Vyrtina
88 резултата
Чаят в чашата ми свърши. А беше хубав чай. Никога няма да пия отново точно такъв чай. Малък край.
Направих една от своите предсказуеми грешки. Косата на Луцифер вече не мирише на жито. Край.
Трите блажено случни месеца в очакване на нещото, което не се случва (може би в очакване на Годо, кой знае? Н ...
Направих една от своите предсказуеми грешки. Косата на Луцифер вече не мирише на жито. Край.
Трите блажено случни месеца в очакване на нещото, което не се случва (може би в очакване на Годо, кой знае? Н ...
710
2
За спомен...
от всеки по малко...
А утре кого ще видиш в огледалото -
себе си
или тях? ...
от всеки по малко...
А утре кого ще видиш в огледалото -
себе си
или тях? ...
718
1
- Ето ти от любимите кифлички.
- ОТНОВО? Нали ти казах - не обичам кифлички. Пък и не ям сладко, нима не помниш? Престани да ги разнасяш тези кифли - вече са мухлясали.
Ах, как
мразя!
Мразя, да ...
- ОТНОВО? Нали ти казах - не обичам кифлички. Пък и не ям сладко, нима не помниш? Престани да ги разнасяш тези кифли - вече са мухлясали.
Ах, как
мразя!
Мразя, да ...
752
1
Камбанките на вратата нежно иззвъняха. А тези камбанки нямаха навика да звънят нежно. Те звъняха пиянски, кокетнически, клюкарски и по още толкова начини, но не и нежно.
В магазинчето влезе непознато симпатично момче. Това беше крайно необичайно, защото:
1. В градчето всички се познават
2. Не се сещ ...
В магазинчето влезе непознато симпатично момче. Това беше крайно необичайно, защото:
1. В градчето всички се познават
2. Не се сещ ...
1044
6
Пак мълчиш и искаш аз да ти говоря.
Знам, че ако млъкна ще е
Много
Тихо
Твърде ...
Знам, че ако млъкна ще е
Много
Тихо
Твърде ...
726
1
Ето ни.
Аз, ти и мълчанието между ръцете ни, които никога не се впкопчиха една в друга.
Само веднъж.
Колко е смешно, че ни свързва точно това мълчание.
Ти вървиш по десния тротоар, а аз - по левия. ...
Аз, ти и мълчанието между ръцете ни, които никога не се впкопчиха една в друга.
Само веднъж.
Колко е смешно, че ни свързва точно това мълчание.
Ти вървиш по десния тротоар, а аз - по левия. ...
755
1
Знаеш ли колко тежи душата?
Не се опитвай да налучкаш. Пише го на следващия ред.
15 грама.
Красивите са слаби.
Те знаят цената на всеки грам от своето тегло. ...
Не се опитвай да налучкаш. Пише го на следващия ред.
15 грама.
Красивите са слаби.
Те знаят цената на всеки грам от своето тегло. ...
829
5
Мразя хора като тебе.
Не, границата между обич и омраза не е никак малка.
И затова няма смисъл.
Не си прави труда и не смазвай гордостта си под ботуша на моето презрение.
Просто се махни. ...
Не, границата между обич и омраза не е никак малка.
И затова няма смисъл.
Не си прави труда и не смазвай гордостта си под ботуша на моето презрение.
Просто се махни. ...
811
1
Пак тук. Пак мирише на цигари и мечти. Пак виждам старите плакати по стените. Пак слушаме Placebo и ядем ментови бонбони. Покривката на леглото е толкова мека... Изобщо - всичките ми сетива са задоволени от обстановката. И той пак е тук.
- О, колко съм объркана! - не съм. Просто се чудя какъв ще е с ...
- О, колко съм объркана! - не съм. Просто се чудя какъв ще е с ...
1334
5
Питаш искам ли да бъда с теб.
Да бъда с теб.
Да се втечня.
Да се събирам в зелената ти чаша за кафе,
напълвайки я само до половина. ...
Да бъда с теб.
Да се втечня.
Да се събирам в зелената ти чаша за кафе,
напълвайки я само до половина. ...
632
4
Сега ще ти разкажа как се запознаха две малки човечета, които имаха нужда едно от друго.
Ето какво си мислеше Клара, стоейки на онзи мост:
Не знам колко време седя тук. Може би час, може би десет минути. Няма значение. Просто си стоя, реката си бушува долу досадно напомняйки, че времето не е спряло ...
