Разкази - Проза

Не газете пясъчните статуи

Не газете пясъчните статуи
разказ
Седнала съм, със затворени очи, на брега и се наслаждавам на шума на вълните. Отварям очи, за да се възхитя на пикиращите полети на чайките. Слънцето се издига бавно над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат важно по мокрия пясък, търсейки изхвърлени от прибоя риб ...

strina

Проза » Разкази

2015-06-25T17:39:37+03:00 1.2K 1

Непостижимо

Шефът никога не привикваше Ния в кабинета си. Когато искаше да ù каже нещо, отиваше лично при нея, до малката ниша близо до склада, където бе бюрото ù. Човекът постъпваше така от добри чувства, просто искаше да ù спести разкарването, но Ния много се дразнеше, защото не обичаше да получава специално ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-06-24T20:17:20+03:00 737 2

Болни разкази: Гражданинът

Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...

docheff

Проза » Разкази

2015-06-24T19:59:30+03:00 1.2K 4

Изкривени желания

– Фокуси! – Клара усети как забива нокти в облегалките на седалката и се натисна все повече в нея – Найджъл, попитах изрично майка ти дали ще има фокусници, илюзионисти и подобни в това представление и тя каза, че не!
Деветгодишния Найджъл погледна недоумяващо леля си, сви рамене, обърна се към сцен ...

Rois

Проза » Разкази

2015-06-22T18:15:22+03:00 1.4K 1

Събота вечер

СЪБОТА ВЕЧЕР
разказ
Ресторант „Надежда“ беше тихо ресторантче на партера на едноименен хотел, в покрайнините на парка. В него звучеше тиха класическа музика. Беше посещаван от семейни двойки на средна възраст, семейства с малки деца и любители на кулинарната естетика, семплата обстановка, чистотата ...

strina

Проза » Разкази

2015-06-21T20:27:33+03:00 1.3K 2

Остани при мен!

Беше дъждовен есенен ден. Вятърът на перона пронизваше безмилостно и без това скърбящото му същество. Тя си отиваше от него. Влакът щеше да я отведе далеч. Вече нямаше да може да прокарва ръце през шоколадовите й къдрици рано сутрин и нямаше да се радва на сънливите й топли сини очи, с който го омай ...

mihaelak22

Проза » Разкази

2015-06-21T20:11:46+03:00 1.1K

Мразя майка си

Мразя я, за всичко, което прави, я мразя. За това, че наранява татко, за това, че капризничи и го командва. Даже съм ù го казвала неведнъж.
Татко си отиде рано от този свят... Липсва ми!!! Упреквах я, че тя е виновна. Крещях ù като луда, бях ù бясна...
Сега тя не е толкова силна и борбена, сега тя е ...

svetlanal

Проза » Разкази

2015-06-18T23:30:58+03:00 3.7K 1 12

Приключението

Дядо ми е живял от земята. Прадядо също. Нямали са пенсии. Копали са докато са паднали. Не е ли хубава такава смърт? Да паднеш на нивата. Мотиката е до теб, нямаш сила да я вдигнеш, но нямаш сила и да я пуснеш. Стискаш я. Слънчогледът е висок, колкото малко дете и ти си паднал досами него. Духа лек ...

Lebovski

Проза » Разкази

2015-06-18T23:29:08+03:00 862 6

Предизвикана случайност

Месеците се изнизваха един след друг, споменът обаче не избледняваше. Чарли все още си спомняше за странното момиче от бара. В съзнанието му тя бе чиста, душата й бяла като маратонките, лицето й излъчваше невинност. Ранимост. И двамата се страхуваха един от друг, за това и срещата им беше кратка, ми ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-06-18T18:09:22+03:00 1K 2

Бургас

Родена съм в Бургас и живея тук от вече четиринадесет години, което е напълно достатъчно време да се влюбиш...
Срещнах го, когато бях съвсем малко момиче, а той беше твърде възрастен за мен. Със себе си носеше онази мъдрост, която притежават мъжете на вече преклонна възраст, но душата му беше още мл ...

