Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
1.1K результатов
Не бъди като мен
🇧🇬
Пием разни реки. А да плувам не мога
и люлее ме жадно едно огледало.
Над косите ми мокри виновният облак
влачи бавно, простреляно, своето тяло.
Две различни реки на планети далечни. ...
Копнежни нощи, неброени дни,
самотен бряг, разплакани очи,
и стъпки в пясъка, от пяната отмити,
а вятърът в косите тайната заплита.
Все по-високо - слънцето прежуря вече, ...
ТРИТЕ СТЪПАЛА НА СБОГУВАНЕТО
Небесен сок в кръвта ми ври.
Но трудно е да се опише мракът?
Чертите на раздялата са три,
преминах две – а в третата се свлякох. ...
Животът е релсов път, а на него сме ние -
децата на прехода, векът на промяната,
какво ни е писано, накъде ще завие
влакът на времето се движи пагубно.
Отнема душите на дребни работници, ...
Кралят седеше отпуснат на трона, бездиханен, потънал в тишина. Приличаше на смъртно уморен. Нямаше сили да отвори очи. Чакаше я. Поредната му годеница. Вече не го интересуваше дали е красива. Важното беше да е млада. Жизнена и от знатно потекло. Държеше на качеството. Предишните не оцеляха дълго. Кр ...
България полека си отива – припаднала след сметките за ток.
В България, достойна и красива, животът ни изпаднал е в амок.
Каквото и да кажем, ще е малко. Порутена е нашата съдба.
Животът се търкаля адски жалко и диша по пътеката едва.
Животът е мизерия креслива, която те очаква на гише. ...
Когато ми омръзне от театъра
на сенки, от светци и от предатели,
когато призове ме дръзко вятърът
да се издигна с него над земята,
преражда се отново в мен вълшебството. ...
СТАЯ ЗА ВРЪЩАНЕ
Пчелици, от прашеца натежали,
със златен пръстен залезът поднесе.
Сланата – с дъх на сребърни кристали,
превзема листопадите наесен. ...
"Не минавай по мене... аз съм тъжна пътека", Гълъбина Митева
Аз съм тъжна пътека – сред стара гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло. ...
На светлата памет на майка ми.
Остана недовършен разговорът, мамо...
Години минаха откакто си Отвъд...
Пак търся силата на крехкото ти рамо!...
Съветът ми е нужен, както никой път!... ...
На Джули
Непредвидено скоро, мое малко момиче,
упорито заспори, че на мен не приличаш.
Неизбежно е, зная, свежо, пролетно цвете,
и умора издайна по косите ми свети. ...
Всеки изгрев е равен на залез.
Всеки залез е признак самотен.
Тази нощ ти през него ще влезеш,
да изтриеш сълзите на спомена.
Ще си сложа червило набързо, ...
Китара, галена от мъжки две ръце,
въздъхва срамежливо и запява,
изтръгваш с нежност, нейното сърце,
а тя, от палещите ласки прималява.
Ръце на мъж, как вещо галят струни, ...
Омлет ришиф да сготвя - като лани,
кугиш на гости бе ми челядта!
Цял ден пилците си търсех в двóро,
'ма той - пителя, ма изненадá!
Пусегнех ли да вида у полóго, ...
/ В памет на родителите ми /
Пристигнахме в Одрин...
- Е, добре дошли в Ориента,.. старото име на Одрин е било Адрианополис , от гръцки полис - град, и Адриан - някакъв гръцки владетел от древноста,... т.е. градът на Адриан..
Гърците и сега си го наричат Адрианополис...
Настанихме се в хотела, голям ...
Дъждът внезапно по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича...
Петър Алипиев
Никой не е по-голям от себе си.
Сянката е задължителна мярка. ...
Чух… славеи пеят… а мъртвите чакат.
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш ...
КАРДИНАЛЪТ: Пред мен решил си да се изповядаш!
Усещам, братко! Виждаш ми се, страдаш!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, Светли отче! Аз не съм спокоен!
Че съгреших... За сан не съм достоен!
КАРДИНАЛЪТ: Какво говориш? Всичко е наред! ...
Не само, че пирувахте с плътта ми! -
А щедро ви почерпих и... с Душа!
Развявахте си... (коня)! Като знаме!
Поправете ме, ако греша!
Аз просто тихо си вървя по пътя. ...