Разкази - Проза

Игра на съдбата

Беше мрачна и дъждовна съботна утрин. Чувствах се леко депресирана и всяко занимание, с което се захванех, моментално ме отегчаваше до болка. Книгата, която захванах, успя да задържи вниманието ми за не повече от половин час. В крайна сметка реших да разчистя гаража, изхвърляйки всички ненужни вещи. ...

Heel

Проза » Разкази

2015-03-17T21:17:57+02:00 2.3K 5

Да бъдеш пожелана

Никой, никой освен времето не се докосна до свежестта и младостта ù, до невинната ù руменина.
Никой не усети свежия аромат на очакването ù, на желанието ù да бъде обичана, пожелавана и докосвана. Да се слее с някого. Да бъде част от него и той от нея.
Времето, само времето я ухажваше оставяйки следи ...

Valens

Проза » Разкази

2015-03-17T20:25:40+02:00 983 5

Да се загубиш...

Нaли знаете оновa чувство, когaто сте под душa, топлaтa струя водa се стичa по голaтa кожa, отпускa ви, сгрявa ви. Стaвa ви приятно и все едно нищо друго не съществува. Остaвaте сaм с мислите си и нищо друго. Тишина. Чувa се сaмо шумa от течaщaтa водa. Затваряте очи и губите представa зa времето. То ...

Paramore1918

Проза » Разкази

2015-03-17T19:53:15+02:00 621 1

То

То
След толкова много години още не беше сигурна дали Я беше изгубила, или...
Беше толкова отдавна, а сякаш беше вчера... Все още усещаше зеещата дупка в гърдите си, на мястото на сърцето. Все едно беше изтръгнато. И болеше... Неистово болеше.
Така и не намери думи да обясни как точно и колко силно. ...

sisidara

Проза » Разкази

2015-03-15T17:00:51+02:00 1.1K 3

Господин Хикс

Познавах един човек, който не пиеше. Ако щете ми вярвайте, но не пиеше. Често го засичах преди да го заговоря. Засичахме се в Джъмбото. Ще го нарека господин Хикс. Не че нямаше име. Имаше си и то звучно, но ми го каза под секрет, а и ми показа, и други неща, но тайно, та си извадих извод да не изрич ...

Lebovski

Проза » Разкази

2015-03-14T19:20:10+02:00 853 6

ЗАЗ

ЗАЗ
- най-голямата автомобилна порнография от епохата на Хрушчов - въздушно охлаждане, бензиново парно, шум на трактор, но пък не чакаш 15 го̀дин ред с 25% вноска от стойността, и е три пъти по евтина от заветната за всеки българин ЛАДА…
Та, имах късмет да се сдобия с този колос на съветското машино ...

Volter

Проза » Разкази

2015-03-14T11:49:41+02:00 1.2K 3

Вечери в хоремага 2

Вечери в хоремага
Евроатлантически ценности
Тази година март започна със слънце и почти пролетно време. Приласка ни като жена в началото на връзката и после се разфуча, като дърта вещица. Заваля сняг и се не спря, има-няма пет дена. Над осемстотин селища в страната останаха без ток. Село Плешивец не ...

Greg

Проза » Разкази

2015-03-13T19:01:34+02:00 1.4K 4

Ти, леке нещастно

Животът е твърде ироничен.
Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието;
шум, за да се насладиш на тишината и отсъствие,
за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк ...

sunchine

Проза » Разкази

2015-03-13T12:30:53+02:00 1.3K 3

Лов на пешеходци

„Мило, ставай! Хайде, няма да имаш време да се оправиш! Ще закъснееш за работа!” каза тя.
Клепачите му леко се отвориха и той видя симпатичното лице на приятелката си. Косите ù бяха прилежно сресани и нежно падаха от двете страни на лицето ù. Светлината на изгряващото слънце създаваше интересни сенк ...

Tanev

Проза » Разкази

2015-03-12T23:17:02+02:00 652 2

Среща на по тъмно

Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан. Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между ...

murjoflos

Проза » Разкази

2015-03-12T14:22:18+02:00 727 1

Вечери в хоремага

Вечери в хоремага
Трети март
Според българския тълковен речник хоремаг е съкращение на хотел ресторант магазин. Демек всички тия неща в едно. Това чудо се е пръкнало по българските земи някъде към 1950 година, като реплика на Съветските такива. Може би тогава е имало хотелска част, но тя отдавна е и ...

