смразяваща мисълта болка... и чу глас: "Прод ...

ANT

Проза » Другие

734

18+ Тъмни сенки (Част Трета - Сближаване) 🇧🇬

Глава 3
Сближаване
Нощта беше дълга и някак товареща. В главата ми препускаха всякакви мисли и това още повече ме подлудяваше.
Крачех из малкото помещение, в което ме бяха настанили и оглеждах всичко до най-малкия детайл. Трябваше да им се признае, че доста се бяха постарали, за да ми е уютно. Имаше ...

jointmania4ka

Проза » Эротическая

1.9K

Преследвачи 🇧🇬

Колко пъти съм го гледала този празен лист. Колко пъти го задрасках, колко като него прелетяха през стаята и се спряха по средата ù, защото да, не мога да уцеля кошчето. А силата всъщност би могла да изстреля мен самата нанякъде.
Но се научих да се опитвам и сега не мога по друг начин. И тези бели л ...

Relapse

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Космически номера 🇧🇬

- Защо не кажете на хората истината, Господа? - изскърца модулираният глас на извънземния.
Беше седнал в едно елипсовидно кожено кресло с формата на изрязано яйце в горния край и приличаше съвсем на човек, по-точно беше с абсолютно правилни форми и пропорции на човешко същество с приятни черти на ли ...

sav11

Проза

884 1

Когато бях Човек 🇧🇬

Когато бях човек.
(Или последните приключения на Чико Чиков)
Днес времето е мъгливо. Небето е тежко, като замръзнал асфалт на недовършена магистрала. Вятърът духа като румънска циганка на Дунав мост. По улиците киша и изровени тротоари. Плочите са изпочупени от години и никой не го е еня. При всяко ...

gudman

Проза » Рассказы

1.2K 5

Примирение 🇧🇬

ПРИМИРЕНИЕ
Не можеше да я разбере. След всичко, което се случи между тях, тя не желаеше да се срещат. Въпреки че не бяха се карали и винаги им е било хубаво, когато са заедно, въпреки изживените мигове на голямото щастие в любовта.
- Това не може да продължава така, колкото и да ми се иска. Трябва д ...

ivliter

Проза » Рассказы

950

Свине 🇧🇬

Почука се яростно. Скочих, прикрих се с потника и отворих. Насреща ми се олюляваше хазяйката - лъхаща на алкохол, зла и отчаяна. Нахлу, стъпка ме буквално и се тръшна в стола. Дори не забеляза, че съм гол.
- Дай чаши!
Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.
- Мъжете са ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.3K 11

Половин сърце - 4 🇧🇬

- Трябва да продължим напред - каза той.
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има? ...

ammonia

Проза » Рассказы

1.2K

Камъче в морето 🇧🇬

Камъчето седеше на брега на морето. Не изглеждаше недоволно. Морските вълни го обливаха и следващата идваше преди блестящата по него вода да се е оттекла съвсем. Над пенестите вълни летяха чайки, а гларус се изкряска съвсем наблизо. Небето бе облачно и куростистите се разхождаха облечени по плажа.
М ...

BojidarZim

Проза » Рассказы

1.4K

Заслепена, но щастлива! 🇧🇬

Могат ли съмненията да съсипят една връзка... Може ли страхът ни да не бъдем наранени, да ни попречи да бъдем с човек, който ни обича - истински?
Замислих се за миналото си... За нещата, които съм правела с желание, но не са ставали... И за нещата, които без да искам са ставали без много труд... Зам ...

unique-beiiby

Проза » Другие

1K 4

Безсъние 🇧🇬

И пак заспивам в безсънни очаквания. Заспивам в уморената сиво-облачна глуха септемврийска нощ. Заспивам в шума на малките дъждовни капки, които падат върху топлата земя и разстилайки се от сблъсъка, правят повърхността ù мокра. Заспивам в празното си легло, пияна от твоето безразличие. Заспивам в т ...

