Mili4ka
253 резултата
Събота сутрин е. Пералнята тихичко се върти, само от време на време тихото изчаткване при промяната на програмите нарушава божествената тишина около мен. Успяла съм да изчистя, прането се пере услужливо ( бог да благослови създателя на пералната машина! ) и незнайно как съм се озовала сама. Разкош. ...
1025
7
На Т.
Черно поло, дънки, маратонки,
някак си разхайтено небрежен...
Подлудяващо красив, опасен,
елегантен и прикрито нежен... ...
Черно поло, дънки, маратонки,
някак си разхайтено небрежен...
Подлудяващо красив, опасен,
елегантен и прикрито нежен... ...
796
9
Автори Mili4ka(Мила Нежна) и Романтик(Христо Костов)
Заспи ли звярът в теб,
от глад ще се събуди моя,
в безумна, дива, жадна нощ,
стенанията ще рушат покоя. ...
Заспи ли звярът в теб,
от глад ще се събуди моя,
в безумна, дива, жадна нощ,
стенанията ще рушат покоя. ...
2603
35
Умръзнъ ми да викат ми "Отровъ",
да ми приказват хор`та зад гърбъ.
И "Злобнъ кучкъ"... ей това не могъ,
мъ хич ни трая, ниту шъ съ съгласъ!
Оттук нататък саму ша са хиля. ...
да ми приказват хор`та зад гърбъ.
И "Злобнъ кучкъ"... ей това не могъ,
мъ хич ни трая, ниту шъ съ съгласъ!
Оттук нататък саму ша са хиля. ...
761
19
Сърце ли бе, което аз докоснах,
уж топло, а усетих хлад?...
Блуждаят вътре хиляди въпроси,
за нежност ненаситен глад...
Сърце ли бе това, което ти докосна? ...
уж топло, а усетих хлад?...
Блуждаят вътре хиляди въпроси,
за нежност ненаситен глад...
Сърце ли бе това, което ти докосна? ...
813
18
Ще бъда безразсъдна тази нощ...
ще те желая още...
пак... и още...
Ще стенеш диво в нежния разкош...
Плътта ми твоя ...
ще те желая още...
пак... и още...
Ще стенеш диво в нежния разкош...
Плътта ми твоя ...
1110
1
58
Аз и ти сме. Двама.
Единствен си приятел.
Трети - не ни трябва.
Трети е предател.
Знаеш накъде сме. ...
Единствен си приятел.
Трети - не ни трябва.
Трети е предател.
Знаеш накъде сме. ...
964
17
Усетих вътре как промъкна се,
във мен се настани удобно,
коварна тения, оглозгваща
по мъничко - но пък редовно...
Във мен те нося... поносим... ...
във мен се настани удобно,
коварна тения, оглозгваща
по мъничко - но пък редовно...
Във мен те нося... поносим... ...
813
22
Сълзи се стичат
и капят.
Вън вали ли, вали...
Капките тягостно
плачат, ...
и капят.
Вън вали ли, вали...
Капките тягостно
плачат, ...
904
18
- Марийке! Добре, че ма спря, сестро... Така са бях умислила, като нищо щях да та подмина... Ма и ти тъй си са променила... На себе си не мязаш, Марийке! Какво са е случило с тебе? Ех, ама така са радвам, от колко години не сме са виждали... А помниш ли на времето... всеки ден заедно, даже на един ч ...
1189
16
Опит за фолк-хумор по : "Ш`са разкърша нъ пилона" на Романтик
Айдееее.... висилбата да продължава... Стрина Милка дава лев и двайсе музиката да продължи и спициален по-здрав за кметья :
"Леля Мара да та побара,
Кака Гунка да та нацунка,
Чина Сиска да та пристиска, ...
Айдееее.... висилбата да продължава... Стрина Милка дава лев и двайсе музиката да продължи и спициален по-здрав за кметья :
"Леля Мара да та побара,
Кака Гунка да та нацунка,
Чина Сиска да та пристиска, ...
895
31
Без теб съм като странник във пустиня.
Сахара съм, без животворната вода.
Оазиса на погледа ти търся, но откривам
пресъхнали мечти, умирам в самота...
Задъхвам се в желание жестоко, ...
Сахара съм, без животворната вода.
Оазиса на погледа ти търся, но откривам
пресъхнали мечти, умирам в самота...
Задъхвам се в желание жестоко, ...
852
14
Аз съм острието във ръцете ти.
По бръснача нося те, върху ръба.
Аз съм шпагата, забита във сърцето ти.
Аз съм бликаща, червената, кръвта...
