valiordanov (Валентин Йорданов) - Произведения

За да чувстваш, ти е нужна вяра

Пак идва зима. Лятото е спомен.
На есента листата са в земята.
Дървото без листа е - аз без корен.
И аз съм есен, щом не съм в страната.
Да, идва зима. Казват, ще е люта. ...

valiordanov

Поезия

2013-11-16T20:48:56+02:00 661 1

Погледни през прозореца

Погледни през прозореца
колко много кокичета,
колко малко са хората,
колко много все тичаме.
Колко облаци стихват ...

valiordanov

Поезия

2013-11-16T15:53:48+02:00 771 3

Размисли след новините

Мълчим... След малко в новините
ще видим кръв и сълзи по лицата.
Студентите ни, пак са били бити.
Пак бият бъдещето на страната.
Но случката, която ще разкажа ...

valiordanov

Поезия

2013-11-14T17:46:39+02:00 483 3

Практиколог

( Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно случайна)
Беше най-слабият в клас.
Имаше среден успех - две.
Често не влизаше в час,
а и защо ли му бе! ...

valiordanov

Поезия

2013-11-10T19:49:46+02:00 590 1

Като във филм на Чаплин

Пак е утро като всеки ден.
Пак очаквам влакът да ме вземе.
България е пак изцяло в мен.
Пак се боря с делнични проблеми.
Пак подреждам пешките пред царя. ...

valiordanov

Поезия

2013-11-06T22:17:39+02:00 601 4

Американско подражателно

Мен пак ме хвана мострата на лудост.
По-тиквено не съм се чувствал даже,
когато съм пълзял във зла заблуда,
че тиквеното трябва да се маже.
И образи подобни днес се зъбят ...

valiordanov

Поезия

2013-10-31T22:27:12+02:00 540 3

Ден преди...

Ще те попитам ден преди деня
във който се пробуждаш, мила моя:
Дали аз мечи сън сега не спя
и трябва ли за сънища да ровя?
Будителите търсят интерес. ...

valiordanov

Поезия

2013-10-31T21:25:11+02:00 467 1

От вчера до утре

Мен вчера ме изгаря като утре,
а утре преповтаря мойто днес.
Робуваме на някакви минути,
а всъщност сме в безкраен интерес.
Най-истинските облаци са сиви, ...

valiordanov

Поезия

2013-10-29T09:07:28+02:00 621 4

Побъркана работа

Часа смениха просто ей така
и почна много рано да тъмнее.
Когато се събудя сутринта,
зад облаците слънцето се смее.
Някак неестествено е в мен. ...

valiordanov

Поезия

2013-10-27T20:53:57+02:00 557

Но винаги съм много

Понякога скала се чувствам,
понякога - подритнат камък...
Живея само за изкуство
и то разгаря моя пламък.
Понякога се чувствам риза, ...

valiordanov

Поезия

2013-10-26T18:05:43+03:00 1.1K 10

След него

Тя не вървеше по сините облаци.
Тя не усмихваше идния ден.
Тя не тъчеше килими розови...
Тя просто бе част от мен.
Тя знаеше как дъвчат проблема ...

valiordanov

Поезия

2013-10-17T11:12:56+03:00 497 1

Преклонително

Питаш ме, но няма да ти кажа.
Ще изчакам да се появи.
Пред компютъра стоя на стража,
рестартира и сега мълчи.
Питаш ме за някакви държави. ...

valiordanov

Поезия » Хумористична

2013-10-12T20:46:44+03:00 655 4

Колко малко...

Добър ден, извини ме, прости...
Прости думи, но казват се трудно.
Ако първи използваш ги ти,
ще отвърнат дори да е чудно.
Всеки иска уж първи да е, ...

valiordanov

Поезия

2013-10-10T17:55:40+03:00 573 2

В кого е вината

На дивите зайци останаха само хранилките.
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни. ...

valiordanov

Поезия

2013-10-09T10:07:18+03:00 671 6

Кой в машина за сълзи ще се познае

От детските очи какво остана
след хаоса в Сирийската страна?
Болят като дълбока, тежка рана
от още незапочнала война.
Те сякаш са пресъхнали герани. ...

valiordanov

Поезия

2013-10-09T00:49:10+03:00 507

Раждане

Безпътието ражда тишина,
а ехото и с миналото спори.
Закотвен съм в безпочвена мъгла.
Единствено със себе си говоря.
Без зрители е сцената ми тук, ...

valiordanov

Поезия

2013-10-05T20:35:32+03:00 608 6

Септември ме почерпи с Възкресение

Очите се разбиха в тишината.
Сърцето своя ритъм съживи.
Усмихна се пробудена душата,
че пак се дава шанс да полети.
Пробождат ме единствено китари. ...

valiordanov

Поезия

2013-10-01T21:28:02+03:00 556 1

Глави надясно

Тя не е нито жалка, ни горка.
Пожела си да бъде над всички.
Затова и отиде в Майорка
и с майорска звезда се окичи.
Не повярва чак нейната мама, ...

valiordanov

Поезия » Хумористична

2013-09-25T16:52:19+03:00 595

Напук

По лисичите стъпки разпознавам и болка и радост.
В железните птици разпознавам пък родния дом.
Все едно съм Гаврош и то без барикада.
Дон Кихот съм без Санчо, без доспехи и кон.
Магистрали минавам, но не режа аз лентите техни. ...

valiordanov

Поезия

2013-09-21T17:10:28+03:00 509 2

За седемнайсти път

Момчетата ни, вече са мъже,
които носят българското знаме.
Момчетата ни нямат страхове.
Те имат почит, дълг, достойнство, памет.
Момчетата ни, вече са мъже. ...