kopele

Проза

1.2K 1

Нищо ново в офиса 🇧🇬

Това е просто още един от “онези” дни... Единственото, което го откроява от другите такива е хилещата се в прозореца на офиса Есен, която наехме пак да измие стъклата. Тази година е изоставила естествения си досадно-отчайващо-разочарователен имидж и е добила спокойна, самодоволна и донякъде хищна чр ...

kcekce

Проза » Другие

979 1

За нашето гостоприемство (не съвсем хумористична фантастика) 🇧🇬

Бай Вътьо Вътев прибра в торбата си парчето хляб, което му беше останало, избърса с ръкав трохите от брадата си и бавно и с пъшкане се изправи, като през зъби проклинаше броя на годините си. Овцете кротко лежаха една до друга и той беше спокоен. Но скоро трябваше да ги вдигне, тъй като вече беше сле ...

AndyVTR

Проза » Юмористическая

1.5K 1

Половин сърце - 3 🇧🇬

- Вече знам! - извика тя, греейки.
Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.
Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.
Тя се приближи до него и се долепи, докато ...

ammonia

Проза » Рассказы

1.3K 2

Запомни ме 🇧🇬

Запомни ме с книга в ръка и кафе в другата.
Запомни ме усмихната пред огледалото, докато се гримирам, да си пея.
Запомни ме танцуваща с грейнали очи, след два джина, своите смешни стъпки.
Запомни ме сънлива и кисела в неделя преди два.
Запомни ме мрънкаща по навик, че отново закъсняваш. ...

posh`

Проза » Письма

1.7K 9

Топлината 🇧🇬

Т О П Л И Н А Т А
Котката лениво повдигна глава и го погледна премрежено, почти протоколно и после отново обгърна с лапи сивокафявата си главица и задряма.
Ивайло леко се плъзна покрай леглото и излезе на терасата – неговото царство, на безпорядъка - естествено.
Колко пъти се бе заканвал да сложи ре ...

galentin

Проза » Рассказы

1.1K

Изгубени в измеренията 🇧🇬

Mariq_Vergova & Г.Ф.Стоилов
Старият форд се носеше с бясна скорост по пустото, извиващо се като змия в далечината шосе. Слънцето се беше спуснало вече ниско над хоризонта, но жегата беше все така непоносима и на метър над асфалта се виждаше как въздухът трепти от топлина. Джим седеше зад кормилотo н ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фэнтези

1.8K 1 5

Ударите на съдбата - епизод 2 🇧🇬

Ударите на съдбата
Ужаси, сериал
Eпизод 2 - Джузепе
1: Комо, 17 август 2007 година
- Здрасти, Карл! - отвъд телефонната слушалка се чу гласът на Джовани Бачо. ...

donkooooo

Проза » Рассказы

948

Преображения 🇧🇬

За миг всичко, което знаеше, което искаше да знае и което някога бе знаела, се разля в душата и. Като чудодеен балсам заздрави всички рани, съществували някога през вековете. Секундата се разтегли до минута, минутата до час, а часът до вечност и целият свят заживя в нея. Мигът на познание бе един ця ...

Nija

Проза

656

Симон Киринееца - герой по неволя 🇧🇬

Симон Киринееца. Той се връщал от нивата си, когато видял шумната тълпа, натрупала се покрай пътя за Голгота. Дали е решил просто да погледне какво става. Така - от любопитство. Или пък потокът на прииждащото множество го е повлякъл като буйно придошла река. Един го е бутнал отзад, друг отляво, трет ...

duffmckagan

Проза » Другие

1.6K 2

Половин сърце - 2 🇧🇬

Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...

ammonia

Проза » Рассказы

1.3K

Спомен за Нина 🇧🇬

Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със с ...

670301

Проза » Рассказы

964 3

Надбягване с живота 🇧🇬

Стоян затвори вратата на луксозния си мезонет и включи осветлението. Живееше сам. Беше се отделил от родителите си още като завърши висшето си образование. Искаше да е абсолютно самостоятелен и никой да не му пречи и да му се бърка да осъществи амбициите си. За него още от малък беше изключително ва ...

