Нобел невинен се извини на човечеството за полезния динамит, атомно-ядрените бомбаджии виновни за вреда не се помолиха за прошка.
Човек е родител и убиец на ноосферата.
Голям град и малко село са противочовечни.
Празници са само денонощията без нанесено и понесено зло.
Ако Смит бе реформиран (както ...

Брутален трясък, счупени стъкла,
зловещо натрошени ламарини.
Разкъсващ ужас, смъртна тишина,
гори страдание от пламъци неугасими.
Безпътие, пустинна самота, ...

Ноември ми вещае есен.
Пътеки с цвят на старо злато
ме водят по следи от кестени,
към сиромашкото му лято.
И сухите листа отронени ...

Да се видим отново ли? Искаш очите ми
да се впиват до болка, да горят, да мълчат.
И без теб отминават забързани дните ми,
а годините вече все по-силно личат.
Да се видим по тъмно ли? Искаш ръцете ми ...

Там, където баба Ика
ходи да вари тръстика,
а пък дядо по чорапи
имитира – Хамурапи…
Няма вече никой вкъщи ...

Хей,приятелю любим,
спомняш ли си детските дни,
как скачахме в зелената трева
и ритахме до късно вечерта.
Хей,приятелю любим, ...

Разказ №16
Да сме живи и здрави!
„Кой казва, че човек не може да умре... жив и здрав?!“
Разказвачът
I. ...

И зимата си има своя чар,
особено - пред топлата камина,
с червено вино от Карабунар
и самоковска, пушена сланина.
Чаровно е навън да има сняг, ...

Танцува сняг сред бяла тишина.
Красиво е отвън, а във душите
настъпва мир. Под топла пелена
къщите сънуват си мечтите.
Притихнали вълшебства под чардак ...

Леви, десни, раз ,два, три... България
към залеза върви!!! Леви, десни,
все едно левчето загина то.
Калпазани колкото си щеш
Клюки много няма, кеш. ...

Безнадеждност идва при мен - пияна,
шепне ми нещо - не я разбирам,
посягам да я погаля - няма я,
като полудял водопад се взирам.
Безнадеждност ме гали нежно, ласкаво, ...

Моят блясък не търсете отвън.
Търсите огледало с обратно виждане.
Моят блясък свети без звън.
Но събужда за вричане.
Моят блясък за гарги не блести! ...

Търговията е кражба.
Банкирането е кражба.
Предприемачеството е кражба.
Работодателството е кражба.
Пред края на текущата година в България се пръкнали по над милионер на денонощие. Аз не съм от тях, затова не ми искайте назаем! И да имах, нима бих ви дал?

Навън се сипе бяла тишина,
кристалчетата хрускат в тъмнината.
Студено е. И кръглата луна
ги прави светли като злато.
По уличката малка в късен час, ...

Листа зелени и вода,
вода се стича от небето.
Аз зная, пак ще стане светло
след музиката на дъжда.
Последен гръм ще извести, ...

Две очи от сняг
почукаха на моя праг...
И предизвикаха у мен едно вълнение,
але хоп... впуснахме се в приключение!
Буен вятър ни отведе във замръзнала гора ...

Там където раните кървят
и душата стене уморена,
не е за съд, не е за съд,
в любовта е цялата дилема,
Донякъде е и до везна, ...

Златната есен с жълта палитра
безусловно красива е, няма и спор.
Но чувства, които дете ще изпита,
щом снежко затрупа познатия двор -
съвсем несравними. ...

сливи за смет се
заменят и днес - но не
ѐ повсеместно
кой ли - че в пъкъл
прераства сметта по света - ...

"Щастието" да те удари цензурата,
с Благородната идея да ти бъде "полезна"
е уж отдавна отминала отживелица
с егоистични, нарцистични критерии,
затънала в творческо неведение ...

Една звезда гори над Витлеем,
от времето на древното юдейство.
Последвали следата и́, ще спрем
до пристана на Святото семейство.
И нейният емблематичен знак ...

Светът ми спря
след твойта изневяра.
Умряха всичките цветя -
Погребах ги до мъртвата си вяра.
Убих надеждата собственоръчно - ...

Разказ №15
Маймунска бутафория
„Седенките са „магически“ сборища. Там и само там понякога „покълват“, „зреят“ и „разцъфтяват“... невъзможни за биване неща!“
Разказвачът
I. ...

Мина време… толкова много време.
А днес - защо така ме гледаш, неразбрано, нежно,
в очите ти — не гняв, а тихо смирение,
като след буря - небе притихнало или море отдъхнало.
Спомените шепнат - почти угаснали като цветята вътре в мене. ...

На ръба на бездната, между светлина и мрак,
озъбен като вълк стоя.
А нейде гарван кобно грака,
и страх изпълва моята душа.
Зловещи сенки глухо шепнат, ...

Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше то да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите ...

Есенно
Есента – тази малка принцеса, се връща,
шеговито напомня: Тъга не търпя!
Позлати с нежна ласка дворове и къщи,
а за срещата с Лятото песен изпя. ...

Музика и аранжимент Иван Неделчев
Текст Константин Димитров
Изпълнение Красимир Златев
Запис Детелин Йосифов