pepsi1975 (Пепи Оджакова) - Произведения

Светулки под юргана

- Хайде, да тръгваме, още колко да те чакам?! – на малката Грета вече започваше да ù писва. Кога най-сетне щяха да ù позволят да му каже цялата истината.
- Ама, как да тръгна? Сега мама пак ще влезе в стаята ми, ще види, че ме няма и пак ще заплаче.
Деветгодишният Павле не можеше да откъсне очи от м ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2012-04-17T14:09:04+03:00 1.1K 5

Защо, мамо?!...

Защо, защо това, защо онова... защо, мамо, защо, тате, бабо?! Митко беше навлязъл в оная досадна детска възраст на постоянното и дежурно ”защо?”. Ако нервите ти са опнати до скъсване от напрегнатия работен ден, то взимането на малкия от детската градина беше черешката на тортата, истинско мъчение и ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2012-02-19T18:49:22+02:00 1.2K 4

На парчета

Понякога се чувствам уморена,
ей тъй, сякаш съм живяла сто лета,
душата ми до кокал прогорена,
глава подпряла е, дишаща едва.
Видях, че вече толкова години, ...

pepsi1975

Поезия

2012-01-25T15:19:06+02:00 806 1

Парченца съдба

Ирен беше на шестнадесет. Само на толкова и вече бременна. Без семейство, дом, роднини и приятели. Само една свястна учителка в целия приют за изоставени деца и сираци и много врагове. Врагове в лицето на деца, завинаги белязани от самотата и нямащи нищо общо със злощастния жребий, разиграл се в ден ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-12-21T21:16:42+02:00 1K 1 5

Следите остават...

Миро се спъна в купчината стари вестници, стоварени току пред вратата, политна в тъмното, подпря се в последния момент на отсрещната стена и притихна сломен. За малко да си разбие носа в тая зловеща тъмнина, натежала от стара печал, но въпреки това не намери сили да запали осветлението. Остана така ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-12-15T11:37:36+02:00 1K 3

Прошката избирам

Не знам защо покрита съм със рани,
не ме болят, дори и не кървят.
Само стискайки сърцето в длани,
сякаш стон дочух... но пък, едва ли...
Дори разравям спомени трънливи, ...

pepsi1975

Поезия

2011-12-13T13:40:26+02:00 876 11

Седефчо

Седефчо беше останал кръгло сираче в катуна на Мечкарите. Мръсно и чорлаво, то минаваше от каруца на каруца всеки ден, за да събира от остатъците храна, от наялите се вече цигани. Имаше и милостиви сред тях и понякога го канеха да сподели от храната им, но имаше и такива, които вместо храна, го даря ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-09-04T17:37:03+03:00 1.1K 8

Старият орех

Старият орех ли?! Ей го там, за нищо вече не става. Отгледал отдавна последните си рожби, сега само ненужен стърчи, отправил взор към небето с изсъхналите си клони. Е, да, препират се свраките по него, ама и те остарели. Тук там каца по някоя млада, влюбена гургулица, пооправи си перата, па се нагла ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-30T16:08:52+03:00 1.1K 6

Залезът на пеперудите

Велина беше най-лъчезарното дете, което някога хората бяха виждали в селото. Кротко и вечно усмихнато, то печелеше симпатиите на всички от пръв поглед, но щом разберяха за ”онова”, те се отдръпвах рязко настрани, сякаш беше прокажена. Тя имаше най-сините очи, които някога някой бе виждал. И едни так ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-28T21:38:38+03:00 1.1K 10

Опитах, но не мога!...

То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-26T14:36:11+03:00 1.1K 5

Прокълнатото пиано

Аделина пак се беше залепила за стъклото и гледаше безучастно как децата си играят на площадката. Те викаха, крещяха, блъскаха се и си посипваха главите с пясък. Детски му работи. А това дете, с неговите три години и половина сякаш беше подпряло всички тегоби на този свят с крехките си раменца. Няма ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-24T03:51:21+03:00 1.1K 7

Ей, Цайс?!...

- Ей, Цайс?! - Янко не преставаше вече трети ден да се заяжда с момчето с очилата, което беше дошло от големия град, на гости на баба си и дядо си за лятната ваканция.
- Казах ти, че не се казвам Цайс! – рече ядно Сергей и заби отново нос в книжката, която му беше задължително четиво за по-горния кл ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-18T17:25:32+03:00 1.2K 13

Онемялата Съдба

Ставаха рано. Ставаха много рано, за да хванат най-подранилите клиенти и да не изпуснат никого. Работеха много здраво. Вечер затваряха ресторанта последни от редицата заведения, накацали успоредно на главния път, свързващ големия град с по-малките градчета и околните села. Не държаха на доброто кафе ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-16T12:51:05+03:00 987 6

"Ще ти го върна, копеле!"