странница

Проза » Рассказы

1.4K 19

Иванка от Клондайк 2 (продължение) 🇧🇬

Иванка от Клондайк 2 (продължение)
Нейно Превъзходителство седеше на първата седалка, на мястото за инвалиди. Странна жена. Дипломат в трамвай, такова чудо не се беше виждало от 1931г. Тогава Хенри Шумахер, Пълномощен министър на САЩ, обичаше да се вози в зелените софийски трамваи. Цели 70 години ди ...

gudman

Проза

932 3

Циганка 🇧🇬

Днес е нейният ден... днес е нейната сватба. Днес за последен път ще бъде дете, за последен път ще потъне в майчини прегръдки... Девойчето стоеше до отворения прозорец и гледаше хората навън. Весели, празнично облечени цигани приказваха и се смееха на двора. Никой не знаеше какво става в младото ù и ...

pernicious

Проза

1.8K 2

Нощни цветя 🇧🇬

Погълната от аромат на нощни цветя, някак опиянена от... блясъка на прекрасните ти очи, тръгнах решително напред... към теб.
Всичко започна да се случва на забавен кадър... Дори звуците – писъкът на чайки и гларуси, унесени в среднощен полет; плисъкът на вълните, разбиващи се в брега – дори те се от ...

Melanholia

Проза » Другие

1.4K 1

Играта... 🇧🇬

С появата си на този свят, независимо дали го искаме, или не, всички се включваме в една игра на живот и смърт. От едната страна на игралната дъска стоим ние, а от другата - само един тъмен силует, с остра като бръснач коса. И рано или късно ние винаги губим играта...
Интересно - колко ли дълго е жи ...

ivandavidov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Точката 🇧🇬

ТОЧКАТА
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадан ...

galentin

Проза » Рассказы

1.2K

Половин сърце - 1 🇧🇬

- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...

ammonia

Проза » Рассказы

1.4K 2

Осъзнаване - 9 от втора част на романа 🇧🇬

IX
Тази утрин пак си четях житието на Доброслав, когато жена ми предложи да отида с нея на работа. Тя наскоро бе успяла да издържи изпитите за нотариус и сега правеше първите си крачки в това поприще. Не ми стана много ясно как ще мога да помагам, но реших поне да се разходя до кантората. Размотаван ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.1K 13

Думите на писмото в бутилка 🇧🇬

Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой ...

gergana-yancheva

Проза » Письма

1.4K

Рассказы и проза современных авторов

Приказка за Жълтата стая 🇧🇬

ЧИСТКА в офиса! 🇧🇬

Призракът 🇧🇬

Монолог 🇧🇬

Мащерка 🇧🇬

Блаженство 🇧🇬

Аз. Ти. Ние. 🇧🇬

Мечтание 🇧🇬

Цената на успеха 🇧🇬

Психиатрична клиника "Свети Луис" 🇧🇬

18+ Тъмни сенки (Част Трета - Сближаване) 🇧🇬

Преследвачи 🇧🇬

Космически номера 🇧🇬

Когато бях Човек 🇧🇬

Примирение 🇧🇬

Свине 🇧🇬

Половин сърце - 4 🇧🇬

Камъче в морето 🇧🇬

Заслепена, но щастлива! 🇧🇬

Безсъние 🇧🇬

Нищо ново в офиса 🇧🇬

За нашето гостоприемство (не съвсем хумористична фантастика) 🇧🇬

Половин сърце - 3 🇧🇬

Запомни ме 🇧🇬

Топлината 🇧🇬

Изгубени в измеренията 🇧🇬

Ударите на съдбата - епизод 2 🇧🇬

Преображения 🇧🇬

Симон Киринееца - герой по неволя 🇧🇬

Половин сърце - 2 🇧🇬

Спомен за Нина 🇧🇬

Надбягване с живота 🇧🇬

Иванка от Клондайк 2 (продължение) 🇧🇬

Циганка 🇧🇬

Нощни цветя 🇧🇬

Играта... 🇧🇬

Точката 🇧🇬

Половин сърце - 1 🇧🇬

Осъзнаване - 9 от втора част на романа 🇧🇬

Думите на писмото в бутилка 🇧🇬

Очередь