Философска

20,9 резултата

Спомен

Към минал живот по лелеяна тучна пътека вървя.
Тежи цветът на бадемите, цъфнали весело в двора.
До момиче с две плитки и рокля на ситни цветя
се смалявам за миг и съживявам невидими хора.
В двора изниква внезапно излак със сладка вода, ...
208 2 2

Наивно моят вик ли ви звучи?

Несигурно, на глинени нозе
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...
245 2

Донка войвода

Една горда българка, силна жена,
захвърлила фустата и уюта на дома.
В ръка със сабя а в другата с пушката,
борила се в едно с мъжете за свобода!
Не с кърпа а с мъжка шапка на глава, ...
249 1

Самота

Бледа лунна светлина.
И самотна, мъничка душа..
Някой тихо в мрака плаче.
А страхът е толкова голям.
Пълен дом със хора, спящи. ...
275 2 5

Всичко що ти трябва е любов

Винаги е тук. Една и съща.
В най-самотните сърца тупти.
В порив за летене се превръща
грабне ли те всеки крах и срив.
Винаги е тук. За всички луди, ...
201 2

Селянин от градски произход

Отдавна, някога родил съм се в града,
в столицата наша, за много е тя мечта.
Тук съм живял но на село е моята душа,
ваканциите бях там, спомени от някога.
Сега съм селянин но още живея в града, ...
263 1

Какво ли ще откриеш тук

Поезията е огледален свят,
дори когато всичко изкривява
и рая отразява, като ад,
или обратното във нея се явява.
Тя с меч разсича невъзможни паралели, ...
259 1 8

Хапещо слънце

В големия залез на чувствата
любовта се превръщаше в хищник.
Не опазих от бясното куче
нито обич, ни спомени. Нищо!
Затова щом усетиш, че вече ...
331 4 9

Мъжка молитва

Като вечен странник в този свят голям
натрупал опит и доволно срам,
заставам днес пред Твоя трон, о, Боже,
и моля с думи прости — ако може.
Дари ме с поглед остър и суров, ...
319 1 3

Светулки в мрака

В тъмната нощ те проблясват в мрака,
едни мънички звездички, те летят.
И сякаш ни показват пътя, те са знака,
а после на други ще показват ще отлетят.
Като светулките поетите пишем слова, ...
220 1

Смирение

Препуска животът забързан
към утре, към нови мечти.
Замръкват край него смирено
в сумрака потънали дни.
Търкулва се слънчева пита, ...
277 1 4

Секс на плажа*

Аз съм плажен гларус
малко странен и дебелоклюн.
Обичам питиета с висок градус
и философствам (често) с птичи ум.
И затова ви казах, че съм особняк, ...
360 6

Камък

… което тежи като камък на сърцето ми…
Какъв е този камък?
И защо тежи?
Защото носи в себе си тъй много,
тъй много повече, отколкото е поносимо за човека.
154

Не вали

Как не иска да капне
нито капка сълза,
пак дълбае навътре
неизтляла тъга.
Как усмихвам се само: ...
237 3

Рапсодия в синьо

Рапсодия в синьо
Небето слива се с морето, красота,
те сякаш се допълват заедно, синева.
Луната очертава една пътека сребърна,
бавно над морето спусна се отново ноща. ...
280 1

Мъжете (Истински) сме от изчезващ вид

Ако ти липсва Истинският аромат на мъж
и отвратена си от мачовци-контета,
търси такъв, кат мен, хвани го, дръж,
че от вида изчезващ съм, на селските момчета...
Дали ги знаеш, дето тичаха на воля, ...
295 1 6

Сътворение

Сътворен е светът от обичане,
в полет летен на чайките бели,
в кратък миг, в себеотричане,
в кичур тих от коси посребрели.
Сътворен е светът от сърдечност - ...
351 4 8

Нас ни има

Тук на тази земя нас винаги ще ни има,
дошли сме заедно от Велика България.
Край Дунава държава ние изградихме,
с кръв и пот ние България съградихме.
А другите съседни нази племена, ...
421 1

Пролетна "актуалност"

Настъпи пак разцвета
и пак е в умисъл поета.
Блянът силен си стои
без перспектива може би.
Настъпи пак младостта годишна ...
246

На всички поети

Невероятното извира в нас,
в образи, с мисли и чрез чувства.
Изгаряме от плисналата страст.
Превръщаме и спомена в изкуство.
Обричаме. Отричаме и любим. ...
385 3 12

Подай ръка!

Запилени в Безкрая,
чакаме бъдното.
Какво ли е е Рая?
Дали мечтите се сбъдват?
Децата в нас още живеят. ...
218 2 2

Мнение

Не изпускай моментите в живота
Те ще ти бъдат завивка в нощта
Когато, като изсвирена, последна нота
Приключиш някога това.
И всеки спомен ще е книга ...
220

Мисия

Хей! Здравейте! Как сте днес?
Всичко с вас наред ли е?
Аз ли? Пак съм на адрес,
нищя участи оплетени.
Много са, нали? И даже ...
232

Старата лоза

Тя още повече изви гръбнак,
проскърцаха артритните ѝ клони.
Прошарен от години и от сняг
до нея спря стопанинът с триона.
И капка кръв от лани не тече ...
326 2 9

Кавички

Все някой уж съвсем "чистосърдечно"
житейските си "мъдрости" вменява,
подправя ги със щипчица човечност
за истината чиста ги продава.
За миличка наивница добричка ...
235 1 2

Пясъци

Стоя сред някакъв си пясък...
И шум дочувам. На море...
В очите – хиляди отблясъци –
дали слухът ще разбере
неясни шумове долавяни? ...
474 8 17

Спомен за морето

Срещна ме морето със усмивка,
припявайки ми вятърен солфеж,
и с обич ми целуна стъпките,
оставени по пясъка горещ.
И думи подреди за времето, ...
467 3 11

От пепелта

На леден плащ от сивия гранит,
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен, ...
327 2 2

Не стига!

Да има кой да те чете поете,
със всичките ти рими на живот!
Да има кой да те чете,... но вече
да твориш не е така модерно!
Да мислиш, вярваш, да си себе си, ...
208 1

Виждаш ли ме...

Виждаш ли ме, призрак бледен
на някогашното ми аз.
Виждаш ли ме, в сияние осветен
с нови сили във запас.
Друг, но същият, на принципите верен, ...
200

Призрак съм пред криво огледало

Призрак съм пред криво огледало
на това, което някога си, бях.
Едно момче, тогава, си мечтало,
да изживее всеки ден без страх,
да устоява своите позиции, ...
249 1 7

Цигулка

Тъмна гостенка с лъка си
жули по невроните на моята цигулка
'Пий това лекарство, то ще я изгони'
А цигулката ще замълчи,
изтръпнала, ...
451 1 2

В шепота на здрача

Във здрача, дето сенките се сливат,
аз търся рими скрити и далечни.
А вятърът в листата тихо пита
за думи топли, искрени и вечни.
Звезда премигва — спомен ли, сълза? ...
276 2

Отвъд рая

Отеква ехото на твоите стъпки
в сумрака на една далечна, топла лятна вечер —
с аромат на детство, на надежди
с дъх на липов цвят ала на тишина обречен.
Невидим ще приседнеш там, под лозата, ...
284 1

Прах и клетва

Нима сме прах от звездната вселена,
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие, ...
311 2

Зазидана

Седя до тишината си. Разбирам,
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.
Но пак е тихо. Само аз ги чувам. ...
427 7 10