Имаше нещо в това момиче, което никой със сигурност не можеше да определи лошо ли беше, или добро. Тя беше като хамелеон, променяше нрава си, в зависимост от средата, която я заобикаляше. Дори и очите ù променяха блясъка си. Доста широк спектър от настроения можеше да различи в тях човек. От пълно б ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-08-12T20:44:46+03:00 1.1K 9

Има ли криза, няма ли?!

Защо трябва да започваме да говорим за криза само когато с ужас забележим, че джобът ни изтънява, когато мизерните ни спестяванията все повече и повече се топят, като докоснат от слънцето сняг, когато започнат поголовните съкращения на работните места или борсите да се сриват тотално, когато започна ...

pepsi1975

Есета » Социални

2011-08-10T17:01:08+03:00 1.6K 1 1

Отломки прошарен живот (част 2-ра)

След като изслуша всичко, което имаха да му казват в участъка, Ставрос за малко пак не получи инфаркт. Този път от изненада. Изглежда някой си правеше шеги с него и то лоши шеги. Той се беше настроил да го помъмрят малко заради случката с блонди и вече обмисляше колко този път да даде или се чудеше ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-17T23:59:20+03:00 798 1

Отломки прошарен живот (част 1-ва)

Ставрос се пробуди внезапно от необичайния шум, идващ някъде долу, от кухнята. С мъка отвори докрай очите си и погледна към часовника на нощното шкафче. Беше вече обяд. Това поне е обичайно. Едва стана от леглото с натежала глава и залитайки, заслиза по извитите стълби. Повдигаше му се. За кой ли пъ ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-14T21:46:03+03:00 856 1

До болка непознати

Той я мамеше, а тя го знаеше. Мамеше я от дълго време. Не, не, от самото начало на брака им го правеше. Седемнадесет години вече. Алина и Петър - семейство образец за типичен и смазващ, криворазбран патриархат. Тя се правеше, че не знае за всичко това. От срам ли, от страх ли, от отчаяние, че няма к ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-11T09:50:38+03:00 976 4

Хартиени лодки (3-та част)

- И не я питайте нищо, сестро, раната ù още кърви! Болно ù е.
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-08T15:28:49+03:00 873 9

Хартиени лодки (2-ра част)

Елица тънеше с всеки изминал ден, все повече и повече в разруха и поквара. И в дългове. И в безпаметност. Часовникът, отмерващ щастието ù, беше спрял завинаги. Стрелките му невярващо бяха замръзнали от неподправен ужас върху циферблата, показвайки часа на злополуката. За Ели всичко беше свършило в о ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-07T22:03:47+03:00 969 5

Хартиени лодки (част 1-ва)

Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-07-06T23:00:47+03:00 930 6

Повторяемост

Отново всяка сутрин ти прощавам,
оживяваш пак във моите очи,
усмивката ти болката стопява
и в мен сияе всичко от мечти.
Но денят когато се разраства, ...

pepsi1975

Поезия

2011-03-22T10:06:49+02:00 1K 5

Нощно градско

И тъмна нощ в душата ми прозира,
уморявам се от толкова неща.
Недоспал, трамваят ме приспива,
завивам се със мисли през глава.
И щорите покриват ми тъгата, ...

pepsi1975

Поезия

2011-02-23T22:47:55+02:00 865 7

Интригата в душата й

Женя беше грижовна майка и съпруга, но не чувстваше обич в сърцето си към собственото си семейството. Съвместните обеди и вечери, събрани всички около масата винаги я потискаха и изнервяха, и тя ги ненавиждаше от дъното на душата си. Гледаше невиждащо кроткия си съпруг и двете усмихнати деца и се чу ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-02-22T21:35:11+02:00 1.1K 6

Все пак...

Вече седма година започна, откакто Лина беше в кома. За бедната ù майка това сякаш беше вчера. Леля Слава всеки ден, а преди и всяка нощ, седеше неотлъчно до леглото на дъщеря си и втренчено гледаше дали очите на Лина няма да помръднат. Сякаш вярваше, че гледайки я неподвижно, ще я накара най-сетне ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-02-18T16:23:27+02:00 1K 3

Обичам в рими

От мисълта за тебе се нуждая,
като глътка въздух си, ела.
По стъпките ще те позная,
сочи пътя ти сребристата луна.
Редя ти тихо стихове и думи, ...

pepsi1975

Поезия

2011-02-11T13:35:13+02:00 887 1

Двете

Душата ми мечта си нарисува,
бавно, с много нежни цветове.
Сутрин със росата я целува,
вечер ù посочва синьото море.
Те всеки ден усмивка си даряват, ...

