Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Ох... Ауч... 🇧🇬

- Ох! - изстена Мър Мър, когато студеният компрес докосна цицината му.
- ... и какво си мислехте, че правите, като решихте да се занимавате с това... - тук Ко Та Рак размаха лапа във въздуха в търсене на изплъзващия му се термин.
- Алтернативно придвижване - помогна му Гар Ван, докато приготвяше сле ...

Bersek

Проза » Рассказы

782 1

Кръвопиец 🇧🇬

Обичам кръв! Аз от кръв живея. А най-обичам човешката! Моля ви се сега, какво сте се развикали „Вампир! Вампир!”, не съм никакъв вампир, аз съм най-обикновен кърлеж. Сега ще кажете „Как така, та кърлежите не говорят”. Много ясно, че не говорят... с вас! Вие да не би случайно да си говорите с пържени ...

jeditte

Проза » Юмористическая

1.3K 5

След любовта 🇧🇬

След любовта
Какво остава след любовта? След времето, в което си обичал някого с цялата си същност и си му давал всичко, от което се нуждае. Какво става с местенцето, в което се е крила любовта, която са ти давали? Тогава остава само празният телефонен номер, празнотата в гърдите ти. Остават тъмните ...

mimsity94

Проза » Другие

2.2K

Легенда за русалия Яна 🇧🇬

Чудесно село беше Явор. Радваше с тучни ливади, плодородни ниви и весели хора. Сега от него не остана нищо - само камък върху камъка и изгоряла трева. Остана и славата на онази чудна девойка, Яна.
Яна не беше като всички останали моми в селото. Висока, ама много висока, тя стигаше точно до под покри ...

rarebird

Проза

1.8K 13

През очите на едно дете 🇧🇬

Четях си книжката, когато мама дойде да ми пожелае лека нощ. Загаси лампата и дойде да ме целуне.
- Мамоооо, вече съм голяма! На цели 12 години съм! Не ме целувай!
Разбира се, тя не ме послуша и пренебрегна искането ми. Аз, възмутена и огорчена, че никой в тази къща не зачита мнението ми по куп въпр ...

ali4ka

Проза » Рассказы

2K 3

Май 🇧🇬

Ч Р Д, Ели!
Когато Май, когато вълшебникът Май щедро раздава благодат по земята, всяко живо същество разтваря прозорците на сърцето си и душата му полита на воля. Божествена музика се посипва навсякъде и всичко се възражда към нов живот. Набъбва утробата на земята от безбройни плодни семена, натежав ...

purko59

Проза

846 9

Jujy Morning/Юлски изгрев 🇧🇬

Вдъхновено от преживения катарзис на тази дата миналата година... просто трябваше да го напиша...
July Morning
Спомени за нещо непреживяно. Изведнъж се оказахме там, откъдето започнахме. Всичките. Борихме се за свобода, получихме слободия. И пак. Затворихме се в себе си. Разголихме телата си, а забу ...

eX_girl

Проза » Другие

1.4K 1

Обичта ми 🇧🇬

Обичта ми
Обичам те всяка минутка от дните си. Обиквам те дори по–силно. Обичам те, защото всеки път, когато ме погледнеш, твоята енергия ме кара да се усмихвам, дори и да съм плакала. Обичам те, защото, хванеш ли ръката ми, усещам топлината в теб. Прегърнеш ли ме, усещам как сърцата ни бият заедно, ...

mimsity94

Проза » Письма

1.9K 1

София - І глава 🇧🇬

Нощта се спускаше над гората и я обгръщаше с черна, непрогледна тъмнина. Големи, черни бухали нарушаваха мъртвата, тягостна тишина със своите заглушени крясъци.
Изведнъж се чу тих детски плач. Малко, може би шестгодишно, момиченце клечеше в шумата около висок, дебел дъб. Лицето на момичето - бледо и ...

