valiordanov (Валентин Йорданов) - Произведения

Времето към събота лети

Ще мине като филм и този ден.
Различно ще го чувстваме обаче.
Трилър ще е този филм за мен,
че предстоят ми купища задачи.
В събота очаквам моя син, ...

valiordanov

Поезия

2015-03-17T21:11:35+02:00 550 1

Видях дъга

Две черни деца
играят
на брега на Бяло море.
На ръба на света
мечтаят, ...

valiordanov

Поезия

2015-03-15T16:46:27+02:00 462

Как съм пишел...

Не пиши негативно!
Опиши красотата.
Мисли позитивно!
Слей се със свободата...
Все заръки неясни. ...

valiordanov

Поезия

2015-03-14T11:56:29+02:00 491 1

Така ги виждам

Поетите са винаги деца,
защото силно вярват в красотата.
Танцуват нежен блус със мисълта,
която ги повдига от земята.
Те като пъзел думите редят ...

valiordanov

Поезия

2015-03-12T14:24:20+02:00 614 2

Понеделнишка намижка

Пак започваме битка неделна
и протриваме сънни очи.
Понеделник е вече модерно
седмицата да се честити.
И поели заряд от честитки ...

valiordanov

Поезия

2015-03-09T16:41:01+02:00 534 1

С любов

Заспивам и се будя с мисълта,
че утре като днес ще те обичам.
Няма идентичност на света,
която малко с теб да си прилича.
Ти цялата си чувства и любов, ...

valiordanov

Поезия

2015-03-07T12:23:46+02:00 515 1

Не дали, а кога

Горещата надежда ме крепи,
че в някоя обикновена къща
един герой все пак ще се роди,
за да възкръсне вярата могъща
за светли и красиви идни дни, ...

valiordanov

Поезия

2015-03-04T23:36:03+02:00 534 3

Какво да направя

Колко мразя да бъда вършачка,
но животът си сух овършах.
Бе предрекала някаква врачка,
но какво? Аз не зная. Живях.
Всички бяха нарочно във чата, ...

valiordanov

Поезия

2015-02-28T09:07:47+02:00 453 2

Няма много време

Потърсих те в самотните си нощи.
Луната като мама ме прегърна.
Заспах притихнал, но те исках още,
и вярвах, че ще мога да те върна.
Сънувах неотключена мечта ...

valiordanov

Поезия

2015-02-27T01:18:29+02:00 509 2

Еротично видение

От кръчмето се прибирах
без да криввам. Към дома.
Десет крачки и... притихнах.
Миг - неземна красота.
Крак - безкрайна магистрала, ...

valiordanov

Поезия

2015-02-25T23:37:51+02:00 1.5K

Това, че...

Когато ме покрият с черна пръст,
кой грях ще ми простят от греховете?
Това, че не направих с пръсти кръст
или избрах за своят син да светя?
Това, че нямах собствен дом, ...

valiordanov

Поезия

2015-02-19T23:02:39+02:00 517 2

Дали ще се почувства светлината

Не ме съди, другарю съдия.
Пет циганчета чакат мойта жица.
Аз много мразя всъщност да крада,
но как кажи ми, да им купя пица?
Не ми е лесно с този занаят. ...

valiordanov

Поезия

2015-02-18T08:56:24+02:00 525 4

Центрофуга

Денят е невъзвратно прагматичен.
От сутринта подреждат се светулки.
Минутите до голо се събличат.
Щурчетата настройват си цигулките.
Мравките отново се строяват. ...

valiordanov

Поезия

2015-02-16T22:26:16+02:00 435 1

Целуни го, сам

Детето се разплака от баща си.
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.
Баща си бе забравило горкото. ...

valiordanov

Поезия

2015-02-12T22:25:18+02:00 480 2

Искам приказка

Разкажи ми приказка, татко.
Нищо, че съм голям.
Твоите приказки сладки
още от детството знам.
Искам с гласа си магичен ...

valiordanov

Поезия

2015-02-11T21:04:15+02:00 448

Десети Февруари

В моята църква ще запалят свещички за здраве.
Светлината ще милва въздуха на света.
Свещенникът като смисъл ще се изправи
и Света Валентина ще прекръсти с ръка.
На Светиня съм кръстен. Затова и душата ранима е. ...

valiordanov

Поезия

2015-02-10T21:23:47+02:00 546 1

Сега и това пък

Избърсвах от стените плесента.
Господи, защо ме донаказа.
Легенът със водата се разля
и стаята ми стана моя ваза.
Като лале в средата ù стърча ...

valiordanov

Поезия

2015-02-08T00:00:44+02:00 472 1

Недоспано

Ще преживея тези дни,
животът ми не е подарък.
Не е условия дори.
След падане се става.
Смела ще е сутринта, ...

valiordanov

Поезия

2015-02-05T21:23:22+02:00 452 2

Житейски парадокси

Изкъпах се, а вън е страшен студ.
Коляното боли. Звездите греят.
С качулка съм, но имам остър слух.
Стените неми. Негрите живеят.
Носът запушен. Владовски звучи. ...

valiordanov

Поезия

2015-02-05T02:02:35+02:00 468 3

Представете си само

Представете си, моля, тази картина
депутатите наши, да работят в чужбина.
Но не, както виждаме в Парламента,
а с нови задачи и тежки моменти.
Да мият чинии, да влачат метал, ...