valiordanov

Поезия

2013-07-05T21:32:17+03:00 577 4

Пътят е един да сме щастливи

Когато чалгата, нахлула в парламента
е повод за протестите в страната,
от четвърт век - натрупани моменти,
само болка лепне по душата.
Когато ни лишават от култура, ...

valiordanov

Поезия

2013-06-20T15:00:54+03:00 544 1

Един ден след Спасовден

В милата ни Татковина,
в ДПС прасенце има.
Днес свинята стана шеф,
ДАНС ù даде Станишев.
Но народът каза – НЕ! ...

valiordanov

Поезия

2013-06-14T23:13:57+03:00 1.5K 3

Забранено до 18

Нека долните редове
са забранено четиво
за ония, които са сега на 18.
Когато пораснат,
те с хаоса и простотията ...

valiordanov

Поезия

2013-06-13T17:33:17+03:00 660 2

Английски размисли

Не, няма щурчета в тази държава!
Тук всичко е ритъм и такт.
Птичките срещу цигулките възстават.
Неоспорим, реален факт!
Няма кой да напълни полето ...

valiordanov

Поезия

2013-05-30T01:34:56+03:00 559 3

Петнайсет сантиметра

Петнайсет сантиметра от смъртта.
Ръбът изглежда като магистрала.
Педята е крачка в пропастта,
а бялото понякога е падане.
Петнайсет сантиметра още жив. ...

valiordanov

Поезия

2013-04-16T23:04:44+03:00 838 5

Сънувай ме, моя Родино

Сънувай ме, като дива къпина.
Нека лепнат от сладост устните.
Нека ръцете ми да те имат,
а близостта да разгаря чувствата.
Сънувай ме, като ездач на коня. ...

valiordanov

Поезия

2013-04-10T08:28:34+03:00 558 3

Вярвам само

Според Чехов, аз съм културен.
Според чичо, съм гола вода.
Щом цветята наричаме бурени,
значи има резон във това.
Ама Чехов отдавна го няма, ...

valiordanov

Поезия

2013-04-02T10:05:14+03:00 634 4

Освен човек

Пак над бели листи
подрежда чувства, мисли,
идеи си посява ред след ред.
Говори със Луната,
в дуел е със лъжата, ...

valiordanov

Поезия

2013-03-22T08:56:27+02:00 603 6

Единствена алтернатива

Колко струва билетът до Марс?
За обратно не искам да зная.
Уморих се от земния фарс,
Марсианец да стана желая.
Тук ми писна да слушам лъжи, ...

valiordanov

Поезия

2013-03-19T08:59:03+02:00 646 4

Писмо ду Мара ут идин цървул с титлъ гуспудин

Намачкахъ ни Маро кату вестник.
След Бойку някакъв Марин съ пръкнъ.
Разправят чи мумчету билу честну,
ну минълото му било е мръкналу.
Защо нъ Росен ти ни съ придстави? ...

valiordanov

Поезия » Хумористична

2013-03-12T20:06:04+02:00 801 2

Искам да станем много

Аз не съм хитлерист,
но кръстът ми е пречупен.
Аз не съм комунист,
но имам червена кръв.
Аз не съм корумпиран ...

valiordanov

Поезия

2013-02-26T15:04:18+02:00 577 1

Болно шеговито

Разхождаха се днес прасета
по жълтите павета.
Да видят своите събратя -
Народни депутати…
И как се радваха горките, ...

valiordanov

Поезия

2013-02-24T00:15:54+02:00 539 3

Бъди

Българийо,
скъсай синджира на роб!
Героят е в тебе,
а не в тъмен гроб.
Стига пълзене, ...

valiordanov

Поезия

2013-02-17T19:49:49+02:00 723 8

Лейтенанте, хвърли ме във огън

Не понасям кръвта, Лейтенант.
Всяка вечер сънувам кошмари,
как във онзи проклети Афган
губя ценни и скъпи другари.
Как небето от писъци ври, ...

valiordanov

Поезия

2013-02-06T08:01:56+02:00 661 10

Тук

Тук всеки ден прилича на куршум.
В сърцата ни се целят часовете.
Тук правим крачки със едно наум
и взели сме се здраво във ръцете.
Със залез почва всеки следващ ден... ...

valiordanov

Поезия

2013-02-05T07:58:08+02:00 516 1

Моряците

На сушата моряците се срещат
и бурите превръщат в питие.
Вълнение от чашите усещат.
Брегът не е за смелите мъже.
Моряците, когато се събират ...

valiordanov

Поезия

2013-02-03T11:01:54+02:00 635

Учителката

Когато тя влезе в поредния час,
дъхът ù застина. Настръхна.
Остана безмълвна, остана без глас.
Товар от гърба ù се смъкна...
Децата мълчаха, защото един ...

valiordanov

Поезия

2013-01-30T09:01:49+02:00 2.1K 4

Дано да не ви преча

Колко хубаво пишеш! –
Дяволът ме похвали.
Страх ме е от Всевишния.
Него от мен? Едва ли.
Бог даже си ме обича. ...

valiordanov

Поезия

2013-01-29T07:57:12+02:00 720 4

Ако ледът се стопи, какво ще остане

Студено е тук. Сълзите ми стават на сняг.
Пътят пред мене е вече ледено бял.
Няма надежди, които да ги стопят.
Поне да е киша напред. Поне да е кал.
А то е пързалка. Сега едва се върви. ...

valiordanov

Поезия

2013-01-24T21:25:22+02:00 594 3

Седмото небе

Към седмото небе ми се прииска
да тръгна, ако може и сега,
ала земята здраво ме е стиснала
и гравитира моята мечта.
Щастието казват, че е пълно ...

valiordanov

Поезия

2013-01-22T20:54:47+02:00 610 2