Други - Проза

Малко от моя личен опит или Какво да правим, ако сме аз?

Казват, че животът е просто надпревара кой кого ще нарани.
Е, добре де. Само аз го казвам.
Животът ме пречука, така че просто се научих да размахвам средния си пръст гордо-гордо все и едно е златен.
Да кажем и че си взех поука - най-после.
Пораснах, вече се имам за умно момиче. Научих се на това-оно ...

unbreakable

Проза » Други

2011-06-18T00:52:47+03:00 1.1K 1

В какво ме превърна?

Погледни ме. Самата аз не зная на какво приличам вече. Бледо лице. Изплакани, кръвясали очи. Погледът, забит в земята. Къде съм? Коя съм? Не живея този живот. Не го чувствам. Не мога да се справя. Та нали съм силен характер. Та нали рядко плача и рядко се подлагам да чувствам. Днес ти уби една душа. ...

lility

Проза » Други

2011-06-16T20:21:41+03:00 997 1

Драган Охридски - I

Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...

Eia

Проза » Други

2011-06-16T14:51:13+03:00 1.7K 1 26

Момчето, което...

Срещнах едно момче, което умееше да управлява времето. Сигурно ме видя, че тичам като луда наоколо, защото спря въртенето на Земята - така, както се спира бързия влак с ръчна спирачка - и каза:
- Не бързай!
- Толкова неща пропуснах! Можеш ли да върнеш времето назад?
- Колко назад?
- Не знам. Най-пос ...

670301

Проза » Други

2011-06-16T12:01:28+03:00 843 2

Грешна любов

Звуци... Звуци... и пак звуци. Звуци в съзнанието ми очертават странен свят. Звук от спомените ми със теб. От мечтите, които градих, лепях, разбивах и подреждах. Звук от полета на надеждата пред очите ми. Звук от ритъма на сърцето ми, натъжено, влюбено, разбито. Звук от дишането на душата ми. Всеки ...

lility

Проза » Други

2011-06-15T21:22:57+03:00 1.5K 2

Цвете

Цвете съм. Червено! Пръстите ù - меки и топли, с перлен маникюр - обгръщат стъблото ми.
Иска да ме подари на Него. Тъжно ми е. Искам да остана при нея. Да слушам мислите ù. Харесва го! Последния път летяха с някаква пелерина.
Ако отида при него, той ще ме потопи във вода и ще разказва на приятелите ...

ljubomira

Проза » Други

2011-06-15T19:10:38+03:00 1.1K 1

Не е нужно

Няма нужда да те видя, за да знам, че ме обичаш.
Аз само искам да знам, че си там.
Не е нужно да ме чувстваш...
Да докоснеш сърцето ми...
Аз само искам да знам, че те е грижа за мен! ...

martines1

Проза » Други

2011-06-14T22:52:33+03:00 1.1K

Обрати

Минутите изтичаха. Облегнат на вратата, очаквах с нетърпение да видя лицето, което подкосяваше краката ми и правеше движенията ми ужасно тромави. Никога до сега не бях изпитвал такова усещане. Бях си я спечелил честно. Борех се за капчицата внимание, въпреки че точно когато мислех, че съм изгубил вс ...

elenasim1

Проза » Други

2011-06-14T22:23:36+03:00 1.3K 35

Сътворение

Хората сме прекалено заети, за да се замисляме за дребни неща като усмивката на непознат, приятелското кимване с глава на цвете, покрай което неслучайно минаваме или възторженото подушване на нечий домашен любимец, незнайно защо избрал точно нас сред десетките хора наоколо, за да се навре в краката ...

ria

Проза » Други

2011-06-12T22:29:35+03:00 1.6K 11

Онзи сън.

Сънища. Какво са те? Просто едно нощно състояние, в което изпадаме, лесно изключвайки съзнанието си? Не. Сънищата са много повече. Те са именно онези вътрешни желания, успешно или не прикритите копнежи по някого или нещо. Сънищата са огромният, объркан и обрисуван от мечтите ни илюзионен свят, в кой ...

swee7yy

Проза » Други

2011-06-12T19:14:45+03:00 1.1K 2

А теб страх ли те е да чувстваш?

