ТАМИ
78 резултата
Наша Славка, славна дама,
токчетата обу на мама,
в огледалото се втренчи,
смръщи вежди и си рече:
- Вече доста съм голяма - ...
  827 
Ако отровата докрай ти не изпиеш
и не усетиш в себе си смразяващ хлад,
ако клепачите си не покриеш
с тежък, непрогледно лепкав мрак,
ако не успееш да заключиш ...
  1112 
Плътта ми тръпнеща те чака,
пред лицемерните лъжи
за добродетелност и плахост
в миг всички маски тя свали.
Плътта е слаба - в похотта родена, ...
  586 
На М.
Щастлив ли си, когато вечер
на рамото ти кротко спя?
В съня си бягаш ли далече,
при друга, с мраморни черти? ...
  680 
И ето, пак вървя през моя град,
окъпан в тъмносиня тишина
и булевардите, обляни в хлад,
потръпват, обладани от нощта.
И пак брегът самотен не заспива, ...
  614 
Морето, лятото, Бургас...
И булеварда "Богориди"..
Часовник, гларус, нощен час
и звезден дъжд в изобилие.
Река от хора, морски бриз, ...
  690 
Играчките ти в шкафа
ненужни ще са скоро, някой ден
и няма все да хващаш ми ръката,
забързана, щом крачиш с мен.
Баща ти няма вечно да е принца - ...
  526 
Една жена с тяло на богиня,
с душа на блудница и с ангелско лице
танцуваше под погледите жадни
на глутница разгонени мъже.
В очите й смарагдови, морето ...
  1147 
Господи, колко сме преходни,
а се мислим за велики,
оставяме руини след себе си
и измислен свят от реликви.
Всичко е толкова временно ...
  767 
Да знаеш само как обичам влакове...
И релсите забързани нанякъде,
пероните във вечното очакване,
стаени със смълчаната надежда.
Да знаеш само как обичам влакове, ...
  523 
На всеки празник съм сама -
ти други пътища избираш.
Щом дом си нямаш на света,
бездомен, все на път ще скиташ.
На всеки празник аз деля ...
  608 
Две лодки се люшкат в реката
с по две уморени весла,
две лодки делят самотата
на пристана стар край града.
Две лодки - куп стари надежди ...
  619 
Как искам да сме като тези, младите...
В неопитомената им страст,
в плахото докосване на погледи,
аз себе си дори за миг видях.
В трептенето на фибрите, ...
  673 
Като крадец през живота преминах-
все на чужди огнища се грях,
с чужди хляб глада си засищах
и от щастие чуждо крадях.
Чужди спомени кътах в сърцето ...
  515 
Ревнувам те от твоите стари срещи
с твоите несбъднати Жулиети,
които нещичко от мен са взели,
минавайки през твоя праг.
И всеки спомен твой, в мене болка ражда, ...
  591 
Още три стъпала и ще стигна до горе,
още три крачки и ще съм на върха.
И пред мен ще се плисне в златисто простора,
и пред мен като на длан ще ми бъде света.
Още три крачки, три усилия малки, ...
  423 
Вън отново е лято
и мирише на грях.
Виж, по пясъка бяга
пак младежкият смях.
Вън отново е лято ...
  436 
Убиваме се бавно и мъчително
с думи, неизказани почти
и стреляме се със стрели-неистини
така, че най-силно да ни заболи.
Понякога дори за миг забравяме, ...
  483 
Някога, след няколко години
аз ще бъда само спомен в твоя сън спокоен
и налегнат от човешки грижи,
няма да терзая ти покоя.
Образът ми, като стара снимка, ...
  567 
Тази наша земя,
тя, от слънцето южно родена.
Тази чужда земя ,
всяка наша надежда измами.
Тази древна земя, ...
  865 
Сутрин Слънцето изгрява,
бързайки да види теб.
И целувка ти изпраща -
слънчев лъч в прозорец блед.
Вечер Месечко се спуска ...
  1061 
Бе лунна нощ, бе светла нощ,
звездите капеха над нас -
мъниста в разпиляна броеница
и ние пиехме от вените на времето
омайно, сладко, кръв червено вино. ...
  533 
Хей, Рицарю!
Къде са ти доспехите?
Забрави ги на сцената на времето,
зад прашния декор на твойто минало...
Сега си гол, като самата истина, ...
  704 
Студени стъпки там, зад моя праг.
... Навярно на вратата ще похлопат.
Ще трябва да отворя, няма как -
нозете морни трябва да се стоплят.
И всеки скитник, дръзнал в късен час ...
  469 
Една китара някъде запява,
една китара с много тъжен глас,
една китара самотата сгрява,
една китара плаче зарад нас.
И звуците от кухото й тяло ...
  632 
Ако спреш да ме обичаш,
ще си тръгна, по-добре...
Няма смисъл любовта ни
в бледа сянка да изтлее.
Няма смисъл тя да бъде ...
  603 
Поройни дъждове отмиват
усмивката на мъртво лято.
А тъжно-есенни дървета, голи, черни,
като крила на мъртва птица,
чертаят мрачна безнадежност ...
  443 
Пропука се небето от дъжда,
докрай изплака всяка своя болка
по лятото, което отлетя
върху крилата на самотна птица,
забравена от своето ято. ...
  509 
Като откъснат нежен лист от плачеща върба,
аз морното ти чело ще целуна
в часа, когато в сладостна нега
сънят в клепачите се спусне.
Ще те докосна със своя полъх-дъх, ...
  568 
Как само аз съм омагьосана
от двата бели косъма в косите ти,
от младостта, която вече тръгва,
макар и още да не си отива.
Как само мен ме омагьосва ...
  480 
Ще дойда пак...
С птиците от юг
аз ще се връщам всяка пролет
и бездиханна, и без звук
с крилата им ще следвам своя полет. ...
  440 
Когато се събудиш някоя нощ
и аз на твоето рамо кротко съм заспала,
ти кичура ми над челото отметни назад -
на тебе в този миг съм цяла...
Когато тихо в моя сън ...
  619 
Лятото съблича свойта дреха,
то - безпътна, паднала жена!
Сетивата ти усещат хладен полъх,
за разплата иде есента.
Всяка фибра в твоето младо тяло ...
  496 
През гората, по пътечка
крачи стара, стара мечка.
И с лапите си здрави,
тъпче дето, който свари.
Там зад малката рътлинка ...
  545 
Изпълни тази вечер с Юли!
В раковината лятото спи,
а в нас под покров от заблуди
дремят скрити прекрасни мечти.
Разбуди топлината в мрака! ...
  465 
Прагът на бащината къща...
Зад него днес я няма мама.
И само спомен тук ме връща -
незарасла рана.
От планината тате есен слиза, ...
  719 
Тук лятото отдавна си отиде,
напусна то инкогнито града
и в мрежите рибарски се заплете,
невидима и тъжна, есента.
Отнякъде довя "Моряка" тайно ...
  449 
По още топлите следи на лятото
по пясъка минава есента.
И виждаш как за миг пробягва вятъра
по клоните на сънни дървеса.
Тъмнеят старите капаци по прозорците ...
  516 
Предложения
: ??:??