Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 21
Глава двадесет и първа
„Уви, за покаяние е късно,
когато всичко, що твориш, е мръсно!
Забравил си за крехкостта човешка
и тъй несетно сам си станал... грешка!“ ...
„Уви, за покаяние е късно,
когато всичко, що твориш, е мръсно!
Забравил си за крехкостта човешка
и тъй несетно сам си станал... грешка!“ ...
74