Писма - Проза

15-ти септември без теб

Днес, точно преди 6 години... първата среща, незабравимата. 15-ти септември пред вратите на училището... Аз бях там и ти беше. Погледите ни се срещнаха за първи път. И всичко беше красиво, бяхме щастливи. Ти ми помогна да разбера какво е щастие, след време разбрах какво е и болка. И може би една мал ...

liubomira97

Проза » Писма

2010-09-16T21:06:30+03:00 1K 2

Преродих се!

Как една вечер може да преобърне всичко? Да те накара да преосмислиш всичко, цялото съществуване, миналото, настоящето и бъдещето... На пръв поглед – вечер като всички останали, но с малката подробност, че един човек ти говори тихо на ушенце, споделя ти мечтите и стремежите си, а сте се запознали пр ...

stefitopz

Проза » Писма

2010-09-12T12:07:24+03:00 1.3K 2

Неизпратено писмо

Неизпратено писмо
Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?
Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!
Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, ...

WIK

Проза » Писма

2010-09-11T23:21:46+03:00 1.1K

Монолог

Разкъсай ме... Само така чувствам, само така усещам, че живея. Нарани ме, нека отново събера душата си. Какво ли остава след края? Това така и не разбрах, но явно до сега не съм стигала крайния си предел. В какво се превърнах – в пепел... И защо сега мъчиш? Какво толкова казах? Толкова ли е трудно д ...

Maya__Filth

Проза » Писма

2010-09-08T00:08:43+03:00 1.4K 1

Запомни ме

Запомни ме с книга в ръка и кафе в другата.
Запомни ме усмихната пред огледалото, докато се гримирам, да си пея.
Запомни ме танцуваща с грейнали очи, след два джина, своите смешни стъпки.
Запомни ме сънлива и кисела в неделя преди два.
Запомни ме мрънкаща по навик, че отново закъсняваш. ...

posh`

Проза » Писма

2010-09-06T13:09:37+03:00 1.6K 9

Думите на писмото в бутилка

Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой ...

gergana-yancheva

Проза » Писма

2010-09-04T08:37:00+03:00 1.3K

Може ли...

Може ли...
Може ли душата ти да умре?! Или тя умира с тялото?! Ако можеше, значи моята вече щеше да е мъртва. Може ли сърцето ти за миг да спре?! Или ако спре, умираш?! Моето не е спряло, но е отдавна "мъртво", разграбено, разнищено... Могат ли очите ми да угаснат?! Или се случва, само когато спиш?! ...

Звездна

Проза » Писма

2010-09-01T22:54:25+03:00 1.6K 1

Помни ме. Обичам те.

Денят започна… хубаво, така се определят дните, когато се събуждаш на любимо място, пиеш кафе с приятели и се рееш в пространството, било реално, било виртуално… ”Рееш” - аз не употребявам тази дума, но явно се заразявам от някакъв сложен вирус.
Варна е толкова… хубава, гледам я като нещо, което ник ...

gergana-yancheva

Проза » Писма

2010-08-19T20:46:34+03:00 2.3K 5

Писмо до Някой

Един човек каза, че ако някой, друг човек, получел писмо, от мен, нередактирано, от мен самата, щял да се влюби...
...
Дай ми порцеланова чаша и ще те разплача. Ще сложа инстантно кафе, сухо мляко, течен шоколад, ванилия, захар, уиски, сметана и гореща вода, после така ще изопача нещата, че ще ти се ...

gergana-yancheva

Проза » Писма

2010-08-12T19:19:12+03:00 2.1K 6

До теб, Неизвестен

Знам, че те има, не може да си само порив! Бълнувам те, жадувам те, викам твоя дух в мислите си, усещам прегръдката ти в полъха на вятъра. Дъждът ритмува твоето име и се стича по мен, така както сладостта ти би ме обляла. Взирам се в тишината, за да уловя усмивката ти-толкова естествена и чиста, че ...

ladydream77hush

Проза » Писма

2010-08-10T16:34:52+03:00 1.5K 3

Неканена

Не те обичам повече. Не ми е позволено. Наивна съм. А отдавна си забраних да се лъжа... Нашата любов е плод на последователни заучени машинации. Подбор на подходящите думи. Просто сляпо следване на необмислени краткотрайни желания. Далечни сме вече, но още държим ръцете си. В плен съм на тялото си. ...