JustaLittleKid

Проза

843 3

Лятна импресия 🇧🇬

Буря. Клоните на дърветата се разпиляха като косите на млади и буйни момичета. Листата им трепереха като сирачета.
Войводите се изплашиха. Прибраха се в къщите си, барикадираха се и изтръпваха след всеки небесен вик.
- Боже, ако ни вземе някой парите?
Лудият се съблече, излезе под дъжда, а когато св ...

purko59

Проза

746 6

Среща 🇧🇬

Малко неудобно се получи. Не трябваше да се срещаме пак. Бях ти казал, че не е добре да имаме общи познати след като решихме... Последната ни шега, трябваше да си разпределим сферите на влияние, нашата Ялтенска конференция... Тях пропуснахме, не мислех, че някога ще те поканят да се видите, но явно ...

akonitin

Проза

1.5K 11

Прозорец 🇧🇬

Беше прекрасно утро. Небето бе лазурно синьо, а слънцето галеше нежно цъфналите дървета.
Седях до прозореца умислена, замечтана и чакаща, с очи вперени в безкрая.
Мислех за живота, за любовта и всичко преходно. Осъзнавах колко много съм изпуснала, колко много съм грешала. Исках да съм друга или оназ ...

mimi-sunny

Проза

732

Големият ден 🇧🇬

Големият ден
Днес беше големият ден. Още със ставането сутринта усетих как ме стяга първо от ляво, а след това и дясната част на гърдите ми, за да не остане по–назад, се включи в играта. Сложих джезвето на котлона и взех бърза баня, докато чаках кафето да стане. Студеният душ, който щеше да трогне и ...

Greg

Проза » Рассказы

1.6K 32

Потърси ме... 🇧🇬

Усмихвам се, а в очите няма и следа от сълзи. Силна съм! Продължих напред, както ти ми пожела. Искаше да бъда силна, нали? Ето! Сега съм такава. Сега се справям сама с проблемите и болките си. Сега не плача за теб. Сещам се за миналото ни с усмивка. Липсва ми начинът, по който ми говореше и ме прегр ...

FiRe_LaDy

Проза

1.2K 1

Ще бъда тук 🇧🇬

Сънуваше ли ти моите сълзи,
когато аз сънувах твоите очи?!
Спомняш ли си нашата любов голяма,
сравнена единствено с величието на балкана?!
Днес, години след нашата раздяла. ...

maikal

Проза » Письма

2.1K 3

Назад във времето - 2 🇧🇬

Назад във времето, когато се завръщам...
Виждам едно дете, седи на стол и гледа синьозелените върхове на планината.
Вълшебна е силата на детските спомени. Току те придърпат за сърцето и кажат: Върни се, ела, ще се разходим пак до Въртолията, ще пием вода от кладенчето. Да пошетаме към Оброчището до ...

Karaman

Проза » Другие

907 5

Кръстопът 🇧🇬

Срещнали се Доброто и Злото на една красива поляна. Отстрани имало красива елхова гора и ручей, който заедно с птичите песни огласял околността. Доброто било цялото в бяла премяна, с чудна коса и красиви очи, с чисто, искрено лице. Злото излъчвало черно-сиви нюанси от своята пелена, покриваща снажно ...

eli1972bg

Проза

797

Продължение от книгата 🇧🇬

Пред "пианкото" също се трупаше много народ. Върху кръгла маса, с различно оцветени триъгълници, бяха поставени лотарийни билети. Леко завинтена пръчица, с перо на края, се въртеше и перцето докосваше пироните. То спря пред шареното шекерче. До другите пирони се виждаха изсъхнало от стоенето локумче ...

mari45

Проза

858

Беше обичана 🇧🇬

Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе си, заедно с него...
Тогава... след любовта...
Страхът се просмуква в кожата ти...
Самотата затяга стоманените си окови около душата ти...
Искаш да дишаш, но не можеш... не и без него... ...

hellwoman

Проза

1.5K 3

Делфинът, ч. 4 (последна) 🇧🇬

(или как събира Любовта)
Нарекох дъщеря си Жидо - исках името й да носи по малко както от мен, така и от моя мил Дидо. Сърцето ми се свиваше, защото след шест месеца трябваше да се върна при него. Това, разбира се, беше жадуван миг, но как можех да оставя моята малка вещичка? Е, щях да му мисля, ког ...

rarebird

Проза » Сказки и произведения для детей

868 5

18+ Медальон в чаша кафе 🇧🇬

Чаршафите прошумоляха като пролетна трева. Голото тяло на Магдалина се плъзна леко по тях. Червените й къдри пролазваха по съблазнителния овал на развълнуваната от ласките гръд. Стана, изпъвайки копринените чорапи по меките бели бедра. Нахлузи късата черна рокля, някак по навик, за да не е съвсем го ...

YAVOR_A_STEFANOV

Проза » Эротическая

2.5K 10

Думите ни: утре и много преди утре. 🇧🇬

Думите - за пръв път спокойни и честни, за пръв път без убийствена ирония и многозначни изречения, не довели до разбиране.
Думите - какво направих, за да е различно, какво осъзна, за да загърбиш любовта си към себе си, надделяваща над тази към мен, къде е причината, за да признаеш това, което чакам ...

