Разкази

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
15 резултата

Градушка

Градушка
Не помня, не помня дори какво се случи тогава, но знам че имаше повече вода във въздуха от обикновено.От облаците започнаха да се хвърлят малки самоубийствени човечета, а аз си седях под навеса, ако разбира се за навес се приема чадър закачен на дърво.
Чакахме дядото да прибере козите, защо ...
noonecan (Огън)
noonecan
Проза » Разкази
1.1K

Разбираш ли защо го правя?

Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко ...
Rois (Събина Брайчева)
Rois
Проза » Разкази
808

Синовна „любов”

Генка Богданова
Работя като медицинска сестра в Дом за стари хора…
- Е, и? – ще свие някой недоумяващо рамена. - Какво толкова интересно има в това, че някой работи като обикновена медицинска сестра и обгрижва стари хора? Професия - като професия.
Така е. Но през тези десет години, откакто съм сред ...
evgeniagenka (Генка Богданова)
evgeniagenka
Проза » Разкази
725 3

Страна случка

СТРАНА СЛУЧКА
Влакът се люлееше от едната страна на друга, чуваше се трака–трака, трака–трака, огромни стоманени колела натискаха релсите, стържеха метала. Единствено на железниците може да чуете такива звуци. Като че ли чудовище искаше да излезе от оковите си и да навакса закъснението, коeто беше в ...
albertik123 (Алберт Григорян)
albertik123
Проза » Разкази
768

Човекът Дървото и Свободата (нищо особено)

Човекът Дървото и Свободата
Красива и слънчева майска утрин, светлината завладява всеки тъмен кът.
Небето е отворило светлосините си двери за светлината и птиците хвърчът из пространството.
Един човечец само минаваше по малката пътечка към гората и вървейки ту се смееше ту псуваше:
-Избор или свобод ...
noonecan (Огън)
noonecan
Проза » Разкази
993 2

Болка

Боли. Лошо. Болест. Страдание. Защо боли? Защо трябва да усещаме болката? Не можем ли да намерим произхода и и да я премахнем веднъж завинаги? Произход на болката? Ами-и да! Тя... тя произхожда от живота. Животът започва с болка. Животът се развива посредством болка. Животът се осмисля от болката. И ...
Daytona (Димитър)
Daytona
Проза » Разкази
1.3K

Репортаж

Репортаж
- Уважаеми радиослушатели, както всеки петък, вие сте с нашата програма - за развитие на икономиката, транспортната инфраструктура, опазване на околната среда и административното управление на регионите с европейски средства. Днес прекият ни репортаж е от село Горно Минкино, където утре тър ...
strina (Стрина)
strina
Проза » Разкази
1.2K 2

Пет сутринта

Тихото равномерно дишане беше единственият нарушител на тишината през тая вечер. Без да броим едва доловимото скърцане на леглото всеки път, когато Яна се обърнеше от една страна на друга, по гръб, по лице и пак отначало. Вече няколко часа не можеше да заспи и знаеше, че това ще бъде поредната й без ...
sayjustwords (Ивайло Василев)
sayjustwords
Проза » Разкази
667

Любовта накрая на кабела

Любовта накрая на кабела
“Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и от време на време да се притопля.“ Понякога инструмента за създаването, оформянето и изпичането може да се на ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Разкази
881

Хвърчило

Мъжът за миг се замисли, погледна прясно окъпаната буренясала градина пред себе си и като проблясък в главата му се появи силен спомен от преди повече от двадесет години.
Малки пръстчета пробиваха упорито дупки в мократа пръст покрай леко оранжевеещия се морков. Калта се набиваше все повече под нокт ...
sayjustwords (Ивайло Василев)
sayjustwords
Проза » Разкази
1K 3

Белези

Беше толкова рано, че небето беше оцветено в онези нереални цветове от жълто, през розово до тъмно лилаво, които се раждаха само в топлите утрини на най-дългите дни. Силует на добре сложена жена с коса вързана на опашка се измъкна от жилищната сграда и се затича леко през градинката пред блока. Само ...
sayjustwords (Ивайло Василев)
sayjustwords
Проза » Разкази
897 1

