milan210
128 резултата
Под мостта на забравените
затихнаха чувствата самотни.
Ветровете без жал повалиха
дърветата на влюбените души.
Водата, тъй самотна, ...
затихнаха чувствата самотни.
Ветровете без жал повалиха
дърветата на влюбените души.
Водата, тъй самотна, ...
442
1
Бях ли щастлив сред нещастните,
бях ли богат сред просяците?
Бях ли глух сред викащите,
бях ли любов сред мразещите?
Вина останах просто, ...
бях ли богат сред просяците?
Бях ли глух сред викащите,
бях ли любов сред мразещите?
Вина останах просто, ...
518
Тихо се промъкваше в моите мисли,
а тишината далеч някъде шептеше.
И живеехме без свят, без надежди, без време,
а дъждът, дирижирайки, пак и пак мълчеше.
И гръмотевици, и бури в съзнанието, ...
а тишината далеч някъде шептеше.
И живеехме без свят, без надежди, без време,
а дъждът, дирижирайки, пак и пак мълчеше.
И гръмотевици, и бури в съзнанието, ...
480
1
В един океан от болки
потънaха моите мънички мечти.
Плача, но вълните заливат
тези самотни, безпомощни сълзи.
Къде са моите приказки, ...
потънaха моите мънички мечти.
Плача, но вълните заливат
тези самотни, безпомощни сълзи.
Къде са моите приказки, ...
600
2
Толкова истини - понякога безразлични и ненужни.
Толкова думи - понякога сложни и трудни,
понякога са копнеж и тъй силни,
преобразувайки света ни.
Сред думи ненужни, истини безразлични и чужди, ...
Толкова думи - понякога сложни и трудни,
понякога са копнеж и тъй силни,
преобразувайки света ни.
Сред думи ненужни, истини безразлични и чужди, ...
576
3
Думи погубени,
там дълбоко в онова незнайно кътче стоят.
Тъй не изречени, тъй силни,
така невинни и страдащи,
думи погубени в едно незнайно, ...
там дълбоко в онова незнайно кътче стоят.
Тъй не изречени, тъй силни,
така невинни и страдащи,
думи погубени в едно незнайно, ...
546
Търпи, сърце,
знам, че се превърна в бездомна птица.
Знам, че без пролет живееш,
в теб е винаги студена зима.
Нямаш дом, сърце мое, ...
знам, че се превърна в бездомна птица.
Знам, че без пролет живееш,
в теб е винаги студена зима.
Нямаш дом, сърце мое, ...
514
Бях дете, дете на времето,
на времето, невинното.
Бях цвете, цвете на земното,
на земното, на днешното.
И ето, времето отмина, ...
на времето, невинното.
Бях цвете, цвете на земното,
на земното, на днешното.
И ето, времето отмина, ...
493
Ако някога се срещнем по пътя,
потънал в прах и лъжи,
ще ме погледнеш ли в очите за последно
и ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Ако някога изгубим надежда ...
потънал в прах и лъжи,
ще ме погледнеш ли в очите за последно
и ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Ако някога изгубим надежда ...
527
1
„Една история е светът, самият живот - една книга,
на която има безброй прашни страници,
страниците са дните, прахта е страданието.
Светът се ражда непознат, сиромах на знание,
жаден за живот, хора вървят търсейки познание”. ...
на която има безброй прашни страници,
страниците са дните, прахта е страданието.
Светът се ражда непознат, сиромах на знание,
жаден за живот, хора вървят търсейки познание”. ...
8222
1
Сътвори дихание на нежност,
в която се крие доброта.
Сътвори от мрака слънце,
в която да изгрее онзи лъч от последната зора.
Сътвори път на мечтите, ...
в която се крие доброта.
Сътвори от мрака слънце,
в която да изгрее онзи лъч от последната зора.
Сътвори път на мечтите, ...
426
В стая от тежки стени,
сърцето притиснато в болки и сълзи.
Нещо в гърдите тежи -
товарът от безбройните лъжи.
В стая от черни стени ...
сърцето притиснато в болки и сълзи.
Нещо в гърдите тежи -
товарът от безбройните лъжи.
В стая от черни стени ...
473
1
Детенце мило, усмивката ти къде си скрило?
Къде е онази светлинка,
която озарява лицето ти?
Къде е онова желание за веселите игри,
къде са твойте най-добри приятели? ...
Къде е онази светлинка,
която озарява лицето ти?
Къде е онова желание за веселите игри,
къде са твойте най-добри приятели? ...
677
1
Пак пиян,
и тази нощ греха изпит докрай.
Вървящ, от въпроси залян,
колко далеч е адът, колко далеч е този рай?
И злото пуска пак корени, ...
и тази нощ греха изпит докрай.
