Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
Девойка без билетче в автобуса 🇧🇬
... защо не карам градски автобус –
и всичките седалки да са твои,
да тръскам сутрин кичура ти рус
по дупките и острите завои, ...
Всеки цвят който харесваш (Барет на хълма) 🇧🇬
Други две жадни очи поглъщаха пейзажа на тихия всемир, нежно разкриващ се от хълма. Хълм, отдалечен на броени минути път с кола и на светлинни години от еднообразието на лустросаната цивилизация. Колко малко хора подозираха, а още по-мал ...
Черно-розов стих. 🇧🇬
залости врата и я прогони.
Аз за нея време нямам,
ала за теб ще имам винаги.
Нека черните ми мисли порозовеят, ...
Повеите на любовта III част 🇧🇬
Какво е любовта ли? Аз нямам и престава,
човешкото сърце я напълно заслужава,
тя не е вещ, която да пипнеш със ръцете,
тъй крехка е, красива, неземно нежно цвете! ...
Състояния 🇧🇬
Да заспивам с безсънни очи...
Да отеква сред мислите бурята...
Да вали, да гърми, да трещи...
А в сърцето ти – огнени макове ...
Натюрморт 🇧🇬
Цар Иван Шишман - Непознатият български герой 🇧🇬
Да построиш Дом 🇧🇬
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла, ...
Актьор, актьорич 🇧🇬
Песничка с рефрен 🇧🇬
и в този слънчев ден,
отново вдъхновен,
аз влюбено ти пея.
И в този слънчев ден ...
Ако си... 🇧🇬
не забравяй да заключиш сърцето ми.
Най-добре го вземи...То
без тебе едва ли така ще тупти.
Когато си тръгваш от мен - ...
Изпуснах метрото 🇧🇬
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...
Любов ли е? 🇧🇬
Лъжите ни изкусно са изплетени.
Чувствата ни, толкова объркани.
Обещания, неспазени и сбъркани.
Спомените с алкохола смесили, ...
Така стоят нещата 🇧🇬
тъмни сенки се преплитат в мрака!
барове затварят,
пердетата се спускат,
лампи се гасят... ...
Неизпратени писма 🇧🇬
вакли призрачни агънца блеят.
Крачи – свит в ямурлук – Януари
и косите му снежни ветреят.
Още сън е зелената риза ...
Острови в душата 🇧🇬
Мария Панайотова е родена в град Ямбол през 1957 г. Пише от десетгодишна. Издала е книгите: „Сърцето на капчука” (1990), „Пастирка на светулки” (2005), „Цвят на жажда” (2007), „Връх за пеперуди”(2009), „Небесни елипси” (2010), „Взрив от деветата дупка” (2012), „Дневникът на един мла ...
Силикон 🇧🇬
дори човеците се правеха от глина.
И беше жътва (помен за посятото).
Летата се преливаха във зими.
Бе простичко. Напролет самодивите ...
Приятно ми е... 🇧🇬
Да слушам тихо как туптят...
Да виждам болката, която те претакат,
преди да стане тихо и заспят...
Обичам да отпивам от кръвта им... ...
Ти моя си любов и моят храм 🇧🇬
за любовта, за храма ѝ свещен
и тръгнах да я търся в зной, и в мраз
през дъждове, и вятър, ден след ден.
Представях си олтар възпламенен ...
Небесният джебчия 🇧🇬
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...
Обеци с полускъпоценни камъни за глезанки😊 🇧🇬