mislitel
1 252 резултата
С какво е по-различен този ден
от другите, в които те Обичам?
Дали във него по-съм романтичен,
или по-малко може би студен?...
Комерсиален празник пришълец ...
  414 
1. Маскирах се, като задник... а балът се оказа в гей-клуб...
2. Загубих си мозъка... оказа се, че по-добре си живея без него...
3. Изпих си заплатата... а после жената ми изпи кръвчицата...
4. Похвалих се с мъжкото си достойнство... и събудих женското любопитство...
5. Влязох през задния вход... а ...
  950 
Чувството за благодарност е онази вътрешна потребност да отвърнем подобаващо на нещо, или някого, в някаква житейска ситуация от която чрез действията, или бездействията си, отсрещната страна ни е доставила някаква емоция, свързана най-често с щастие, задоволство, задоволеност, или нещо си съдържащо ...
  470  24 
Не знам дали да се срамувам,
или пък със това да се гордея,
но когато нощем те целувам,
тогава май единствено живея.
Дали защото слаба е плътта, ...
  603 
Когато е студено вътре, в нас,
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини, ...
  333  10 
1. Маскирах се, като задник... и се слях с тълпата...
2. Прочетох книгата на живота си... и разбрах, че съм слаб автор...
3. Често се чувствам глупав... но никога умен...
4. Докато търся решение... често откривам допълнителни проблеми...
5. Понякога ми е през оная работа... за всяка работа... ...
  532  12 
Пеят прилепи приспивни песни
и жабоци се забравят в салса.
Бесилките са вратовръзки, малко тесни,
а късметът псува люто шанса.
Лютото е сладост по натура, ...
  394  16 
Търкаля се животът по маршрута си
и мислим си, че ние сме шофьорите
докато зима трупаме в косите си
и все по-малки стават ни просторите.
Оставяме след себе си следички, ...
  657 
1. Маскирах се като задник... и показах истинското си лице...
2. Сам не вярвам на себе си... а всички ми имат доверие...
3. Изгубих се в мислите си... и открих, че нямам такива...
4. Животът ми предложи много избори... избрах ли правилните обаче?...
5. Прописах поезия рано... и още си оставам дете в ...
  845 
Критик е той, най-чистата порода,
помазан със безгрешие в очите си.
Такъв да го удара ли, или да го онода?...
Без полза е! На глупотевините си такъв държи
дори и Бог да го обори с доброта, ...
  356 
Днес съм щедър, намигам на всеки
без значение мъж и жена,
който срещна по тези пътеки
по които вървя ли, вървя.
Дамите се усмихват и кимат, ...
  306  10 
45 години... не ми стигат...
Но пък до тях не вярвах, че ще бъда...
Годините ни от живота взимат,
като гладник от вкусно блюдо
и сипят се трохите-дни по пода - ...
  331  21 
1. Маскирах се, като задник... всички веднага ме разпознаха...
2. Облекох дрехите на жената... и любовникът й ме обърка с нея...
3. Захапах живота за задника... докато той бе впил ръце в шията ми...
4. Легнах на релсите... но линията бе глуха...
5. Изядох 1 компот... оказа се от Ябълката на раздора... ...
  455  18 
Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...
А иначе в живота му е липса ...
  419  23 
Нали си знаеш,
колко те Обичам,
как ме желаеш,
как изричам
името ти с топлина, ...
  296 
Метафорите метафорично метафорични
са отпечатък папилярен на твореца!
При всеки трябва да са Винаги различни,
че иначе да му е здрав дупеца!
ДНК-то в хромозоми-рими се римува ...
  424  15 
Във зимата се крият чудеса
и е вълшебство бялата й хубост.
Под дрехите й цялата земя
събира сили за растеж и мъдрост.
Сред замъците й кристални ...
  363 
В белите ми дробове нахлува
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...
  338  14 
Любовните ми думи не достигат
да кажат всичко скътано в сърцето.
