Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
1.1K результатов
Отпечатък
🇧🇬
Ще избледнее споменът, гласът ти ще заглъхне
и ще е сън дори, че съм те виждала.
Но някъде на скрито, в умората на бръчките,
следата твоя дълго ще намирам.
Защото ти се случи неочаквано щастливо, ...
Тъмната стая... леглото за двама,
нощ красива и пълна с мечти,
в нея щастливи... и тъжни се галим,
обич и страст във очите блести.
Нашата нощ, тъй мечтана и чакана, ...
Дойде внезапно – чувствена, без име,
но сам сега на тебе я наричам –
любов, която иска: "Прегърни ме,
защото теб единствено обичам!"
Прегръщам те в съня си... Бяла нежност, ...
Измислен свят, измислени надежди.
Мечтите пърхат в паяжината живот,
а той препуска лудо, свъсил вежди
надянал тежкият хомот на скот.
Не си отчаян, просто уморен си ...
Вбеси се… И как няма да се вбеси. Изпусна телефона си. Само да погледне кой звъни – с една ръка го взе, с другата оправяше рисунъка на веждите, а няма три ръце, та се наложи да хване телефона лефтерната, а взе, че изпусна и италианската чантичка, която пък падна върху френските обувки и без малко да ...
- Докторе, забравих къде си паркирах колата! Забравих ѝ номера, а също и името на улицата!
- От лекарствата е. Сега ще оправим всичко.
Той докосна ръката ми. Вцепених се. Не можех да мръдна и милиметър. Виждах и усещах всичко, но бях като пън. Лекарят отвори едно капаче на черепа ми, извади една пло ...
Когато из най-мрачния тунел
в живота лутах се и падах,
къде бе ти да се опра поне?...
Покри се, за да не пострадаш!...
А друг път давех се в една река ...
Натрупах вече петдесет лета.
Но този свят остана си загадка
Тъй мъничко от него проумях.
А времето ми беше твърде кратко.
Ругаха ме на майка и баща, ...
Някой някъде беше го казал отдавна –
към душата ми път или улица няма;
всеки път предпочита да крачи по равното,
а върхът и просторът напред са измама.
Пътят лази по стръмното мудно и плахо, ...
Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж, ...
Навярно ще осъмна в кучи студ,
но няма да се стигне до раздяла.
Ти ще шепнеш, че е глупост,
аз - че още съм си цяла.
Разбила бих с очи звездите си, ...
СЪН С МАМА
... сънувам дворче – и асма, магарето пръхти във дама,
с престилчицата от басма пред прочката ме чака мама,
щом палне залезът кладни, си връзва белия косичник –
невям в бездънни мълчини провожда есенните птички, ...
Изпили вярата на шумни глътки,
напразно старците превиват гръб.
В трапчинките на тихите им стъпки
расте вместо надежда – скръб.
"Тюленово" – Йордан Кръчмаров ...
Всяко прераждане беше по-болезнено от предишното. Раждаше се, причинявайки неимоверна болка на жената, която в този живот щеше да бъде негова майка. Но въпреки това, а може би заради това, той беше най-хубавия подарък за нея. Роди се със силен вик и тя чу как лекарят и сестрите се засмяха доволни.
- ...
Над пропастта, високо във скалите,
където гнездят само орлите,
открих образ на безименен светец -
бос и със звънчета на краката.
Дали всяка живинка щадял е той – ...
Където се срещат вълните и пясъкът,
морето отронва пенлива въздишка,
там се заражда на перлите блясъкът,
сплел лунни коси във сребърни нишки.
Бризът извайва с крилете си дюните, ...
Джуджето Наско се появи в съня ми.
Когато това стане, през деня ми се случва нещо хубаво.
- Къде изчезна, бе Наско? Отдавна не си идвал! - казах му.
- Как да дойда, като спиш само по два-три часа?! Аз идвам,
когато имаш здрав и спокоен сън. ...
ПЕТ МИНУТИ ДОБРОТА
... навярно нас самият Бог ни пази
от болести, от глад – и от инфаркт.
Поседнах със софийските хайлази
на припека – в Борисовия парк. ...
Знам, че дните и годините ми
тук са преброени, но не тъжа.
Че тялото ми бездиханно там –
под земята ще тлее, не се боя.
Заръчала съм на хора верни, ...
- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...
Трудно е да си човек, щом идеал на човечеството е прасето. Всъщност не знам, защо написах прасето, тъй като 10 години гледах виетнамско прасенце /после стана твърде голяма свиня/ и трябва да ви кажа, че беше много интелигентно и одухотворено, за разлика от някои хора. Единственият му недостатък бе л ...