Ето какво си мислеше Клара, стоейки на онзи мост:
Не знам колко време седя тук. Може би час, може би десет минути. Няма значение. Просто си стоя, реката си бушува долу досадно напомняйки, че времето не е спряло ...
708
1
Понякога, когато г-ца А Ти не си вдига телефона, ми е наистина скучно. Когато ми е скучно, ставам много философски настроена и мога да направя нещата да изглеждат както не са... по-красиви и истински... тогава те са повече от обикновени неща...
Пак не си вдига телефона.
Сигурно сега е някъде с няког ...
Пак не си вдига телефона.
Сигурно сега е някъде с няког ...
900
2
Казваш, че искаш да си тръгнеш.
И то в най-лошия смисъл на израза -
вече съм ти омръзнала.
Очаквах го. Дори го желаех... донякъде...
Добре, де. Лъжа. Не го искам... ...
И то в най-лошия смисъл на израза -
вече съм ти омръзнала.
Очаквах го. Дори го желаех... донякъде...
Добре, де. Лъжа. Не го искам... ...
800
1
Когато нещо ти липсва...
когато липсата те разяжда...
Най-ужасно е... да не знаеш
какво е липсващото нещо...
когато липсата те разяжда...
Най-ужасно е... да не знаеш
какво е липсващото нещо...
701
9
Всеки си има... място. Знаеш - място, което е свързано със спомени, с усмивки, с викове...
Знам, че е просто гараж, от покрива, на който се вижда детска площадка с изпочупени люлки. Знам, че би трябвало да е някоя живописна полянка. Но пък винаги има вятър. Ако няма, си го представям. И е тихо. Толк ...
Знам, че е просто гараж, от покрива, на който се вижда детска площадка с изпочупени люлки. Знам, че би трябвало да е някоя живописна полянка. Но пък винаги има вятър. Ако няма, си го представям. И е тихо. Толк ...
702
Пак думите, които нищо не значат, а казват всичко...
пак същото...
пак е пролет...
пак питат какво ми е...
пак ми е горещо в черните дънки... ...
пак същото...
пак е пролет...
пак питат какво ми е...
пак ми е горещо в черните дънки... ...
1044
3
Колко ми е познато. Дори редът на нещата вече съм го запомнила. Първо идва г-цата със слънчогледите и се усмихва мноого широко (а усмивката й е наистина заразителна) и аз също се усмихвам, защото тя ми обещава, че ще променя света и ми разказва приказки за света, в който всичко е красиво и пълно с р ...
694
2
Погубвам се. Всеки ден. Малко по малко. Разрушавам се. Чупя се. После се залепвам. Разпарям се. После се закърпвам. И така всеки ден. Събуждам се с желанието да се разпилея по пода. Да се разтека.
Днес е петък. Обичам петъците – нещо винаги свършва (значи нещо друго започва, нали?).
Отивам до магази ...
Днес е петък. Обичам петъците – нещо винаги свършва (значи нещо друго започва, нали?).
Отивам до магази ...
883
3
Вали. Колко банално начало на разказ. Сега вероятно ще си помислиш, че има още стотици разкази, които започват така и ще се откажеш да четеш този. Имам какво да кажа. Винаги имам. Така трябва. Но рядко някой ме слуша (чете). Все пак ако имаш време за губене...
Вали. Защо дъждът пада? Много просто - ...
Вали. Защо дъждът пада? Много просто - ...
831
1
Пейзажът в парка, през който минава, е типичен за септември. Пъстри листа, ефирна мъгла, нежно обгърнала тялото й, по което от време на време преминават тръпки. Колко е красиво! И колко романтика има в есента! Сега той я чака на топло в сладкарницата и сигурно се тревожи защо закъснява. Тя си предст ...
781
4
Плачете. Безхарактерно ревете, прегръщайки се една друга. И обвинявате мен за сълзите си. Толкова сте скучни! Толкова слаби и съвършено еднакви. Плачете. И твърдите, че аз съм причината. Проклинате мен и неразбираемите ми думи. Проклинате невероятния ми късмет и още по-невероятното ми равнодушие към ...
