Преди светът да потъне в мрак, преди небето да забрави своя цвят, един човек угасва бавно, пак и пак, а после обвинява целия си свят.
Не идва злото винаги със гръм, не носи белези, не тропа на вратата. Понякога започва като тих разлъм, когато в нас умира светлината.
Всяка тъмнина започва от сърцето ...

Мракът не пада той бавно се ражда
в цепнатините на всеки въпрос.
Нощта е часовник със счупена клада,
а времето сянка без тяло и глас.
Между два удара на мрака мълча. ...

И пак е есен… Въртят се сезоните
в хармана на времето. И животът
смалява се - тъничка сянка по пладне,
а пък везните бавно се изравняват.
На едната младостта се усмихва ...

Piove, si fredda il mio caffè d'autunno,
il vento ulula fuori, io sono solo.
Il vetro beve il pianto, taciturno,
e tu non vieni. Scende il buio a volo.
Ad ogni squillo guardo verso la porta, ...

Вали дъждът, изстива ми кафето,
вън вятър вие, сам съм у дома.
Стъклото гълта сълзи от небето,
а ти не идваш. Слиза пак тъма.
След всеки звън поглеждам към вратата, ...

Есенна съм, знаеш ли? Защото
не ми достига слънцето след теб.
Небето ми потъна в плътни облаци
и монотонни, сиви дъждове.
И учех се да будя бурен вятър, ...

Денят дойде. Безсънната Зорница,
огрява стих за обич закопнял,
тъгата моя хидра многолица,
превръща се в за чудеса портал.
Часовникът тиктака тих и вял ...

Разтреперват ми се, с извинение, топузите,
гледайки поредното реалити.
Разбиват ми се единиците и нулите,
в пауни се превръщат гаргите,
живея само с пулса на ергените ...

Стършел свиреп ме прободе със кука
несъзнаващ свойта съдба
едва ли на някой му пука
колко стършели гинат така

Пирон забит в душата ми си ти,
и в мен ръждясва всяка дума,
без теб светът ми бавно се руши,
в съня си чувствам се изгубена.
Ти си пожарът в моите гърди, ...

Сега много се говори за хибридните атаки; Фейкове разни. Да речем си седиш на дивана и виждаш по телевизията , как врагът влиза в Министерския съвет и Президенството, докато той всъщност е заседнал в калта на час и половина от границата. Стряскаш се и разбира се не търсиш торбата с Армейския си запа ...

Помощ! Спасете ме!
Аз съм малка и глупава, сама се вкарах в това.
В обич, без път назад, дори без поглед последен.
Как да избягам? Къде да се скрия?
Как в собственото си сърце нож да забия! ...

По ръбовете остри на прибоя,
по ниско окосената люцерна,
обичам те преди да бъдеш моя –
по жълта рокля и с пижама черна.
Разплел загадките на сто въпроса, ...

Съпругата му се бе пременила в ефирни тъкани и бляскави бижута, не че й трябваше повод за това. Не бе трудно да се познае, че е от род на аристокрацията на кадифето. Лусиана Морисдел бе отраснала в разкош и охолство и възнамеряваше да умре като залязващо слънце – цялата покрита с огромно сияещо кълб ...

Вилата в Белрив беше на час и половина от столицата и на поне три часа от вежливите, но до болка лицемерни столични маниери. Това беше една от причините да я харесвам. Другата беше, че Адриан никога не я наричаше вила.
За него беше „Къщата“. Сякаш триетажна каменна постройка с конюшня за дванайсет к ...

Залязващи гларуси самотни се скитат
и бродят бездомни в студената нощ.
Разперват крилете (но защо не отлитат) —
липсва им сила? Или кураж?
Смирени си спомнят за дните отминали, ...

Когато свършиха легендите,
когато и звездите се умориха
да гледат към земята,
остана един дракон.Не в приказка.
Не в песен. ...

Следвам нова мода,
спестих бая заплати —
чисто гол на пода,
само по чорапи.
Вратата се отваря, ...

Бе нявга най-красивата в Гранада
чаровна дама – Исабела де Пилар.
Живееше сама, макар и млада,
в паласио разкошно под двореца стар.
Тя бе богата, с всякаква прислуга; ...

