pepsi1975
252 резултата
В матрицата.
Всички попадат без глас.
Марионетки.
  730  13 
Подвижен пясък.
Една погрешна стъпка.
Съдбовна грешка.
  661  16 
Лист от черница.
Търпение е нужно.
Става коприна.
  683  24 
Непрогледен мрак.
Избождат очите ни.
Блудкави думи...
  580  13 
Застинала скреж.
Гробовно мълчание.
Къде е смехът...
  724  15 
Душата си на дявола продавам
за малко щастие сега.
Душата си в пъкъла аз пращам
да дири любовта, която не намерих досега.
Нещастието е силно, ...
  1086  27 
Не ме карайте за любов да творя,
това чувство от мен се отрече.
Сви платна и кораба повлече,
уморена надежда в натежала душа.
Котва за кратко бе хвърлила само ...
  1286  25 
Боя се, че от постояното бленуване
съм те превъзнесла...
Страхувам се, че от недовиждане
ще взема да прогледна...
Боя се, че от тази самота ...
  608  24 
Душата пак ме заболя,
май дочух плача й в здрача.
Или хрипове на смърт обречена...
Не знам, но съм сигурна, че беше тя.
Станах в тъмното на пръсти, ...
  589  21 
Иде зима...
Забравих зимнина да си приготвя.
Събрах това, което е останало
и в огъня го хвърлих без остатък.
Не ми е нужно... ...
  683  24 
С плавна стъпка.
Съблазън в мен кипи.
Без ответен плам.
  678  15 
Вечно неразбран
недооценен копнеж.
По цветята скреж.
  1539  24 
На Геврек и вчерашната
дискусия за произедението и!
Горски пътеки.
Пожар обгори върха.
Попарих се.
  579  14 
Глухи удари.
Прескача пак сърцето.
Умствен проблясък.
  798  19 
Насред зимата
цъфнала вишна сама.
Бунтът презрян е.
  541  16 
Стъпвам в стъпки.
Със спомени във джоба.
Чаша със вино.
  753  13 
Поемам сама.
Търся ориентири.
Ще крача бързо.
  686  15 
Изместен фокус.
Центробежната сила
смила протеста.
  603 
Природна грешка.
Превъзмогвам себе си.
Свръх усилие.
  720  18 
Живот-спирала.
Децентриран мироглед.
Аз-полу-човек.
  520  18 
Хайку не е поезия, хайку е настроение...
Нож в сърцето.
Изместена опора.
Кърви душата.
  659  11 
Празно ми е пак.
Поглед силно замъглен.
Трябва ми живец.
  787  17 
Студ в гората.
Утъпкани пътеки.
Стене силует.
  690  22 
На всички приятели!!!
Око на орел.
Необятни простори.
Душа на човек.
  831  19 
На Гаргантюа!!!
1-ви опит
Криле на ангел.
Прекършени от злоба.
Роди се прошка.
  777  18 
Сега съм спокойна.
И някак безумно бездумна.
Седя и си милвам косата,
да я подсетя за твоите пръсти.
Нищо не мисля. Пустинна забрава. ...
  604  19 
Страдам мълчаливо с дъждовното утро.
Оставих години безценни да бягат безспир.
Осъзнах!
В огледалото печално ме гледа образ тъй чужд...
  606  16 
Обезверена, аз търся пътека в гората.
От пустинята едва вчера избягах.
Не му казвай! - и морето ме чака...
  568  20 
Когато покоят ти вечен е факт меродавен,
не ще се намери такъв, който:
"Блазе му!" - ще каже със завист.
  1678  19 
Защо не остаряват очите,
на едно с увехтялата плът?
Защо не се раждам отново,
като звездите във вечерния мрак?
Защо не заспивам унесена, ...
  674  16 
Беснеят милиони демони във мен.
На кого да служа и на кого да угодя?
Разкъсвам се на хиляди парчета
и ги свързвам пак в родилия се ден.
Прекарвам дните си в мъгла забулени, ...
  598  14 
Натрупах много грехове,
към кого ли още не.
Този лъжа, онзи мамя,
а себе си понякога едвам търпя.
Лъжа, защото тъй ме принуждават, ...
  560  21 
Казват, върбата самотна била.
И плачела даже.
Но тя си има и вятър, и слънце, и дъжд.
И птици даже си има.
Има и корени, и шумящи листа. ...
  566  20 
Душа назаем ще си взема.
Назаем, защото моята е похабена.
И сърце назаем ще си взема.
Ала разум кой ще ми заеме?!
И нови чувства кой ще ми даде, ...
  598  24 
Не ме гледай така!
Ако искам ще ти изневеря!
На сърце и разум не робувам.
Мога с греха да попалувам.
Дисекция на миналото правя ...
  603  13 
Ще ти претопля манджата.
От вчера.
Аз не съм я яла.
Ако искаш - ти.
То и солта се свърши. ...
  942  20 
Малко бледен ми се струваш?!
Ами да, нали си просто призрак.
Стоиш, мълчиш, думите претегляш.
А дали се питаш где ще спиш?!
Аз с призраци, не, не разговарям! ...
  543  15 
Душата ми в катун родена е,
все се скита по света.
Парцалива и закърпена,
но вечно с весела душа.
Душата ми тръстика е, ...
  663  17 
С извратена наслада на мъка се радвам.
Опустошена душа и обезформена плът.
На мрачното утро - подчертано хладен привет.
  529  15 
На Кити, дето ме накара да си разро- вя кутиите! С много обич!
Изкарах спомените. Бях от себе си ги скрила.
Позабърсах ги, подредих ги във албум.
Тук се смях, там поплаках
и над много думи умувах. ...
  515  20 
Предложения
: ??:??