kopele

Проза » Писма

2010-08-08T07:22:59+03:00 1.4K 2

Бурята в мен

Капки дъжд като ледени сълзи по тънкото стъкло се стичат. Лек ветрец си играе с клоните на дърветата.
Мисълта за теб ме пронизва сладко, последвана от развълнуваното, мелодично туптене на сърцето ми.
Затвори очи! Отпусни се! Представи си как милиони пеперуди летят около теб!
Усещаш ли топлия, мек и ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Писма

2010-08-06T11:46:36+03:00 1.9K 1

Болката от любовта...

Преди време разби сърцето ми… Но ето, отново, то е цяло… Готово отново да обича. Чудиш се как, след като вече е наранявано толкова пъти. Дали страхът от болката ще ми попречи отново да чувствам. И как да го направя, след като всяка част от мен ти принадлежи… Обича те… Винаги ще те обича… Дали красот ...

puholinka

Проза » Писма

2010-07-30T14:15:55+03:00 2.2K

Тръгваш си, нали?

Тръгваш си, поглеждаш ме,
искаш с поглед мислите ми ти да прочетеш,
но не - ти непознат си вече, аз съм друга -
не онази твоя истинска любов!
Не, няма да тичам след теб - ...

snEjiTy

Проза » Писма

2010-07-30T13:28:37+03:00 1.3K

Нямам смелост да призная

Всичко започна с едно мило: „Ти си най-голямото ми дете” на 27 ноември 2008!!!
Тогава дори не предполагахме докъде могат да стигнат нещата. Дори не предполагахме, че може да бъдем толкова скъпи един на друг. Толкова скъпи, че забравяхме самите себе си. Или поне аз.
В началото всичко беше толкова мил ...

kakafifi69

Проза » Писма

2010-07-29T22:52:25+03:00 1.2K 1

Колко

Голи, докосващи се тела. Дали някой не прокара електричество в тръпнещата кръв в лабиринта на вените ми?
Една? Две? Колко още секунди имам? На колко още имам право? Днес ми се мълчи. Ще ми правиш ли компания? Преди да те няма. Или преди аз да успея да събера смелост да избягам от твоето тръгване. Ис ...

kopele

Проза » Писма

2010-07-27T09:25:30+03:00 1K 2

Мрази ме

Мрази ме! Мрази ме с цялото си черно сърце, мрази ме повече от вчера и по-малко от утре, нека видя огъня в очите ти, когато изричаш моето име, нека видя отвращението, нека усетя нетърпеливост във въздуха, да усетя властта си над теб. Ругай ме в главата си, нека те е яд, че съм на този свят, изпитвай ...

reckless

Проза » Писма

2010-07-26T07:37:45+03:00 1.6K 1 2

Дръж ме, докато съм тук

Един ден няма да бъда тук
Един ден няма да съм това, което съм. Един ден ще имам криле и ще летя с вятъра, защото ще бъда прашинка, ще бъда купчина прах, лутаща се безлично. Един ден няма да мога да прегърна тези, които плачат за мен и няма да мога да се сгуша в топлината на техните ласки, защото ня ...

alexein

Проза » Писма

2010-07-25T00:26:22+03:00 1.7K 6

Съществувания

Малки неизживени съществувания се удрят в уморените пори на тялото ми. Онези съществувания, на които ти ми попречи да позволя да излязат извън мен, за да не би някой си случайно да си изгради погрешна представа. Знаеш ли, майната им на всички. Уморих се да поставям прегради пред поривите си, били те ...

kopele

Проза » Писма

2010-07-23T12:15:33+03:00 886 1

Писмо от 3 лице

Писмо от 3 лице
"Сега, когато разбирам, че всяка искрица любов е била фалшива, ми е още по-тежко. По-тежко ми е, защото аз бях искрена пред теб и ти разкрих онази част в мен, наречена ДУША..."
На нея ù е неприятно и тя ми шепти всяка секунда, откакто всичко между вас приключи, че се чувства омърсена ...

ahi

Проза » Писма

2010-07-20T23:40:34+03:00 1.4K 4

Откровение... от преди

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?! ...

gall

Проза » Писма

2010-07-12T13:03:51+03:00 1.5K 2

Какво направих?

