Други - Проза

В страната на рицарите с вратовръзки - 4

Втори януари беше ден, предназначен за екскурзии. Времето беше ясно и студено. Силният вятър с настървеност плющеше по знамената на различните държави, високо веещи се на пилона между нашия и отсрещния хотел. Трябваше да тръгнем точно в 9 и автобусът отдавна бе пълен. Симеон търпеливо ни броеше за п ...

670301

Проза » Други

2009-03-14T09:34:46+02:00 980

Слънцето... ще остане там... завинаги...

Малките часове… Часовникът на стената беше спрял преди ден – два и когато си го навих, отново не го сверих. Искам да си се чувствам извън времето. Тук, в моята стая, в която премина огромна част от безумно дългия ми и меланхоличен леко скучен живот.
Сега си лежа в леглото, имам половин свита цигара ...

меланхолик

Проза » Други

2009-03-13T22:39:40+02:00 2.2K 9

Диалог

- От какво Ви е писнало най-много?
- От евтини хора в скъпите ми чаршафи.
Проницателността в погледа на събеседника ми беше типична само за две същества на тази планета - породистите ротвайлери и кинорежисьорите.

mili4ka_

Проза » Други

2009-03-13T21:42:48+02:00 1.3K 2

Поредица репортажи - Смяна на предназначението

Смяна на предназначението
Всеки кипи в динамичното ежедневие. Старае се да избягва недоразуменията. Дистанцира се от възникнали скандали. Напрежението го залива от всички страни… Хапва на крак. Роптае срещу абсурдите и безумствата на управниците. В службата става все по-мълчалив – да не би случайно ...

pavli

Проза » Други

2009-03-13T08:18:03+02:00 1K 8

Аплодисменти

Очите ми са пълни със сълзи,
а неспирно камерата ме следи.
Водещата гледа и мълчи,
защото знае как боли...
Актриса стана в любовта, ...

eemo

Проза » Други

2009-03-12T12:40:02+02:00 1.4K

Да бъдеш силен или слаб, ти избираш...

Силните Винаги се усмихват, дори животът да им поднася трудни моменти. Нормално е - животът не може винаги да е розов. Но силните хора не се предават... Те винаги се борят с трудностите и да достигнат своята цел в живота... И обичат истински, а ако са наранени, те изправят гордо глава и продължават ...

elizabeth92

Проза » Други

2009-03-12T07:27:56+02:00 2K 2

Тази древна, предревна мода

ТАЗИ ДРЕВНА, ПРЕДРЕВНА МОДА
Към какво се стреми модата? Тя се стреми да подчертае и преувеличи онези особености, с които природата ни е надарила!
Така казва Дарвин в книгата си "За произхода на човека". А за когото е интересно, ето още нещо от тази книга:
Според професор Вайтц, колкото и човек да е ...

Ангар

Проза » Други

2009-03-10T15:12:15+02:00 1.8K

Питам

♥ Питам се, когато срещаш любовта с хилядите и лица, какво ли виждаш!? -слънце, музика, лъчи от светлина! Ангелски криле понасят ли нагоре възродената ти за любов душа!?
Какво е, ти ми кажи!?
Кажи, Сърцето тупти ли в ритъма на любовта, носи ли го песента?
Гладната за любов Душа нахранена ли е сега - ...

deyzisi

Проза » Други

2009-03-10T14:50:03+02:00 1.8K 5

Баналност

Тишина. Единствено самотното туп-туп на сърдечния ритъм просичаше периодично мълчаливата стая.
Празнота. Тя можеше да разбере погледа, взиращ се в нищото, което обгръщаше цялото помещение.
Тик - так, тик - так, плачеше часовникът на стената, срещу който стоеше седналата жена - сама. Механизмът му ся ...

