Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Потъващ кораб? 🇧🇬

Потъващ кораб?
Стояхме си на двора на даскалото, на една пейка с Миро, мой съученик. Имахме свободен и понеже времето беше хубаво, бяхме решили, вместо да се забиваме в някое от до болка познатите ни кафета, да си вземем кафе от машината и да си лафим на чист въздух.
Аз му споделих за тази моя после ...

Armageddon

Проза » Рассказы

2009-04-28T18:11:23+03:00 1.1K 6

Чорлава Мара и Мангал Станю - Юлски истории 🇧🇬

Чорлава Мара и Мангал Станю
Юлски истории
- Хайде, сваляй сутиена и идвай, че вместо да погаля нежен, красив бюст и кадифено дупе, почти станах транзистор да гледам този течен силиций по тивито. Натръскали едни бомби, тежки и издути като трансформатори. Ей сега ще стане късо съединение и ще експлоди ...

Bezzhichen

Проза

2009-04-28T17:53:37+03:00 2.3K 11

Времената сигурно са полудели - 29 глава 🇧🇬

29.
В крайна сметка изгубих броя на ударите за деня. Старателно ме удряха само по лицето – първо, за да ме накарат да млъкна и второ – явно бяха получили инструкции да пазят плода. Аз обаче успях да затрудня опитите им да ме укротят дотолкова, че да извикам името и прякора на Ленц поне десет пъти и ...

kcekce

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-04-28T11:07:24+03:00 948

Не е същото 🇧🇬

Усещаш как друг я е докосвал, усещаш нещо ново, непознато в нея.
Имаш я сега, за момента, но вече не е твоя, вече не я притежаваш - друга е, чужда е. Не те приема вече тя, ти си играчка в нейните ръце - независими и силни.
В миг приемаш, че всичко е както преди, в следващия виждаш, че всичко се е пр ...

alex_f52

Проза

2009-04-28T09:45:20+03:00 1.2K 1

Трето следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина 🇧🇬

- Хей - някой го сръчка в ребрата. - Събуди се!
- Ммннммнф - измуча спящият и се обърна на другата страна.
- Събуди се, де! - явно ръчкащият не мислеше да се отказва току така.
- Оф! - изофка спящият и закри очите си с лапа.
- Събуди се! - настояваше натрапникът. - Искам да ти кажа нещо. ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-04-28T09:41:41+03:00 686

Шестото небе 🇧🇬

В квартала построиха нов, модерен блок. На седем етажа, скосяванията нагоре извисиха още два мансардни. А от източния му край, срещу парка на нивото на тротоара се изправиха големи витрини на магазини и офиси. Напълниха се още преди хората да се нанесат. Един магазин за дървена многопластова дограма ...

lubara

Проза

2009-04-28T07:52:25+03:00 964 8

„Божията сълза” 🇧🇬

„Божията сълза”
И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как... няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал... Една негова сълза се търкулнала в току-що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала... Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи, ...

~iSkRiCa~

Проза

2009-04-28T07:34:33+03:00 1.3K 2

Последна Коледа 🇧🇬

Беше мразовита и декемврийска нощ. Снежна буря вилнееше, а снежинките се гонеха в приказен танц, описвайки фигури, непознати досега на човешката фантазия. Всички къщи бяха почти сравнени със земята, като покрити от дебела кадифена завивка. Цялото градче беше потънало в тъмнина и заспало дълбок зимен ...

anji7o0o

Проза » Сказки и произведения для детей

2009-04-28T07:08:36+03:00 1.2K 1

Хвани ритъма 🇧🇬

Хвани ритъма
Някога. Много отдавна. На края на света. На края на съзнанието. В началото на живота ни. Имаше една сръбска поп група „Парни валяк. Най-големият ù хит бе „Ухвати ритъм". На български „Хвани ритъма" Това беше химна на нашата невъздържана, буйна и всепомитаща младост. В онези времена на б ...

