По първите петли, а и по втори
безсънна съм. И виждам тебе тих.
Седим на тъмно. В златните си двори,
нощта превръща тишината в стих.
Сестра съм аз на совата, оная, ...

Златното глухарче
в слънчева премяна грее.
Нежно стъбълце полюшва.
Тихо с вятърко се смее.
Но внезапно с ефирност ...

На горската поляна
огряна от лъчи,
една сърна играе
със своите сестри.
Пчелици и мушици ...

Куклите на моята майка
пета част
Агата
Вече цяла седмица снарядите падаха в града. Изстрелваха ги руските войски които бяха дислоцирани на отсрещния бряг на Дунава. Той стоеше на стол в един от бункерите на града и до него беше най верния му приятел и колега. Командващият частите и началник на военн ...

Tоку-що чух по новините, че синдикатът КНСБ е призовал правителството да подкрепи... бизнеса. По дефиниция синдикатите и бизнесът са в постоянен „кеч“ за това кой ще вземе по-голямото парче от баницата, така че подобни призиви звучат странно. Като „народен фронт“ срещу правителството. Изглежда абсур ...

Вишните сега в розово цъфтят
и началото на пролетта вестят.
Задружният хор звучи навред,
а песнопойците са най-отпред.
Славеят, то се знае, ще е солист, ...

Тази вечер е цялото мое небето
и звезди като ириси златни цъфтят,
и прегръщам квартала и целия свят,
и сърцето ми сребърна люлка е. Ето,
неродена нощта - черно бархетно цвете, ...

(Куплет 1)
Не съм онази от преди месец само,
погледни ме – вече летя.
Не съм трепетът, тихо познат ти,
животът ме смени… и останах сама. ...

Зайчето игриво,
в поле се скрило.
Цяла нощ играло
в поле от ръж заспало.
Но небето потъмняло, ...

Драскам моята душа,
Обвивам себе си в тъмнина.
Разпервам крилете, погубени от завистта,
Заробвам всичко и остава една тъга.
Затварям себе си в дълбина, ...

Сега не мога да напиша стихотворение.
Животът тече в монотонния си ритъм.
​Сутрин бият камбаните –
за празник или за смъртник.
​Буди ме алармата на изгрева. ...

Някой ден, уморена от мисли,
като някакъв прилив без бряг,
се разбиват вълни ненаситни,
осветени от морски маяк.
И те викам, гласът ми се дави, ...

Първите лъчи на деня пронизваха утринното небе. Не след дълго спокойният урбанистичен пейзаж щеше да се превърне в градска джунгла, пропита от забързаното ежедневие.
Беше 5 сутринта и стоях на балкона, защото исках да посрещна първите лъчи на слънцето. Имаше нещо загадъчно и в същото време романтичн ...

Такава съм, каквато ме виждаш.
Поуморена, но с блясък в очите.
Много често замислена, вяла.
И скришом не бърша сълзите.
Понякога слагам спирала, ...

Ето че и нашата зима дойде. Елхичката си е още в градинката, а на премръзналите клони на розовия храст кацат едно след друго настръхнали врабчета. Клончетата на розата са тънички и треперят, ама колко тежи една врабче, че да натежи на една роза? По улицата отпред минават хора, без да виждат врабчета ...

Тогава никой не разбра….
Беше изминала почти половин година от инцидента, но Мелани продължаваше да идва в съня му всяка нощ и да не му дава покой.
Мислено се върна към онази мрачна дъждовна вечер. Спомни си твърдостта на лицето ѝ, когато му бе заявила, че няма да напусне съпруга си. Пред очите му и ...

В шепот тих,
във нежен стих,
разкривам се.
За тебе е
речта ми тиха ...

Личето беше визионерка. Виждаше на цяла педя по-далеч от носа си, а това вече си бе огромно постижение в Долен Мръсляк. Някога, кръстиха селото в чест на основателя си и легендарен “долен мръсляк” Кръстю Тарикатски- прославил рода си заради пословичната си честност и доблест.
В селото, на Личка ѝ бя ...

С килим от цветчета земята застла
от цъфнали, свежи дървета
и слънцето с ласка над нас засия
из дворчета, пълни с лалета.
Разнасят тук птиците с песни вестта: ...

Всяка глътка въздух
е последна.
И всяка болка
си е малка смърт.
Щом към бездната ...

Казват, щом за някого си важен
времето не ще ви раздели.
В светъл ден и в сън най-страшен
той винаги над теб ще бди.
И все ще търси как да те усмихне, ...

Живеем си с минало, превърнато в настояще.
Другаруваме дръзки, мислещи се от сой.
Подгонили бъдеще към незримото щастие,
упражняващи чуждия опит, взет като свой.
Завити с представи в привидност на будни, ...

Оттогава минаха много четвъртъци, един петък и една събота...
Изваляха се много облаци, счупиха се безброй лъчи, прокъсаха се десетки хартиени фенери с цигарени пламъчета. И нито една светулка, нито една светулка не прелетя, за да освети пътя към сърцето му.
Дали беше мираж? Дали я помнеше... Дали з ...

Защо те подлютих,
защо със чесън те подправих?
Защо дъха си змейски
аз направих?
Ти беше мазна, жешка и пикантна, ...

Шесто чувство
Първата любов
след петия развод —
тя се смее зад ъгъла,
намига с опитни очи ...

На празника ти, мили... .
Днес пролетният птичи хор, прекрасен,
твоя ден рожден, ще озвучава...
Освен мен, може би и други знаят,
че празнуваш - Там, на небесата... ...

Подаръкът
Това,което открито съм заявил,
чрез прямотата на моето публично мислене,
което може кризата огромна да разреши
преди голямото планетарно почистване, ...

Най добрият сън на света ли си
беше там и аз до теб
досна ме
прегърнах те
Сега кошмар ли си ...

Дали ще те наричат гръмко „гений“
а после ще се смеят зад гърба ти
това не трябва хич да те вълнува
Щом имаш свойто вдъхновение
какво ти казал този или онзи ...

Усещаш с душата си всичко.
Ти пазиш ме - верен си страж.
И само със дума едничка
успя да ми вдъхнеш кураж.
Че никой не може самичък ...

Утре ще се обадя на оня телефон.
Изпълних задачите по сутрешните хапчета. 9 часа и 30 минути. Набрах оня номер.
Обади се с ''ало'' нежен женски глас.
-Извинете, звъняли сте вчера около 15 часа,.. а аз ви позвъних към17 и 30, не се обадихте...
-Даа - провлачено ми отговори - Идвам към вас, в града ви ...

Живей живота без задръжки,
без капка страх и суета.
Поемай ударите дръзки
и гледай ведро на света.
Живей живота без капризи, ...

Моля те не ме води по Пътя
подай ръка и разкажи за
Висините, Паденията
Кръстопътищата и избора,
за Болката, Страхът и Пътя, ...

За теб пиша –
омайна, сладка любов.
Не знам как да те опиша...
нямам думи,
с които да изкажа ...

Тихо пада първи сняг,
белота покрива бряг.
Светят скреж и светлина,
спи заспалата земя.
Вятър тихичко припява, ...

Венеция... Аз бях на карнавала.
Последна нощ... Утихнал е градът.
Защо ли идва време за раздяла?
А утро е... И сякаш нямам път.
"Не тръгвай!" казвам, ала тя отплава ...

А даже не зная
дали ми се пише.
За говора ясно —
привидно мълча.
Не бързай да хвърляш ...