Племето на вегетарианците

Двамата вървяха бавно през саваната. А трябваше да бързат, защото време нямаше – племето чакаше да разбере дари Голямата река е преляла и е наводнила низината, създавайки условия за поникване на ядливи растения. Но те не можеха да ускорят крачка по простата причина, че не им стигаха силите – не бяха ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
763 5

Последното лято

Някъде там, в покрайнините на Стара планина, покрай долината на река Камчия се бе сгушило едно малко селце. Селото, в което бе преминала по-голямата част от живота на дядо Николай, на когото всички казваха дядо Кольo.
Старецът бе останал сам, след като баба Неда, най-добрата старица, си бе отишла от ...
rumbic (Руми)
rumbic
Проза » Разкази
1.3K 4

Баба Здравка

(всяка прилика с действителни лица и събития е случайна)
Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше да превари дъждовете и първата слана. От светло до мръкнало, все навън. Обичаше земята и никак не я свърташе вкъщи. Пък той, дворът, пъстър като китеник и подреден, подреден. Не беше останала шепичка п ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Разкази
1.8K 2 22

Варненски среднощен разказ

Пътувах в снежна виелица. Прибирах се у дома. Домът ми, където никой не ме чакаше. Само цветята, които бях оставила преди време в пълен съд с вода. А преди месеци в този дом имаше толкова гласове, изричаха се толкова мечти, имаше понякога и сълзи, но бяха някак пo-леки, защото имаше рамене, с които ...
HAATOR (Руми Пенчева)
HAATOR
Проза » Разкази
1.8K 4

"Р"

Беше късна пролет в Парка на Културата и Отдиха в Москва. Кленовете бяха прецъфтяли и стояха окичени с хиляди малки витълца – въртолетчета. Дърветата търпеливо чакаха, променливото пролетно време да донесе така желаният за тях повей, и семенцата скрити във въртолетчетата да се отправят в пътешествие ...
B (Немо)
B
Проза » Разкази
1.4K 13

Та ти си добър човек

Появи се на вратата тънка фигура, облечена в меланшово сиво и качулка. Видяха се сини, меланхолични очи и от време на време блещукащи пламъчета, бледожълтобяла кожа и загадка от лунички, които напомняха по-скоро на сипкавост или неизмитост. Помръдна се устата в ироничен въпрос - Тук ли ееее, шефът?! ...
rumona (Penkova Rumiana)
rumona
Проза » Разкази
1.8K 2

Галя 4

Линейката спря пред жилищния блок, където живееше Галя. Аз й помогнах да слезе и й подадох патериците. Тя ги мушна под мишниците си и без да обели и дума закуцука бавно към входа. Тук гипсираният й крак изглеждаше още по–странно, (някак не на място) отколкото в болницата. Вървящите по тротоара хора ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.1K

Смъртта на зайците

Смъртта на зайците
Самоубийствата са чести в моята професия.
Имах един приятел, който обичаше да разсъждава над това. „Самоубийствата са чести в тая професия“, мърмореше, подпрял брадичка на ръка, със светли очи, вперени в нищото. После изведнъж ме поглеждаше, вдигаше само очите си и ме пронизваше с ...
LeadFoot (Николай)
LeadFoot
Проза » Разкази
1.5K 15

Двата живота

Това е една история, която от много време исках да напиша.. Пускам само началото от нея, надявам се да ви хареса. Ако искате да пусна и другите части, оставете коментар, много ще се радвам да прочета мнение за писането ми :)
Двата живота 1
На терасата вече ставаше хладно и Лив потрепери от вечерния ...
crystalclear (Карина )
crystalclear
Проза » Разкази
670 1

Животът продължава

- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора – младата жена нацупи силиконови джуки и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута. Току-що беше купила апартамента, намиращ се в над осемедестгодишна кооперация на пъпа на София. – И този куфар, сам ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Разкази
2.4K 25