Аз съм вятърът във плачеща върба. ...
По бръснача нося те, върху ръба.
Аз съм шпагата, забита във сърцето ти.
Аз съм бликаща, червената, кръвта...
Аз съм вятърът във плачеща върба. ...
701
11
По стихотворението на :
Една-единствена сълза
застина ми върху лицето...
Улучи ме с премерена стрела
и спря да бие в мен сърцето... ...
Една-единствена сълза
застина ми върху лицето...
Улучи ме с премерена стрела
и спря да бие в мен сърцето... ...
727
9
Умирам бавно... ден след ден,
след месец, два, а може би... година,
умря отдавна всичко в мен,
смирено, безнадеждно се спомина.
Остана ми... една проядена душа... ...
след месец, два, а може би... година,
умря отдавна всичко в мен,
смирено, безнадеждно се спомина.
Остана ми... една проядена душа... ...
863
18
Когато мисля,
май на глас говоря,
когато казвам,
може би мълча,
когато искам, ...
май на глас говоря,
когато казвам,
може би мълча,
когато искам, ...
761
11
Стоиш пред мене и потъвам
във сините, прекрасните очи,
от тебе поглед не откъсвам,
не сваляш взор от мен и ти.
Прекрасно ми е тъй да те обичам, ...
във сините, прекрасните очи,
от тебе поглед не откъсвам,
не сваляш взор от мен и ти.
Прекрасно ми е тъй да те обичам, ...
1031
18
Летя... мостове под нозете,
шумят каналите под мен,
Венеция... тупти сърцето,
тоз бал аз чаках... този ден...
Побързай... времето тече ...
шумят каналите под мен,
Венеция... тупти сърцето,
тоз бал аз чаках... този ден...
Побързай... времето тече ...
663
9
Безумни ли сме от любов,
та тъй се променихме?
Живота - странно нов,
обезумели преоткрихме...
... ...
та тъй се променихме?
Живота - странно нов,
обезумели преоткрихме...
... ...
829
22
Майсторица-скопосница,
трудолюбка съм опасна,
сръчна съм за две в ръцете,
пък за хубост съм прекрасна.
Постно, блажно - боядисвам, ...
трудолюбка съм опасна,
сръчна съм за две в ръцете,
пък за хубост съм прекрасна.
Постно, блажно - боядисвам, ...
1635
15
Тази нощ, единствена, за тебе,
ще подаря ти звездното небе,
ще прилаская твойто тяло в него,
ще те залюлея там като в море.
Главата морна в него ще положа, ...
ще подаря ти звездното небе,
ще прилаская твойто тяло в него,
ще те залюлея там като в море.
Главата морна в него ще положа, ...
789
11
На върха, на покрива стоя изправена,
петнадесет етажа са под мен,
ръба пристъпвам, а дали това е краят?
И ако политна, кой ли ще ме спре?
На брега на езерото съм застанала самотна, ...
петнадесет етажа са под мен,
ръба пристъпвам, а дали това е краят?
И ако политна, кой ли ще ме спре?
На брега на езерото съм застанала самотна, ...
1301
15
Да се чете с лека садо-мазо ирония :)
Черни силиконови чорапи.
(със дантела)
Черно и оскъдно и бельото.
Токчетата - шпаги и високи. ...
Черни силиконови чорапи.
(със дантела)
Черно и оскъдно и бельото.
Токчетата - шпаги и високи. ...
864
13
Усещам как наближава. Студа. Любимото ми време от годината. Обичам лятото, пролетта, но нищо не ми харесва толкова, както настъпващата есен и зимата. И ако може да са студени, дори люти... Обожавам да стоя в топлата стая, застанала зад прозореца, и да наблюдавам как вали - за предпочитане сняг. Да в ...
1374
7
Благодарна съм,
че ми се случи,
че срещнах те във онзи ден,
че да обичам лудо
ме научи ...
че ми се случи,
че срещнах те във онзи ден,
че да обичам лудо
ме научи ...
1254
12
2385
22
Грях ли е, че толкоз силно те обичам?
Ами тогава грешница ме наречи.
Измамна и коварна се отричам
от всичко свято. Остани ми само ти.
Ще мамя себе си и другите в деня си. ...
Ами тогава грешница ме наречи.
Измамна и коварна се отричам
от всичко свято. Остани ми само ти.
Ще мамя себе си и другите в деня си. ...
743
5
Понякога Мария имаше чувството, че е кълбо от комплекси. Изтъкана от паяжината им. Въпреки многобройните си положителни черти, усещаше все по-силно някаква тъмна, сенчеста страна, скрита надълбоко у нея.
