Отива ли си залезът завинаги,
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?
Гледаме ли в счупеното огледало, ...

Нощта не е просто тъмнина,
не е нито празнина.
Не всява страх или надежда,
но погълва умората тежка.
Стъмни ли се? ...

Съдбата често ни изправя пред предизвикателства, някои от които по-големи и от нас самите. Понякога се чудим защо ни се случват и се стремим в тъмното да прозрем истината. Учудващо или не, често не стигаме до желания отговор. Сигурно не е нужно да го знаем. По-важно е да се справим със ситуацията и ...

За никъде не бързам,
пред мен е Вечността,
приятелства завързвам
и чакам есента.
Във жълто и червено ...

Видях се в едно огледало.
Видях се отвътре и отвън.
Видях се изцяло!
Харесах каквото видях -
детска невинност и вяра! ...

Само долупосочените имат право да вземат решение. Но понеже отсъстват или не гласуват, решение ще вземат горепосочените.
Демокрацията е остарял начин да се чувстваме властни.
Контролът върху властта се осъществява от безвластието.
Човекът няма власт. Властта няма човек.
Силата е парфюм на безсилието. ...

Да сътвориш стих - тъй мъчна работа,
при безсъница, с частица дарба...
На Господ Бог - велика благодарност!
Какво ли не, в живота ме пали,
нощем мира не ми дава да заспя... ...

Търся те
Душата като просякиня скита
и търси нейде твоята душа!
Сърцето, уморено да обича
тупти! Навред е само тишина! ...

За някой друг ще дойде пролетта.
За някой друг в гърдите на една жена
сърцето ще забие с дива радост
Момичето със панделка на русите коси
за някой друг ще се превърне във жена. ...

По паважа сред мокри листа пожълтели,
пак октомври разсипва студения дъжд.
А морето рисува тъга с акварели,
и вълните ги носят към нас неведнъж
На асфалта, изгубили път и закрила, ...

Ако есента беше човек,
щеше да куцука с "Док Мартенса" си
и да е винаги тук -
в безцелната геометрия
на тихото живуркане, ...

Безсъницата е с очи на котка
и с формата на женски силует.
След залезите дълга е разходка
по чувствата напуснали поет.
Минава покрай кофите със смет ...

Само в глъбини потъвах,
носена по артериите
на чужди блянове,
в камерите на чужди сърца,
в пулса на чужди животи... ...

..........'' Преди много лета живял скромен, но наблюдателен човечец. Той имал един син и го учил на живота. Момчето попивало всичко, израсло добър, всеотдаен мъж.
Помагал на нуждаещите се, завъртял семейство, деца.
Вече на смъртен одър, човечецът му прошепнал
-Сине, остана да ти кажа последните три ...

Направен от глина. От вода и метал.
Направен от въздух или просто от кал.
Превърни се на лодка! Превърни се на сал!
Но жив или мъртъв – стани Матусал!

Месеци един и същи сън сънувам —
Винаги с тебе премествах си багажа.
Ала днес от сънищата се страхувам —
Да не би отново нещо да предскажа...
Заспивам с широко отворени очи — ...

Не знаеш –
колко тъмни могат да бъдат
очите ти,
когато ме погледнеш така,
сякаш знаеш нещо, ...

Нещо
колчем се
напише и сърца
го прочетат, прегърнат и
наизустят, и възприемат тъй, че ...

Минава времето покрай нас,
а ние все не го разбираме.
Гоним миражи в захлас
и бавно в тишина умираме.
Какво спечелихме от суетата, ...

Дяволът приседна до възрастния човек и почти благо го попита.
- Помниш ли, старче, помниш ли?
Въпреки че умираше и отдавна вече дори болкоуспокояващите не действаха, старецът знаеше, че не халюцинира. Той помнеше.
- Не си забравил, виждам - доволно се усмихна демонът - Е, душата ти ми принадлежи, но ...

Есен слънчева разлива
нежните си времена,
тишината е красива
като приказна страна
и листата ми отварят ...

