Подкатегории:
1 430 резултата
КЛОНИНГ
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...
1570
Нищо не ми остана. Разбираш ли? Всичко ти дадох! Без дори да се замисля. Всичко! Сега съм странно празна - без теб, без половинката, която да ме прави цяла. Без днес и без утре. Без надежда. Без цел. Просто нищо... И затворена в изпразненото пространство на самотния ми свят, крещя. Крещя тихичко, бе ...
1771
4
Аз съм празен лист. Празен – без нито една дума, без нито един знак по мен. Аз съм празен лист и път за себе си не виждам… Но все пак чакам. Чакам като прикован към пристанището кораб, който никога повече няма да бъде изкаран в открито море. Чакам… някой да ме намери, да ми подари поне един знак… за ...
2853
2
Днес е рожденият ми ден. Влизам в банята и пускам силно топлата вода.
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...
2599
4
Целувката
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...
1256
В таз тъма седя сама,
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят, ...
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят, ...
956
1
Може би няма не справедливост, може би няма късмет и липса на такъв, може би има липса на вяра и наличие на огромно безверие и още по-голямо недоверие и доза на разяждащо съмнение... защо са ни те, толкова ли не можем сами на себе си да повярваме, че сме стойностни, че имаме качествата да се справим ...
789
1
1
КОПНЕЖ
Какво е копнежът? Копнежът е онова чувство на преминаващо през цялото ти същество изгарящо желание, тръпката, която, тествайки всяка малка частица от теб, те променя. Прави те зависим от нещо. Кара те да изпитваш такива непоколебими и непреодолими импулси, каквито няма да усетиш с никое друго ...
Какво е копнежът? Копнежът е онова чувство на преминаващо през цялото ти същество изгарящо желание, тръпката, която, тествайки всяка малка частица от теб, те променя. Прави те зависим от нещо. Кара те да изпитваш такива непоколебими и непреодолими импулси, каквито няма да усетиш с никое друго ...
4510
4
РАЗДЯЛА
Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога.
Пътната ми чанта е извадена, топлата вода тече по мен, той мълчи. Никога няма да се науча да се разделям с него. Никога. В такива моменти не знам какво трябва да кажа, не знам накъде да погледна, не знам какво да заръчам, дори не зна ...
Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога.
Пътната ми чанта е извадена, топлата вода тече по мен, той мълчи. Никога няма да се науча да се разделям с него. Никога. В такива моменти не знам какво трябва да кажа, не знам накъде да погледна, не знам какво да заръчам, дори не зна ...
1200
И ето, настъпва и този момент, в който хората, които си имал за близки и приятели, биват първите, които ти забиват нож в гърба... Дали трябва да се питаш: "Аз ли направих нещо?", "В мен ли е проблемът?"... Отговор няма... Няма и да се намери... От моя гледна точка, вижданията на един предаден, разоч ...
1483
4
МОЛИТВА
Навън вали. Аз съм в църквата. Сама при Бога. Краката ми са боси, душата ми е мокра. Аз се моля. Навън вали. Душата ми е гола и боли, устните шептят молитва, там, в църквата, при Бога. Някой плаче, дъждът вали. Небето слиза по-надолу, опира купола на църквата – блести – протягам двете си ръц ...
Навън вали. Аз съм в църквата. Сама при Бога. Краката ми са боси, душата ми е мокра. Аз се моля. Навън вали. Душата ми е гола и боли, устните шептят молитва, там, в църквата, при Бога. Някой плаче, дъждът вали. Небето слиза по-надолу, опира купола на църквата – блести – протягам двете си ръц ...
1090
1
Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...
1176
3
Пoнякога хората, които най-малко очакваш те разочароват. Толкова наивно да смяташ, че ще намериш някой по-свестен, някой, който ще те разбира и подкрепя, а да се окаже такова разочарование. И не един или двама души, а всеки нов с когото имаш контакт се оказва поредната издънка на природата. Хора, ко ...
1782
1
2
Забелязал ли си как, когато вали много силно, се вдига мъгла? Сякаш наистина някой излива с чаша вода от небето. В това време си седях и си плачех на вратата за моите си неща. Стана ми смешно през сълзи как можех да стоя в студа по нощница, студените пръски да вледеняват краката ми и да плача, а ког ...
1093
1
СтрахувАХ се...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...
1011
3
Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.
Тъмнината не м ...
Тъмнината не м ...
1214
ДЕЛИТЕЛНА ТОЧКА
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...
767
Научих, че времето може да бъде както най-големият ни приятел, така и най-големият ни враг – времето поучава и показва, но късното осъзнаване на нещо може да доведе до необратими последствия.