pepsi1975

Поезия

2011-02-10T12:18:30+02:00 651 4

Белушко

- Умря ми бабичката, синът забегна към града, внуците, разправят, учили у чужбината, кокошките се затриха, ей там, една котка прихожда от съседите, само ти ми остана, бе, Белушко, не ме оставяй сам, мола ти са! Стани малко, виж, сено съм ти донел, от лятото го пазя! Мола та! – горещи сълзи рукнаха о ...

pepsi1975

Проза

2011-02-06T11:51:00+02:00 875 1

Пиеси ще играем

Ето ти пари, върви, купи любов,
на масата е празно от раздели,
купи и свещи, вино и покров,
довечера ще имаме и гости.
Вземи насам и черната омраза, ...

pepsi1975

Поезия

2011-02-03T16:58:33+02:00 640 1

Ванче и Вана

- Стани, бе, Ванче, стани, виж внука си, бе! Виж колко е порасъл, стани, бе, недей мълча, бе!... Ох, Божеее, божкее!
Вана пак нареждаше на студения гроб. Приседнала приведена на дървената пейка, изтъркана вече от страната до камъка от сядане, тя бършеше сълзите си и говореше, сякаш там някой я чуваш ...

pepsi1975

Проза

2011-01-30T15:36:42+02:00 931 4

Рибарят

- Изрод, изрод, изрод, изрод! – крещеше дебелото момче на двора и подскачаше на един крак, сочейки с пръста си към слабото дете, което беше седнало на земята с кръстосани крака и криеше лицето си в шепите.
- Не съм изрод, ти си лош! - хлипаше безпомощно Симо и бършеше стичащите се сълзи в ръкава на ...

pepsi1975

Проза

2011-01-28T13:52:57+02:00 947 3

Трънени спомени

Неприятният звук от строшено стъкло, предвещаващ само неприятности, би накарал всеки друг човек да подскочи стреснато, но не и Стефана. Не защото беше нещо нормално, а защото тя не бе в състояние така бързо да реагира като всеки нормален. Пак беше пила цяла нощ и беше заспала на масата. Вече и до ле ...

pepsi1975

Проза

2011-01-27T18:07:33+02:00 1.1K 2

Искам

Върни ме там, където ме намери,
в невинните очи на пролетта,
в стръкове на полски мак червени,
в полята шарени на радостта.
Свободна тичах волна, несломена, ...

pepsi1975

Поезия

2011-01-26T18:56:16+02:00 841 7

Безплатни мостри "Любов"

Ръмеше ситен дъжд към 6 часа сутринта. Беше хладен ноемврийски ден или поне в началото на деня се очертаваше да бъде такъв. Все още нямаше никакво движение по улиците. Та нали беше и неделя. Една от многото в живота на човек. Само жълтите таксита или поне трябваше да бъдат жълти, доколкото полепнала ...

pepsi1975

Проза

2011-01-23T19:02:19+02:00 1.1K 6

Кукувича щерка

- Аз, за т’ва село толкоз съм направил, няма да ми скачате насреща! На моята нива ще дойде попът и край! – сбърчи рунтави вежди чорбаджи Станко, взе със замах кожуха си от стола и с трясък излезе от стаята.
- Той една жена не може да опази, взел да рипа срещу всички!
Тих и злобен присмех се разнесе ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2011-01-05T21:09:41+02:00 889 1

Прокълнати

- Ухууухууу... ухуухуху... уууууууууу!... ахааааххааааааа!
Нямаше човек в полуопустялото село, който да не настръхваше всеки път, когато чуеше тези смразяващи кръвта подвиквания на глухия и слабоумен Киро, веднага щом се мръкнеше, в навечерието на някой християнски празник. Наричаха го ”вестителят” ...

pepsi1975

Проза

2011-01-01T23:08:37+02:00 886 5

Чичо Генчо...

- Чичо Генчо, чичо Генчооо? Ще ме вземеш ли с теб и днес, моля те, моля те?! Ти знаеш, че аз те слушам, тихичко ще си седя тук, до теб. Да се качвам ли? А?!
Как да му откаже?! Тия тъжни, големи очи, още нищо невидели, а вече приютили сянката на оная тъга, характерна само за хора много препатили и пр ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2010-12-30T20:38:00+02:00 2.7K 5

Магия

В съдбовна нощ
ела, седни до мене.
Души смирени.

pepsi1975

Поезия » Източни форми

2010-12-26T11:41:15+02:00 924 3

Новата реалност

Всяка сутрин се будя с крила,
те отвеждат ме в дивна страна.
Там любов се римува с мечта
и цветя никнат във всяка следа.
Там няма болка, омраза, беда, ...

pepsi1975

Поезия

2010-12-12T20:35:09+02:00 652

Покой

На Ани Монева
Сега покой е
в моята градина.
Зрели плодове.

pepsi1975

Поезия » Източни форми

2010-12-04T21:51:05+02:00 799 1