Какво направих?
Съзнателно или не, обърках и твоят живот. Как ми го позволи? Как си го позволих?… Страхувах се да не се окажеш поредният глупак с разбити мечти. Разбих ги, без да се замисля как ще се почувстваш ти от това. Някак си в онзи момент нямаше значение дали ще те заболи, аз мислех само за с ...

Ekaterina7

Проза » Писма

2010-07-11T11:03:28+03:00 1.1K 2

Страх...

Здравей... пак съм аз...
Извинявай, но не мога да заспя... Защо ли? И аз не знам... Може би луната ми пречи - прекалено ярка е! Или пък звездите - трептенето им е нетърпимо! А може би това дърво навън - размахва клони силно, мощно, страшно... не бих могла да спя така!... Дори свещта до мен е някак п ...

Vaguelady

Проза » Писма

2010-07-07T10:25:39+03:00 1.4K 1 5

На моите приятелки от БЕИ, випуск 2009

И когато заваля, аз се почувствах щастлива. Изчезна съмнението, изтри се тъгата. Точно в този ден видях какво значи да си щастлив, да усещаш страх, без значение какви са правилата на играта на живота.
А аз стоях на онази гара, същата като предните пъти, и гледах как се качват на влака, бързайки. Дър ...

Maya__Filth

Проза » Писма

2010-07-07T09:45:34+03:00 1.2K

Бягство

Бягам. Всички бягаме. От света и най-много от себе си. Липсва ми решителност, но вече съм готова. Готова съм за най-глупавото, нелогично и безсмислено нещо в живота ми. Готова съм да избягам от моята истина и да те изтрия. Да те изтрия с гумичка от нарисуваните ми тъжни спомени, заседнали в жилавите ...

kopele

Проза » Писма

2010-07-04T10:03:06+03:00 1K 3

* * *

Бледо-синьо, мастилено изживяване. Скок. Отвътре-навън. За да мога да погледам този миг. Да му се насладя. А после наобратно. Така че той да се влее в мен, да ме изпълни, да ме погълне, да ме изпие цялата и да не остави нищо от мен, освен онова, което искам да ти подаря. Искам да ти подаря розовото ...

kopele

Проза » Писма

2010-07-03T10:25:32+03:00 844 2

Ези-тура

На Д.Б.
Ти си всичко за мен.
Незнайно как се появи
и бързо тайнствено
обсеби ме изцяло. ...

dandria

Проза » Писма

2010-07-02T15:50:41+03:00 745

Първата любов

Ако някой ден при теб дойде човек, който никога преди не си познавал, никога преди не си виждал. Ако този човек открадне мечтите и завладее света ти, ако точно той те подмами и ти покаже колко красив може да е света и те отведе по пътеката на сляпата думичка обич и любов. Ако този човек, който вече ...

frutito

Проза » Писма

2010-07-01T13:06:33+03:00 1.6K

Дори за миг

Обичай ме днес, моля те, не го отлагай. Бъди с мен сега, дори и после да се мразя за времето, прекарано с теб. Бъди този, за когото ще мечтая, този, за когото ще се усмихвам денем и ще плача нощем. Стой до мен, дори и допирът на кожата ти да ме изгаря. Не си отивай, не го прави, дори когато виждаш, ...

JoanaMollova

Проза » Писма

2010-07-01T13:02:53+03:00 1.3K 3

И край...

Когато започнах да се събуждам прегладняла за теб, разбрах, че те обичам. Когато осъзнах, че в сънищата си те търся, понесла свещ, с колебливо трептящ пламък, осъзнах, че не мога без теб. Когато сърцето ми започна да вие от болка, сблъсквайки се с твоето мълчание, си казах, че съм загубена.
Искаш ли ...

desi.mandradjieva

Проза » Писма

2010-06-27T23:26:32+03:00 1.2K 2

Разговарях със себе си

23:30ч. На вратата се почука. Знаех, че е той, отворих му, без да се замисля, почти по навик.
Защо?
Защото това беше ТОЙ, този, на когото никога нямаше да мога да се разсърдя, каквото и да направи, колкото и да ме нарани.
Защо?
Защото очаквам същото от него, защото и той постъпва по този начин. ...

