Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Гущерът и портокалът 🇧🇬

После той написа последните думи с остатъка от нейното червило върху огледалото - “Гущерите не обичат портокали”.
Така те двамата определяха себе си.
Той - гущерът, студен, но привързан към единственото нещо, което му даваше подслон - онова портокалово дърво от поезията на Лорка.
Тя - портокалът, ко ...

JIOJI

Проза » Другие

888

Поколение Ъ 🇧🇬

Дали да говоря на тях директно? Те дали ще чуят? И дали ще разберат? Няма начин. Там е пусто. Там е толкова мрачно и сиво, там чак не знам дали има нещо въобще...
Те ходят като аптекарски шишета, те се повтарят. Всичко е еднакво. Един с друг си приличат до максимума, все едно, гледайки ги, ти се нал ...

aln

Проза » Другие

829 6

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято 🇧🇬

Глава първа
Езамар
Октомври бе чуден месец: последните лъчи на лятното слънце галеха позлатените широкополи листа и ги правеха още по-красиви; презрелите горски плодове въздишаха при вида на слънцето и се пълнеха с аромат и сладост. Но не само те се радваха на топлото есенно време - една самотна фиг ...

lonelyman

Проза » Повести и романы

1.1K 1

Суша ли?! 🇧🇬

Суша ли?!
По
Искам да го направя като «Климати» на Андре Мороа, за да се видят двете гледни точки, та да стане по ясна ситуацията. Прощавай Марко!
Обади ми се онзи ден жената на Марко, наш Марко 088... Не, агент под прикритие 007, обърках се.
- Здравей, Светле! ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

1.6K 23

Стълбата 🇧🇬

Беше изправена право нагоре. Не виждах. Нямаше как да видя в пълната тъмнина. Усещаше се с гравитацията, която беше в своята максимална сила.
Невиждането играеше своята благотворна роля върху сетивата и силите ми, като им спестяваше вероятната истина. Въображението пък, обратно, тушираше този ефект. ...

Mobby_Dick

Проза » Другие

1.5K 2

Сутрин... 🇧🇬

6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 1

Двама стари приятели 🇧🇬

ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...

remer

Проза » Рассказы

1.7K 3

Подарък от сърце 🇧🇬

Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

2.2K 4

Опит за разказ 🇧🇬

Ядосана съм, тъжна съм и ми е супер гадно. Защо ли? Защото Гаро ми се разсърди и си отиде. Той ми е гадже. Тъй де, поне беше допреди малко. И защо ми се разсърди? Да беше нещо важно, а то...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...

Мимче

Проза » Рассказы

2.3K 16

Страсти и разум - „100 % от всички разводи започват с ... брак!” 🇧🇬

Ивета беше тъжна и замислена. Отношението на мъжа й я разстрои. На следващия ден, след като се прибраха от най-ужасната почивка, тя искаше да се разсее. Първо си помисли да се обади на Филип, но после реши да го остави за по-късно. Обади се на няколко приятелки, но всички бяха заети – коя на работа, ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

1.4K 11

Лунен спомен - втора част 🇧🇬

Втора и последна част
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...

svetlanal

Проза » Рассказы

1.2K 15

Сълзи от 1 до 7 🇧🇬

1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...

stanef

Проза » Рассказы

1.1K 14

Смелият пазач 🇧🇬

Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...

alistef

Проза » Рассказы

865 1

Молекулярни облаци 🇧🇬

В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...

WIK

Проза » Другие

921 1

Мрачина с ярка светлина 🇧🇬

Картинка.
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...

dfshwsh

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K

Защо?... 🇧🇬

Една вечер.
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...

purko59

Проза » Другие

990 10

Приказка за огледалцето 🇧🇬

Имало някъде едни хора, те си мислели, че били много далече от едно село, но всъщност били жители на селото. Понеже стоели винаги с гръб към селото и понеже Земята е кръгла, тези хора мислели, че селото се намира толкова далеч, че, ако тръгнат напред към селото, щял да им трябва цял живот, за да сти ...

akonitin

Проза » Сказки и произведения для детей

2.5K 17

Ти си там... 🇧🇬

Хората са лицемерни, като змии... увиват се около шията ти и те облизват, а след това пускат отровата си... Усмихват се, а зад усмивката е завистта... Но нека не замърсявам себе си с неща нисши... Нека мракът не навлиза към онази светлина, която Бог е дал на всеки един... Нека не замръзне сърцето, к ...

beytula_bubu

Проза » Другие

1.3K 1

Споделени мисли... 🇧🇬

Ето, че най-накрая научих дългоочакваните резултати - вече съм приета в Първа Английска Езикова гимназия в София. Вярно, в началото се зарадвах, сега също се радвам, но усещам в сърцето си една особена тежест и студ. Навън е доста топло, около 30 градуса, но на мен ми е студено. Ведно с радостта ми, ...