Тя избърса сълзите си и остави подгизналото одеяло да падне на пода. Беше силен характер, умееше да прикрива умело моментите на слабост и тези така съкровени, тайни желания от хищните очи на хорското безразличие. Умееше да се преструва, сливаше се с морето от хора и макар да не показваше истинската ...

waterflower

Проза » Други

2011-06-12T11:07:51+03:00 1.2K 2

Спомен

Спеше спокойно той, докато не го събуди поредният взрив. Отвори очи и погледна плъх тичайки из помещението. Той тръгна след него и го хвана, рече ми:
-Синко? - извиквайки се, - само да се бе родил по-рано и да бе видял каква храна имаше преди големия взрив, истинска храна, а сега ядем плъхове.
- Ще ...

Goran88

Проза » Други

2011-06-11T16:22:23+03:00 1.1K 1

Избор

Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...

lility

Проза » Други

2011-06-10T12:13:20+03:00 903 2

Клонче от върба

Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в ...

magdalina7

Проза » Други

2011-06-10T11:41:33+03:00 808 2

Инодушците

Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме ...

Лепидоптерия

Проза » Други

2011-06-08T22:53:42+03:00 1.1K

Страх ме е... - продължение

Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...

elenasim1

Проза » Други

2011-06-05T18:30:31+03:00 1K 21

Светулка

Една светулка влезе в стаята ми тази вечер. Донесе мъничко сияние в тъмнината. Успя да оживи предметите, прелитайки с крилца около тях. И мрачното лице със своето фенерче озари. Една светулка толкова обикновена. Тя може да лети и свети и не търси смисъл в себе си. Една светулка толкова обикновена е ...

ivelina90

Проза » Други

2011-06-05T12:10:14+03:00 1.3K

Желание

Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и ...

sols

Проза » Други

2011-06-05T12:08:03+03:00 1.4K 1

Начинът, по който трябва да изживеем живота си

Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...

lility

Проза » Други

2011-06-04T20:39:00+03:00 1.8K 1

Написах призори...

на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...

ivelina90

Проза » Други

2011-06-04T12:00:37+03:00 1.3K 1

Страх ме е...

Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...

elenasim1

Проза » Други

2011-06-04T11:23:51+03:00 1K 14

Изповедта на една сълза

Събудих се от капчици вода. Не валеше, бяха дошли по вятъра. Не бяха обикновени. Бяха заредени сякаш с нещо топло, нежно, звучеше музика, туптеше сърце… Сякаш бяха капчици Любов! Но изведнъж чух шепот! Една капчица говореше:
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на при ...

mmarinov59

Проза » Други

2011-06-02T14:21:23+03:00 938 1

Не съм мъртъв

Понякога пиша чрез мисълта си. Перото трябва да го топя в мастило, химикалките се изписват, а моливите постепенно предупреждават за гибелта си. Умът ми е най-сигурното място. Никой не може да ме чуе. Никой не може да ме "прочете". Мислите ми са безшумни, макар че всичко, плод на моето въображение, р ...

thecilium

Проза » Други

2011-06-02T13:58:33+03:00 935

Ако ти вярвам

Отказвам се и после пак събирам сили, за да продължа. За да продължим.
За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.
Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рис ...

S_S_S

Проза » Други

2011-05-31T16:18:36+03:00 867

Мъжете в сънищата

Мъжете в сънищата са тези, които по несъзнати причини обвиваме в лъчист ореол и прегръщаме, потъващи в някаква космична безкрайност. Мъжете в сънищата са същества, които никога няма да срещнем наяве, никога няма да обикнем наяве, ние ги пълним насън с купища идеали и качества, за да бъдат те единств ...

disarming

Проза » Други

2011-05-31T16:08:58+03:00 973 1

Онзи парфюм

Обмислях дълго решението си дали да отида. Та нали Онзи образ щеше да е там – непредвидим, мълчалив и в същото неопределено настроение, с което бях свикнала до болка. Сладка болка. Но, Господи, този поглед! Погледът на загадъчността, меланхолията и безвъзвратното омайване щеше да ме пронизва отново ...

swee7yy

Проза » Други

2011-05-31T16:03:10+03:00 1.2K 1 5

Просто плът

Колко време сме пили от чашата с отрова и в греха сме се впили търсейки свобода? Поклонници на идоли, поклонници на смъртта. В шизофренични стенания се гърчим омаяни и с истерични послания омагьосваме човешки души. О, Господи, ела и ни съкруши! От идолите ни избави. Идоли от мрака, идоли от козните, ...

magdalina7

Проза » Други

2011-05-30T00:20:53+03:00 937

Рози, старец, цигари и кисели краставички

Розите са такова великолепно цвете само заради във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...

thecilium

Проза » Други

2011-05-29T23:54:09+03:00 1.1K 1

Една майска нощ

Топла нощ, отново сме навън, малки светулки блещукат наоколо като спуснали се златни звезди от самото небе долу, сред хората... Качулките ни са пълни със сливи, в ръцете ни са хилките за федербал, познатата дървена пейка е гостоприемна както винаги... Смехът ни оглася нощната тишина, заглушаван от в ...