Greg

Проза » Разкази

2015-03-11T14:52:46+02:00 1.4K 7

Иван Николаев

ИВАН НИКОЛАЕВ
Възложиха му да разпита по делегация местния безделник – клошар на около седемдесет години, който живееше в една изоставена овчарска кошара горе на платото. Не си струвало да го викат чак в столицата, местното дознание можело да свърши работа. „Колко му е, ще го разпитам, но тоя хич не ...

exuded

Проза » Разкази

2015-03-11T13:02:05+02:00 773 4

Какво прави истината

"Какво прави истината"
Имало едно време един овчар, който разказвал на всички това, което е видял. Търсил хорското внимание. Макар да послъгвал за неща, за които не бива и когато не трябва, за да се забавлява, истина бе излезнала и от неговата уста, но в късна дата. Осъзнал за грешката си, когато би ...

tretiqt

Проза » Разкази

2015-03-11T00:35:55+02:00 609 1

Нещо Микроскопично малко и Невидимо

Спомням си думите на мои приятели отпреди. Казваха ми, че голямата любов е една и си остава само тя, а ако изчезне нещо в теб умира. Оприличаваха го на частица, която трудно може да се възстанови, като празнина, жигосване, печат, който те променя завинаги. Разбира се не им вярвах. Как така ще станеш ...

mirkischeto

Проза » Разкази

2015-03-10T22:00:17+02:00 802

Нощувка

МЯСТО ЗА НОЩУВАНЕ
Човекът попита къде е страноприемницата или хотелът, ако има такъв. Жената му обясни така:
- Няма да вървиш по моста, защото ще се объркаш. По-надолу има черен път, той ще заведе направо до долчинката. Там слиза моста и после като се обърнеш на запад, ще видиш гората. Кръчмата е то ...

exuded

Проза » Разкази

2015-03-10T21:34:27+02:00 732

Дъхът на българското

Колата се движеше по неравния път към малко селце по крайбрежието на Черно море. Бащиното превозно средство подскачаше нагоре-надолу при всяко малко препятствие и чувството, че след малко ще се разпадне, не ме оставяше. Звукът на двигателя не вещаеше нищо хубаво още от самото му запалване, но нуждат ...

gerrinickolova

Проза » Разкази

2015-03-09T16:46:14+02:00 740 3

Страх и ужас в полите на Витоша

Страх и ужас в полите на Витоша
Беше четвъртък вечер. Стояхме вкъщи с Ирена и гледахме телевизия. Нямаше нищо интересно. С интерес гледах как лакира пръстчетата на краката си, пушех цигара и слушах новините.
- Рени, отивам до магазина. Искаш шоколад, нали?
- Е, преди малко изядох един, обаче...
- Ясно. ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-03-07T12:07:11+02:00 1.1K 1 3

Вест

Вестта
за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, ...

Volter

Проза » Разкази

2015-03-06T23:30:10+02:00 1K

Проба, проба

Решението на Вяра дойде съвсем импулсивно. Може би подсъзнанието й се бе намесило, но факт е, че изведнъж в главата й щукна идеята да събере на едно място двете си гаджета. Трябваше да направи избор и събирането бе единственият правилен ход, така поне й се струваше.
Вяра беше студентка първи курс и ...

Heel

Проза » Разкази

2015-03-06T23:27:51+02:00 1.1K 1

Календар (или първия сблъсък на мечтите с реалността)

Календар
/или първия сблъсък на мечтите с реалността./
Дните изминаваха тъй бързо като полета на сокол, опитвайки се да сграбчи своята жертва в острите си нокти. Можете ли да познаете, коя е тази жертва.
Ние. Нашата младост.
Започна чисто нова година, неопетнена. Нов шанс за радости, усмивки и.. раз ...

wer8w

Проза » Разкази

2015-03-05T22:40:50+02:00 719

Sorry

Откакто стана на двайсет и пет времето се превърна в зло куче, което лае срещу всичко -автомата за кафе, разпилените офис-документи, проклетия ксерокс и дори шефа й –един сладур с усмивка като дъвка. Иска й се ако може от папките да изпадне нещо, което върши работа. Любов. Нова работа. Котка.
Глупос ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