SofiaBoneva

Проза » Разкази

2015-06-16T22:50:39+03:00 757

Селски истории

2.
Животът е странно нещо. Не знаеш никога откъде какво ще изскочи...
Тази сутрин в двора вятърът довяваше гадна миризма на тор, все едно от краварници или свинарници дошла. Гледах го откъде духа, някъде от изток, но не знаех да има такива в тази посока. А си вонеше.
Аз се опитвах през това време да ...

flora1

Проза » Разкази

2015-06-16T22:48:07+03:00 955 1

Автобусна Спирка

Днес решавам да изляза от къщи по-рано. Притеснявам се, че ще закъснея... закъснея ли, но за къде?
Странно... забравил съм накъде съм тръгнал, но това вътрешно неспокойство не ме оставя на мира. Трябва да побързам. Просто ще продължа, без да се връщам обратно в къщи. Стигам до автобусната спирка, на ...

Jericko

Проза » Разкази

2015-06-14T12:36:22+03:00 1.4K 3 4

Опасна песен

Младата жена вървеше през големия град. Беше оставила автомобилa си на платен паркинг и крачеше към непознато място. Беше лято! Прохладно Варненско лято. Спря се пред един павилион и си купи билет от играта „Мега милиони”. Вярваше в късмета си. Та нали само вярата, надеждата и любовта нямат граници, ...

HAATOR

Проза » Разкази

2015-06-11T23:33:25+03:00 1.1K 3

На върха на иглата

На върха на иглата
Разказ
Брат ми, сори че ти пиша след толкова време. Не можах по-рано. Как е малката? Тръгна ли на училище? А Нели как е? Спомням си ви двамцата още от детската градина. Обичам ви. Не съм ви забравил, ей!
Скоро си идвам. Първо трябва да свърша нещо. Пиша ти, защото сигурно няма да ...

cycletrip

Проза » Разкази

2015-06-11T17:41:29+03:00 1.3K 4

Мършляк и адвокат

МЪРШЛЯК И АДВОКАТ
Утрото – навъсено нещо, спеше ли му се, махмурлия ли беше, но не бе във форма. Стана осем, а навън едно такова мрачно и тъжно, муси се, а не реве. Имаше чадър, не го беше използвал отдавна, но знаеше, че е тук, в гардероба някъде. Още е рано, децата спят, не бива да шумоли много, о ...

exuded

Проза » Разкази

2015-06-11T17:35:03+03:00 801 2

По-топла от слънцето

По-топла от слънцето
Порталът се отвори. Тя замръзна на място, сърцето й биеше лудо...хвърли цигарата и впери поглед към излизащите. Нейният любим мъж, мъжът който уби, за да я защити - ето го! Тя чувстваше морален дълг да го изчака и когато излежи присъдата си да бъде с него. Тя още пушеше "Карелия ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-06-11T17:26:14+03:00 1.7K 4

Пространствен поглед (2-ра част)

ужаси
***
В следващите дни Огнян опита да се изправи на крака след преживяния ужас. Способността му да вижда лицата на другите не го бе напуснала, въпреки това всеки път, когато се вглеждаше в себе си, се виждаше все по зловещ - кожата му лека полека почерняваше и се сбърчваше, мъртвешките му петна ...

donkooooo

Проза » Разкази

2015-06-10T19:50:03+03:00 933 8

Ергенска неделя

Ергенска неделя
Мразя неделите. Нищо не работи, а хората отпочиват от петъка и съботата и се готвят за поредния скапан понеделник, когато трябва да станат рано и да се замъкнат на скапаната си работа. Нечовешко е, че трябва да станеш и в рамките на двадесет-тридесет минути да пиеш кафе, да се изсере ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-06-09T21:13:43+03:00 1.1K

