agferdousi65
649 резултата
Мечтание излъчва ми душата
отвъд пределите на самотата.
И низост, и невежество, страдание
не спират волята ми от желание
да ме изпълва с яркост красотата. ...
  22 
Пред мен е тази твоя красота
пробудила духа на свежестта.
Финесът на природата сплотен
разчувства с пролет истински света
и знам надежда ще е в светъл ден. ...
  30 
Вестителят на времето, незрим,
рисува необятните картини.
Елейно, поривът неудържим,
мечтание с лъчите е светлинни.
Епохи минали, сегашни, бъдни ...
  159  11  26 
В невидимо зелено начертание
умът е с търсещ всеобхватен взор.
Очи проглеждащи сред див простор
очакват изгреви за изпитание.
Чрез тайнството на светло упование ...
  42 
За варварина от далечен край
природата е само дом и храм.
Животът му е между ад и рай,
смъртта готов е да посрещне с плам.
Когато мечът и лъкът почиват ...
  90 
Архива на сърцето си прелиствам -
и радости, и болки обобщавам.
Една любов аз само притежавам
и с нея в спомените се заскитвам.
Да се завърна в прежно не опитвам ...
  133 
Пролетта е жива,
пъстра и красива.
Само с тебе, знай,
тя е земен рай!
Зимата се свива, ...
  143 
Отлъчен в измерения незнайни,
сред светове се лутам непознати.
Под руини на древните палати
аз търся свитъци с вълшебни тайни.
За мислите мечтания омайни ...
  169  12 
Вземù, Любов, от порив струнен
отново факела с копнеж -
да пламне пак пожар " безумен " ,
сърцето да е в луд туптеж!
Да бъде, искам, страст най- жарка, ...
  328  12  25 
Дийп пърпъл - " Дете на времето "
( На живо по британското телевизионно шоу
" Doing Their Thing " през 1970 година, с допълнителен,
импровизиран текст )
Детенце сладичко на времето, ...
  158 
Вали дъждът от влюбена представа
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя ...
  193  11 
А може би и зимата тъгува
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...
  204  13 
" За дявола изпей ми нещо! "
владетелят ми заповяда.
О, той на този пир най- вещо
в компанията Ви с наслада
със сто гърла до небесата ...
  166 
Очите ми за нови начала
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...
  166 
Бездомникът ще съм от твоя град,
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...
  133 
Дийп Пърпъл - Магистрална звезда
Колата ми не ще я вземе някой.
По цялата земя ще мина с нея.
Колата ми не ще я изпреварят,
разбива скоростта и на звука. ...
  200 
Не, няма всеки ден да ти досаждам
с любовно откровените писма.
По гълъбче не ще ти ги изпращам.
Разбирам, искаш днес да си сама.
И не че аз за теб съм спрял да пиша. ...
  248  10 
Кокичетата дават ми надежда,
мечтите ми се връщат зажаднели.
Сред ледове, топящи се, поглежда
към мене смелостта с цветчета бели.
Мечтите ми се връщат зажаднели ...
  193 
Дийп Пърпъл - Буреносец
Явява се от нищото,
като проливен дъжд.
Отново Буреносец
танцува сред гърма. ...
  206 
Рейнбоу - Езерната фея-господарка
Магичен звук разстила се и ето -
разтърстващо разбъркващ е земята,
и плач неспирен пада от небето,
коварно хлъзгав е като змията. ...
  217 
От теб, когато аз очаквам знак
сърцето мое бие учестено.
Сред бурна нощ, в морето подлудено,
надеждата се взира за маяк.
На дълъг път към теб, към твоя бряг ...
  181 
От другата страна на планината
не чувам твоя глас, но ти си там.
Отново в изпитание душата
ще трябва да доказва с обич плам.
Огромните скали се извисяват ...
  154 
В съзнанието си не бих могъл
мечтите си разбитите да съдя.
Макар и искрен да съм бил по пътя
все нещо ме прободе с порив зъл.
Кошмарно ме засипваше чакъл ...
  118 
Душата ми е мястото, където
са безпощадни време и съдба
и в дежавю - земята и небето
в синхрон са творчески или в борба.
Всеживият ми знак на любовта ...
  174 
В съня кошмарен конници безброй
през моят дух беснеейки минават.
Надали варварски, ужасен вой,
посичат всичко те, опожаряват.
С последни сили аз се отбранявам - ...
  184 
" Завинаги" е дума илюзорна! " -
изфилософства егото в реалност...
" Наивна обичта е, неуморна,
романтиката с нея е баналност! " .
Но всъщност, може би, не е така, ...
  181 
Аз нямам повече сърце за ада,
че на парчета го раздадох сам
и дупка е в гръдта ми - тихо там
не мисля, че животът ми пропада.
Душата ми от болки се настрада ...
  178 
Изтръгва ме надеждата от блатото,
в което болката е без слова.
Затъвах аз сред сенките... Едва
се влачех без посока в непознатото.
На светъл бряг ме чака с песен ятото ...
  183 
Добре дошли на маскарада!
Зад маските какво се крие?
В душите ви аз виждам ада,
в греха потънали сме ние.
В ума ни егото ще вие ...
  492  14  36 
Рейнбоу - Храмът на владетеля
Ден един, в годината лисича
време е дошло да се напомни:
как юнак от слънцето изгряващо
чува звън от ударите на ...
  292 
Рейнбоу - Портите на Вавилон
Погледни отвъд морето.
Мога да те заведа
аз, където и да е.
Сподели с мен визуално ...
  212 
Уайтснейк - Плаващите кораби
Ти помниш ли брега? Стояхме
сред облаци главоомайно,
мечти изпълваха ти джоба
на границата за величие ...
  258 
ПАРАНОИД
Приключих с жена ми, защото
не успя да помогне с ума ми,
и хората мислят, че луд съм,
защото все съм намръщен. ...
  270 
КОГАТО СЛЕПЕЦЪТ ЗАПЛАЧЕ
Ако напускаш,
затваряй вратата.
Повече хора
аз не очаквам. ...
  197 
ВЪРВЯ АЗ В СЯНКАТА НА БЛУСА
Обичам блуса, темите
историята ми разказват.
Ако не го почувстваш ти,
не ще го нивга разбереш. ...
  296  14 
Разстила езерото лек покой
и иска да ми каже нещо, да.
И в снежна зима, и във летен зной
привлича ме с вълшебната вода.
И в снежна зима, и във летен зной ...
  222  12 
Аз нямам уговорки с теб за срещи,
но с твоята душа в съня се срещам.
Вечеря няма с вино и на свещи,
а сред звездите чудно те усещам.
Не ти изпращам вече и писмата ...
  202 
В пресъхналите кладенци се взирам.
Дъната им от спомени пустеят,
стените обли каменно немеят,
надеждите си жаден не намирам.
Към изворите тръгвам и не спирам ...
  318  11  24 
Към изгрева на зимата, студен,
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен ...
  227 
Не ми говориш... Свиваш се в гнездото
сред стаята с разбитите мечти
и думите ми откровени тъжно,
и може би напразно са към теб,
че в полета си блъскат се отвън ...
  249 
Предложения
: ??:??