яаа

Проза » Другие

1.2K 1

Дано не бъде късно! 🇧🇬

Две красиви момичета. Къси поли. Токчета. Грим и червило. Като кукли се движат и всички след тях се обръщат. Гледат ги и им се чудят как може да са толкова красиви, но никак щастливи. Седят всяка вечер на пейката в парка и смеят се, не защото са много щастливи, а защото галона в ръката е празен почт ...

FiRe_LaDy

Проза

1.2K

Духове и хора 🇧🇬

Мрачни са дълбините на моята душа. В мрак е осеяно цялото ми съществуване. Аз съм сянка,която броди без да намери покой за себе си. Може би ти си единствения, който е способен да ме види. Но с какво си по- различен от другите хора та ме забелязваш, та виждаш и невидимото? Дали това не значи нещо? А ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.2K 2

Какво съм аз... 🇧🇬

Какво съм аз....
... за теб
Аз съм тръпката, преминала през тялото ти, когато потънало в спокойствие спи...
Аз съм малката струйка вода, стекла се по брадичката ти, сякаш избягала от нещо важно, което предстои...
Аз съм последната капка от дъжд буреносен, която свенливо докосва лицето ти, което, кой ...

Леа-Естер

Проза » Другие

1.2K 2

Мрачни спомени 🇧🇬

Мрачни спомени
Там, откъдето идваше тя, емоциите бяха нещо долно, безполезно, нищожно.
Тя обичаше тези, които трябваше и помагаше на тези, които не заслужават дори един нейн поглед, усмивка и, още по-малко, една нейна сълза.
И всеки път тя се раздаваше, страдаше и чувстваше със и за всички тях. Но т ...

florinda92

Проза

1.3K

Под сенкята на капата 🇧🇬

“Ода на глупако”
“Под сенкята на капата”
Пишат, че този де – бюрократо – бил от века. Де бре, яз сум си от памтивеко! Ке субереме, па че се сберем – те го целио свет.
Нищо не ми е свидно, само дека ще си дам акъло, дето що си требе и да му го налееш на човеко, па друго ти не требе! И сум си язе “вен ...

WIK

Проза » Юмористическая

1K 1

Сънувах себе си... 🇧🇬

Момичето седеше срещу мен...
През сълзи разказваше за него, за това, колко го обича и колко го мрази, колко много иска да си го върне, въпреки че знае, че да са разделени е по-добре.
Бяха прекалено силни... Не правеха компромиси. Просто се обичаха... въпреки всички, въпреки всичко... Но най-вече въп ...

hellwoman

Проза

1.3K 3

Добро и зло 🇧🇬

Добро и Зло
"Всички дела - и добри, и лоши
намират своето място в света"
Вантала (китайски философ)
Елина беше само на дванадесет, а вече беше разбрала, че смъртта е част от живота - наскоро бяха погребали майка й и баща й. ...

rarebird

Проза

1.2K 13

Лятна еротична импресия 🇧🇬

Краката й бяха пухкави бели облаци, талията - жива амфора, гърдите й - едри и здрави планини, шията - лебедова, очите - синьо, безпощадно небе, а косите й - спуснати върбови клони.
А душата й беше храм.
Прекръстих се и влязох.
Беше красиво. Като в приказка. Не трябваше да го правя. Едва сега го разб ...

purko59

Проза

931 6

Човек без магия 🇧🇬

Мелиса сътвори свещ и я закрепи на едно клонче, горе-долу на височината на гърдите си. Свещта бе полупрозрачна, създадена от магия, но пламъчето ù бе достатъчно ярко, за да виждат добре лицата си. Маркус се вгледа в очите на Мелиса и се опита да прочете мислите ù. Познаваше хора, които наистина влад ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фэнтези

1.5K 1 1

Мразя 🇧🇬

Мразя
Мразя, когато се надявам, но напразно. Мразя да обичам, но да не признавам. Мразя, когато се правя, че не забелязвам нищо, а пред очите ми е всичко. Мразя, имайки нужда от нещо невъзможно за мен, което в действителност е напълно реално. Мразя, когато се възползват от мен. Мразя, когато се опит ...

