Философска

20,9 резултата

Omnia mea mecum porto

Биас, един от Седемте, не взе (когато персите дойдоха) оръжие
тъй славно като на Седемте срещу Тива,
нито книга пълна с мъдрост- засега.
Не.
Говори се, че рекъл: Omnia mea mecum porto*, ...
337 1 2

Този свят е чужд

Непознати улици, чужди лица
Мрачни човеци, нещастни деца
Фалшиви усмивки, прикрита тъга
Бурни вълни преминават брега
Този свят е моя, изкупен от удоволствия ...
324 3 1

И на кал ще станем...

От кал били сме. И на кал ще станем…
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят ...
452 3 10

В края на непозната уличка

В КРАЯ НА НЕПОЗНАТА УЛИЧКА
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
331 3 8

Другар за самота

В самотна петък вечер остани.
С невидим допир пак да усетя
светлината в твойте пъстри очи
и от красотата им да оживея.
Загубих те, щом дойде неделя. ...
359 1

Мракът на капки се стича

Мое дъждовно момиче...
Мое изящно сърне...
Толкова бавно не тичай
в мокрото, кално поле.
Има ловци зад баира ...
712 15 19

Житейски път

Кои сме ние? Има ли ни днес?
Били сме вчера… Ще ни има утре…
Достигаме на точния адрес,
щом болка или старост ни разтърси.
Препускаме в безумна суета ...
422 4 5

Справедливост

Справедливостта, какво ли значи
във очите недочакали такава,
там където пада бавно здрачът,
а със него... вечната забрава?...
Късно е, уви, за тях е късно, ...
560 3 12

Обич до поискване

Понякога не силата тежи ми,
а слабостта ми – дебнеща зад ъгъла.
И грехове да имам – неброими
не съм, животе, никога излъгала.
Понякога не знам защо боли ме, ...
352 2 5

Скитам

Онези думи тихите, с които
посрещаш ме, щом върна се от път
и щипката горчивост в питието,
и миговете що за нас горят
ме карат да те търся ненаситно ...
370 3 5

Мога, или не мога

Мога да пиша и нежно,
сетивата да галя с перце,
да докосна и ум, и сърце,
и да храня душите с надежда.
С вятър от рими да нижа ...
358 2 5

Справедливост

Има ли изобщо справедливост
в този леден свят на вечен мрак?
Всичко свято бързо си отива.
Ние чакаме от Бога знак.
Да, но знаците са тук пред нази ...
513 3 5

На крив човек... и пролетта му пречи

Пролетта за мърморкото е пролетната умора,
алергиите от взрива на цъфтеж,
локвите по улиците, по двора,
началото на ремонтите, този вечен кърпеж...
Повод само му дай и му гледай сеира - ...
423 11

Полегналото дърво

Дърво в градината полегна до земята,
едно сливово дърво на бурята не издържа.
С клоните си докосва то сякаш почвата,
тя храни корените му отдавна, от някога.
Едно дърво с вятъра водили борба, ...
409 3

Поетите

Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...
348 1 2

Пролетни ноти

ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...
429 2 4

Какво ни носи пролетта

В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки ...
446 5 13

Такива, като мен непоравими

Ще седнеш ли за миг? Едно те моля,
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го ...
331 8

Просба

Господи, не Те моля за сърце,
такова веч си имам.
Дай, Боже, пара за всеки и светъл ум,
па нека да излъжем дявола.
Бес - с тебе поне сме се пресрещали. ...
324 1

. Все е нещо...

И ален залез предвещава буря.
Стотици църкви - все са без адреси.
На долната земя ме прекатуря
скучаещ Бог. Усмихва се: Добре си.
А всъщност знам от вечност не Му пука, ...
352 1

Нестинарка

Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми.
Поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
456 8 9

Месене на небесен хляб

МЕСЕНЕ НА НЕБЕСЕН ХЛЯБ
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка. ...
468 10 15

Нова църква

НОВА ЦЪРКВА
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
421 5 13

(Без)краят

(БЕЗ)КРАЯТ
Сънувах момента, когато ме няма…
Денис Олегов
… само дето пропуснах да бъда щастлив.
Петър Анастасов („В полунощ“) ...
413 2 2

Вея перчема

Перчема вея, аз, гавроша,
макар да нямам и два гроша.
Защото имам си любима.
Кой повече от мене има?
Къщи, коли, апартаменти- ...
535 1 1

Библиотека на живота

Следите на живота ми утъпкани,
четат се те по моите стъпки.
Печатат житието като лист хартия,
житейската библиотека от магия.
Прочитат ли се вече избледнели, ...
320 1

Къртици побеснели

Не зная утре мен какво ме чака,
че дните са къртици побеснели.
Подземия копаят те във мрака,
аз търся изход в мрачните тунели.
Не ми достигат въздух и опора, ...
622 8 24

Отива ми живота да обичам

Отива ми да съм дете,
на всяка крачка да се спирам,
да гледам как листата с вятъра играят.
Със боси стъпки в локвите да се завирам,
да слушам как децата волно си мечтаят. ...
390 3 2

Боли ли въпрос?

Да кажа кое от две - чувствам или мисля
не ще забравя докато съм жив
наранявам без да искам
боли ли ги дали осъзнават
какво съм причинил ...
406 1 8

На колко години съм?

На колко години съм?
На достатъчно!
За да не търся в думите истина скрита,
а в тишината, що топли и свети,
в погледа чист, що душа не изпитва, ...
449 3 4

Той не е нито Юда, ни Христос

Светът ви – в шепа думи отразен,
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...
326 1