valiordanov

Поезия

2015-01-30T07:31:25+02:00 532 2

Безполезно писмо

Здравей, чичо Борко!
Днес съм много далеч,
но ти пиша за Бойко.
За твоят син иде реч.
Явно бил си зает ...

valiordanov

Поезия

2015-01-28T23:27:15+02:00 488 2

И днес като утре

Очите ми тежат като могили.
Очите всъщност лепнат като мед.
Умората остави ме без сили,
но трябва просто да вървя напред.
Ако е нужно, няма и да дишам, ...

valiordanov

Поезия

2015-01-27T20:28:47+02:00 505 3

Кое да ме радва, какво да ме кефи

Тук всички са чужди.
На себе си даже.
Имаш ли нужда,
на Господа казвай...
Имаш ли грижи, ...

valiordanov

Поезия

2015-01-22T21:27:02+02:00 578 2

Баба Яга

Тя не е онази старица,
от която се плашат децата.
Като млада, бе хубавица,
даже най-красива в махалата.
Но годините сложили белег ...

valiordanov

Поезия

2015-01-21T21:07:05+02:00 560 1

Сега сме примамка...

Мразя очите на белия лист -
толкова зли и прозрачни.
Правят ме жълтовосъчно чист,
а ме котират за златен.
Те все се вглеждат във мойта душа ...

valiordanov

Поезия

2015-01-16T21:07:51+02:00 440

Шарка

Защо харесваш гнойната ми рана,
когато тя душата ми кълве?
Аз мога и безранен да остана,
но има ли безранни светове?
Защо когато мога да се моля ...

valiordanov

Поезия

2015-01-14T19:50:24+02:00 489 1

Терорист...и

Не е ли Господ техният Аллах?
Защо е нужно да се лее кръв?
Живеем по-мизерно и от тях,
а всъщност сме заложени за стръв.
Аз също искам нещо да взривя, ...

valiordanov

Поезия

2015-01-10T15:09:23+02:00 503

Баба

Баба да си и да имаш внук.
Бабите обичат да обичат.
И на всичко смислено напук,
те единствено във внуците се вричат.
Бабата е смисъл на живот, ...

valiordanov

Поезия

2015-01-08T23:06:11+02:00 806 2

Всеки сам избира

От утрото се чупи тъмнината,
щом светлината почне да сълзи.
Превръзка от разбудения вятър
милва просънувани мечти.
Клепачите попиват хоризонта, ...

valiordanov

Поезия

2015-01-07T00:34:36+02:00 500 3

Писмо до Кралицата

Не те обичам, майко англичанке,
не искам и да ме обичаш ти.
Живея като призрак, все съм в сянка,
а майка ми е в моите земи.
Ти виждаш в мене само авоари ...

valiordanov

Поезия

2014-12-31T17:24:49+02:00 455 1

Нека не свършват

на Артур
Зарекох се - щом празниците свършат
и яденето дойде ми до шия,
навиците стари да прекърша
и с воля всичко лошо да надвия. ...

valiordanov

Поезия

2014-12-30T21:04:18+02:00 449 1

Акростих

Човекът вярва в разни чудеса.
Едната вяра всъщност го крепи.
Съвсем нормално впрочем е това.
Така е днес. Било е и преди.
И нека колелото се върти. ...

valiordanov

Поезия

2014-12-26T17:08:46+02:00 723 1 6

Пред прага на Рождество

Какво не бих направил за света,
особено за моята Родина?
Не бих направил никога война,
в която може всеки да загине.
Не бих забравил свойто потекло. ...

valiordanov

Поезия

2014-12-25T16:30:15+02:00 570

Прогнива вече кръстът на живота

Какво е всъщност да обичаш мраз?
Та с мраз започва всичко, що се мрази!
Не съм от всички тия между вас,
от чувството омраза съм опазен.
Какво е да ти лепнат етикет, ...

valiordanov

Поезия

2014-12-21T11:40:09+02:00 554

Писмо до Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа! Пишат ти деца от рекетьорска детска градина " Бухал(ка)". Девизът на нашата градина е: "Който дал, ще е добре, кой не дава ще е зле". Научихме, че ти си съвестен и даваш всичко което ти се поиска. Искал си да знаеш само, дали сме слушкали... Слушкаме и още как. Нашият патрон Бат Бо ...

valiordanov

Проза » Хумористична

2014-12-20T02:16:49+02:00 777

Не се разказва болка, а търпи

И този празник ще задраскам аз.
Вместо гирлянди ще редя слова.
Ще си говоря с вътрешният глас,
защото ще съм с него вечерта.
И залъкът съвсем ще ми горчи. ...

valiordanov

Поезия

2014-12-17T21:29:50+02:00 518 3

Духът на театралната магия

Горещите прожектори заспаха
след мощните аплаузни овации.
Завесите, по своему мълчаха
прегърнали декора с грация...
Столовете издишваха умората, ...

valiordanov

Поезия

2014-12-16T07:38:45+02:00 443 1

За хляба

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...

valiordanov

Поезия

2014-12-12T21:14:18+02:00 881 2

За хляба

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...

valiordanov

Поезия

2014-12-12T20:50:20+02:00 402

Алчност

Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.
За усмивки алчен съм дори. ...

valiordanov

Поезия

2014-12-10T08:00:18+02:00 863 1 1