agferdousi65
456 резултата
Във всеки край не виждам само края.
Не всичко е от болка изгоряло.
Не слагам точка, пиша запетая
и продължил започвам отначало.
Какво ли не сърцето преживяло, ...
  414 
За радост, за гордост, на мама и тате,
има те слънчице, нежничко бебе.
Животът е силен и днес по- богат е
с добро откровено, родило се с тебе.
Ти рипкаш с крачета и махаш с ръчички, ...
  490 
Признавам просто аз: Не съм поет.
" Писач " или " Драскач " е по - добре,
че думите събирайки в куплет
потъват тихо в сивото море.
Какво ли има тук да се разбира ...
  362 
Сега, на този труден кръстопът
за теб и в теб се борят с луда жар
стрели на Ерос и бунтовен звяр,
и сякаш ти предлагат вечен път.
Животът е пред теб, ала светът ...
  447 
И сложена на висш пиедестал,
тя, глупостта, ще бъде глупост пак
и с гордостта си, сляпата, без жал
ще мачка истината с подъл крак.
Ще хвърли любовта в дълбока кал, ...
  249 
Днес сричаш, приятелю малък, с тих глас.
Вълшебните букви една по една
показва учителят благ, в първи клас -
да бъдеш научен на добрина.
Азбука българска е Светлина. ...
  338 
В главата ми бе страшна бъркотия
и път след път на кръстопът избирах,
и верният не можех да открия.
В началото все сякаш се намирах.
Към тебе тръгнах, в миг решил, Сибила ...
  251 
Нахоках здраво лошата съдба...
и вяра сложих в празната торба.
През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там, ...
  189 
Скалите, там, не са скали... във камък
самият Бог крилете ми превърна
за да потъна в своя грях без пламък
и с полет в рая да не се завърна.
А езерото, тука, ще тежи ...
  429 
Съдбата ли живота ни излъгала
все с празни обещания горчи?
Тъгата ми от младостта е в ъгъла,
китарата разстроена мълчи:
О, спомен мой, не страдай, не плачи! ...
  171 
Дойде поетът отдалеко
в града бетонен. Беше пролет.
И с лирата си звънка леко
запя за обич, вяра, полет.
Не спираше най- откровено ...
  251 
Заложих сляпо аз на любовта
за да получа щастие в награда.
Но колко е наивна младостта
и колко без вина, и опит страда.
В действителност съдбата, без пощада, ...
  210 
Обичта е тази наша мисия,
която ни осмисля без съмнение.
И един за друг сме нейна визия,
и заедно сме нейно просветление.
В наследство ще оставим поколение ...
  232 
Сърцето си как исках да изтръгна...
От болката бе тежко наранено,
но сила то намери, не помръкна,
остана да тупти непобедено.
Душата си, аз мислех, ще изгубя ...
  226 
Когато паметта изневери
и в нов живот, и в ново тяло даже
сърцето чрез душата ще подскаже,
че любовта ми пак за теб гори.
Забравата не ще ни покори ...
  277 
Ребро ли е? Съмнявам се. Не мога
с една едничка кост да обясня
творението искрено от Бога
наречено от нежността... жена.
Без нея, зная, няма да ме има, ...
  245 
От време незапомнено аз тръгнах
да търся обич по земята стара.
И не веднъж сред пустошта замръкнах,
и колко пъти се събуждах с вяра.
По пътя стръмен все да се катеря ...
  193 
След мрачни векове изгря заветът
и Данте от една любов изригна,
Петрарка също с влюбване откликна
светлострунно да е жив сонетът.
Но различен е по нрав поетът ...
  218 
Понякога мечтата ти полита
с такава скорост, знам, неудържима
и в бъдещето недошло се скита
и там те чака жива и любима.
Върви към нея. Тя, незабравима ...
  210 
Обичам те... Какво ли още мога
да кажа аз след този зов най-сладък?
