Райко ле, дом небесен,
С лъчите си погали ме, ти си магесник.
Освободи ме от всичко, що не е мое,
за да се върна блажено в царството твое.
Върни ми крилете, забравени в рая, ...

Потъва бавно делникът. И с рими
отрязвам в миг ръждясалата котва.
Обичам те. Съвсем неоспоримо
тъй както дишам... значи доживотно.
Изгаря карти залезът... Все вехти. ...

You killed me, still an embryo.
Why did you conceive me at all.
I feel a terrible agony.
Bloody is the sharp scalpel.
chorus: ...

Awl, it doesn't fit in a bag! Awl, it doesn't fit in a bag! Awl is thrown, from the bag and makes a hole. To show itself, a sharp sting. To stick itself in someone's head. To drink - a thirsty sting. To drip blood! To drip blood? No...! To flow! To overflow into the sea! ...for flies ...for fat worm ...

Понеделник отвори очи,
засияли от лятно очакване.
Залюля се на сноп от лъчи
този юлски чаровник и пакостник.
После скочи сам в лодка-мечта, ...

Welcome to Babylon!
Here, is my virtual home.
Welcome, to the new century.
Here we are, me...
and Artificial Intelligence. ...

Shadow of the soul! Silhouette without contours. Passed through the black mirror ... into the night. No clear outlines! No glowing eyes! Only some passionate desires ... hidden behind the candle. ---------- Verse: ''Love''?! Mirage of dawn. Morning star. Thirsty traveler in a foreign land. I believe ...

Светът затихва. Есента е тук.
Дърветата оголват морни клони.
Не се усеща нито плач, ни звук –
октомври кротко стари листи рони.
И времето не е крадец, не е шивач. ...

Надежда
(В памет на Надежда Захариева)
Отиде си една силна жена, една Надежда,
една жена-борец със своите стихове, слова!
Сега в небето нежни рими тя подрежда, ...

Катанеца навсякъде хората ми казват.
Обичам мляко, кашкавал и сладолед –
по млечните продукти технолог съм.
В живота всичко досега ми е наред.
Събирам си архиви, безспирно, неуморно ...

Тесен е правият път на доброто,
толкова тесен, че широко те кара да гледаш.
Внимание иска от тебе, че инак само за миг и окото,
прихваща посока, от която да стенеш.
Ходиш и спъваш се нейде от нещо, ...

ТАЯ ПУСТА НАШЕНСКА РАКИЯ
Вчера бях на сватба, дружки
тъй се забавлявах,
че сватбарите, горките,
без акъл оставих! ...

В началото нямаше влак.
Имаше само усещане за движение.
Мъжът разбра това, когато вече беше седнал на мястото си и държеше билет, на който не пишеше нищо освен една дума:
„Накъде“
Попита кондуктора къде отива влакът. ...

Има място,
което не съществува върху картите.
То се ражда за миг
между последния дъх на нощта
и първата въздишка на светлината. ...

да се скъсява взе
денят и лятото
към зимата
напъти

Божури усмихват се в малката стая,
по моята кожа – разлят шоколад.
Мечтите ни дишат. Усещам го! Зная!
Телата ни плачат след дългия глад.
А пламъкът – близнал в златисто стените – ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и трета
Под напора на озверялата тълпа
Първите от пришълците достигнаха до кулите в края на втория туртюп (с цел максимално улесняване на читателя в тази глава ще използвам понятийния апарат на северняците - бел. авт.) след пр ...

Лора
Стела се появи в събота вечерта с вино и без покана.
Така правеше от дванадесет години - появяваше се, сядаше, отваряше виното и изчакваше аз да започна да говоря. Никога не питаше директно. Просто създаваше пространство и знаеше, че рано или късно аз ще го запълня.
Седнахме на терасата - малка ...

Будна гражданска съвест
С настроение обиколих леката си кола, вътре кротко дремеха две щайги домати, по една патладжани и чушки, е все пак природата се отблагодарява за грижите ни. Погледнах и провисените дълги салкъми грозде ''Велека'' на асмите пред входната врата на лозето, със скромна вила,колко ...

Съгласуване с душата и духа
Душата е Земята, майката
Земя и тялото човешко.
Духът е на душата син, и
На Род - на земният ни ...

Навън отдавна не ухае на липи,
тревожно бързо времето отлита.
Растяща болка в мен се настани,
гласът Ти свитото сърце попита:
Къде си ти, кажи, къде си ти? ...

Сред тъмното на здрача прониква светлина,
напомня детски спомен, който се разпада,
а времето изтрива надежди – до една,
рисува си стените, а после и ограда.
По пътя ми се стрелят сенки в труден ден, ...

ВОДОРАВНО С УДИВИТЕЛНИ
Следобедът е пълен с неизвестни,
знамения и трънени въпроси.
А някой обещал ми бе, че сетне
прохлада може би дъждът ще носи. ...

Рано сутрин ставам по халат -
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...

Рано сутрин ставам по халат -
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...

Напоследък се чувствам като паячето,
настанило се удобно да живее
на стената в тоалетната ми.
Тя представлява целия
пространствено-времеви континуум за него. ...

Поезията май че била занаят
изучаван бива вещо със години...
Във опит стихове да съградят,
те превръщат думите в робини...
И сякаш душа от камъка се ражда, ...

С времето човек се научава
как да обича или забавлява.
Стволът да изправи стъпил на земята
по хлъзгав път или на почва непозната.
Как с търпение да управлява лесно ...

Тази нощ подът сякаш бе оживял, движеше се под краката на Едгар Флин и го приканваше към себе си да падне. Кралският секретар се олюляваше при всяка мъчителна крачка, което го принуждаваше да се придържа към каменната стена на тъмния коридор. Не бе съумил да вземе свещ със себе си, за да освети напр ...

Дърво, любимо мое,
с листа ме погалѝ!
Дали изсъхнал клонът
надолу все виси?
Върхът ти - до небето! ...

През Вас са минали толкова много деца,
че след време едва ли ще помните нашите..
и те ще срещнат хиляди нови лица
и със сигурност ще забравят за вашите..
Но само Вие знаете всъщност, ...

"Логически несъответствия" е инструментал в стил ,който обичам да свиря и да изразявам своето несъгласие за всичко,което се случва около нас и натиска от "системата",която определено не работи за хората.
Стилът е 🎹 А-Тонална Авангардна Музика 🎸и не е точно Rock / Metal или нещо от чист тип,като такъ ...

40 тона стомана е моята кожа,
главата ми купол, сърцето-заряд.
Само с гласът си аз ще тревожа
врагът ни отявлен и стар, а и млад.
По пътя прокрадва се силуета набит, ...

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...

Сянка на душа!
Силует без контури.
Прeмина през черното огледало
... в нощта.
Няма ясни очертания! ...

Той не трепереше тогава, защото го беше страх, нито защото около него ехтяха озверелите крясъци на тихата омраза. Той трепереше от силата на своето достойнство.