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...
2627
1
1
Тик-так, тик-так...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...
1402
4
Странно как днешният дъждовен мрачен ден ме зареди с положителна енергия и ме накара да мисля положително. Замислих се за новото начало. И за бъдещето. Определено имам нужда от ново начало. И от сили веднъж завинаги да заровя миналото в най-далечното кътче на съзнанието ми. Хората от миналото ми, ко ...
1385
1
Една безмълвна камбана очаква буреносния вятър, една душа мълчи... една душа, притихнала в своите мечти, страдания и вопли, една душа се лута пак...
Защо отново не можах да открия себе си? Защо след толкова лутане и пропиляване на душевни и интелектуални ресурси, аз пак стоя на кръстопът... аз пак т ...
Защо отново не можах да открия себе си? Защо след толкова лутане и пропиляване на душевни и интелектуални ресурси, аз пак стоя на кръстопът... аз пак т ...
1347
2
Срещнах го през есента. Мъката по лятото и сълзите ми се сливаха с дъжда. Той се опита да утеши сърцето и душата ми, но потънала в себе си аз не забелязвах. Започнахме да говорим. С дни, с часове. Винаги имаше какво да си кажем. Понякога мълчахме. Просто стояхме и се наслаждавахме на присъствието на ...
1291
1
Защо се влюбих точно в теб? Защо отдадох цялото си сърце на човек, на когото не му пука за мен? Човек, който едва ли някога ще ме заобича...
За теб съм просто една кукла на конци, защото аз самата ти го позволих...
Боже, колко ме боли! Сърцето ми изгаря, душата ми крещи. Всяка мисъл за теб е толкова ...
За теб съм просто една кукла на конци, защото аз самата ти го позволих...
Боже, колко ме боли! Сърцето ми изгаря, душата ми крещи. Всяка мисъл за теб е толкова ...
2024
1
И тогава животът ми се преобърна завинаги... За първи път бях истински щастлива - за първи път можех да обичам и да знам, че не обичам само аз, за първи път можех да съм себе си, без да ме е страх и за първи път исках да продължи вечно... И когато си тръгнах, крещях от болка, и светът крещеше с мен. ...
1271
1
Всеки път, когато те погледна, виждам в очите ти целия свят. Всеки път, когато те докосна, усещам как цялото ми тяло изтръпва. А когато устните ни се слеят, въздухът ми спира и за миг сърцето престава да бие...
Всичко в теб ме подлудява! Погледът, усмивката, устните, тялото, допирът, ароматът... вси ...
Всичко в теб ме подлудява! Погледът, усмивката, устните, тялото, допирът, ароматът... вси ...
2451
1
Eгоизмът и Любовта
Любов – нещо свято между двама човека. Чувство равняващо се на полета на волна птица в небето без граници и перипетии. Нежно и чисто - като малко дете. Желанието на душата да срещне сродното сърце и тогава да даде всичко от себе си да премине границите дори на невъзможното, за да ...
Любов – нещо свято между двама човека. Чувство равняващо се на полета на волна птица в небето без граници и перипетии. Нежно и чисто - като малко дете. Желанието на душата да срещне сродното сърце и тогава да даде всичко от себе си да премине границите дори на невъзможното, за да ...
1818
1
И така, решихме ние с моите момичета да се съберем да пийнем, защото бяхме пропуснали последните 2 седмици да се видим. Седнахме в любимата ни кръчма Трите Смока и започна веселбата. Бяхме решили да е за малко, защото на другия ден сме на работа и трябваше да ставаме рано, а повярвайте ми, след запо ...
3311
5
Нашата любов отмина, но всеки ред, който посветих на теб - ще продължава да бъде част от нещо. От бъдещето. Някой тихо ще премине през всеки стих, ще замълчи. Миг на чужда възхита, че има такава любов, уви, която загина.
П.С. Това не е есе, не е нищо, което може да се впише в някоя от останалите кат ...
П.С. Това не е есе, не е нищо, което може да се впише в някоя от останалите кат ...
1509
1
6
Да, трудно е да кажеш Сбогом... Но няма по-тежка дума от тази, която даваш на себе си. Няма по-трудна мисъл от тази да намериш тази дума, да я признаеш за правилна, да я приемеш... А за да я преживееш, не стига един живот понякога. От дълго време вече аз живея два живота - един виртуален и един в съ ...
850
2
Телефонът иззвъня. Събуди я от страхотния й сън, в който те пак бяха заедно и се смееха. Радваха се, както преди, един на друг и ценяха малките неща.
