valiordanov (Валентин Йорданов) - Произведения

Писмо

Ще започна с това,
че отново съм в старата прежда.
С уморена глава
и негаснеща, свежа надежда.
Сутрин ставам във пет. ...

valiordanov

Поезия

2015-09-12T22:05:40+03:00 499 2

Вярвам в теб

на сина ми
Начало като много начала,
но този път сред вълците в морето.
На добър час, без ни една вълна.
Успехът като фар за теб да свети. ...

valiordanov

Поезия

2015-09-10T21:09:20+03:00 463 2

Усещане в метрото

Понесе ме метрото под земята
като прашинка в дългата си пазва.
Свистяха колелата в тъмнината
сякаш страшна приказка разказват.
Нагъчкани като в консерва риба, ...

valiordanov

Поезия

2015-09-10T17:15:00+03:00 478 1

Спонтанно

Четирдесет и пет не е лъжа,
а казваха, че толкова ни стигат.
Ако духът си гледам, то греша.
Цифрите напразно ми се вдигат.
Мама честити ми, за кураж. ...

valiordanov

Поезия

2015-09-07T20:12:25+03:00 471 1

Венецът трънен с кръста си ще нося

Напънаха ме мисли като вчера:
Защо от обич по България треперя?
Та нашите безумни политици
се плезят със двуострите езици,
увиват се и в хватка здрава стягат, ...

valiordanov

Поезия

2015-09-02T22:04:07+03:00 519 2

Всеки път

България събуди се без мен,
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само ...

valiordanov

Поезия

2015-09-02T21:26:01+03:00 493

Замерване

Навярно луд ще ме изкарат,
че не мълча когато се мълчи.
На парламента действията парят
и нищо да се случва не личи.
Народът изнемогва, но си трае. ...

valiordanov

Поезия

2015-08-27T18:42:10+03:00 595 1

Непонятен е броят

Как, кажи, да накъсам
от звездите букет,
да ти дам Лунен пръстен
да ти носи късмет?
А очите потъват ...

valiordanov

Поезия

2015-08-14T23:28:51+03:00 517 1

Пъстър свят, шарен свят, чуден свят

Висят по терасите гащи,
сателитни антени стърчат
и сигнали от Запад прихващат...
Пъстър свят, шарен свят, чуден свят.
В емигрантство децата си пращат ...

valiordanov

Поезия

2015-08-13T18:32:52+03:00 828 1

Затъваме

Най-близо сме до слънцето,
най-близо до леда.
Достигнали сме дъното
и газим нищета.
Мълчим, но критикуваме ...

valiordanov

Поезия

2015-07-30T23:15:36+03:00 481 2

Жега

Въздухът жужи от жега,
небето сякаш се топи.
Жълтурко от небето гледа
водата как да изпари...
Тревите вехнат, а гората ...

valiordanov

Поезия

2015-07-28T09:04:32+03:00 469 4

Зная обаче бургаски

Аз английски не зная,
но зная перфектно бургаски.
днес пред вас съм изправен
истински и без маска.
От старата баба Лейди ...

valiordanov

Поезия

2015-06-06T21:57:42+03:00 479 1

Размисли от отсрещния блок

Между пранета от мокри чаршафи,
гледам как баба с приятелка лафи.
Малко нагоре отново екран
и силует във фейсбук заврян.
В ляво си чатят. В дясно е клип. ...

valiordanov

Поезия

2015-05-21T20:52:44+03:00 529 1

Завръщане

Градът е празен като тишина.
Вятърът единствен се разхожда.
Загърнат в свойте спомени вървя,
ала треперя, сякаш съм без кожа.
В уестърн ли съм или в моят град? ...

valiordanov

Поезия

2015-05-20T20:33:43+03:00 505 1 2

Полепнало в съня

Съдрано е сърцето ми от болка,
а паякът на времето съшива
бавно зейналата пропаст...
По моста на молитвите
пълзи уверено мълчание, ...

valiordanov

Поезия

2015-05-08T17:59:46+03:00 464

Първи май

Родината мирише на кюфтета.
Родината е земният ни Рай.
Трудът е спомен, който ярко свети
и споменава се на първи май.
Навикът да гони петилетки ...

valiordanov

Поезия

2015-05-02T19:04:15+03:00 1.9K 1 2

Мъгла

Пак мъгла ни е проблема.
Пак ни трови неизвестност.
Хамлет бори се с дилема,
ние борим се за честност.
А Ромео под балкона ...

valiordanov

Поезия

2015-05-01T09:26:59+03:00 448 2

И приказките искат си промяна

Понякога и приказките оживяват
стегнати от своите истории.
На нови случки просто се надяват
и почват да се борят
с рамката, в която са затворени. ...

valiordanov

Поезия

2015-04-29T20:39:02+03:00 421

Объркано-побъркано

Яйцето си зададе тъп въпрос:
С боя ли да съм, или да съм семпло?
Душата без да се усети, сведе нос
и не помисли за момента....
Яйца сега под път и кръстопът. ...

valiordanov

Поезия

2015-04-28T07:47:22+03:00 444

Днес научих

(в памет на моята първа братовчедка)
Ти вече си далеч от този свят.
Защо когато огънят гореше?...
Аз вече съм на спомени богат.
Горят очите като свещи... ...

valiordanov

Поезия

2015-04-23T18:20:55+03:00 442 3

Ръждясали очи

В очите ти когато се оглеждах
видях несъответствие
на моите мечти и твоите желания.
Опитах да изглеждам непринудено,
но виждах същото. ...

valiordanov

Поезия

2015-04-22T16:17:54+03:00 452

Хухленска река

На Ивайло Балабанов
Къде е Хухла, Айдемир къде е?
Две точки върху лъвската следа.
Аз знам, че и във двете се живее,
макар да са незнайни за света. ...