Чрез любовта сме само равни с Бога
и тя е вяра в ад и в безпорядък.
Обичам те... Дарява без остатък ...
  954  12  16 
Не гоня вече вятъра лудешки,
не чакам чудеса под дъжд и в сняг.
Не ме отчайват власт и чужди грешки,
не ме примамва илюзорен бряг.
Аз вярвам в теб и ти си моя знак ...
  292 
Опитвах се преди да разгадая
с ума си скромен твоята магия.
И не очаквах аз, че ще открия
чрез тебе много повече от рая.
Как невъзможно е да опозная ...
  279 
Не е възможно, просто да се спра.
Привличането как да отклоня?
Най- малко бих могъл да го сравня
със неизбежна утринна зора.
Във светлината топла и добра ...
  242 
Проблясват първи слънчеви лъчи.
След малко Вавилон ще се събуди.
Ще се отворят хиляди очи
в града със чудесата си прочути.
И като гръм от храма на Мардук ...
  252 
В очите ти потъвам, за да видя
през твоята душа сега света.
И гледам аз и чувствам до насита
най-чистата любов и красота.
И болката усещам, ала тя ...
  534 
Любовта е книга... но безкрайна...
и набързо тя не се прелиства,
а чете се с нежно чувство - тайна
пресвещена от греха очиства.
Азбука е чистата душа, ...
  291 
Не се измисля Любовта. Тя идва
с хубост ненагледна в миг незнаен
и с мечта, и в трудност ни изпитва.
След почуда с образ неслучаен
обичта сияе и повежда ...
  355 
Проблясък... Да съм безразличен
невъзможно е. Излъчва тя
мелодия от порив романтичен
и свежест от разцъфващи цветя...
Превлюбване... Не ще аз укротя ...
  309 
Облякох вярата в доспехи
и вдигнах меча на честта.
На поход тръгнах, за успехи -
в триумф да грее доброта.
Препусках като луд в света ...
  298 
Обещах... Ще те намеря.
А беше всичко сякаш вчера.
Нима отмина цяла ера
към теб откакто тръгнах аз?
Океани, планини ...
  327 
Препускат колесници лудо
в небесната безкрайност.
В кръговрат магичен - чудо -
живот и смърт са всеотдайност.
Не остава ...
  323 
Да вярваш в любовта,
в живота й безкрай,
това е полет в рай,
безсилна е смъртта.
Любимата ще следва ...
  338 
Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...
  425 
Преплува океан с безброй съдби
и не потъна в този хищен хаос.
Ти прелетя над слепите тълпи
и не пропадна в пропастта от жалост.
Премина през пустини с жарка ярост, ...
  362 
Всичко ли си казахме дотук?
Всичко ли направихме? Изглежда
думи и дела, и всеки звук
се превъртат като дълга прежда.
Ежедневието ни изцежда, ...
  405 
В съня ми – сън... Античен град
в полуефирен плам и ням...
Издигат се колони там.
предверие към рай и ад.
И нежен лъх, и мъртъв хлад ...
  927  10 
Душата ми е тежка, закъснява.
Или не иска с теб да се прости?
От брега – раздяла пак отплава
кораб нов с несбъднати мечти.
Там, отвъд желания и слава, ...
  462 
Рисува с мъртва четка есента
подбрала цветовете си отровни
и с порива суров на лудостта
картините си шари, бездуховни.
Нетрайна и студена красота ...
  486 
Вавилонската кула? Кой каза, че тя
"е библейска, изтрита, стара мечта"?
Не вярвай, защото гигантката тази
издига се бавно и трупа талази
от грешки човешки, от алчността, ...
  304 
Виждаш ли звездите тази нощ?
Същите ли са? О не, не са!
Щом сме заедно, прекрасна мощ
ни показват нови небеса.
Чуваш ли звездите? Чуй гласа! – ...
  668 
Предложения
: ??:??