1121
2
Oчертава се още една самотна вечер. Още една вечер, в която никой няма да е с мен. Знам, че през цялото време ще вали, за да направи вечерта още по-банална. Ще се стъмни рано, за да се чувствам още по-НЕсама. По телевията ще има глупави предавания, за да ми е още по-скучно. Всичко ще е толкова поети ...
1052
5
Беше събота, а часът... трябваше да бъде към 10, но той никога не е толкова, колкото трябва да бъде, та може да е било и 4 следобед.
Валеше (банално, нали?) и плановете ми бяха да остана в леглото поне до обяд, но както винаги става с моите планове, те не се осъществиха.
Нека, обаче, сега да се върн ...
Валеше (банално, нали?) и плановете ми бяха да остана в леглото поне до обяд, но както винаги става с моите планове, те не се осъществиха.
Нека, обаче, сега да се върн ...
889
2
- Кажи сега. Как се чувстваш? Нали затова съм тук. Да ми споделяш, да си говорим, да... Трябва понякога и ти да казваш нещо за себе си, което да не е по никакъв начин свързано с мен... Нали? (Звучеше неуверено, наистина много неуверено) Кажи сега. Сподели.
На масичката до нас имаше един лилав балон. ...
На масичката до нас имаше един лилав балон. ...
771
4
И днес сама във ъгъла стоя,
и днес пукнатините по тавана тихичко броя.
Всеки е навел унил глава,
бърза да се скрие от дъжда.
А той барабани по ламарината ...
и днес пукнатините по тавана тихичко броя.
Всеки е навел унил глава,
бърза да се скрие от дъжда.
А той барабани по ламарината ...
586
4
Пиеса в едно действие за скитници,(не)съществуващото приятелство,един изоставен театър и много паузи
В залата влизат няколко скитника. Говорят си нещо, мърморят и решават, че ще преспят в изоставения театър - там никога не се играят представления, тихо е и никой няма да ги гони оттам, пък е и малко по-топло, отколкото навън. Сядат всеки на различен ред и се сгушват в дрипите си.
Тежката плюшена зав ...
Тежката плюшена зав ...
1143
5
Има дни, когато слънцето отказва да изгрее.
Има дни, когато вятърът навън беснее.
Дъжд от сутринта до вечерта вали.
Студено е - замръзнали са всичките мечти.
Има дни, в които разказите остават неразказвани, ...
Има дни, когато вятърът навън беснее.
Дъжд от сутринта до вечерта вали.
Студено е - замръзнали са всичките мечти.
Има дни, в които разказите остават неразказвани, ...
1077
7
Вървим през гората, говорим си, смеем се, аз бутам едно дърво върху него, той умира, има погребение, на което аз не отивам... Добро утро! "Какви деца растат в днешно време!"
Осем часа. Ще поспя още малко. Да, бе!
- Ало?... Ами... да. Не, няма нищо!... Става. Кога?... Добре, в 12 у вас. Чао.
Часовете ...
Осем часа. Ще поспя още малко. Да, бе!
- Ало?... Ами... да. Не, няма нищо!... Става. Кога?... Добре, в 12 у вас. Чао.
Часовете ...
688
Какво, ПО ДЯВОЛИТЕ, иска от него? Вярно, хубавичка е, но този грим и дрехите (които почти липсват)... Той не би могъл да каже друго, но тя е... една от онези нещастници, които обществото благосклонно нарича "леки жени"
ТЯ (крещи): ОБЕЩА!
ТОЙ:Нищо не съм ти обещавал.
ТЯ: АХ, ТИ! ЛЪЖЕЦ ДОЛЕН!
ТОЙ: Не ...
ТЯ (крещи): ОБЕЩА!
ТОЙ:Нищо не съм ти обещавал.
ТЯ: АХ, ТИ! ЛЪЖЕЦ ДОЛЕН!
ТОЙ: Не ...
981
3
Всичко е същото.
Думите им, които не стигат до мене.
Лъжите, които изричат надменно.
Часовникът, който тиктака безсмислено.
Безцелно дори. ...
Думите им, които не стигат до мене.
Лъжите, които изричат надменно.
Часовникът, който тиктака безсмислено.
Безцелно дори. ...
854
2
- Хайде, ученици. Не е толкова сложно - просто напишете какво според вас е самота. А, звънецът би. Довиждане. До утре.
Как ги мразя тия теми! Пиша, потя се, драскам, дописвам, вмъквам, накрая горе-долу ми харесва - вече всяка думичка е отражение на мнението ми, а на следващия ден някой със сериозно ...