2015-03-05T22:38:31+02:00 1.3K 1 3

Делото

Ограбиха ме. Сигурно на всеки се е случвало. Тогава живеех в Кърджали в къщата на баба ми. Една такава двуетажна, близо до пазара, с малко вътрешно дворче. Крадецът беше се катерил по стената над гаража и от там през терасата на вторият етаж беше слязъл по стълбите в двора и влязъл в незаключената к ...

berk

Проза » Разкази

2015-03-05T22:31:10+02:00 1.3K 15

Деца на остров

ДЕЦА НА ОСТРОВ
- Когато отидем на остров Тасос, ще е по-хубаво от тук – каза жената. Беше със слънчеви очила и сламена шапка.
До нея в гумения басейн се беше разположил мъж, който бе надянал небрежно шорти на палми с кокосови орехи. В ръката си държеше юзче с мастика на кристали.
- Трябва там да е м ...

exuded

Проза » Разкази

2015-03-04T22:29:02+02:00 665 1 2

Двадесет години по-късно

Седна срещу нея и запали цигара. Дръпна, закашля се и очите му плувнаха в сълзи. Не беше пушил от двадесет години. От същото време и не я беше виждал. Вместо някогашното момиче стоеше една уморена жена, която се появи от нищото, за да разтърси и без това объркания му живот.
Цигарата бавно гореше в п ...

satanas

Проза » Разкази

2015-03-04T22:16:02+02:00 970 2

От Украйна с любов

Максим се отпусна в коженото кресло, втренчи се за миг в огромния панорамен прозорец, разкриващ безкрайния изумрудено син простор, наля си един пръст коняк в тумбестата чаша и запали цигара. Повтори няколко пъти упражнението и взе телефона.
Набра номера на Генерала и зачака. Звънеше по защитена лини ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-03-04T22:15:00+02:00 1K 2

Юлия

Юлия
потъва в небитието на театралната мелница след закриването на театър „Трудов фронт“ през 1964-та - следват години на изолация, името и́ става опасно за произнасяне и удобно се премълчава…
Как се е справя със здравословните си и житейски проблеми по време на народовластието, момичето внедрено в ...

Volter

Проза » Разкази

2015-03-04T22:09:00+02:00 1.1K

Да се изпикаеш на закона

Да се изпикаеш на закона
Размотавах се по шорти. Беше 9 сутринта. Навън имаше мъгла. От онези смърдящи на кал и бензин софийски мъгли.
Направих си кафе и пуснах телевизора. Боже! Какви крака има тази водеща. Знаят, че сутрин мъжете имат ерекция, а пускат водещите с чорапогащничета и къси полички. И ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-03-04T21:45:09+02:00 1.1K 3

Обещай ми нещо, сестричке...

Влетях в стаята, колкото се може по-бързо. Малката ми сестричка стоеше сгушена в ъгъла до леглото си с ръце закриващи мъничките й уши. Бистри, топли сълзи бяха окъпали нежното й личице. При този й вид сърцето ми се сви.
- Хей, малката! – подвикнах й аз с престорен веселяшки глас.
- Батко, страх ме е ...

alexltmsyf

Проза » Разкази

2015-03-01T23:29:05+02:00 1.5K 4

Mайчина обич

Добро утро! Спа ли добре, надявам се да си. Имам да ти разкажа нещо.
Виждал ли си как слънцето си пробива бавно път в нашия свят и огрява всичко и всички. А ти спусна ли завесите? Непременно го направи. Виж, за мен е доста важно да си ги спуснал, иначе ще се загуби ефекта на разказа ми, а и двамата ...

EleazarC

Проза » Разкази

2015-02-28T23:52:57+02:00 750

Разбит живот

Искам да ви разкажа историята на една жена, която изграждаше своя живот и този на децата си на основата на честността. Тя бе една обикновена жена, както всички останали. Характерът ѝ бе мъдър, благ и смирен. Битовото ѝ ежедневие бе свързано с домакинските задължения. Мъжът ѝ работеше добре платена, ...

thedac

Проза » Разкази

2015-02-28T09:14:27+02:00 817 3

Профилактика

Казвам се Здравко Каменов от Свищов и съм туберкулозно болен. Точно преди секунди се закашлях и изплюх в кърпата си секрет с някакви алени жилки. Не съм много висок, около метър шестдесет и пет, вследствие заболяване на хипофизата в ранна възраст. Имам леко оплешивяване поради проблем с надбъбречнит ...