valiordanov

Поезия

2015-04-21T22:46:36+03:00 436 1

Шеговито

Ела при мен, ще те даря със нежност.
Ще те целувам само с топлина.
За миг ще изживееш цяла вечност.
Ще вдишаш аромат от красота.
Воал ще съм за твоите желания ...

valiordanov

Поезия

2015-04-18T22:36:50+03:00 476

Заповядайте в събота

( в 16.00 часа в Посолството в Лондон)
В събота очаквам да се случи
някаква душевна светлина.
Дошлият дар словесен да получи
и нека да получи топлина. ...

valiordanov

Поезия

2015-04-16T17:48:40+03:00 430 1

Еротика за деца

Искам да ти кажа Мая
истината тази:
Само с теб ще си играя
докато ни пазят.
Ще ти давам камиона, ...

valiordanov

Поезия

2015-04-16T17:42:44+03:00 666

Приказка - България

Ще те разказвам като приказка,
в която още си сред вълци и хиени.
Страшна, като наводнено лято.
Приказка със хиляди проблеми.
Няма да измислям страшилата, ...

valiordanov

Поезия

2015-04-15T01:27:25+03:00 553 1

Само двамата

Не ми е нужен клон или дърво.
За рогът на луната ще ме върже.
Прилича на забравено седло,
което сто процента ме удържа.
А хоризонтът ще ми е въже, ...

valiordanov

Поезия

2015-04-12T20:48:19+03:00 513

Усмихнат ден

Утрото дойде със светлина,
усмихна се на изгрева и ето,
с грация изящна на сърна
надникна закачливо през пердето.
В леглото си детенце сладко спи, ...

valiordanov

Поезия

2015-04-11T20:19:29+03:00 569 1

Поклон, приятелю

В памет на Иво Николчев
Той не пееше само, той дишаше ноти.
Той вдиша мечти и остана без дъх.
Всеки ден ходеше до Голгота,
без да знае, че тя е връх... ...

valiordanov

Поезия

2015-04-11T19:46:46+03:00 1.1K

Монолог на режисьора преди премиерата

Когато публиката влезе,
гонете темпото от днес.
Успеете ли, ще излезе
с разбор за истина и чест.
Конкретни нямам забележки. ...

valiordanov

Поезия

2015-04-07T22:00:01+03:00 494

За истината

От очите ми изтичат
днеска хиляди въпроси.
Истината не прилича
на онзи, който ни я носи.
Тя е нещо като нищо, ...

valiordanov

Поезия

2015-04-05T11:39:09+03:00 446 3

Вместо с пика, с луна

От луната отхапах парче,
да ми свети в душата по тъмно,
ала тя, като свито врабче
светлината опита да клъвне.
Тъмнината ù беше олтар ...

valiordanov

Поезия

2015-04-02T11:29:44+03:00 452 3

Тя е пика в олтар

Две неми щурчета в градината на живота
настройваха своята тишина.
Пред мелницата стояха два Дон Кихота,
а мелницата беше само една.
Любопитни очакваха битката на щурците, ...

valiordanov

Поезия

2015-03-30T00:23:36+03:00 448 2

Интернет диалози

(да се чете с усмивка)
Тя написа цитат от Кафка.
Той написа цитат от Цвайг.
И започнаха да си чатят
с чужди думи безкрай. ...

valiordanov

Поезия

2015-03-27T22:06:46+02:00 430

Благовещение

Няма дъжд, а нещо пак вали.
Нещо овлажнява тишината.
Блага вест е. Бягайте злини.
Божи син ще дойде на Земята.
Блага вест, че идва светлина, ...

valiordanov

Поезия

2015-03-25T23:08:18+02:00 2.8K 3

Животът е неповторим

Ако трябва да сгреша,
ще го направя като вчера.
Една отворена врата
не бива да трепери.
Ако е нужно, пак ще дам ...

valiordanov

Поезия

2015-03-24T23:30:02+02:00 521 3

Преход

Прохождаме, прехождаме.
Предаваме, продаваме.
Съдираме си кожите,
но вечно се надяваме.
Ръцете си не виждаме, ...

valiordanov

Поезия

2015-03-21T08:55:34+02:00 406 1

Срамувам се от емблемите

Не се срамувам, че съм от страна,
в която Президента е помия,
в която управлява глупостта,
в която всички са затънали до шия.
Не се срамувам, че съм от държава, ...

valiordanov

Поезия

2015-03-19T10:41:45+02:00 395 4

Човек не бива да се чувства сам

Когато се завърна у дома,
мама пак през плач ще ме прегърне,
макар че не се връщам от война.
Сълзите и усмивката ще върне.
Ще стисне татко моята ръка. ...

valiordanov

Поезия

2015-03-18T07:55:40+02:00 451 1 6

Писмо

Вярвам в теб

Усещане в метрото

Спонтанно

Венецът трънен с кръста си ще нося

Всеки път

Замерване

Реклама

Непонятен е броят

Пъстър свят, шарен свят, чуден свят

Затъваме

Жега

Зная обаче бургаски

Размисли от отсрещния блок

Завръщане

Полепнало в съня

Първи май

Мъгла

И приказките искат си промяна

Объркано-побъркано

Днес научих

Ръждясали очи

Хухленска река

Шеговито

Заповядайте в събота

Еротика за деца

Приказка - България

Само двамата

Усмихнат ден

Поклон, приятелю

Монолог на режисьора преди премиерата

За истината

Вместо с пика, с луна

Тя е пика в олтар

Интернет диалози

Благовещение

Животът е неповторим

Преход

Срамувам се от емблемите

Човек не бива да се чувства сам