То работи от сутрин до вечер,
а е само на седем години.
Под земята се пъха с фенерче,
в тесни шахти в кобалтови мини.
То не взима изобщо заплата: ...

“Без черни мисля”
Повтаря майка ми до мен
“Без черни мисли! Обещай ми!”
Ще ме погледне тъжна, притесненаа
Няма да ме остави да заспя докато не ѝ обещая ...

​Прегърнал си ме с двете си ръце,
все едно си хванал моите бесове.
Усещам топлина във краката
и лъча на душата ти до мен.
Прекрасен си, да знаеш – ...

През деня нося чуждо лице пред света
и се смея, макар че ми идва да плача.
Аз изглеждам корава, уверено крача
и през болка, през грим крия всяка черта.
Ала щом се простре над града вечерта ...

Biće, jednom, i srećnijih dana
I buknuće pozno miris žute dunje.
I pašće sa grane ta prokleta vrana
Što predskazanjem dozva ubitačne munje.
Ugledati ne mogu bademove oči ...

Тревожа се за теб. Вали навън.
Дели ни разстояние голямо.
Днес болката пробожда като трън
и гръб обръща щастието нямо.
Аз моля се да имаш вяра само, ...

Открай съм знаела своята присъда,
че в чужди бездни трябва да горя,
да търся смисъл в мъртвата им същност
и с думи да разравям пепелта.
Не с пръсти ще докосвам същината, ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава шестнадесета
„Регенериращ“ вандум и „побеснели“ варвари
Привечер през третия ден на осмия туртюп от есента. Изпълващо се със звезди плавно потъмняващо ясно небе петдесетина дъха след залез. Мразовито безветрие. Отрупани с наско ...

Той:
На твоя поглед, който вкаменява,
не ще се подчиня аз в тъмна доба!
Сърцето ми любов е — разстопява
и лед, и камък, и метал, прокоба! ...

14. КИТАЙЦИ В БЪЛГАРИЯ
До лятото на 2028 г. в България се завърнаха от чужбина около един милион българи.
Заради Магическата дупка у нас се заселиха почти два милиона китайци. Две трети от тях закупиха парцели, изоставени имоти в Южна България, построиха големи къщи, жилищни блокове, няколко небостъ ...

Когато сутрин рано се събудиш,
попивай светлината на деня
и не забравяй ти да се учудиш,
че толкова прекрасен е света!
Ако пък на душата ти е тясно ...

.............Беше някак си интересно и за двама ни. Знаехме какво искаме, а ни беше срам ли, неудобно ли, да си го кажем.
Е, все пак не сме деца де, или пък замисленото да е зайче, та да избяга. Нали уж трябвало търпение за да се постигне целта.
-А ти къде живееш, ще ми покажеш ли някой път
-Готово, ...

В кутията бяха останали два пържени картофа. Май бяха в сънено състояние, не знам.
По едно време единия се размърда, до него другия.
- Аз съм важен - каза първият.
-Не, аз съм важен - допълни другият.
-Не, аз съм по важен. ...

Чух в шкембеджийницата, че пак предстоят някакви избори.
Не разбрах точно – за парламент ли, за президент, или за нещо друго.
Винаги съм смятал, че щом има избори, човек трябва да гласува за нещо друго. Което го няма в менюто.
Харесвам кръчмите, които излагат на тротоара, на улицата, какво предлагат ...

Вече съм стара. Усетих товара,
който животът на раменете ми стовари –
както набързо на пустата гара
мъкнех сама онези куфари стари.
Цял един път, извървян в изпитания, ...

(Куплет 1)
Кралският любимец, пиратът благороден,
Лондон го посреща с блясък и парад.
В открито море той напълно е свободен,
за испанските галеони — истински ад! ...

(Куплет 1)
Кралският любимец, пиратът благороден,
Лондон го посреща с блясък и парад.
В открито море той напълно е свободен,
за испанските галеони — истински ад! ...

Ромоли часовникът среднощен –
времето тече, снове.
Кости отброяват или мощи
царските ни часове*?
Времето плебейски ни подхвърля ...