Мъж и жена

МЪЖ И ЖЕНА
Не му се ставаше. Неделя. Пролет. Пак тия гарги ще врещят и ще крещят наоколо. Завчера една пощуряла черна птица скочи върху главата му, направо се изсипа върху него, както си ходеше по тротоара. Разгонили ли са се, какво им става, един дявол знае. Докато си пушеше на терасата пък, вчера ...

exuded

Проза » Разкази

2015-06-09T20:45:05+03:00 756 3

Тя и той

Тя седеше срещу него в красивата си бяла рокля на флорални мотиви. Тя вече бе реалност. Можеше да я докосне, да усети аромата й, да докосне с устни млечно бялата й кожа. Вече не бе картинка на монитора, появяваща се с кратки изречения. Тя бе пред него в цялата си красота.
Слънцето нежно я докосваше ...

mihaelak22

Проза » Разкази

2015-06-09T20:12:07+03:00 860

Надежда

Беше поредната съботна утрин в занемареното крайградско сиропиталище – дом на десетки млади души с различни истории. Десетки различни истории се подслоняваха под рушащия се покрив на студената сграда. Десетки нечути гласове са изоставени в мизерията, лишени от любов, лишени от радост и възможности. ...

Rumen-Velichkov

Проза » Разкази

2015-06-08T00:56:16+03:00 1.6K 1 1

Нощна охрана

Има една приказка, че разграден двор никой не може да го опази. Особено в поганско време, когато ни към живите има почит, ни към мъртвите. Затова и в гробището вършеят всякакви – от кльощави наркоманчета с глави като гумени топки до най-обикновени келеши, плъзнали на лов за духове. Но най-страшни са ...

nikikomedvenska

Проза » Разкази

2015-06-06T22:14:45+03:00 1.8K 2 2

Сега какво?

- И сега какво? - попита тя с насълзени очи.
Той я погледна, сякаш право в душата. Сълзите вече капеха по лицето ѝ. Тя правеше всичко възможно да ги спре, но просто нямаше сили. Топката в корема ѝ бавно се местеше в гърлото и като че ли, искаше да избухне. В главата ѝ нямаше мисли, досега там беше к ...

evageorgieva96

Проза » Разкази

2015-06-06T20:46:00+03:00 1K

Пространствен поглед (1-ва част)

разказ на ужасите
"Не е толкова страшно да погледнеш в предверието на изоставен хотел с мрачна слава или през прозорците на обитавана от духове къща. По-страшно да погледнеш в себе си."
"Незнайният поет"
Пространственият поглед се появи през зимата на 2010 година, след нелепия инцидент с мотоциклета ...

donkooooo

Проза » Разкази

2015-06-04T17:39:52+03:00 897 4

Гошко

ГОШКО
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...

exuded

Проза » Разкази

2015-06-03T21:04:10+03:00 782 2

За овцете и хората

,,Трябва да сте еднакви и да слушате само мен'' - често казвал овчаря на стадото си и те се подчинявали. Всеки път, когато той ги водел на паша, те тормозели една друга овца, защото била черна.Тя обаче не им се давала, защото знаела че има достойнство и била горда с това,че се отличава от стадото.
Е ...

mimi19

Проза » Разкази

2015-06-03T14:30:51+03:00 820 1

Анаид

Посвещавам този разказ на 100 годишнината от Геноцида
над арменския народ.
Анаид
Трупът се опита да повдигне черепа си. Той лежеше до него и не реагираше на усилията му. Tрупът направи един последен опит, протягайки премръзналите си пръсти към черепа, но отново безуспешно. Черепът го гледаше с празн ...

gudman

Проза » Разкази

2015-06-03T13:17:19+03:00 1.3K 5

Завинаги заедно

Последни искрици живот тлееха в очите му. Той държеше ръката ѝ, грапава като неговата. Беше почти 100-годишен. Тя също. Всичко преживяно, през дългия му, нелек живот минаваше като на филмова лента. Не съжаляваше за нищо, май само за едно. Така и не можа да живее с Нея, а искаше, много искаше! На мом ...