JustaLittleKid

Проза

949 2

Сватба на погребение 🇧🇬

СВАТБА НА ПОГРЕБЕНИЕ
На Коледа бяха насрочени две погребения. Душите на Пенка и Христо неспокойно, но мълчаливо чакаха мига, в който близките им ще си вземат с тях “последно сбогом”. И, за да не скучаят, решиха пак да понаобиколят любимите си места и хора.
Приживе Пенка демонстрираше весел и безобид ...

alistef

Проза » Рассказы

1.3K 8

Писмо до Теб 🇧🇬

Не си до мен. Така ми липсваш. Обичам те. Не ти го казах. Копнея с теб да бъда, любими, в бели и в черни дни. Душата ми теб жадува, тялото ми усеща още твоите ласки. Сърцето ми нашепва без глас, че имам теб и любовта ти.
Обичам те! Иска ми се да го извикам – нека целият свят да разбере за нас, не ме ...

f_e_l_i_n

Проза » Письма

1.8K 1

Любов и омраза Dessy Kestern 18-20p 🇧🇬

Спомен - ”Искам да бъдеме заедно, каквото и да ми струва” - чува своите думи. ”Какво искаш от мен, за какво съм ти? Аз нямам нищо, остави ме на мира! - отекват и неговите - Искаш ли да се любим?” ”А ти, само това ли искаш?”. Той свива надолу устни. ”Не, искам и ти да го искаш!” ”Обичаш ли ме?” - пак ...

dessy

Проза » Повести и романы

1.4K 9

Страсти и разум - Омагьосана любов 🇧🇬

Николай – така се казваше мъжът, който караше сърцето на Мая да бие по-бързо. Той беше това, което тя търсеше – и като външност, и като характер, и като разсъждения. Само за едно нещо трябваше да си затвори очите – беше по-малък; не много, но все пак... Но тя каза майната му и на това. И се впусна в ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

1.1K 10

Кошмар или жестока реалност? 🇧🇬

Кошмар или жестока реалност?
Един ден той си замина и аз останах сама. Дълго гледах след него и исках да викна "ела". Край мен минаваха хора, забързани за свойте дела. Никой не осъзнаваше, че аз се чувствам сама. Заобиколена от толкова много хора, но сякаш бях съвсем сама. Все едно нямаше никой.
Цар ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

938 2

Искам си тишината 🇧🇬

Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...

hellwoman

Проза » Другие

1.6K 4

Логика, психология, философия 🇧🇬

- Какво е пък това чудо "логика"? - попита една вечер Ко Та Рак, който четеше някаква книжка.
- Сега ще ти дам пример за логика - отговори му Гар Ван. - Хей, Но, колко мишки хвана днес?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Аз не ловя мишки, защото не съм котка.
- Разбра ли? - попита котака сенчестата. - Е ...

Bersek

Проза » Рассказы

944 1

Гершуин 🇧🇬

Преместихме се в нова квартира през лятото. Слънцето напичаше жестоко малкия южен таван и прозорците стояха денонощно отворени, с надежда вятърът да се влюби за малко в тънките дантелени пердета и да ни разхлади. Климатик нямахме, нито имахме пари да си купим. Кризата се усещаше в семейния бюджет ка ...

inakrein

Проза » Рассказы

2K 11

Супернова 🇧🇬

Руска е жена, която наближава петдесетте. Независимо от това, тя е по детски жизнерадостна и енергична. Ето защо вратите на приятелите и съседите ù са винаги отворени за нея. Желанието им да я виждат често се подсилва и от паранормалните ù способности. Неведнъж Руска се е раздавала до пълно изтощени ...

rarebird

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 9

Кладенецът на мъртъвците продължение 🇧🇬

Глава 3
Нощта сменяше деня. Луната - слънцето. Мракът - светлината.
Време беше маската да бъде свалена. Време беше истината да излезе наяве. Ясната луна огря стария кладенец, погали го със студената си светлина, а после отново го обгърна в мрака и студенината си.
- Здравей, Браян, радвам се да те ви ...

summer

Проза » Повести и романы

1.2K 4

Гората на илюзиите 🇧🇬

Някъде много далече... толкова далече, че никой не знаел как се стига до там, а този, който стигал, забравял откъде е тръгнал, там имало една омагьосана гора. Всъщност, гората не била омагьосана, в нея живеели наколко вещици, самите те се били омагьосали, но магиите им били толкова силни, че плъзнал ...

akonitin

Проза

1.6K 12

Прозорец с... алуминиева дограма 🇧🇬

Стъкло.
„Искам да съм прозорец.”
Мхм. Хората винаги си отиват.
Дървена рамка.
„Искам да ми сложат алуминиева дограма.” ...

eX_girl

Проза

1.4K 1

Няколко от моите си истини 🇧🇬

А той ми каза: Според моята безгрешна преценка не ви остава дълго време заедно... Все едно дойде с най-страшната си диагноза и ми каза "това е краят". Повярвах му. Минах през няколко състояния. Първо отричах, след това почнах да се замислям дали навярно е прав, оспорвах, плаках и накрая пак отричах. ...