IceMoon

Проза » Други

2009-03-09T11:39:30+02:00 1.2K

Бляскав свят

Все нещичко остава от този свят разпилян... Онова нещо, което наричаме чувство преплетено с размисъл върху битието...!
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пр ...

beytula_bubu

Проза » Други

2009-03-08T23:30:03+02:00 1.8K 4

Разкаяние

РАЗКАЯНИЕ
Събуждали ли сте се някога с чувството на срам и разкаяние...
макар и да не си спомняте какво сте правили предната вечер?
Дори... не сте направили нищо...
само и просто обикновените неща! ...

jah

Проза » Други

2009-03-08T20:05:16+02:00 1.2K 2

Борба

Нощ. Гора. Сърце. Самота. Болка. Сълза. Спомен. Тъга. Луна. И пак самота. Още болка. И друга сълза...
Луна. И звезди. Спомен. Сърца. Усмивка. И още сълзи. През усмивка...
Нощ. Борба. Продължавам напред!
Утро...

jossefin

Проза » Други

2009-03-08T13:49:21+02:00 1.3K

Затвори очи...

Затвори очи. Легнала върху меката трева, тя се наслаждаваше на хубавото време. Обожаваше да е сред природата. Цялата тази зеленина наоколо, топлото слънце, синьото небе, по което тук-там се мяркаше по някое облаче, променящо формата си постоянно...
Радваше се, че откри тази поляна. Намираше се сред ...

jossefin

Проза » Други

2009-03-07T20:28:26+02:00 1.6K 2

Литературни кушии

(участие извън класирането)
До последната дисциплина всичко вървеше като по вода. Моят кон Пегас се справяше отлично, дори надмина себе си; при гонката изпревари съперниците си с няколко дължини, при препятствията мина без грешка; очертаваше се пълен триумф. В действителност, в тази кушия участваха ...

radi.

Проза » Други

2009-03-07T18:02:58+02:00 919 4

Самотна стая

И ето, пак в този мрачен ден, стоях не за първи път сама, в самотната стая. И вече дори не знаех, коя съм аз коя е моята цел. Стоях тиха в стаята самотна... Може би студена бях към хората, но сърцето беше изстинало отдавна не усещаше вече любовта, беше празно. И то се надяваше скоро някой да го доко ...

elizabeth92

Проза » Други

2009-03-07T13:58:48+02:00 968 1

Пръстенът

Намерих пръстен. "Щастливка," ще си кажат някои. Да ви призная, и аз си помислих така и побързах да го пробвам. О, късмет! Все едно беше правен за мен. Така пасна на безименния ми пръст, че не можех да отделя поглед от него.
В бляскавата му повърхност видях око. Голямо, топло, човешко. Привличаше ме ...

rarebird

Проза » Други

2009-03-05T15:35:28+02:00 1.1K 7

Предизборна борба

Борбата, както казват, е епична,
борбата, както казват, е типична.
Борба за чест, борба за слава,
борба кат някаква си драма.
И пада първият ранен в боя, ...

mari45

Проза » Други

2009-03-05T14:38:18+02:00 743 1

За Онова, което не може да бъде назовавано

Някога живеех вдън гори Тилилейски. За тези, които не знаят, горите Тилилейски са горите на остров Туле. Намира се на един ден път от края на Света и през лятото дневната светлина не се губи, можеш да си чистиш въшките от ризата и нощем. Е, днес в Туле няма гори, но мястото наистина съществува. Там, ...

asverrisson

Проза » Други

2009-03-05T06:54:08+02:00 2.7K 1

Дете в нощта

Дете в нощта
За едно дете е по-лесно да се чувства чудовище,
иначе би приело, че чудовищата са другите...
и да си измисля хиляди истории, за да забрави...
Защо винаги ще казвам неща, които не са истина? ...

jah

Проза » Други

2009-03-05T06:31:37+02:00 1.1K 4

За нея

Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, прост ...

reason_of_life

Проза » Други

2009-03-04T22:49:25+02:00 1.3K 2

За истината

Понякога истината става неистина, после може неистината
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на ко ...

WIK

Проза » Други

2009-03-04T19:56:48+02:00 855

Безименно

Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да ...

Bunny91

Проза » Други

2009-03-04T18:03:30+02:00 1.1K 1 1

О, времена!

Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат ...

mari45

Проза » Други

2009-03-04T17:58:51+02:00 821

Залата на неосъзнатите случайности

Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч... ...

vseki.sledvasht

Проза » Други

2009-03-04T17:16:32+02:00 780 1

... Около оковите на една Свобода!

Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...

vseki.sledvasht

Проза » Други

2009-03-03T21:03:09+02:00 799 1

История на демокрацията

Великата Френска революция даде свобода на хората, братство, равенство. Или поне им даде понятието за това. След нея революции и "еволюции" се опитваха да отстояват "висшите ценности", но и до днес те си остават философски размишления и обществена нагласа.
Противоречиви и носейки противоречия, все п ...

WIK

Проза » Други

2009-03-03T20:01:36+02:00 1.5K

Тишината – мисли за теб

Тишината – мисли за теб
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съз ...

mimsity94

Проза » Други

2009-03-03T17:35:16+02:00 1.9K 2

Раздяла, облечена в бяло

Раздяла, облечена в бяло
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто п ...

LeCoeurGothique

Проза » Други

2009-03-03T15:08:52+02:00 1.5K 2

Дали

Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...

Леа-Естер

Проза » Други

2009-03-01T23:39:53+02:00 1K 1

Да, но то винаги успява да избяга...

А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...

osviencim

Проза » Други

2009-03-01T17:14:49+02:00 1.4K 6

Малка част от душевноста ми

Казвали хората някога имало добър свят, а къде е сега, питам, като все едно живеем в ад.
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...

Mytag

Проза » Други

2009-03-01T09:07:54+02:00 1.2K

Няма да има по-добри от нас - монолог

Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...

mari45

Проза » Други

2009-02-28T17:45:21+02:00 1.3K 1

Единственият

Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да ...

Teddy_music

Проза » Други

2009-02-28T17:41:35+02:00 1.3K

Тъмно е

Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...

линасветлана

Проза » Други

2009-02-28T09:32:02+02:00 1.2K 1

Съпоставка

Знаеш ли колко много прилика има между хората и кучетата?!
При женските кучета била вродена повече агресия и доминантност и били по-хитри от мъжките. При нас да не е по-различно! То мъжете са си все под нечий чехъл - стоят си там на сянка - мирни, тихи, кротки - не смеят да шават, че развихри ли се ...

disnilent

Проза » Други

2009-02-28T09:01:13+02:00 963

История на изкуството

Младият Микеле дълго се любуваше на изгряващите зари над родната Флоренция. Избледняващият мастилен цвят на утринта, просветването на първите искри, величественият възход над земята на огнения оранжев слънчев диск. Първите затанцували сенки...
Юношата се вълнуваше от красотата на творението, величие ...

WIK

Проза » Други

2009-02-27T11:40:26+02:00 793

Once upon a time...

Имало едно време... една гъсеница. Тя си живеела както всяка друга гъсеница, хапвала листа и пълзяла, стремейки се да опознае света около себе си. Било ден като всеки друг и гъсеницата решила да направи своята ежедневна разходка... Както си пълзяла по ствола на едно дърво, тя съзряла необикновена св ...

SveT

Проза » Други

2009-02-26T22:57:32+02:00 1.6K 6

Изгубихме се...

... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена... ...

samomen

Проза » Други

2009-02-26T22:01:05+02:00 1.4K 1

В търсене на Лазурния - VІ ч.

ГЛАВА ШЕСТА
Вечерята в далечното царство
Държа да се знае, че приказката е писана през 2006 година, когато още не знаех за съществуването на този сайт и подвизаващите се в него, крале, принцове, котараци, вълци, птици, вампири, канибали и други герои. Затова приликата с всеки "разпознал" себе си е н ...

Юлия

Проза » Други

2009-02-26T20:22:01+02:00 1.2K

Демонът + Ева (1)

Надявам се, че ще прочетете откъса до края и ще коментирате, за да знам дали да публикувам и продължение. (:
Улицата на Художниците
По-страшни и призрачни от занемарените къщи са само и единствено изоставените улици, където все още личат хорските стъпки, а глъчката отеква във въздуха като далечно ех ...

watergabi

Проза » Други

2009-02-26T19:06:26+02:00 1.2K