Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Криле 🇧🇬

КРИЛЕ
Роди се момче. Едно такова, странно момче, със зелени очи. Ама такива зелени очи не си виждал ти казвам. И с криле* под мишниците, като на пиле... „Чернобилски мутант”, казаха лекарите. Но нещото, което хем изненадваше, хем плашеше Иван и Мария, бе поведението на тяхното момченце. Винаги, кога ...

alistef

Проза » Другие

965 2

Влюбеният ден 🇧🇬

Денят догаряше в мълчание. Казал, каквото беше имал за казване, той изживяваше последните си мигове, потънал в единствената си мечта - да дочака нощта, за да може да я целуне. В неговото съзнание тя беше единствена - каквато е всяка недостъпна жена.
Това не беше първият път, когато се опитваше да вп ...

rarebird

Проза

1.2K 18

Из 'Входните хора' 🇧🇬

- Нямам нужда от теб, върви си!
Как смееше да ѝ го казва, с какво право. Нима не разбираше каква нужда има от нея – единствената, която можеше да го разбере. Откъде дойде това старческо озлобление? И то в такава прекрасна сутрин като днешната. Нищо, нищо не вървеше според очакванията ѝ, вече повече ...

cloudmaker

Проза » Другие

1K

Раса 🇧🇬

Един ден в незнаен час за всички останали хора на света, в ума на един странен човек се беше зародила мисълта за смисъла на физическата красотата. И ако погледнем на това едностранчиво, без някаква задна умисъл, то не бихме могли да намерим нищо лошо. Дори напротив! Кой човек, роден до сега, не би с ...

Вирассами

Проза » Рассказы

1.2K 1

Стихия 🇧🇬

Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и мест ...

kitke

Проза

1.3K 1

Тъпaнара 🇧🇬

Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Т ...

akonitin

Проза » Рассказы

1.6K 13

Нещастникът 🇧🇬

Нещастникът
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...

Mechok

Проза » Рассказы

1.5K 7

Продължение от книгата 🇧🇬

- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...

mari45

Проза » Повести и романы

1.1K 1

Надежда 🇧🇬

Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 1

Джакузи 🇧🇬

- Но... - заекна Но Щен Вълк, като ги видя.
- Давай да си ходим – опита се да го избута Черната Пантера.
- Обаче... - възмутено размаха лапи вълкът.
- Нищо – методично го избутваше Ра. - Нека да не се караме с тези.
- Знаеш ли колко време събирах билките за ваната?! - мърмореше Вълк. ...

Bersek

Проза » Рассказы

2.5K 2

Очите... (1) 🇧🇬

Очите…
Те отново я гледаха – тези странни очи, които искаха да пробудят у нея един заспал и обрулен от годините блян…
Очите…
Те имаха цвят на пустинен оазис и гласът им беше тих и нежен като на икона в
свещен храм. ...

veesii70

Проза

1.3K 17

* * * 🇧🇬

В живота си човек се изправя пред много трудности.
Великият Могал
Аз съм Индия. Хималаите пазят границите ми, Ганг е свидетел на моята непорочност. От зората на времето съм приятел на Мрака и Светлината. Тези мраморни сгради казват на света: - деспоти ме ограбваха и унищожаваха, доброжелатели ме пре ...

galaktika

Проза » Рассказы

1.6K 23

Сефте 🇧🇬

Сефте
Седя си спокойно в кабината, зад бюрото, подпрял глава в шепа, бос и по шорти и с разкопчана риза (топло ми е). Дойде един спомен, гдето не съм го викал много, но той си пристига сам винаги, когато нещо в подсъзнанието ме е човъркало тайно, че не съм преценил всичко, че съм пропуснал нещо да з ...

vanyom

Проза » Рассказы

2.9K 5

Разголването на нощта 🇧🇬

Нощта, подобно на желана блудница, сваляше воалите си един по един. Колкото по-бавно се разголваше тя, толкова повече ставаха тези, които копнееха за нея.
Първите, усетили изгарящия копнеж по тази красавица, бяха влюбените. Мощните удари на сърцата им ги бяха направили изключително чувствителни към ...

rarebird

Проза

1K 19

Изгубена 🇧🇬

Изгубена
Деян Апостолов
„ Anybody seen my baby
Anybody seen her around
If I just close my eyes ...

caterpillar

Проза » Рассказы

1.7K 4

Реплики 🇧🇬

Предполагам знаете, че нищо не знам. Иначе нямаше да сте тук поне. Нямаше да ми се смеете, пък аз нямаше да ви се блещя. Нямаше да пиша и странно защо, вие нямаше да ме четете. Днес е ден за размисъл. Всъщност всички са такива, стига да не пие човек или пък да пие много. Средно положение няма. По ср ...

stanef

Проза » Рассказы

1.1K 5

Страсти и разум /ІІ част/ - Александър 🇧🇬

Всеки от нас има в живота си хора или събития, книги или филми, които ни въздействат по такъв начин, че остават своя отпечатък за цял живот или поне за една голяма част от него. Разбира се, в повечето случаи това няма как да го знаем в момента, но след време непременно нещо в живота ни напомня и ни ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

994 9

Юли 🇧🇬

Валерия не знаеше за красотата на леда. Тя единствено бе чувала как хората му са се радвали по безброй разнообразни начини. И сега тя гледаше жадно картината на стената в музея. Как й се прииска всичко да е така истинско, да избяга от реалността и да скочи в снежната картина и тя да я покори, да я з ...

icohim

Проза » Рассказы

911 2

"Продадената" рисунка 🇧🇬

Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че у ...