Вървящ, от въпроси залян,
колко далеч е адът, колко далеч е този рай?
И злото пуска пак корени, ...
539
2
Къде е изгревът на лъчите,
къде е слънцето в очите?
Къде е усмивката на вълните,
къде е цветът на сълзите?
Погуби се всичко като мен. ...
къде е слънцето в очите?
Къде е усмивката на вълните,
къде е цветът на сълзите?
Погуби се всичко като мен. ...
688
1
Помниш ли малкото дете, мамо,
детето с босите си мечти.
И колко честичко плачеше само,
а ти неуморно с милувка бършеше невинните му сълзи.
Виж, това дете порасна, мамо, ...
детето с босите си мечти.
И колко честичко плачеше само,
а ти неуморно с милувка бършеше невинните му сълзи.
Виж, това дете порасна, мамо, ...
456
1
Умирам, затрупан от дъжда на есенните листа,
изпепелени мечти, изгорели докрай чувства.
До мен само болката лежи тъй отчаяна, безнадеждна,
скърбяща за съдбата на влюбените души.
Облаци заспиват пред мен, ...
изпепелени мечти, изгорели докрай чувства.
До мен само болката лежи тъй отчаяна, безнадеждна,
скърбяща за съдбата на влюбените души.
Облаци заспиват пред мен, ...
428
Всеки път, когато погледна към синьото море,
спомените се превръщат в копнежни вълни.
Далеч за мен остават твойте брегове,
в дълбоките води са потънали твойте очи.
Ти беше съдба на моите чувства, ...
спомените се превръщат в копнежни вълни.
Далеч за мен остават твойте брегове,
в дълбоките води са потънали твойте очи.
Ти беше съдба на моите чувства, ...
538
Актьорът си отива,
сериалът остава без своя герой.
Далеч от лъжи, в свят потъва
на свобода, мир, покой.
Актьорът си отива без име, ...
сериалът остава без своя герой.
Далеч от лъжи, в свят потъва
на свобода, мир, покой.
Актьорът си отива без име, ...
430
В легло от сълзи спиш,
далеч оставаш от всички очи.
Но в себе си пак доброто таиш,
макар невиждащ слънчевите лъчи.
Къде е твоят кораб на спасение, ...
далеч оставаш от всички очи.
Но в себе си пак доброто таиш,
макар невиждащ слънчевите лъчи.
Къде е твоят кораб на спасение, ...
637
1
Ако всеки живот беше нормален,
къде ли щеше да отиде тъгата?
Ако сериалът беше прекалено драматичен,
къде ли щеше да бъде веселбата?
За всеки има място тук, ...
къде ли щеше да отиде тъгата?
Ако сериалът беше прекалено драматичен,
къде ли щеше да бъде веселбата?
За всеки има място тук, ...
440
1
Какво ме научи,
никога не забравих, учителю.
Ама ела ме виж пак,
човек не можах да стана, учителю.
Наизуст научих всеки твой урок, ...
никога не забравих, учителю.
Ама ела ме виж пак,
човек не можах да стана, учителю.
Наизуст научих всеки твой урок, ...
1015
7
Ще залезе времето пред очите,
ще потъне в безкрайната си плачеща тъмнина.
Ще копнеят погледите ни в душите
да зърнат пак онази усмихната синева.
Сбогом ще кажат и звездите, ...
ще потъне в безкрайната си плачеща тъмнина.
Ще копнеят погледите ни в душите
да зърнат пак онази усмихната синева.
Сбогом ще кажат и звездите, ...
472
Очите, очите не мълчат,
все кървави, все тъжни, все за теб сълзят.
Само тишината там мълчи,
за да не проклина името ти,
за да те изтрие от себе си, ...
все кървави, все тъжни, все за теб сълзят.
Само тишината там мълчи,
за да не проклина името ти,
за да те изтрие от себе си, ...
640
2
Дните се стопяват бавно,
като последната зима на живота.
Валят капки и се редят равно,
като нежната рима на стиха.
Отиват си дни и нощи, ...
като последната зима на живота.
Валят капки и се редят равно,
като нежната рима на стиха.
Отиват си дни и нощи, ...
518
4
Завит в пелените черни,
гледам към студено небе,
животът ми вече се раззелени,
превърна се в остаряло цвете.
Задъхани, уморени звезди, ...
гледам към студено небе,
животът ми вече се раззелени,
превърна се в остаряло цвете.
Задъхани, уморени звезди, ...
373
Щастието ли руши мечтите,
или нещастието преобразува разума?
Смях и красота в душата на лъчите,
издигнати, тъй невинни нависоко стоят от калта.
А ние тук, нищожни и жадни, ...
или нещастието преобразува разума?
Смях и красота в душата на лъчите,
издигнати, тъй невинни нависоко стоят от калта.