angelbard

Проза » Разкази

2015-06-02T21:56:28+03:00 791 5

Това, което наричат самота

Времето вече нямаше значение. Със затаен дъх и блъскащо в гърдите сърце Дамян завъртя ключа в ключалката и се озова в полуосветения коридор на къщата. Внесе вътре багажа си и куфара с виолончелото и нетърпеливо нахлу последователно във всяка от трите стаи, към които водеше коридора. Чакаше този моме ...

sayjustwords

Проза » Разкази

2015-06-02T21:33:28+03:00 835 4

Лъвчето

ЛЪВЧЕТО
Това се случи преди много години…
То мразеше детската градина. Мразеше я, защото трябваше да става рано, да върви дълго, докато стигне до нея, но най-много я мразеше защото беше обикновено дете.
Майка му го завеждаше там, преобличаше го и го оставяше. Следваше една безвкусна закуска. После с ...

mmarinov59

Проза » Разкази

2015-06-02T07:52:17+03:00 1.2K 3

Къртичината

КЪРТИЧИНАТА
разказ
Любо Натурелски често идваше на тази горска поляна. Лежеше върху тревата и съзерцаваше облаците. Обичаше да си представя, че са разни неща. Онзи в средата прилича на овца, вляво от него - на рунтаво овчарско куче, а вдясно - на вълк. Сякаш небето разказваше приказка. Натурелски об ...

keltco

Проза » Разкази

2015-06-01T00:31:50+03:00 706 5

Съкровена тайна

- Подпишете тук, тук и тук! Единият екземпляр е за вас, другият - за нашата импресарска агенция - Нина се усмихна сърдечно и погледна красивия, млад мъж с истинско възхищение. - Ако не спазите договорните отношения, дължите неустойките, посочени ето тук, най-долу - нежната ù деликатна ръка пробягна ...

angelbard

Проза » Разкази

2015-05-30T22:02:19+03:00 813

Пирин като част от мен

Пирин като част от мен
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили ...

parvanski

Проза » Разкази

2015-05-29T00:59:35+03:00 953 3

Моливът

МОЛИВЪТ
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привку ...

Qucar

Проза » Разкази

2015-05-28T00:00:16+03:00 872

Галя 5

С моя помощ Галя се намести удобно на кушетката. Подпрях гипсирания й крак на една табуретка, стрелнах с очи пръстите на краката й и й връчих дистанционното. Тя го изгледа така, сякаш нямаше представа какво се прави с него.
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Тр ...

Heel

Проза » Разкази

2015-05-27T23:56:20+03:00 922 3

Легенда

ЛЕГЕНДА
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...

exuded

Проза » Разкази

2015-05-27T23:35:47+03:00 1.8K 2

Грим

Прибрах се вкъщи, разтоварих целия хорски багаж натрупан през деня. Изтрих грима от очите си, почистих лицето си, показах същността си на огледалото. Олекна ми. Взех си душ, опитах да измия всяка лоша мисъл от главата си и да помисля за себе си, но в ума ми се въртеше само една мисъл – какво ли прав ...

niki2894

Проза » Разкази

2015-05-26T23:36:50+03:00 690

Пеперудата

Пеперудата
- Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.
- Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието м ...

strina

Проза » Разкази

2015-05-26T22:16:37+03:00 989 4

В реда на нещата

В РЕДА НА НЕЩАТА
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...

exuded

Проза » Разкази

2015-05-26T21:40:08+03:00 550

Сиротно пристанище

Мислите ми днес си говорят, сякаш танцуват. От време на време се опитвам да се намеся в танца им, но те сякаш ме избутват навън,шепнат така тихо, сякаш са кристални снежинки, сипят се бавно от небето и трупат. Сякаш днес не съм истинска за тях,сякаш днес съм само едно бутафорно украшение на собствен ...

HAATOR

Проза » Разкази

2015-05-26T21:33:16+03:00 1.7K 4