mimsity94

Проза » Другие

1.2K 1 1

Днес и утре в живота на един зависим 🇧🇬

Днес и утре в живота на един зависим
Пак гледаш през мен, а не ме виждаш, с поглед отнесен, зашеметен. Въобще съзнаваш ли, че още съм тук?
"Има ли смисъл, щом няма значение?" питал си ме толкова пъти и двойно повече съм ти отвръщала, че не знам .
"А ще останеш ли?" бе следващият въпрос и аз винаги о ...

an.invisible.girl

Проза » Другие

1K

Ръцете на мама 🇧🇬

Милена се приближи седна до леглото на мама и рече:
- Здравей, лельо Ленче, с теб май цели две години не сме се виждали.След това хвана изтощената слабичка и трепереща ръка и я целуна. Помилва я по лицето, както се милва болнаво малко дете, и я притисна към себе си.
- Виждаш ли на какво съм заприлич ...

dimi49

Проза » Рассказы

4.2K 15

Силует 🇧🇬

Под нежното сияние на юлската луна, един тъмен силует прибяга плашливо по протежението на мрачната улица. В тези часове никога не можеш да си сигурен дали е човек, или котка. За мен беше просто силует. Черно-белезникав, тук-там проблясващ. Реших, че трябва да е било жена - беше прекалено дребно, за ...

eX_girl

Проза » Рассказы

1.7K

Някъде във времето 🇧🇬

1.
Голото поле края града беше мъртво. Така безжизнено изглеждаше, че сякаш тук никога не е имало живот. А според картата е имал многобройно население. И първото нещо като дума, която дойде на ума на Алексия, когато пропълзя до ръба на скалата, беше:
– Гробище!
Обрасли в сухи стърнища остатъци от ка ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K

Мен си търсил 🇧🇬

Луна... Небе... И пак същата тъга...
ако кажеш, ще тръгна с дъжда,
ако кажеш, ще отлетя с лекия повей на вятра,
ще потъна в завесата на нощта
и не ще ме видиш никога! ...

s3r3nada

Проза » Другие

1.2K 1

Ловецът на пеперуди (глава 3) 🇧🇬

Глава III
Един живот
След като преминаха през свода на храма и изоставиха зад гърба си набучените свински глави, гледката пред тях не се подобри – напротив тягостната атмосфера се засилваше. Навлязоха във вътрешността, където мрака се беше настанил трайно, като единствено бавно умиращата светлина на ...

caterpillar

Проза » Повести и романы

2K 3

Как умират птиците 🇧🇬

Те бяха две свободни птици, които си летяха безгрижно в гората. Бяха плахи, наивни и млади, особено женската, когато събраха в едно сърцата си, за да станат завършена цялост.
В онази пролет гората се листеше в цялата си красота. Двете влюбени птици си избраха най-старото и стабилно дърво и си свиха ...

Жулли

Проза » Рассказы

1.9K 24

Студено е... 🇧🇬

Студено е и аз съм тук.
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

999 1

Рассказы и проза современных авторов

Ох... Ауч... 🇧🇬

Кръвопиец 🇧🇬

След любовта 🇧🇬

Легенда за русалия Яна 🇧🇬

През очите на едно дете 🇧🇬

Май 🇧🇬

Jujy Morning/Юлски изгрев 🇧🇬

Обичта ми 🇧🇬

София - І глава 🇧🇬

Лятна импресия 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Прозорец 🇧🇬

Големият ден 🇧🇬

Потърси ме... 🇧🇬

Ще бъда тук 🇧🇬

Назад във времето - 2 🇧🇬

Кръстопът 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Беше обичана 🇧🇬

Делфинът, ч. 4 (последна) 🇧🇬

18+ Медальон в чаша кафе 🇧🇬

Думите ни: утре и много преди утре. 🇧🇬

Дано не бъде късно! 🇧🇬

Духове и хора 🇧🇬

Какво съм аз... 🇧🇬

Мрачни спомени 🇧🇬

Под сенкята на капата 🇧🇬

Сънувах себе си... 🇧🇬

Добро и зло 🇧🇬

Лятна еротична импресия 🇧🇬

Човек без магия 🇧🇬

Мразя 🇧🇬

Днес и утре в живота на един зависим 🇧🇬

Ръцете на мама 🇧🇬

Силует 🇧🇬

Някъде във времето 🇧🇬

Мен си търсил 🇧🇬

Ловецът на пеперуди (глава 3) 🇧🇬

Как умират птиците 🇧🇬

Студено е... 🇧🇬

Очередь