Lebovski

Проза » Разкази

2015-02-28T09:12:21+02:00 1.1K 7

Свободата иска жертви

Най-накрая го заловиха. След толкова години борба, тайни комитети и събори, опасни операции и измъквания на косъм, най-трудния за улавяне враг на народа, за какъвто го считаха Чистокръвните, беше пленен. Той се подрусваше, натоварен във военния камион, с лепенка на устата и ръце, вързани на гърба, з ...

Rois

Проза » Разкази

2015-02-27T16:54:25+02:00 716

Паднала жена

ПАДНАЛА ЖЕНА
Задуха южен пролетен вятър, облаците го яхнаха и започнаха да се състезават в небето. Най-тромавият облак по едно време се спря, бе твърде едър и голям, за да се съревновава с другите. Но той за друго спря: видя жената.
Тя стоеше на спирката, не правеше нищо и освен че беше приковала вс ...

exuded

Проза » Разкази

2015-02-27T16:46:47+02:00 1.3K

1207

1
Някой настоятелно блъскаше по вратата, явно много държеше да влезе. Лаврентий стана от леглото си и изтича до прозореца, за да види кой е неканеният гост. Отвън, на улицата, стояха двама войници. Лъскавите им ризници отразяваха немощната лунна светлина. Лаврентий се напрегна, сърцето му плавно уск ...

Heel

Проза » Разкази

2015-02-27T01:14:37+02:00 1K 3

Шарените черги

- Запряне, Запряне бе, стани, бе! Да му се невиди и пуста му ракия дано, акъла ти взе, бре, пущината му макар пуста да опустее…стании! Чу ли, бе, Запряне, беее...- викаше жена му Спасия и го буташе силно по рамото, за да го събуди.
- Какво, какво има, ма Спасийо?! – с мъка търкаше очите си Запрян, в ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2015-02-27T01:04:04+02:00 1.4K 8

Гинко билоба и наушници

Мисля че беше на около пет години, когато го видя за първи път. Това е едно от най-красивите дървета, които беше виждала, но тогава и заради възрастта и перспективата и се струваше огромно. Хм, не като добрия великан, а по-скоро като добрата фея, ама по-пълничка. Добре, че не е като Джаба * (вчера г ...

greenjane

Проза » Разкази

2015-02-26T18:46:40+02:00 840 2

Ненужни вещи

По начало не съм много наред, ама почти не ми личи. Плюс това рядко ми прищраква, а и когато ми прищрака, обикновено последиците не са кой знае какви. Дори не бия жена си. Обаче този път ми дойде твърде нанагорно и просто не можах да се въздържа. Защото ужасно мразя ненужните вещи.
Съседката от долн ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-02-25T23:38:47+02:00 841

Вела

Никой не може да опита любовта, докато не премине през страдания...
- Вело, Вело ма, събери си мозъка дъще! Не е добра тая работа дето все след градските момчета тичаш. Лош ли е наш Михал, очите му по тебе изтекоха?! Виждам и в твоите лумват пламъци като го видиш, ама си хукнала подир тия контета.
Т ...

katerina-

Проза » Разкази

2015-02-25T23:32:40+02:00 1.1K 5

Лични дневници ІІ - „ Дали цял живот пясъчни замъци строим?”

Лични дневници ІІ - „ Дали цял живот пясъчни замъци строим?”
/посветено на дъщерите ми/
- Мамоооооооооо – чувам гласчето на Мая. Първоначално силно примесено с възмущение или дори гняв, но постепенно превръщащо се единствено в хлипане - - мамо... ма... Той... той... разруши замък ми...-
Мая сочи няк ...

iren5

Проза » Разкази

2015-02-25T23:25:28+02:00 677 6

Онова нещо дето...

Случвало ли ви се е да искате да кажете нещо, но още вдигайки поглед ви отрязват 3/4
от репертоара. На това му викам дълбочинно гмуркане. Не, че не ми е добре така.
С една глътка въздух три години изкарвам, ама като се налага да говориш с дъщеря си
за разстоянието между вас с бълбукане не става. Тря ...

greenjane

Проза » Разкази

2015-02-25T10:27:30+02:00 862