Greg

Проза » Рассказы

2009-04-26T22:39:42+03:00 1.8K 13

Поморие - Со__пол… 🇧🇬

Имаше и такива, които по онова време им казвахме "дървени философи". Не щото наистина бяха, а за да им покажем, че и ний, като другите, ги оценяваме като празнодумци. А дали беше така? Всъщност те казваха нещо различно и не дотам познато, ама бяха многословни и си личеше, че искат да ги чуят повече ...

vanyom

Проза » Рассказы

2009-04-26T17:51:17+03:00 1.2K 2

Златното покритие 🇧🇬

Наскоро, моята най-добра приятелка Гери, се върна от Америка с прекрасна картина.
Като я гледах се наслаждавах от мисли, така че слюнката весело подскачаше в гърлото ми. Накара ме да се изправя с краката нагоре, след това да се обърна както си бях и да подсвирна оптимистично с уста.
На бледожълтият ...

mari45

Проза » Юмористическая

2009-04-26T17:48:57+03:00 926 2

Русалка 🇧🇬

~ АРАПЯ ~
На Дани
Беше решил да тръгне от Варна в късния следобед. По новините предната вечер предадоха, че времето ще се развали. При попътен вятър преди вечеря трябваше да стигне до Арапя. Надяваше се да избегне бурята. Боян вече няколко пъти му бе звънил по телефона и бе обяснил, че днес са извад ...

Melanie

Проза » Рассказы

2009-04-26T12:31:49+03:00 2.8K 5

Мида 🇧🇬

И да! Косата ми е рошава а в нея има пясък и цветя. И да! Те бързо ще увехнат, но пък са най-блестящите и най-зелените от всички. И да! Кожата ми е червена, но солта по нея свети повече от звездите в небето. И да! Ръцете ми са издрани, а мидите от гривната наръбени, но са най-бялата украса за ръката ...

toothfairy

Проза » Другие

2009-04-26T11:41:39+03:00 916 2

Илюзия 🇧🇬

Илюзия
Стоях си на дивана. Бях спокоен. Знаех, че всички около мен са щастливи. Усмивките им - нестихващи и някак си неусетно заразни. Наистина нетипично силен смях се носеше из цялата стая. Бирата се разливаше навсякъде. В интерес на истината, по-голямата част се изливаше на масата, на пода или вър ...

Armageddon

Проза » Рассказы

2009-04-26T11:37:42+03:00 2K 6

Преди да се възцари тишина 🇧🇬

Последните думи, които ти казах:
- Хубаво ми е с теб.
Думите, които не посмях да ти кажа:
- Искам да бъда само твоя.
Думите, които ти никога не ми каза: ...

670301

Проза » Другие

2009-04-26T09:53:46+03:00 863 2

Моите щури истории - триатлон по лудост - II част 🇧🇬

Трета Колело " Турист", руско, с четири скорости
Винаги съм искал да имам колело. Като малък карах само лятото, на село. Започнах късно. Направо на голямо, под рамка или на дамско. Карали ли сте под рамка, защото сте дребни все още. Емоция, караш изкривен, но караш.
Така на около четиридесет отидох ...

lubara

Проза » Рассказы

2009-04-26T08:19:04+03:00 934 8

Под сянката (на дните) 🇧🇬

Under the shadow
(of the days)
Под сянката (на дните)
Звънецът би... „Най-накрая”, помисли си тя...
Беше в училище 40 минути преди началото на часовете и се чудеше какво да прави. Не ù се слизаше сама до двора, и без това мразеше да е сред хора с много пари и малко мозък. Гледаха я тъпо и надменно, ...

Izida

Проза » Рассказы

2009-04-26T01:29:40+03:00 1.5K 1

Чувства... 🇧🇬

Продължи, не ме мисли, сърцето свикнало е да губи.
Сълзите пак ще рукнат - душата пак ще заболи.
Дните и нощите в кошмар се превръщат...
докато накрая спре да боли !
Ранявах и са ме ранявали. ...

valisha

Проза

2009-04-26T01:17:20+03:00 1.7K 2

Прочетох специално за вас 🇧🇬

Правилата на живота. Житейски максими за всички поколения. Автор Хорас Джаксън Браун.
Те бяха повече, но аз избрах само няколко, които на мен ми се видяха много важни.
Всеки ден прави комплимент на трима души.
Помня татко, когато в нас идваха приятелки на майка на гости, как се държеше любезно с тях ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-04-25T21:51:16+03:00 2.4K 35

Прекрасно съботно-дъждовно 🇧🇬

В съботно-дъждовен следобед, ах, колко прекрасен дъждовен следобед! Когато си станал малко преди обед, а сега е малко след обед и ужасно ти се спи. Сгушен на любимото легло под прозореца, завит със зеленото пухкаво одеало, замислен за утрешните планове, затоплен от вчерашните прегръдки, затваряш очи ...