Как ги мразя тия теми! Пиша, потя се, драскам, дописвам, вмъквам, накрая горе-долу ми харесва - вече всяка думичка е отражение на мнението ми, а на следващия ден някой със сериозно ...
1058
6
Балонче. Розово балонче. С лилава връвчица. Реещо се във въздуха. Свободно. Симпатично. Меко, но все пак пълно. Не с въздух! С надежда. С вяра. С нежност. С копнежи. С невинност.
Колко е красив светът! Колко много неща могат да се направят в него! (Забравих да кажа, че балончето е пълно и с амбиции) ...
Колко е красив светът! Колко много неща могат да се направят в него! (Забравих да кажа, че балончето е пълно и с амбиции) ...
1119
2
Натискам прашния звънец. Пронизителният му зов отеква из апартамента. Никой не отваря и аз решавам да вляза.
Тихо е. Това само по себе си е рядкост в нейния апартамент
-Аз съм. - ледът на тишината се пропуква съвсем малко.
Никой не ми отговаря.
Намирам я в хола. Седнала на пода. С гръб към мен. Плач ...
Тихо е. Това само по себе си е рядкост в нейния апартамент
-Аз съм. - ледът на тишината се пропуква съвсем малко.
Никой не ми отговаря.
Намирам я в хола. Седнала на пода. С гръб към мен. Плач ...
957
2
Разхождам се и изведнъж падам... направо се пльосам на земята. Боли.
Не, че ми е за първи път да падна. Не, че боли кой знае колко. Ама се ядосвам! Как пък се намери тоя камък точно на моята пътечка? Животът е гаден! Не, че ми е за първи път да си го помисля. Но този път се замислям над тази простич ...
Не, че ми е за първи път да падна. Не, че боли кой знае колко. Ама се ядосвам! Как пък се намери тоя камък точно на моята пътечка? Животът е гаден! Не, че ми е за първи път да си го помисля. Но този път се замислям над тази простич ...
1013
Е, добре. Теб те няма. И? Нищо. Всичко е същото. Все така грозно и безсмислено.
Вървя по пътеката. По същата тази пътека, по която съм вървяла хиляди пъти. Само че сега съм сама. Но пътеката си е същата. Същите напукани плочки, същите невзрачни тревички, израсли между пукнатините... Всичко е както п ...
Вървя по пътеката. По същата тази пътека, по която съм вървяла хиляди пъти. Само че сега съм сама. Но пътеката си е същата. Същите напукани плочки, същите невзрачни тревички, израсли между пукнатините... Всичко е както п ...
660
Здравей. Аз съм хлапето Никой, което иска да стане хлапето Някой. Понякога съм тук, но обикновено съм другаде. Където и да съм, обаче, винаги е тъмно. И аз вървя напред, надявайки се да ми стане по-светло. А може би просто трябва да се върна назад, за да намеря светлина... Понякога казвам много умни ...
865
514
7
Имам си къща от карти. Не дами и попове. Не валета. Моите карти са сини, зелени, черни, лилави... всякакви! Най-много са ми жълтите, а нямам нито една сива. За какво ми е сива къща? Всичко навън е сиво - сградите, дърветата, хората... Пък и не обичам да смесвам. Нещата винаги са или бели или черни. ...
1028
9
- Ехо! SOS! Спасете ни!
- Стига, де. Сами сме.
- Да, но може пък да ни забележат.
- Няма.
- Защо пък? ...
- Стига, де. Сами сме.
- Да, но може пък да ни забележат.
- Няма.
- Защо пък? ...
1856
1
Скъпа Неда!
Пиша ти поредното писмо. Твърде далеч си да си говорим. И ти пиша писма. А това е поредното. Нещо ми подсказва, обаче, че няма да е просто поредно. Май ще е последното. Не ни остава много време. Затова ще бъда сериозна.
Помниш ли как се роди? Надали. Ще ти разкажа тогава.
Дълго те изобре ...
Пиша ти поредното писмо. Твърде далеч си да си говорим. И ти пиша писма. А това е поредното. Нещо ми подсказва, обаче, че няма да е просто поредно. Май ще е последното. Не ни остава много време. Затова ще бъда сериозна.
Помниш ли как се роди? Надали. Ще ти разкажа тогава.
Дълго те изобре ...
1689
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
