Тъй тъжно е, глухо, смълчано у нас,
откакто ти, внезапно литна Там -
година, мили, вече наближава…
За теб са думи - неизказани,
но те няма, пусто е навсякъде - ...

Когато сенките си тръгнат първи,
ще останем ли самите ние
без тъмнината, която ни разкрива,
без нощта, която пази тишината?
Ще тръгнат тихо. ...

Все още те обичам. От душа,
валя напук на злобен пек и суша,
и в думите щурчетата се гушат,
та аз – тъгата да ги утеша.
Крада от пеперуди пъстър прах, ...

Незнайно как и по каква причина, но в езерото на Златната рибка едно малко шаранче се сприятелило толкова много с нея, че веднъж тя му казала:
- Толкова много желания съм изпълнила, Шари, че и аз самата не им зная броя. Обаче съм решила нещо. В знак на приятелство, кажи ми три твои такива и аз ще ги ...

От другата страна на любовта
Автор: Иван Бозуков
(Тук думите са не за всемирната любов, а за оная, другата, за любовта към т. нар. „Единствен друг“. - Бел. авт.)
Не дар, проклятие е любовта,
щом може да „скрежи“ несподелена, ...

[Verse 1]
As the sun breaks above the ground
An old man stands on the hill
As the ground warms to the first rays of light
A birdsong shatters the still ...

С молитви, с пост богоугодни,
срещаме Преображение Господне.
Слънцето след този ден,
гръб на лятото обръща.
С пъстроткана дреха есента загръща ...

Обичах да играя вечер шах
и често край Народния театър
аз сядах пред шахматната дъска,
срещу един приятел, състезател.
Играех с него само на пари ...

Обичах да играя вечер шах
и често край Народния театър
аз сядах пред шахматната дъска,
срещу един приятел, състезател.
Играех с него само на пари ...

Преваля, а автобусът ти закъснява. Седя на спирката срещу майската разлистена градина и мисля за нас. Оранжевата роза вече е цъфнала, а есенният минзухар – с повехнали дълги листа и без цветове, лежи изнемощяло сред мокрите туфи здравец. Той също цъфти в ярко оранжево – но едва в края на есента. И н ...

Всеки ден в планината приличаше на предишния и всеки ден беше с нещо различен. Понякога разликата идваше от времето – от един облак, който се появяваше над билото, от вятъра, който сменяше посоката си, от миризмата на дъжд, дошла преди първата капка.
Понякога идваше от стадото – от някое агне, което ...

нe мога да повярвам
чe слeд всички тeзи камъни порои
всякакви знамeния зeмeтрeсeния и наводнeния
слeд тeзи гръмотeвици оплeтeни в косата
корабът изгубил руля ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Част 3
Невидимият „враг“
„И най-твърдата стомана е безсилна пред скритата мощ на „безпощадно разградения“ ум.
Фан Тунингер - „Из потайностите на умофатията“ ...

Една случайна онлайн среща-
Една любов новородена.
Уж бяха само две кафета,
а осъмнах в прегръдката му нежна.
Прегръдката за която съм копняла- ...

Целувката ти по лицето пàри.
В ръката стискаш трийсетте монети.
Грях тежък на сърцето си стовари.
Продаде Бог и вечните завети.
А ти умря, обесен на въжето, ...

[Verse 1]
Луната разсъблича ни с очи,
завеса плътна тя пред няс повдига.
Мъгла разнищват нейните лъчи,
съдбата ни да видят като в книга. ...

Склад. Полутъма във склада.
Чистота и ред. И тишина.
(Идеята на майстора е млада.
Родена е чрез хитрина.
Изкуство и наука свързва - ...

Има моменти в живота, които разделят всичко на „преди“ и „след“. Моментът, в който за първи път чуеш, че ще ставаш родител, е точно такъв.
От онзи миг нататък започваш да гледаш на света по различен начин. Започваш да мислиш за малкото човече, което още не си виждал, но вече обичаш повече от всичко. ...