В близост до дома на Мария имаше нов, модерен супермаркет. Не от ония, големите, в които влезеш ...
В близост до дома на Мария имаше нов, модерен супермаркет. Не от ония, големите, в които влезеш ...
2279
7
По пътищата неизбродни в моята душа,
вървях и лутах се безброй години.
Единствена пътека пожелах да извървя -
душата ми към твоята душа да мине.
Пътеката от моята към твоята душа. ...
вървях и лутах се безброй години.
Единствена пътека пожелах да извървя -
душата ми към твоята душа да мине.
Пътеката от моята към твоята душа. ...
809
8
Сънувах те, за кой ли път... отново...
Жадувах твойта нежност, теб до мен...
Различен бе, усетих в тебе нещо ново...
далечен бе, замислен и... студен...
Сънят ме върна към кошмара, ...
Жадувах твойта нежност, теб до мен...
Различен бе, усетих в тебе нещо ново...
далечен бе, замислен и... студен...
Сънят ме върна към кошмара, ...
686
1
7
Нежност моя... Дълго чакана и осъзната...
Нежност моя... Нощем страдана, неопозната...
Нежност моя, неразпиляна,
във океан от думи неизречена,
сред ураган от мисли неотнесена, ...
Нежност моя... Нощем страдана, неопозната...
Нежност моя, неразпиляна,
във океан от думи неизречена,
сред ураган от мисли неотнесена, ...
1930
7
Неделя следобед. Милето прецени, че е време отново да решава какво да сготви на домочадието. Ех, това пусто готвене... Сутрин, обед, вечер... все едно и също. Направо вече идея си няма с какво да ги изхранва. Толкоз ли им е важно това ядене, ама... Отваря с неуверен вид вратичката на фризера и почва ...
1370
13
Тодоров бе извънредно разумен човек. Не случайно беше тръгнал по стъпките на баща си. Скоро щеше и той да получи своето заслужено признание. Последните месеци се готвеше усилено само за това. Осъзнаваше, че е обърнал гръб на най-близките си, че не се интересува от живота, който водят, но… те бяха не ...
923
7
На другия ден, още рано сутринта телефонът и иззвъня. Николай. Искаше да знае ще може ли да я види отново. Не му отговори нищо категорично – предстояха и операции, не знаеше кога ще приключи, а и искаше да помисли още. След разговора си със свекървата имаше нужда да прецени – какво печели всъщност и ...
978
2
Николай Николов отмени всичките си задачи за деня. Можеше да си го позволи – веднъж за толкова години упорита работа. Чакаше тази жена толкова време… От момента, в който я беше видял, досега не преставаше да мисли за нея. Да я вижда, да си припомня чертите и. Често минаваше покрай дома и, по време н ...
853
1
За деня нямаше планови операции. Доктор Тодорова прегледа отново графика, не, нямаше. Обади се и в частната клиника, в която работеше извънредно. И там не бяха предвидени. Винаги имаше вероятност да възникне нещо по спешност, но… Татяна Тодорова се чувстваше уморена. Позвъни на завеждащия с молбата ...
984
1
Татяна се огледа в малката хотелска стаичка. Всичко беше прекрасно. Точно така, както си го беше представяла. От полуспуснатите щори се процеждаше едва-едва светлина, тишината бе оглушителна, все едно се намираше на края на света, или извън останалия свят - като на самотен остров на собствената си с ...
1479
3
Или инструкция как да изкореним злото от домашното огнище и да превърнем сина й в Рицар на кадърната снаха
С гордост мога да заявя, че съм една от малкото щастливи жени, които не познават свекърва си. Поне до преди няколко месеца. Да - правилно ме разбрахте, нито я бях виждала, нито я познавах, съот ...
С гордост мога да заявя, че съм една от малкото щастливи жени, които не познават свекърва си. Поне до преди няколко месеца. Да - правилно ме разбрахте, нито я бях виждала, нито я познавах, съот ...
1939
8
Всеки път, когато в дома идваха евентуални осиновители настъпваше малък празник. Учителките не казваха на децата, да не таят напразни надежди, но някак си, от напрежението ли, по въздуха се носеше онова трескаво очакване, че ще се случи нещо хубаво... Обикновено след дългата процедура на подготовкат ...
2295
10
Ина беше започнала работа в малката градска болница преди седмица. Току-що бе завършила медицинското училище, специалност акушерство, а след практиката и в окръжната, тук и се струваше като на тих остров - времето течеше бавно и спокойно, дежурствата и минаваха без особени инциденти. Доволна беше от ...
1011
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