Vain

Проза » Писма

2010-06-26T08:52:13+03:00 1.9K 2

Аз съм

Аз съм…
Няма нужда да се представям, защото по-добре от мен знаеш коя съм. През твоите очи винаги съм изглеждала много по-съвършена, отколкото съм. Забележи, този път не злоупотребявам с думата „винаги”, защото наистина винаги сме били една до друга. Ако „винаги” е времето, през което сме били живи. ...

discovery

Проза » Писма

2010-06-25T14:53:05+03:00 1.3K

Mio Fratelo

Времето сякаш отлетя безметежно бързо. Пет години.
Сякаш онзи майски ден бе вчера, когато се запознахме.
Помня го още ясно сякаш току-що всичко се случи.
Помня как се задавих от цигарата, от която ми даде да си дръпна.
Много се смя, помня, сякаш беше преди пет минути. ...

DjonDoe

Проза » Писма

2010-06-24T12:37:00+03:00 1.2K

Поздравителен адрес

Здравейте,
Искам да поздравя всички, които организират срещата на пишещите. Болно ми е, че не съм в състояние да съм там - във Велинград с вас. Но обещавам, че духом ще съм.
Поздравете всички от мен и морето на Бургас. Изпращам ви слънцето. И... запазете ми последния танц, моля.
Не зная как да ви из ...

HariMarSui

Проза » Писма

2010-06-17T16:51:18+03:00 1.3K 1

Обичам те, не те купувам

Минаха месеци, а защо името ти стои на тавана още?
Защо като всичко от любов правих ти помисли, че те купувам?
Странно как момичето намерих, което години мечтаех.
Вечер като спеше, те гледах и те пазих от лошото.
Жалко, че от голямата радост убих любовта. ...

cenitel

Проза » Писма

2010-06-17T10:14:00+03:00 1.5K 1 5

Ирландия

Здравей, приятелю - приветствия!
На мен ми допада времето, макар да знам, че не би ти харесало, а и хората също. Имали изкривен хумор? Климатът е умерен, даже малко по-студен, въпреки горещите морски масиви, а щастливите жители на Орес Мор с готовност обличат ризи с широки ръкави и си нахлузват къси ...

Arogarn

Проза » Писма

2010-06-17T00:53:45+03:00 891 3

Приказка за лека нощ

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
На дъщеря ми, с много обич
Сънуваш ли сега, принцесо? Спиш толкова сладко, както преди години, мое мило момиченце! А аз реших да ти напиша, да ти разкажа една приказка за лека нощ! Реших да ти разкажа за Любовта, която ти вече познаваш и носиш в сърцето си! Чудя се... какво да е ...

Vili1305

Проза » Писма

2010-06-10T23:08:49+03:00 2.1K

Не угасвай

Не угасвай
Тази нощ изгря звезда, по-красива и по-ярка от останалите. Това не е обикновена звезда. Тя се роди в момента, в който ти ме срещна и с всяка изминала вечер тя става все по-ярка, тъй както любовта ми към теб става все по-силна. Светлината ù проникна в сърцето ми и го излекува от дълбоката ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Писма

2010-06-10T00:31:59+03:00 1.3K 1

Реквием за едно приятелство

Колкото и да ми се иска да ти кажа всичко това, просто не мога. Не мога да застана срещу теб и да започна да те обвинявам, защото все ми се струва, че преминаваш през достатъчно и без да те тормозя. Не мога да ти кажа всичко, което ми тежи от известно време натам, защото най-вероятно ще се разплача, ...

ScarletSun

Проза » Писма

2010-06-05T10:31:57+03:00 1.8K

Детето е там

Не убивай детето, което упорито се мотае в главата ти. Не го учи на остаряване, не и докато бие сърцето ти. Не го карай да пази тишина, не и докато помниш текстовете на всичките му любими песни. Не му се сърди, не и докато е живо желанието да се оплескаш със сладолед. Не го карай да чака, не и докат ...

gergana-yancheva

Проза » Писма

2010-06-01T15:26:09+03:00 1.4K 5