Очите й се впериха в тавана сърдито и в миг слънцето я заслепи – това не беше сън, пак се събуждаше до него... вперила поглед в лицето му, усмивката з ...
Очите й се впериха в тавана сърдито и в миг слънцето я заслепи – това не беше сън, пак се събуждаше до него... вперила поглед в лицето му, усмивката з ...
896
НОВО ПЪТУВАНЕ (с колата)
Отново...
Отново пътуваме... Този път аз... и ти – новата кола. Фиат „Брава”...
Звучиш като брава на някаква врата. Може би вратата към мен?...
Ти си млада, красива, модерна, лъскава... Аз съм си все същият – стар и ръждясал... ...
Отново...
Отново пътуваме... Този път аз... и ти – новата кола. Фиат „Брава”...
Звучиш като брава на някаква врата. Може би вратата към мен?...
Ти си млада, красива, модерна, лъскава... Аз съм си все същият – стар и ръждясал... ...
1445
3
Забрави ме и чак сега се сети, че ме има… Обичах те до болка. Бях готова на всичко за теб... Не ме оцени! Плаках и бях сама със самотата си... не беше до мен! А казваше, че винаги ще си ми приятел, че винаги ще сме заедно...
Аз се надявах на нещо повече от твоето приятелство... Ти също ми каза, че и ...
Аз се надявах на нещо повече от твоето приятелство... Ти също ми каза, че и ...
2029
1
2
Там, където работя, имаме една врата, която много скърцаше. Скърцането на тази врата брутално, директно достигаше до централната нервна система на влизащите и излизащите от сградата. В един момент положението стана нетърпимо...
"Ужас!", "Каква е тази врата?!", "Няма ли кой да я оправи?!"... Хората м ...
"Ужас!", "Каква е тази врата?!", "Няма ли кой да я оправи?!"... Хората м ...
1278
3
Поглеждам се в огледало. Това, което виждам, определено ми харесва. Една жена на 36 г. ме гледа оттам. Леко поостаряла и съвсем мъничко сдухана, но пък руса. Фон дьо тен да скрием бръчките, червило, спирала за големи мигли и секси рокля. Отивам на женско. Пак ще видя моите момичета. От съседната ста ...
934
1
И всичко започна толкова спокойно, неангажиращо, като игра. Но това не беше просто една игра... беше игра с чувствата, със сърцето. Осъзнах го късно, когато вече бях направила грешката да проиграя сърцето си. Усетих се слаба и безпомощна. А толкова много исках да има някой, който да може да разбере ...
1696
Бях много малък, но го запомних. Играехме футболен мач на улицата, когато някакъв чичко от публиката се провикна гневно по мой адрес: "Ей, гипс!" Поводът беше моята отчайващо слаба игра. Бях малък и наивно доверчив - лесно повярвах, че освен плът, кръв и кости, в организма ми има и субстанция от тоз ...
1428
2
И така, искам да ви разкажа за едно семейно летуване на море преди 2 години. Лятото вече беше в разгара си и аз всеки ден с плахо очакване поглеждах моя невероятен съпруг да сподели ще се ходи ли на море или не. Но, уви, този ден така и не идваше. Минаваха дните и нищо. Една събота, както винаги, ни ...
2676
4
Искаш ли да бъда твоя?
Когато съм тъжна и унила;
Когато не виждам смисъл в нещата, които правя;
Когато търся покой, а намирам повече тревоги;
Когато се усмихвам фалшиво, а душата ми плаче; ...
Когато съм тъжна и унила;
Когато не виждам смисъл в нещата, които правя;
Когато търся покой, а намирам повече тревоги;
Когато се усмихвам фалшиво, а душата ми плаче; ...
1428
4
Кого обичате най-много?
Беше първият ми час по психология в девети клас. Ентусиазмът кипеше да разбера що за наука ще ни поднесат в училище. След пристигането на чаровната учителка - госпожа Калчева, която разстилаше топлина и оптимизъм в цялата стая, към нас беше отправен въпросът: „Кого обичате на ...
Беше първият ми час по психология в девети клас. Ентусиазмът кипеше да разбера що за наука ще ни поднесат в училище. След пристигането на чаровната учителка - госпожа Калчева, която разстилаше топлина и оптимизъм в цялата стая, към нас беше отправен въпросът: „Кого обичате на ...
1588
5
Често сънувам, толкова е реално!!! А така ме е страх. Понякога мисля, че нещата се повтарят, че вече съм ги преживяла. И знам, това е моят сън, моят кошмар. Друг път просто не си спомням. Мои познати с насмешка подминават думите ми. А вече и аз не вярвам... Не вярвам, че ще се върне миналото време. ...
1546
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