След сватба - брадва

СЛЕД СВАТБА - БРАДВА
Ожених се. Голямо щастие, голяма радост. Седем години се гаджосвахме с девойката и накрая – те ти булка Спасов ден. Сватба! Ама не сватба, като сватба, а цяло сватбище бе! Още поне трима можеха да се оженят след нас и пак щеше да остане за доизпиване и доизяждане. Два оркестъра, ...
emo2 (Емил Стоянов)
emo2
Проза » Разкази
876 6

Наследница

Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Река ...
Довереница (Дочка Василева)
Довереница
Проза » Разкази
1.1K 1 16

Виждам

...
Събуждам се.
Чувам я как ми говори.
Как ми говори и как ме моли. Моли ме да я видя, пита ме кое как ѝ седи, гледа ме, гледа ме и мълчи. Години наред знам колко е прекрасна, колко е красива, ах, тези очи, ах, тази усмивка, ах, тези коси. И години наред небето, земята и слънцето не виждах, но нея, ...
evgeniya (Евгения)
evgeniya
Проза » Разкази
615 1

Денят на Залеза

Залезът лениво разхлаждаше краката си в океана, когато някаква светкавица просветна иззад гърба му. Обърна се и инстинктивно присви очи от дразнещата и неестествена светлина, която го заля. Беше онази досадница Зората.
- Здравей, мързеливецо! Как си?
Залезът се намръщи. Не обичаше да му вменяват чуж ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Разкази
1.7K 5

Галя 3

Пранчев дълго време заглажда с длани гипса, покриващ талията на Галя. Зачудих се дали иска да направи съвършена отливка или просто се наслаждава на приятните извивки на тялото й. Галя лежеше без да мърда, очите й бяха притворени. Беше сплела пръсти, сякаш се опитваше да потуши нервността си.
Приятно ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
823

Галя 2

2
– Трябва да я преместим ей там на онази маса – каза Пранчев на сестрата.
В ъгъла имаше ниска маса за медицински манипулации. Галя се огледа, очевидно се чудеше какво ще последва. Опитах се да срещна погледа й, но тя сякаш нарочно ме отбягваше. Калина, сестрата, избута носилката близо до масата и м ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.1K 1

На Бургас, далеч от лятото

„И все ме питат къде съм аз.
Ще ми се да съм в Бургас…“
- Митко Таралежков
Драги човече, който четеш този текст, ако очакваш в следващите редове да ти бъде обяснявано подробно колко красиво е морето, колко величествени са улиците, какво райско кътче е Бургас през лятото или пък колко точно известни ...
StereoFerret
StereoFerret
Проза » Разкази
671

Призракът от снимката

Призракът от снимката
разказ на ужасите
Началото на тази страховита история бе дадено преди шест години, когато отидох за няколко дена в Крабово. Хубавото беше, че точно тогава брат ми си дойде от Варна, а да се засечем двамата на село беше толкова голяма рядкост, че в сравнение с нея слънчевите зат ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.4K 6

Анти-алкохолно

Анти-алкохолно
Шотландско погребение. Сто гайди.. не, сто кабагайди, плюс орда джуджета замерящи Мел Гибсън с гигантски чинели... а май дочувам и контрабас...
Да си призная, бях я отписал тая Събота вечер. Всеки хванал я по Гърция, я по Италия, я в Плевен даге...
М. ме прецени на секундата. Премери ...
Ready_4_whatever (Филип Филипов)
Ready_4_whatever
Проза » Разкази
939 1

Червената пелерина

Болят ме костите. Кожата ми изгаря. Сякаш някой троши всяка една костица в мен, след това пробива мускулите и кожата ми със счупените частици, докато не излязат извън тялото ми. Едва стоя на краката си. Нямам усещане за време и място. Будя се и навън е тъмно. Заспивам. Отварям очи и навън отново е т ...
InfinityWolf (Георги Стайков)
InfinityWolf
Проза » Разкази
1K 1