Dreamergirl

Проза » Други

2011-05-29T00:00:18+03:00 1.1K 1

Гавра с личността или както щете го наречете

Гавра с личността или както щете го наречете
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не х ...

Enena

Проза » Други

2011-05-28T23:35:56+03:00 4.3K 50

В живота няма параграфи

Пощипваш завивките в леглото. Излегнал си се и гледаш нагоре. С усмивка най-лесно се започва, ама сам на себе си да я дадеш е нарцистично. Завърташ пумпала на мислите и се наслаждаваш на грациозните движения. Високоскоростно изящество! А ако случайно някой те излъже, че думите имат край, ще го преме ...

thecilium

Проза » Други

2011-05-28T21:43:55+03:00 939 3

Под всяка твърда черупка се крие човек, който иска да бъде обичан

Понякога ситуациите и хората с, които ни среща животът, ни променят завинаги. Всеки от нас е различен по своему и никъде на света няма негово точно копие. Ние сме хора. Живеем. Усмихваме се. Плачем. Променяме се. Така сме устроени, но умеем и да контролираме себе си.
Като дете се радвах на живота. Т ...

lility

Проза » Други

2011-05-28T21:40:30+03:00 2.3K 5

На терасата

Спагетите ти миришат на чай, а той – на спагети. Топлиш ги, пък те все студени. Говориш си с напоените с цигарен дим дрехи, сам на себе си… Или пък те водят монолога? Липсата на външна красота пречи на разговора. Спарен, прояден, разтваря се като хапче, но няма как да не възкръсне, като имаш голямо ...

thecilium

Проза » Други

2011-05-27T15:59:22+03:00 1.1K 3

Откровение

Защо не виждаме света около нас? Заобиколени сме от него, а дори не го забелязваме. Има ли по-глупаво същество от човека? Разум му е даден, а не го използва... Защо всички виждаме само видимото, онова пресъхнало отегчително ежедневие, така до болка познато. Това ли е светът, в който искаме да живеем ...

VirtWorld

Проза » Други

2011-05-27T15:58:07+03:00 1.1K

На ръба

Застанах на ръба.
Не е високо, но не гледам
към краката си,
защото ми се вие свят.
Застанах на ръба. ...

Мимче

Проза » Други

2011-05-26T11:54:16+03:00 991

Някога

Не знам какво остана от мен. Празна съм. Изстивам. Очите ми вече не гледат така безгрижно на живота. В очите ми, където създавах детските си мечти, сега текат сълзи. Понякога пресъхват, превръщат се в пустиня, а после отново започва да вали. В моето невинно детско сърце преди живееха куп усмивки, ку ...

lility

Проза » Други

2011-05-25T23:04:28+03:00 799

Съмнения на разсъмване

Абстрактни и абсурдни, но авангардни
багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба ...

Vlad

Проза » Други

2011-05-25T10:17:38+03:00 864 1

Предадени

На очите ми сълзи не бях виждала,
но от интриги завъртя ми се главата,
и болката усетих аз отново,
от хора, които вярвах, че са ми приятели,
ще затворя очи и ще се опитам ...

XeNrIeTa

Проза » Други

2011-05-24T23:07:57+03:00 699

Въпреки...

Въпреки че има огромна планина пред мен.
Аз няма да спрa да сe катеря!
Въпреки че има препятствия на пътя ми.
Аз ще намеря начин да ги преодолeя,
защото aз сам избрах да вървя по него! ...

martines1

Проза » Други

2011-05-24T20:46:57+03:00 1K 1

Оранжеви обувки

Помня я бегло но споменът е най-скъпото, което имам. Момичето с оранжеви обувки.
Усмивката ù беше по-топла от лято. Носеше слънчеви очила с тънки рамки, през които светът се виждаше различно, според нея. Говореше наобратно, размишляваше на глас, гласът ù – тих и благ, въпросите ù все за смисъла на ж ...

irukkandji

Проза » Други

2011-05-24T11:40:13+03:00 1.6K 2