broken_dream

Проза » Другие

1.4K 2

Галия 🇧🇬

Картинка.
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...

dfshwsh

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Вълче семе 🇧🇬

Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна босонога след Марко. Стомната с водата в торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг, покрай стръмни урви минаваше.
- Приказка ...

azura_luna

Проза » Рассказы

1.8K 1 47

Един непораснал романтик (9) 🇧🇬

Един непораснал романтик (9)
- Е, как си? Настояваше да се видим.
- Не съм добре. Не мога да спя. Нямам настроение. Не знам какво ми става.
- Ти пак си влюбен! – трапчинките по бузите на жената, с която сме имали „луда фиеста”, играят закачливо, но не мога да разбера дали ми се присмива или ме съжал ...

razlichen

Проза » Повести и романы

1.1K 3

Лунен спомен - първа част 🇧🇬

Лунен спомен в две части
Първа част
Вече пета година отсядах при баба Цеца през лятото за по един месец. Всяка година идвам на палатка на язовира. Събираме се голяма компания. Къпем се, ловим риба, печем се, играем карти. Страхотно е! Язовир, гора, планина – истински Рай! Селото е съвсем близо. Слиз ...

svetlanal

Проза » Рассказы

1.5K 18

Ловецът на пеперуди (глава 6) - последна 🇧🇬

Глава VI
Рождение и смърт
Как беше успял да достигне Йоан до тях не помнеше. Нямаше и грам спомен от това как за малко, на няколко път на връщане към брега на езерото, бе се свличал във водите му, как в агония и болка се беше борил за живота си, без да използва ръцете си, едната, в която държеше дра ...

caterpillar

Проза » Повести и романы

1.9K 5

Сън сънувах... 🇧🇬

- Неееееееееее! – това беше последното, което си спомням, че изревах насън и първото, което чух, събуждайки се. Бях цялата плувнала в пот, от очите ми се стичаха сълзи, а детето долетя с трета космическа скорост от съседната стая.
Като видя, че съм будна, уплашено ме попита какво става.
- Ааааа, нищ ...

andrina_mark

Проза » Юмористическая

2.6K 27

Кладенецът на мъртъвците 🇧🇬

Глава 1
Като малка ходех там. При този стар, изсъхнал кладенец. Стоях с часове и се взирах в тъмното му дъно. Тогава, обаче, не знаех. Не знаех, че тази тъмница, която намирах за толкова тайнствена и интересна, ще се пренесе в живота ми и ще го завладее напълно.
Казвам се Амелия Келерман, на 36 годи ...

summer

Проза » Повести и романы

1.5K 4

Приятел 🇧🇬

Най-добрият Ви приятел на света често може да се превърне в най-лошия враг. Синът, или дъщеря Ви, които сте отгледали с любов и грижи, могат да се окажат неблагодарни. Тези, на които се осланяме и вярваме, безрезервно могат да предадат доверието ни. Тези, които ни се кланят, когато щастието ни се ус ...

ednorog

Проза » Рассказы

1.7K 13

Рассказы и проза современных авторов

Гущерът и портокалът 🇧🇬

Поколение Ъ 🇧🇬

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято 🇧🇬

Суша ли?! 🇧🇬

Стълбата 🇧🇬

Сутрин... 🇧🇬

Двама стари приятели 🇧🇬

Подарък от сърце 🇧🇬

Опит за разказ 🇧🇬

Страсти и разум - „100 % от всички разводи започват с ... брак!” 🇧🇬

Лунен спомен - втора част 🇧🇬

Сълзи от 1 до 7 🇧🇬

Смелият пазач 🇧🇬

Молекулярни облаци 🇧🇬

Мрачина с ярка светлина 🇧🇬

Защо?... 🇧🇬

Приказка за огледалцето 🇧🇬

Ти си там... 🇧🇬

Споделени мисли... 🇧🇬

Сватба на погребение 🇧🇬

Писмо до Теб 🇧🇬

Любов и омраза Dessy Kestern 18-20p 🇧🇬

Страсти и разум - Омагьосана любов 🇧🇬

Кошмар или жестока реалност? 🇧🇬

Искам си тишината 🇧🇬

Логика, психология, философия 🇧🇬

Гершуин 🇧🇬

Супернова 🇧🇬

Кладенецът на мъртъвците продължение 🇧🇬

Гората на илюзиите 🇧🇬

Прозорец с... алуминиева дограма 🇧🇬

Няколко от моите си истини 🇧🇬

Галия 🇧🇬

Вълче семе 🇧🇬

Един непораснал романтик (9) 🇧🇬

Лунен спомен - първа част 🇧🇬

Ловецът на пеперуди (глава 6) - последна 🇧🇬

Сън сънувах... 🇧🇬

Кладенецът на мъртъвците 🇧🇬

Приятел 🇧🇬

Очередь