Sara88

Проза » Рассказы

1.6K 2

Фарс (недовършен) 🇧🇬

Имаше една къщурка на хълма, отдалечена от многото други, разположени в подножието. В тази къщурка живя Мария с двете си останали живи деца. Мъжът ù - Стоян, обущаря на селото, както и Ивайло - тяхното бебе, загинаха при инцидента с изсичането на дърветата в горичката, където цялото петчленно семейс ...

dfshwsh

Проза » Рассказы

1K 1

Ааа, аз ли съм?! 🇧🇬

ТРОП... ТРОП... ТРОП... Разнесе се тропане в притихналата лятна нощ.
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...

Bersek

Проза » Рассказы

965 8

Моят герой 🇧🇬

Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...

inakrein

Проза » Рассказы

3.5K 18

Продължение от книгата 🇧🇬

Кака Кина подхвана наново разговора. Керана стана и рипна към другата одая. Сърцето и примираше. Притвори леко капията и нададе ухо. Майка ù подкани Колю:
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учу ...

mari45

Проза » Повести и романы

1K 2

Една красива февруарска нощ 🇧🇬

Красивата февруарска нощ бе съпроводена от лиричния глас на вятъра, носещ кристалночисти снежинки. Бялата постеля обгръщаше всичко. Красиво бе за онези, които наблюдаваха от домовете си. Красиво бе навън в този миг на нощта. Луната се отразяваше в белотата на снега. Сливаше се със снежните фигури, и ...

YAVOR_A_STEFANOV

Проза » Рассказы

1.6K 15

Размисли - 2 (импресия) 🇧🇬

Ела на време, или времето ще те предаде.
Сърцето копнее да рискува живота си.
Не познаваш, нито миналото си, нито бъдещето.
Във въздуха витае усещане за щастие.
Отношенията се менят само за миг. ...

Karaman

Проза » Другие

963 19

Скелет в гардероба 🇧🇬

Плътният, намусен облак над главата ù се разпръсна на рехави парцалчета. Дъждът се размина, но въздухът беше все така напрегнат. Тия приклекна до тухлената ограда, където си беше направила леха, надяна ръкавиците и зачопли пръстта.
Бяха купили къщата преди две години и все не оставаше ред да се напр ...

Регина

Проза » Рассказы

1.6K 9

Речник на футболните термини за дами или по какво си падат мъжете 🇧🇬

Речник на футболните термини за дами или по какво си падат мъжете
Един ден, докато гледах поредния важен мач, от който зависеше животът ми, жената несъобразително ме запита: „Е, какво толкова си зяпнал в телевизора да ги гледаш тия как тичат по терена?” Теглих ù една дълга наум, а после подбрах и вр ...

Greg

Проза » Юмористическая

2.2K 21

Папагалът 🇧🇬

Внимание! Някои от репликите съдържат нецензурни изрази, използвани единствено с художествена цел!
ПАПАГАЛЪТ
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи"*)
Нощта падна бързо – сочна и мека като звън на хавайска китара. И нямаше как да не бъде така – в знаменития Уайкики, Хонолулу, Хавай. На това място до ...

remer

Проза

880 2

... те живяха 🇧🇬

Нещо хлопна!
В гората животните се разбягаха, дърветата спряха да танцуват, замлъкна вятърът и всички се втренчиха в едно пухкаво вълче, застреляно от някого, някак си... факт- мъртво. Хлапета, ловци или страхлив овчар...
Няколко мухи се въртяха около трупа. Мухите - тези нагли твари пееха безмилост ...

bidba

Проза » Другие

1.1K 1

Страсти и разум - Край или ново начало 🇧🇬

Ив остана още известно време в къщата. Продължаваше де се грижи за децата, но избягваше да общува с майка им. Разминаваха се, почти не си говореха. Началникът по цял ден беше на работа и не знаеше за новите им взаимоотношения. Той почти нищо не знаеше и за старите. След известно време, което беше до ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

1.1K 11

Нека поговорим 🇧🇬

Нека си поговорим за есенните листа. Или за звездите, блещукащи в клоните на изсъхнало дърво. Нека поговорим за кораба в морето, който няма да намери своя пристан. За войникът, който никога няма да се върне у дома. Или за девойката, която ще го чака вечно.
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2.1K 3

За всичко си има първи път 🇧🇬

Първата ми най-добра приятелка, хлапета, деца, в детскта градина... мъжкараните...
Първото разочарование... тя ме разкара, бях непотребното другарче, при големите...
Първата ми любов... учих го да сваля една приятелка...
Първото ми детско парти... дори не бях поканена на него. Заведох втората си най ...