Рима

Проза » Рассказы

2009-04-25T20:57:02+03:00 1.4K 2

Празнота 🇧🇬

Цял живот
дишам-въздишам
и само това!!!
Губя се в нищото....
в празната стая... ...

pepe-lqnka

Проза » Другие

2009-04-25T18:24:24+03:00 1.5K 1

Посветено 🇧🇬

Не бе го виждала от доста време и нямаше търпение да го зърне отново. Стоеше на стола без да помръдне и се опитваше да решава задачи. Мислите ù бяха другаде. Не спираше да се обръща и да поглежда към часовника. Някой извика силно името ù. Този вик върна мислите ù в реалността. Но не издаде онова, ко ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

2009-04-25T18:15:57+03:00 841 3

Ритонът на Ереа 🇧🇬

- Ела, ела да видиш какво има тук! - провикна се от гробницата Станой и аз, естествено, зарязвайки почистването на една амфора, се втурнах към него.
- Такава красота не е намирана преди! - развълнувано бъбреше той и ме поглеждаше изпод вежди. - Виж, Яворе, това ще бъде поставено в Националния истори ...

iral

Проза » Рассказы

2009-04-25T18:01:57+03:00 1.2K

Махалата Лозенец 🇧🇬

На tili
Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, единственият начин да живеем дълго, е да остаряваме. Все пак го искаме!
Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък. Писал съм за това няколко разказа. Достатъчни са. Ще разкажа за трите улици, по които всеки ден минавах о ...

lubara

Проза » Рассказы

2009-04-25T17:47:42+03:00 1.1K 7

Вселена 🇧🇬

Безкрайната нощ е осветена от милиарди звезди.
Извън пределите на времето се реем из бездната.
Не давайки си сметка за скрития мотив зад сцената.
Черно платно, увиснало пред изумените очи.
Падаме в илюзията на живота, че сме някъде, ...

V-9teen90five-Jerk

Проза » Другие

2009-04-25T01:29:37+03:00 682

Зимата 🇧🇬

Казваха, че зимата си отива, но вихрушката, която играеше навън, обвиваше всичко в пустата си прегръдка, убивайки, превръщайки го в пустиня от самота и белота. Тя, зимата, обичаше. Нейната обич бе нежна и ласкава, като усмивка на дете, топлеща с безпощадните си ласки, погубвайки всичко, което обича. ...

~iSkRiCa~

Проза

2009-04-24T21:35:31+03:00 1.2K

Великденска задушница 🇧🇬

Седмица след Великденския празник православната църква отбелязва т.н. великденска задушница. Този път шарените яйца и козунаците са предназначени не за здраве, а се раздават за „бог да прости” починалите ни близки.
Преди да загубя най-скъпите на сърцето ми хора, никога не бях се замисляла за светост ...

dimi49

Проза » Рассказы

2009-04-24T21:28:08+03:00 11.6K 4

Когато се завръщам 🇧🇬

Когато се завръщам, ме посрещай. Не ми обръщай гръб и не затваряй вратата. Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом, който някога наричахме наш. Не се опитвай да ме спираш, защото дори и да искаш, не можеш. Живеехме си прекрасно, докато ти не реши да сложиш край. Помисли си, че с думите си щ ...

ZlobnotoBaby

Проза » Другие

2009-04-24T21:20:11+03:00 1.2K 3

Едно е да обичаш, друго е да си влюбен! 🇧🇬

Когато влюбените се разделят, когато кажат "Сбогом" за последен път на една пламенна любов, не защото искат, а защото трябва, когато целият им свят умира и те не искат отново да го вдигнат - питах се защо го правят?
Как намират смелост да знаят, че докосват за последен път най-близкия човек и да сто ...

нимфа

Проза » Другие

2009-04-24T20:59:51+03:00 4.4K 2

Второ следствие и Втора производна 🇧🇬

Второ следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина
- Хей - сръчка спящия той. - Събуди се!
- Хм - изхъмка Ръмжачът няколко мига по-късно. - Нещо тук не ми се връзва.
Вълкът старателно разрови завивките, но вътре сянки нямаше.
- Хм - отново изхъмка той. - Странно, не трябваше ли д ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-04-24T09:16:49+03:00 1K

Червена нощ 🇧🇬

- Виж луната, не е ли красива?
Погледнах. Беше червена и по-скоро беше плашеща.
- Почти стигнахме – каза приятелят ми, с когото бяхме тръгнали да търсим нещо. След като се събудих веднага забравих какво, но в съня си знаех.
Повървяхме още малко през полето, огряно от червена светлина и скоро стигнах ...

