Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
321067 резултата
Ветераните...
В едни пораснали сега момчета –
Животът бил: по девет и съдба...
– Но о́сем са по бойните полета,
а върнали един от тях в дома́... ...
 
Здравей, прекрасно мое Лято! Знам, че си някъде там, на една ръка разстояние и надничаш зад отсрещния баѝр. Навярно се чудиш, нещо не е както преди! Така е, не е! Живота на много хора се промени и ще се променя още и още, само едно се моля, да е към по-добро! Обещавам, да не се оплаквам от горещите ...
  53 
Последен ход - бутилка от живот
Отминалият ден прошава леко
и сгуши се във вечерта,
а тя наметна го с елека
на свойта пъстра тишина. ...
  12 
Релакс музика...надявам се да ви е приятно!
  15 
  16 
Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
  37 
  61 
Без длани горещи душата прегръща,
по-нежна от полъх, от огън по-жарка.
Едничката обич сама ме поглъща
и тя сякаш само сега е по мярка!
Безсънните нощни минути трептят. ...
  70  16 
Аз не питам защо.
Търся своето как.
И събличам въпроса до голо.
Че при нас е дошло
време с вирусен знак, ...
  76  17 
Дрипаво циганче, виждам в очите ти,
въглен тлеи зад безгрижна немара,
шарен катун, скитат с вятъра дните ти.
Мамиш добре, значи - хващам ти вяра.
Бели коне, непокорно препуснали, ...
  42 
Хладна мисъл, огнен поглед.
Волски нерви, немски ред.
Вирус стиснал, Ганьо слисал.
Лекар боен, лекар строен.
Не говори по австрийски! ...
  14 
В мечтание за мир, утеха,
в майчиния дом се аз прибирам,
него поне не ми отнеха,
тук светлината абсорбирам,
тук усетих родителската ласка, ...
  31 
Загубих себе си сред бури,
облаци от прах и дим.
Сред човешка глупост и заблуди,
съм заключен в лампа джин.
И търся себе си сред пясъци. ...
  13 
  24 
 
Усмихваш се, когато те погледна,
очите ти са толкова красиви!
Искри във тях блещукат тъй вълшебно,
усещам те как лудо се вълнуваш!
Докосвам те и кожата потрепват, ...
  25 
Нека слънцето днес, вместо мен те прегърне,
и лъчите докоснат душата, някъде обич изгубила.
Любовта, по-мъдра, но със същият пламък при теб да се върне,
няма жена по-красива от тази, която се е влюбила.
Вместо мен, нека луната докосва очите ти нощем, ...
 
Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет. Готвят сватбата ѝ, уредена от прабаба ми. Женят я за човек, когото е виждала няколко пъти. В нейната къща не съм виждала снимка от това тържество, но дядо пази една. Тъжен спомен, поне за един от хората на нея.
Баба ми. На осемнадесет, най-много девет ...
  119  20 
Ужасен срам ли? Забравѝ?
Сега съвсем не ми е романтично.
Омръзват ми табута и игри,
забрАни за страстта в клише, етично.
Не искам да ме учат на морал. ...
  40 
Морето е пенливо като бира.
Два гларуса със пяната се плискат.
Вълнѝ подскачат, сякаш я сервират
във халби. И на мен ми се прииска
да топна длан във тази бяла пяна ...
  33 
Може би цялата ми амбиция е била грешка в самото начало. Вече дори не съм сигурна, защо започнах всичко това. Остта на мотивацията ми се промени толкова драстично изведнъж.
В самото начало исках да променя света, да го направя едно по-добро място. Имах толкова много амбициозн идеи в главата си. А се ...
  21 
Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
  65 
По мярка ми е само лудостта
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.
Да пусна вятър в кротките коси, ...
  58  13 
Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...
  58  13 
Longing for you,
love is the name of yours,
you’re above my greatness,
you’re about to fill me up,
but just about. ...
  34 
Липите цъфнали разнасят
полъха на чудна пролет.
Птиците се реят тихо
в залеза на своя полет.
И зад маски спотаени ...
 
Днес във нашата градинка
гост ни долетя, калинка.
Бе решила тя самата
да е доктор на цветята.
Силно си крилца разпърха, ...
  46 
Идва в мислите ми нощем... По самодивско време, с разкопчана риза и с развята коса... И на бял кон. Не разбирам. Загадъчен е. И е дошъл да ме вземе. Слага ме пред себе си...
Тъмно е. По някакъв склон... И гора... Дъх на теменуги из въздуха. И пренася ме, на легло от горски мъх. И ми шепне... Носи ко ...
  71 
Не можеше да си поеме въздух и усещаше как мускулите на краката му се схващат. Единствено ужасът от това зад него, все още му даваше сили да бяга и да бяга, и да бяга по пустите улици на града. Изглеждаха на човеци, но всъщност бяха кучета. Държаха се като глутница и нападаха жертвите си вкупом. Сле ...
  58 
Ще си татуирам бялото на окото...
За да не виждам вече помията...
Ще си сложа розовите очила
и ще забравя грознотата...
След всичко ще бъде ...
  22 
Понеже ти с Луната не дойде,
а Слънцето остави да изчезне
със тъжен стон в ненужното небе...
Аз с Хоризонта съм на среща.
На първа среща - някъде далеч, ...
  57 
Ще ти лая, ще те слушкам -
само нежно ме вържи,
а когат ми се допишка
вънка ме поразходи.
С четер крака, ако трябва ...
  46 
Час по час, безброй минути -
с действия, лишени от резон,
в милион посоки и маршрути,
лъснати и с мирис на тризон.
Лъскаш... мажеш... и полираш, ...
  27 
И нека този дъжд не спира,
да не спира да вали,
така поне ще скрива,
ще скрива моите сълзи.
И нека вятърът да вее, ...
  16 
Аз видях - задименият бар
бе изпразнил от себе си паплач,
напоени до смърт, господá
и един женски труп да се влачи.
Тя бе слаба. Със малки гърди. ...
  26 
Седях на двора от немай къде,
не ми се спи - проклета карантина!
Чух шум. Дошъл е някой да краде!
И черна сянка край дувара мина.
Мъжът ми спи и дъскорезен звук, ...
  111  21 
Не унивайте хора добри,
всяко зло безнадеждно изтлява,
а след трудните, горестни дни
над неволите слънце изгрява.
Не хулете Отецът Небесен, ...
  26 
Гърча се.
И свличам
От себе си
Последната ми чиста вяра.
Една безмилостна конвулсия ...
  14 
Passano gli anni e con i sentimenti di un’adulta ripercorro la
mia fanciullezza e in ogni angolo ritrovo il passato che mi
appare come un flash di ricordi, momenti intensi e divertenti, e
provando a riprendere mentalmente la strada che conduce fin
lassù mi ritrovo a saltellare sui prati in discesa o ...
 
Повече няма да има петли
и цялото безмълвие е в бяло,
без вятър, който да ме разтопи
и неприкрито отегчено да раздвижи
ленивата румба на моята кръв. ...
  33 
Предложения
: ??:??