А ние тук, нищожни и жадни, ...
464
В самотна звездица се превърна душата,
яркостта потъна в своя леден мрак.
С бледи цветове нарисувана е тъгата,
животът oпустял тича след последния си влак.
Отчаяние като камбана звънти, ...
яркостта потъна в своя леден мрак.
С бледи цветове нарисувана е тъгата,
животът oпустял тича след последния си влак.
Отчаяние като камбана звънти, ...
458
Тъжна сълза падна от очите,
в мрака се скриха чувствата самотни.
Открита сянка в тъгата на лъчите,
цветове в дъгата остават пак безцветни.
Валят само огньове в полумрака, ...
в мрака се скриха чувствата самотни.
Открита сянка в тъгата на лъчите,
цветове в дъгата остават пак безцветни.
Валят само огньове в полумрака, ...
565
3
Скръб вали от очите,
в дълбока тъмнина се дави моят ден.
Засенчени от греха остават лъчите,
в траурна агония се превърна животът в мен.
Хиляди спомени за вас запазени, ...
в дълбока тъмнина се дави моят ден.
Засенчени от греха остават лъчите,
в траурна агония се превърна животът в мен.
Хиляди спомени за вас запазени, ...
390
В моето огледало нищо не е същото -
няма време, няма часове,
няма измерение, не чувам уморени жалки гласове.
В моето огледало друг е светът -
пречистен, без гняв, неверие ...
няма време, няма часове,
няма измерение, не чувам уморени жалки гласове.
В моето огледало друг е светът -
пречистен, без гняв, неверие ...
501
2
В пролетен сняг се превърна сърцето.
Без любов едва-едва тупти.
Хиляди рани, скрити зад лицето,
животът ми към непознатото все върви.
Без път, премръзнал от болки, ...
Без любов едва-едва тупти.
Хиляди рани, скрити зад лицето,
животът ми към непознатото все върви.
Без път, премръзнал от болки, ...
482
Самотата е вечно в сърцето,
никога не излиза навън.
Ти пак си нарисувана с цветовете на дъгата,
оставаш пак един сладък блян
в моя сън. ...
никога не излиза навън.
Ти пак си нарисувана с цветовете на дъгата,
оставаш пак един сладък блян
в моя сън. ...
587
В дим е покрито цялото небе, в дим.
От небето пада дъжд от огнени искри.
Всички теглим, теглим.
Вървим, не виждаме накъде,
врагът ни дебне и в сърцето злобата бере, ...
От небето пада дъжд от огнени искри.
Всички теглим, теглим.
Вървим, не виждаме накъде,
врагът ни дебне и в сърцето злобата бере, ...
361
Искам да остана дете
и да заспивам в прегръдките
на майчините ръце.
Искам да остана дете,
с мил светъл поглед, поглеждащ ...
и да заспивам в прегръдките
на майчините ръце.
Искам да остана дете,
с мил светъл поглед, поглеждащ ...
2754
1
И когато в душата бурна скръб се лее,
изпреварил звездите, при теб пристигам аз.
В сънища зловещи прегърнал мечтите,
крещя, но в тишината чезне моят глас.
О, любов, бих построил път от надежди за теб, ...
изпреварил звездите, при теб пристигам аз.
В сънища зловещи прегърнал мечтите,
крещя, но в тишината чезне моят глас.
О, любов, бих построил път от надежди за теб, ...
459
Искам да се изразя, но как?
Има ли някой, който да ме разбере?
Искам да разкажа всичко, но как?
Като сърцето мълчи, не говори,
а само тихичко без глас в мен плаче. ...
Има ли някой, който да ме разбере?
Искам да разкажа всичко, но как?
Като сърцето мълчи, не говори,
а само тихичко без глас в мен плаче. ...
453
2
Защо косите побеляват,
защо хората остаряват?
Защо тъжат и в мъки страдат,
защо от мъките си умират?
Защо дните са толкова различни, ...
защо хората остаряват?
Защо тъжат и в мъки страдат,
защо от мъките си умират?
Защо дните са толкова различни, ...
405
1
Суета и вятър -
ето това е човечността.
Нищета и театър,
под маски черни засенчваме същността.
Вечна драма, мъртъв смях, ...
ето това е човечността.
Нищета и театър,
под маски черни засенчваме същността.
Вечна драма, мъртъв смях, ...
435
1
Защо изгубих вяра в живота,
защо изгубих вяра в любовта?
Защо дори и вярата е неверна,
защо търси да измами невинните сърца?
Защо самотата е несподелена, ...
защо изгубих вяра в любовта?
Защо дори и вярата е неверна,
защо търси да измами невинните сърца?
Защо самотата е несподелена, ...
386
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