Неизпратено пожелание

Харесвам я. Не съм сигурен дали мога да определя чувството към нея с онази, силната дума, която започва с „о” и завършва на „бич”, но определено симпатиите ми към нея са повече отколкото към всяко друго същество от женски пол. Една такава зеленоока и чернокоса – рядка биологична комбинация. Бе почти ...
Gondorrr (Харви Дент)
Gondorrr
Проза » Разкази
960 2

да загинеш за родината е безсмъртие

Immortalitas est pro patria mori
В превод от латински - Да загинеш за родината е безсмъртие
Големият лист се наклони към земята и се прекърши от клонката. Жълтеникаво-зеленото му тяло се залюля и плавно полетя надолу, без да бърза да кацне на белия перваз. Сега стъблото остана голо и самотно. Самото ...
supsup (Пешко Гьошев)
supsup
Проза » Разкази
715

Галя 1

Бях си вкъщи и играех шах онлайн, когато телефонът ми зазвъня. Беше Галя. Усетих как по лицето ми избива червенина, сърцето ми вече се спускаше в галоп. Не бях я виждал повече от три месеца. Тогава тя ми каза, че трябва да спрем да излизаме и да си останем просто приятели. Явно имаше предвид онази с ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
879 1

Зарко Кукавицата

Всичко започна преди много години, когато той беше още малко момче, живеещо в кофти квартал. Често уличното осветление не работеше, нямаше редовен градски транспорт. Тези, които имаха телевизор или телефон вкъщи се смятаха за големци, а тези които имаха и двете… Имаше и години с режим на тока и вода ...
Tanev (Павел Танев)
Tanev
Проза » Разкази
700

Номер 3 610 105 234

Моята история започва в момент, в който реших да се самоубия. Нямаше защо. Всички провали, съмнение, болки, разочарования, малшансове и какво ли още не, ме докараха до категоричност. Край. Въпросът беше как. Не ми се искаше да цапам много. Няколко чашки кораж и таблетка две троазин и бях готов. Но п ...
Myth (Калоян Велинов)
Myth
Проза » Разкази
1K 1

Великденски курабии

ИСТОРИИ С МАРИАНКА
I
ВЕЛИКДЕНСКИ КУРАБИИ
Марианка беше пъргаво осемгодишно момиченце, второкласничка и отличничка. Живееше с майка си и баща си в малка къща с голям двор. В другия край на двора беше къщата на баба й и дядо й. Всички по цял ден бяха на работа и в свободното си време Марианчето се зан ...
kasandrabg1 (Вили Димитрова)
kasandrabg1
Проза » Разкази
1.1K

​За принцовете и особено за принцесите

За принцовете и особено за принцесите
Посвещава се на русото ангелче от магазина!
Опашка на касата. Изнервящо, но нормално! Анемично пристъпвам, гушкайки обичливо бутилката.
- Здлавей! - поглеждам надолу. "Здлавей" ме държи за ръкава. "Здлавей" е руса, симпатична, с плитчици и розови ластичета... и ...
Ready_4_whatever (Филип Филипов)
Ready_4_whatever
Проза » Разкази
1.2K 1 8

Хартиените снежинки

Те, снежинките, никога не докосват земята, никога не полагат малките си телца върху нея и не се сливат със звука на тишината. Просто падайки умират. Както мечтите понякога умират още в зародиш, защото хората са твърде заети с прозаични неща и са твърде уморени да вярват, че нещата се получават, стиг ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза » Разкази
1.3K 1 4

Утро

У Т Р О
- Понякога си мисля, че съм ужасно глупава – каза жената, докато си оправяше косата пред огледалото. Имаше дълга, леко къдрава черна коса. Намачка я леко и шепа дълги косми останаха в ръката й. Тя ги загледа, натъжи се още и ги изхвърли в кошчето за боклук. – Чуваш ли ме изобщо?
Мъжът гледаш ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
645