Посветено на всички деца, които не пораснаха.
Събудих се Там. Утрото не осъмна. Предадох се. Тръгнах си. Спасих се. Кратко летувах. Не успях да порасна.
Вина? Вече простих. Съдбата беляза последния ми дъх, докторът само се примири. Не казах сбогом и не исках. Вчера можех да ви прегърна, целуна. Днес ...

– По дяволите, Анди! Какво е това чучело!? – изкрещя Едгард, който влезе току-що.
– Спокойно, Ед! Не се притеснявай!
– Но, Анди, това същество е ужасно! Не усещаш ли миризмата, която се носи от него?
Едгард приближи до стола, на който седеше нещо безформено и дрипаво, побутна го с един пръст и каза: ...

Тази история се е случила преди много, много години. Всичко във Вълшебната гора било прекрасно... докато на феята Златната Коронка не и хрумнала една страхотна идея.
Събрала тя всички магични същества - нейните сестрици и кончетата еднорози, гномчетата, елфите и всички останали и им казала.
- Хрумна ...

Част първа. В която се разбира какво е нормално семейство. Кои са Ставри и Радко. И кои сме ние. Какво е организиран хаос. И дали са важни очилата.
Ние сме едно напълно нормално шантаво семейство.
Ако си мислите, че с нещо сме по- различни от останалите...ами, грешите уважаеми!
Ето например, при ние ...

До мене сушата седи присвита
и с поглед на изпосник-мъченик.
А суховеят сякаш кон с копита,
тревите гази – огнен и безлик.
Изгуби се дъждът нанейде в миг, ...

Възторжен химн за „сляпа“ маломерност
Автор: Иван Бозуков
(Зенон от Елея е древногръцки философ, формулирал парадокси/„апории“, с помощта на които се стремял да защити тезата на учителя си Парменид, че ако допуснем наличието на движение във физическия свят, изпадаме в самопротиворечия. - Бел. авт.)
...

Представих си, че съм те хванал за ръка,
че заедно минаваме
под пъстрата дъга.
В този миг небето необятно
ни погълна, ...

В нощта на този град безумно празен,
душата скита в търсене на бряг.
Светът наоколо е пак угаснал,
а споменът се рони като сняг.
Прозорци тъмни гледат ни безгласно, ...

Може би човекът е просто... повърхностна „нищожност с нищожни планове за нищожни приоритети по протежение на нищожно време в нищожна „песъчинка“... пустота?...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Къде забърза своя ход
след песнопения съзвучни?
Сред повея на ангелски криле,
балсам за болните тела, бездушни.
Всред сладост и божествен аромат ...

„Защо се дава... живот... на... които копнеят за смъртта?“
(Библия (превод Славейков) - Йов 3:20, Йов 3:21)
Защо бе, пъпе,
начале на живота,
не се задръсти, ...

Зад завесата тишина.
А може би не тишина, а страх,
че ако дръпнем плата настрана,
ще видим себе си без грим и прах.
Там времето не носи часовник, ...

Обратна връзка
Когато не споменаваш конкретни имена,
а само компрометиращи обстоятелства,
мишоците обидени самички скачат
във фино заложения капан, ...

РЕКВИЕМ ЗА СВЕТУЛКА
Дъждът не е единствена причина
да има кал и ти да газиш в нея.
Решаваш сам къде в света да минеш –
под двойнствения знак на Водолея. ...

С малко тъга
Носията и цървулите окачих на пирона,
книжките си в шкафа грижливо подредих.
Поседнах аз тъжен отново на балкона,
нима обидих някого или го с нещо нараних. ...

Имало едно време момиче с очи като звезди,
което вярвало, че чудо някъде блести.
Че всяка тъжна приказка има своя край,
че любовта пристига тихо — като вълшебен рай.
Тя носела мечтите си като златна корона, ...

Далеч, далеч на изток
под южното небе,
след литър черно уиски
край синьото море,
тъй както бях по бански ...

Такава ме искай, за тебе разлистена.
Пролетен полъх, зараждащ копнеж.
Черешови устни, бликнал ручей.
Устрем на птица в първи летеж.
Такава вземи ме, уханна на привечер. ...

Остана само светлината.
Отстъпи пагубният мрак –
изтласкан в ъгъл, се замята,
посипан с древен прахоляк.
Но как да продължа нататък? ...