The_Crimson_King

Проза » Рассказы

2009-04-24T07:23:36+03:00 1.5K 8

Моите щури истории - триатлон по лудост - I част. 🇧🇬

Тези истории се случиха през 93-та. Тогава бях на 41 години, обяснимо е заглавието на това, което ще разкажа. Сега нещата са по-различни, желанието го има, но 55 е по-друго нещо, за съжаление откъм възможности. Да не се оплаквам, защото след време, дай Боже и тази възраст ще считам за почти младежка ...

lubara

Проза

2009-04-24T07:13:34+03:00 897 6

Диалог 🇧🇬

Седнахме с Любовта да проведем един диалог и да се разберем най-накрая - коя от нас е правата. Започнах аз:
- Добре, Любов, кажи ми защо винаги трябва да правиш нещата толкова сложни?
- Ами аз съм затова – учуди се тя.
- Ама как така. Искаш да ми кажеш, че се гордееш с това, което правиш с хората и ...

Slamiliq

Проза

2009-04-24T06:56:30+03:00 1.4K

Mоторен кораб "Богдан"="Атлас"="Raunala"... (ден 1) 🇧🇬

... Първият кораб на "Тексим"! Кораб в кораб. Шведска постройка. Мощни помпи - парни. Мостик - изнесен напред в кула... Еееех, че красота! Да не говоря, че и екипажът беше страхотия. Хайде сега да не изброявам, щото все нещо се изтърва, а и трябва да кажа, че 90% бяха от Бургас и наоколо... хора нав ...

vanyom

Проза » Рассказы

2009-04-23T21:07:32+03:00 2.4K 2

Клиширан вик 🇧🇬

Пробуждане
Откога не си шептял нежни думи,
откога не си потъвал в две мили очи,
откога не си заспивал като дете до любим човек,
откога не си се любувал на изгревите, ...

Kors

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-04-23T19:43:08+03:00 1.5K

из "Приказки от никъде" 3 🇧🇬

- Всеки, който може да гледа - каза една вечер Дърт Пън - може да гледа нещата такива, каквито изглеждат.
- Ахъм - потвърди събеседникът му с пълна уста.
- Но само наблюдателният, този, който може да вижда - продължи премъдрият - може да види нещата такива, каквито са.
- Хъм хъм - даде своя принос к ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-04-23T16:12:18+03:00 834 2

Малка лондонска история - Край... по британски 🇧🇬

- Исках да ти кажа, че без теб няма музика, Ади.
- Мина много време, Дейв.
- Знам, знам... Но всяка вечер се измъчвам, всяка вечер се чудя как можах да те оставя сама в тъмната стая, та нали ти обещах да бъда винаги с теб и да те пазя!
- Дейви, вината беше моя...
- И как можах да не ти кажа всичко, ...

princess_havok

Проза » Рассказы

2009-04-23T10:31:22+03:00 1.1K 2

Спортната школа - част II-ра 🇧🇬

Легенди се носеха как две години преди мен, в неделя на караул пред главния портал трима се чудели как да им мине времето. Трамвайната спирка беше срещу караулката, покрай трамвая имаше алея, пясъчна с дребен филц, оградена от розови храсти и кестени. Пролетта засилваха бая брома, миризмата на цъфте ...

lubara

Проза

2009-04-23T08:47:55+03:00 753 3

Аз просто не те искам в живота си така… 🇧🇬

Не винаги заспивам от умора. Понякога заспивам от тъга. Тя така е обзела сърцето ми, душата ми, всичко мое. Не винаги мога да я победя или да я изолирам. Когато успявам, тя просто се скрива зад ъгъла и ме чака… Чака пак да стана малкото и уязвимо момиченце, за да ме залее отново, с нова непозната си ...

Slamiliq

Проза

2009-04-23T08:24:48+03:00 6.7K 1 5

Има и... 🇧🇬

Не те искам, отивай си!
... Обичам да се самозалъгвам, докато оная Черната не хвърли камък по мен... докато не ме събори, Тя, Грозната, с раззината паст, с раздвоени езици... и не ме затвори в дома си... В ума си. В безбройните пори на остарялата си кожа. От толкова цигарен дим. Страх ме е... да не ...

Ralina13

Проза » Другие

2009-04-22T23:21:35+03:00 1.6K 3