В света на огледалата живеят те сами,
където всеки поглед във себе си се впива.
Сърцето им е крепост от лед и от стени,
а чуждата неволя край тях безшумно си отива.
Те вземат с две ръце,но нищо не дават, ...

Много смущаващо е това с костите на Самуил. Мирише на политика. Чак вони! Той да не е някакъв светец, да му разнасят мощите и да ги делят? Вадят археологически обект от контекста, спират по-нататъшни проучвания само за да си имаме погребан цар. Изглежда гробът на Калоян не убеди никого в автентичнос ...

Все по-рядко звъни телефона,
намаляха и всички писма,
поотслабнах, стесних панталона,
пуснах бяла, въздълга брада.
Остаряваш, тук някой ще каже, ...

Коя съм аз ли? Тиха буря
от помислите озаптена.
Успявам и света разтурям
едва, когато се разпеня.
Преглъщам някак търпеливо ...

Небето тази нощ написа знак,
звезда падна в тъмната вода.
Аз я попитах: „Има ли смисъл
във всичко, което наричаме съдба?“
Реката нищо не отвърна. ...

С години четях за чудесата и мистериите на Египет и слушах с интерес разказите на посетили го познати. Описваха ми го като магическо място. Една дама ме уверяваше, че видяла как фигура от барелеф прави крачка. Друга беше чула загадъчен шепот в гробница. Не намираха думи за всичко, което ги беше изне ...

„Бъди!“
Не искай надежда!
Надежда бъди!
Не искай зов!
Зовът си ти! ...

Чаках двеста дни
и чакам още
да се обадиш ти.
Полунощ е.
С уиски във ръка ...

Родих се във АГ във прекрасно господарство,
преди да проплача разбрах за дума важна аз – връзкарство.
Майка ми избра екип от сой,
плати им естествено във брой.
За да вляза в яслата до нас "Калинка", ...

Време календарно – вярно,
на съдбата шифри – в цифри.
Нощем не поляга – бяга,
денем настигни го – спри го!
Но почивка няма – драма, ...

Опит за две взаимно изключващи се и взаимно допълващи се ритмико-рими
I.
животът нека
бъде стих - а не от стих
живот да бликва ...

Навън зимата вилнееше. Студът бе сковал в ледената си прегръдка всичко — дърветата, пътеките, покривите на къщите. Само в неговия дом беше топло и уютно. В камината буковите цепеници припукваха тихо, а светлината хвърляше трептящи петна по стените.
Телевизорът работеше, но той не проявяваше интерес ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава десета
„Осемененият“ мрак
Бакал и Синдра се занимаваха със съшиването на въжетата в продължение на цели 5 дни и бяха готови едва по пладне в първия ден на лятото, който тук, в планината, се случи облачен, ала сравнително мек - ...

Зимата беше подранила, пристигайки с остър, бръснещ вятър, който превръщаше и най-малката влага в лед. За Иван тази промяна в костите на времето не беше просто смяна на сезоните. Тя беше физическо изражение на всичко, което се случваше в живота му. Това беше неговата лична зима на недоволството – вр ...

По жиците сиротни рой звезди
реди щурчето. Сетни ноти вече.
– Хей, закъсня – нощта ли тихо рече:
в душата бяла сова днес гнезди.
Отлитнаха ятата надалече, ...

Месеци един и същи сън сънувам —
Винаги с тебе премествах си багажа.
Ала днес от сънищата се страхувам —
Да не би отново нещо да предскажа...
Заспивам с широко отворени очи — ...

Единственият начин да познаеш себе си е да се намразиш.
Парите са вход към успеха. Щастието - изход от него.
Животът е удоволствие. Удоволствието е бягство от живота.
Грешният обича. Безгрешният мрази.
Малко хора са родени да обичат. Но повечето са родени от любов. ...

Беше скътал бели пари за черни дни, за да може със суха пара да плати за мокра поръчка.
Опитаха се да го убият с нож, но удариха на камък. На камък в бъбрека.
Уж въртеше жените на пръста си, пък тази взе, че му завъртя главата с въртелите си.
Абсурдна закана към комар: "Ще ти изпия кръвчицата!"
Диле ...