Други

7 резултата

В паметта ми днес оставаш

На 6-ти август, на 60 годишна възраст, почина оригиналният български поет Кръстьо Раленков. С него ме запозна през далечната 1988г. нашата белетристка Емилия Дворянова, която тогава беше негова преподавателка във вечерна гимназия в София и подготвяше, в жилище съседно на моето, дисертацията си по фи ...
294 6 10

Оркинос

– С тия куки и въжета не оркинос, ами някой кит може да хванеш, Голямо око! – засмя се старият морски вълк барба Алекси и вдигна препълнената си халба добре изстудена бира. – Ха наздраве за късмета на аджамията!
– Наздраве! – чуха се отвсякъде груби мъжки гласове и се разнесе звук от удряне на чаши. ...
260

Велосипедът...

Лято е, какво чудесно време за отдих ... Може би, не само за мен, безкрайно приятно е на воля да се носим, където душа ни иска, яхнали велосипед ... На гърба с раничка, или пък - на багажника ... ‘Народното возило‘, както велосипедът още от края на 19 век е известен, било не само леко, достъпно и ле ...
278 3 12

Нереален разказ 10

През дните в къщи Майкъл не се отделяше от мен, обикаляхме из двора хванати за ръце, показвах му нещо, той пускаше за малко дланта ми, после доверчиво отново ме хващаше.
Обикаляхме из близките улички отново хванати за ръце, подскачахме и двамата по детски по тротоарните плочки. Августа ни гледаше с ...
246 2

Нереален разказ 8

О, от вчера Емайл...
'' Петро след три седмици ще има избор на Председател на КС, ще ни чакаш ли на летището ''
'' Да мис Августа, заповядайте. Само ми съобщете кога пристигате. Удоволствието ще е за мен'', отговорих веднага.
Съобщих на Роузи, тя се поусмихна, щипна ме по бузката.
- Да Петро, трябва ...
252 3

Загадъчно неравенство

Със собствената си ръка, върху лист хартия, начертайте произволен триъгълник, а после върху всяка една от страните му постройте равностранен триъгълник, със същата дължина на страната, разположен изцяло външно по отношение на изходния. Вярно ли е, че средното аритметично от лицата на така построенит ...
270 4 5

Нереален разказ 8

Почукване по вратата ме отрезви.
- Петро, спиш ли - чорлавата глава на Роузи - Днес е неделя ако не греша.
Скочих полусънено, но все пак успях да сложа ръка пред щръкналото си.
- Роузи, извинявай, имаме време, т.е. имаме време да те откарам за неделната литургия
- Ох, милият ми той, помолих се и ми ...
250 1

Нереален разказ 7

Тя се прекръсти и усмихна загадъчно.
Напръсках с бензин бравата, резето, после с машинно масло да не заяде ключа.
Решавашата неделя дойде. Какво ли има вътре, няма изгледи от взлом или някой да се крие вътре, но за всеки случай държах в ръка бейзболна бухалка. Раздвижих ключа плавно, резето прищрака ...
299 2

34. Светът Маяковски – Изрезки

***
– Това ще ви обясня, след като влезем вътре. Там ще ви кажа и защо само тя от всички дървета в градината не е покрита със сняг – вирна брадичка Пушкин и сложи черна ръкавица на ръката си с напръстника, която се беше зачервила от студ. – Няма смисъл да мръзнем тук. Моля, нека прекратим този метаф ...
231

33.2 Светът Маяковски – „Вместо епилог“

Той зачете на глас:
„Казвам се Александър Пушкин и съм пътешественик във времето – първият и последният в историята на човечеството, с едно изключение. Втори беше моят спасител, но той не се брои, защото дойде по принуда. Моята история нашумя на времето, но на по-младите читатели тя може да не е изв ...
254

Нереален разказ 6

А дните продължаваха да текат монотонно...
Познати ме викаха за работа следобеда, да пренасяме инертни материали, цимент из етажите на строящите се кооперации. Тежичко, но плтено.
Тъкмо се бях прибрал след такава гимнастика, тоалет, вечеря и звъни скайпа.
- Добър вечер Петро, Августа е - появи се на ...
294 3

Изненада...

За вас не знам, но видяното вчера от мен, наистина е изненадващо - приятно ... От дълги години, срещу нас се извисява многоетажна сграда, необитаема от доста време - бивше общежитие ... Около него на пейките, почти всекидневно се събират момчетиите от квартала ни, а ние какво сме принудени да слушам ...
352 3 19

Нереален разказ 5

Гледахме се като откриватели...
- Петро, ти не се интересуваш, коя съм всъщност, отговарям ли на твоите мечти или оставяш разочарованието за по-късно - шепнеше тя
- Августа, не смея да те нарека само Августа, да те попитам същото и аз, отговарям ли на мечтите ти. В момента и двамаъа изпитваме друго ...
264 4

Нереален разказ 4

Позвъних в 10 без 5 на входната врата.
- Отключено е - дочух в домофона
- Кирия Августа, Петро е - представих се в коридора.
Къде се е дянала филипинката, а няма да казвам, че е като сянка или вярно куче, защото си гледа работата и то съвестно.
- Идваам - долетя отвътре - Роузи днес и утре почива, н ...
271 2