Май всички влюбени проблема ми го имат,
но важното е в него, там, защото
във думите си всеки може да таи измама, ...
  376 
Когато истината е облечена в лъжи
напук на тях, остава си пак гола.
Единствено за слепотата ни тъжи -
Наивници, уви, сме всички хора.
Е, има и логични изключения, ...
  265 
Дойдох сред вас, пуйет от друга лига,
да ви покажа що е туй римушка!
От вас, плебеи, тъй ми се повдига,
от куците ви рими-катерушка,
от спънатия ритъмен Армагедон, ...
  503  31 
Той метафорично
и поднесе своето сърце,
а тя анатомично
собственоръчно си го взе.
Облече си готварската престилка, ...
  817 
Нали сме мързеливи по природа,
но трудещи се вечно по принуда,
мъжете все си търсиме изгора,
която да ни жали, тоест, луда...
Щом кажем й - Ох, тъй сме уморени - ...
  416  22 
Насочваш ме... посоката е вярна...
И следвам те, където искаш, там!
Задъхана си, искаща и страстна,
а аз готов... докрай да се отдам
на женската ти същност дръзка... ...
  647  16 
Тя си спинка, тя си спинка,
под завивчицата мека.
Сладка е, като картинка,
цункам си я по нослето.
И оставям я да нанка, ...
  350 
Нали съм пълен с мъжко самочувствие,
във женска баня влязох без багаж..
И чу се вик - Въй, това мъж ли е?...
А я усмихнах се с Голям кураж.
Е, стана после то, каквото стана - ...
  345 
Зимата подари снежна усмивка
на лицата, на всички деца.
Скри земята под своята вълшебна завивка
и им подаде своята бяла, мека ръка.
Те я хванаха, яхнаха луди шейни, ...
  395  13 
Стихопомазан яхнал стиховетровей
с мастило пишещ черноморско
във образа на поетичен Прометей -
Жив книжен тигър, котарак ангорски.
Барутодумен, мегаломамен изтърсак ...
  783 
Безпосочно се носите,
а уж имате планове.
Гоните блянове,
а ви бягат посоките...
Вечно нямате време, ...
  773 
Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...
  372  10 
Следи от белези,
но не по тялото,
а по сърцето,
питат Къде ли сте
дни минали, години, ...
  338 
Към небето и звездите
гледаше със обич Юри.
Там летеше със мечтите
сред планети, все сладури.
Някои, от шоколад, ...
  694  20 
1. Всеки сам кове съдбата си... под въздействието на околната среда...
2. Когато има причини, се намират начини.
3. Колкото повече преценяваш, толкова повече доводи да се откажеш намираш.
4. Жените са коварни по презумпция, но и всеотдайни по природа.
5. В отровата на думите токсините не са химическ ...
  694 
Правим се на мъдри и добри,
но доколко е това така?...
Има ли ги в всичките ни дни
добротата, а и мъдроста?
Каква е дозата им във делата, ...
  322 
Където мина със целувки
разпалвам в теб пожари, мила,
и по горещите им стъпки
ръцете ми със нежна сила
разкриват твоето желание, ...
  949 
Със глупости запълваме хард диска
на бедната си памет до предел,
като мечти по инфантилна миска,
или пък за потентност на козел...
И имитираме, като хамелеони ...
  575 
Любовните ми думи са поезия,
Любовните ми мисли са мечти.
Да, моят свят изпълва целия
една-единствена, и знаеш го, си ти!
Присъствието ти е част от мойто цяло, ...
  543 
Януари е вечното ново начало,
топлина в опаковка от студ.
Свети в него надеждата в бяло,
вярата ни във светлия път.
Февруари, когото пристигне ...
  347  11 
Преди, сега и после,
три измерения на времето,
но винаги един е мостът
на пътя ни и носи ни течението
на нашия живот. ...
  409 
Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...
  416  14 
Предложения
: ??:??