yulia

Проза » Другие

1.4K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Дойде един от мното понеделници. Натъкмен с бяла кенарена риза и кармазян пояс, Колю подкара двата яки ата към Брестник. Когато стигнаха там, прекосиха мегдана и той придърпа поводите. Атовете спряха. Наоколо се виждаха селяни,
които оживено разговаряха. Момъкът се обърна към един от тях и попита за ...

mari45

Проза

954 1

Да си отгледаме душа 🇧🇬

Капките напират през стъклото, сякаш вятърът ми праща сълзите ти. Да ги докосна с дантелени пръсти, да усетя дълбините на тази мъка, която пречиства облаците на душата ти. Има те! В мен. Има те…по мен. "Има те" е единственото сигурно нещо в ден като днешния, в който хора без лица ходят по уморените ...

qnaq

Проза » Рассказы

1.2K 2

Брутална (не)приказка 🇧🇬

Имало едно време - никой не казва кога точно - една безгрижна хубавица. Каквото и да се опитват да кажат за красотата, тя си остава красота и пред нея можем само да поспрем и да й се възхищаваме. Ако Тя благоволи да ни забележи, ние се превръщаме в щастливци, които казват, че са били докоснати от Съ ...

rarebird

Проза

1K 13

За Границата между нормалността и лудостта 🇧🇬

/из "Хрониките на Звяра"/
- Това какво е? - попита Звярът.
- Метафора. - отговори му Човекът.
- Ахам... - кимна първият и любопитно се огледа наоколо. Пейзаж като пейзаж, нищо особено... почти... Все пак реши да пита: - Тази река каква е?
- Тя е Границата между нормалността и лудостта, между разумно ...

Bersek

Проза » Рассказы

999 4

Сезонно намаление 🇧🇬

ПРОЛЕТ -
Пеперудестите мъхове на тополите волно и доволно се въртяха около крехките си осички, подобно на ефирен захарен памук. Бледорозови, погледнати през призмата на скептичното пролетно слънце, което на всичкото отгоре имаше самочувствието, че вече може да грее и топли. Хиляди конюктивитни очичк ...

stanef

Проза

973 6

Любовна игра 🇧🇬

- Развеждам се.
- Но защо, скъпа сестричке? Та вие сте младоженци? Нима толкова бързо си омръзнахте?
- Не издържам повече! Той мисли само за секс.
- Тогава и аз трябва да се разведа. Моят пък въобще не се сеща. Живея с него вече три години и ако не го закача, няма и да ме пипне.
- А ти знаеш ли какв ...

svetlanal

Проза » Рассказы

7.7K 1 39

Лицето на клоуна 🇧🇬

Те се разхождаха в квартала и обсъждаха изпълненията в цирка, които гледаха снощи. Григор бе смаян от онези, които вървяха по въже на десет метра над земята. Не спираше да му обяснява как искал да се научи на това, а от своя страна Герасим само го изчакваше да свърши. Когато това стана, Герасим захв ...

dfshwsh

Проза » Рассказы

1.1K

Митарствата на любовта 🇧🇬

Пролог
Не можеше да опише усещането си, когато попадна в чудната сага “Митарствата на любовта”. Беше невероятно, че все още можеше да се сравни с такива велики хитове на семейните “сапунки” като проточващатата се доскоро “Дързост и красота”, а защо не – “Отнесени от вихъра”, “Птиците умират сами” ил ...

Нобел40

Проза » Повести и романы

1.3K

Рассказы и проза современных авторов

Криле 🇧🇬

Влюбеният ден 🇧🇬

Из 'Входните хора' 🇧🇬

Раса 🇧🇬

Стихия 🇧🇬

Тъпaнара 🇧🇬

Нещастникът 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Джакузи 🇧🇬

Очите... (1) 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Сефте 🇧🇬

Разголването на нощта 🇧🇬

Изгубена 🇧🇬

Реплики 🇧🇬

Страсти и разум /ІІ част/ - Александър 🇧🇬

Юли 🇧🇬

"Продадената" рисунка 🇧🇬

Фарс (недовършен) 🇧🇬

Ааа, аз ли съм?! 🇧🇬

Моят герой 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Една красива февруарска нощ 🇧🇬

Размисли - 2 (импресия) 🇧🇬

Скелет в гардероба 🇧🇬

Речник на футболните термини за дами или по какво си падат мъжете 🇧🇬

Папагалът 🇧🇬

... те живяха 🇧🇬

Страсти и разум - Край или ново начало 🇧🇬

Нека поговорим 🇧🇬

За всичко си има първи път 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Да си отгледаме душа 🇧🇬

Брутална (не)приказка 🇧🇬

За Границата между нормалността и лудостта 🇧🇬

Сезонно намаление 🇧🇬

Любовна игра 🇧🇬

Лицето на клоуна 🇧🇬

Митарствата на любовта 🇧🇬

Очередь