Миш маш 23 Два опита за video

Да оставим малко настрана политиката 😀🙂😎 Опитах се да направя два клипа по стария начин - зор беше, но вероятно трябва да наблегна на глезотийте, които ИИ ни предоставя 😀
Предполагам, че много читатели не са ги видели, защото те се намират в раздела VIDEO
Първият беше Venezia 20250707
Линк към стран ...
287 1

31. Светът Маяковски – „И разотива се хладно тълпата“

Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори, тъй значеща пауза.
И разотива се хладно тълпата… ...
238

Нереален разказ 3

Погледът ми попадна на визитната картичка в рамката на огледалото.
Брей, утре е, ще се е върнала ,... защо да не й се обая.
Лъснат, бръснат, прилежно облечен, с букет гладиоли бях в Кифисия. Надникнах в едно такси.
- Бихте ли ме закарали на този адрес - попитах, подавайки визитката
Спряхме пред врат ...
280 3

30.2 Светът Маяковски – „Вълк“

Вълчо излезе от пещерата след петнайсетина минути, увери се, че козлето Мусолини го няма и си плю и той на петите, без да подбира пътя. Прескачаше ямките и камънаците по хълма като някоя хала невиждана и спря, чак след като видя входа на Господарската къща пред себе си. Как се беше озовал там, не зн ...
216

Нереален разказ 2

Започнах работа в Асоциацията, Асоциация ''FREE LAND'' основана на дарителска основа от доста крупни собственици на недвижимости, задгранични инвестиции...
Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на нач ...
283 4

Обиците ...

Пазя още от тези обици - от времето, когато с много мои приятели, колеги, близки скандирах по площадите и в Плевен, и в София “Се Де Се“ и пеех “Времето е наше“... Безпартийна съм, а не всичко беше хубаво през социализма и със светлите си идеали за свобода, справедливост, толкова се радвах на промен ...
290 3 11

Нереален разказ 1

.. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет...'' из народния епос
Летище ''Венезелос'' Атина...
Стоя пред огромното информационно табло в залата с паспорт и билет в едната ръка, и малка чанта ръчен багаж в другата.
В очакване. Къде отивам всъщност. Отново скок в неизвестността пълна с препятствия ...
318 1 7

Мир и война

Римският учен и държавник Цицерон твърди, че несправедливият мир е по-желателен от справедливата война. Звучи логично и в унисон с разбиранията на повечето хора от цивилизования свят. В някои текстове от Свещеното Писание обаче, а и в не малко от страниците на човешката история ще открием, че често ...
232 2 1

Едно необичайно лято 4

А идеята ми за фиторио не ми даваше мира. Ще се обадя на дядо.
- Дядо, оня парцел на леофоро Месогеон, продадохме ли го, гледам все така стои празен, а е на много добро място
- Не е продаден, вижда им се скъпо, искат да го купят на два парцела,... Защо намери купувач ли
- Не дядо, влюбен съм в едно ...
255 5

Полет

Като Икар, аз силно исках да усетя красотата на Слънцето и да летя в облаците небесни, доверявайки се на надеждата, че любовта се рее в синхрон.
В стремежа си към светлината, заблуден, се разтопих в пламъка му, който изгоря всяка надежда за обич в мен.
То ме дари с нови крила - здрави и остри, които ...
194 2

Едно необичайно лято 3

Нее, по-скоро бях влюбен, но не си го признавах.
След няколко дни се обади Артемис по мобилния
- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.
Тръпки ме побиха, като студент хванат да преписва от пищовите си.
Дежурните ...
307 7

25.2 Светът Маяковски – „Пейзаж“

Историята на Нероден Петко или Тоя, който искал да разплете слънцето
Тоя е оня, който няма име. Нищо не му струвало, разбира се, да си извади паспорт и да си турне там някое – каквото е да е. Имена – бол, ама той не щял. Защото тоя не бил човешко същество. Какво бил точно, никой не знаел, а на него ...
238

Едно необичайно лято 1

Новият ден...
Обичайните закуска, кафе на верандата в къщи, съпроводено от гръцка музика. бутилка студена вода, шише замръзнало фрапа, сандвич в колата и съм готов.
Вмссто да завия наляво за Луца, завих надясно за Нео Даскалио, и там е вода и пясък, чадъри и шезлонги, и може би не така пренаселен, з ...
329 5

Ex Nihilo Me Feci: Confessio // От нищото себе си създадох: Изповед

Pars I - Excitatio // Част I - Пробуждане
"Не преминавам на Тъмната страна. Аз съм Тъмната страна.“ - заявих го твърдо, с пламтящ поглед. Дори аз не можех да повярвам, че това е самата истина. В този миг всички болезнени спомени проблеснаха пред очите ми - страданията, болката, предателствата. Цялат ...
258 4 3

'Фитнесът' край нас ...

Какво е да живееш в равнина - на хълм, в Плевен ... Естествено, в града слизаш по стълбище - по избор: каменно - със стотина стъпала, циментово - с по-малко ... Или метално - горе-долу същото, но - най-приятно ... А на връщане, изкачването е с тежести, почти като гирички - една-две пазарски чанти, д ...
292 2 14

24.а/ Светът Маяковски – Критиците Тютюлка и Лъчезор

– А така! Ашколсун на Мирабела! Такава киша има да сърба, че ще ѝ стигне до свършека на всички времена.
– Ти за коя киша пък сега?
– За най-голямата, която е забърквала някога. Като изключим рисовете-галопи, разбира се. Оная с кубчетата лед, дето плуват на едната везна и колкото повече се топят и см ...
247 1