Защо съм се родил, защо ли съм живял!?
Смъртта пристига, знам, в незнаен кобен час.
И с ледения дъх ще помете без жал —
и мен, и моя глас, забравени от Вас...
Във жарък летен зной над селския мегдан, ...

Детски сълзи ме посрещнаха тази сутрин
Солени, горчиви и потискащи бяха те
Дълбоко ти спеше до мен
Дъхът ти го слушах
Със притиснато ухо на гърди ...

Не всяка светлина е изгрев бял,
понякога е пламък без утеха.
Тя хвърля сянка върху всеки жал,
оставя тишината без утеха.
Видях как денят нощта прегърна, ...

Сянка на душа!
Силует без контури.
Прeмина през черното огледало
... в нощта.
Няма ясни очертания! ...

Не харесваш ти мъже с мустаци,
много гъделичкат твоите баджаци.
Същото важи и за тез, с брадите,
същото го правят с дупето, горките...
Не те кефят също и мъжете прости, ...

Променяш се..
С течение на времето ,
на вятъра..
на морето
Предавал си.. ...

Тази нощ ще валя. Зад пороите ритъмът скрит е
на сърцето, белязано с думи, с мълчания, с бяг.
И ще стана река, и ще гледам тъгата в очите,
ще отнасям мостове... и в шатри на цигани пак
ще се уча да пея през сълзи тогава, когато ...

С жизнен опит… се оказах
след последния развод.
Сам - на себе си доказах,
че съм бил голям идиот.
Изведнъж си дадох сметка ...

В този ден дъждът говори равно
с глас на тенекиени улуци.
Думите – провлачени и бавни –
отброяват със секунди звуците.
Времето лениво се разтяга ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и първа
Триумфално завръщане
- Та такова е положението в Кандра, значи - завърши разказа си поканилият в каютата си Кедра Елпара и Ячи Буруди докарал ги до южния зид на северния континент преди кръговрат - да припомним - капит ...

Имам дрехи за седем живота
и обувки за няколко бала.
Златни ябълки крие дървото,
а под него съм сладка и бяла.
Нови приказки шепне луната ...

Любимият роден град топли сърцето
и с името Варна се слави навред.
Краси я брега, плажа, кея, морето.
Тук всеки щастлив е и с радост обзет.
Кварталните улици слънце огрява, ...

Направих колекция от всичките
ти неподарени букети.
Мислех, че си този, който чакам,
но не бе ти.
Помня как видях те ...

Сред полето залезът притихва,
денят угасва в алена следа.
Вятър носи шепот на треви и литва
след далечен спомен по мечта.
Небето бавно сваля своя пламък, ...

Боровите иглички треперят
не от студ -от очакване.
Избледняват стъпките по снега,
а е рано още за пролет.
Слънцето спи по-дълбоко от мечка ...

Колко му е да драснеш два реда
на смачкан лист хартия,
или да напишеш една поема
за някой друг… за теб самия?
Колко му е да хванеш перото, ...

Лора
Втората събота дойде твърде бързо.
Или може би не достатъчно бързо - не бях сигурна, а точно това ме дразнеше. Не обичам несигурността. Тя е лукс за хора, които могат да си я позволят. Аз отдавна бях решила, че не съм от тях.
Сутринта беше като всяка друга - алармата, кафето, мирисът на сладкар ...

Балната зала бе изпълнена с благоуханния аромат на жасмин и рози. Още с пристигането си преди толкова години Плесентия забеляза, че благородниците тук нямаха навика да се къпят, но за тяхно щастие, както и нейно най-вече, Всевишните ги бяха дарили с тази уханна цветна течност, с която да прикрият не ...

Там, където мълчанието крещи,
не ехтят слова, а стъпки на души.
Сенките рисуват път без край,
а времето се свива в тих безкрай.
Там няма истина, ни сладка лъжа ...

Един отявлен наш путинофил:
с куп почести от времето на Тато,
навярно грешни хапчета е пил
и чака тука кукувото лято.
Върти и суче все към Магадан. ...

Тате имам мечта
- Тате, имам една мечта!
- И каква е тя?
- Като порасна, да стана красива - като теб!
- Е защо пък като мен? Ти си момиче. Ще имаш женска красота Ето, като тази на мама. Мисля - не! Ами дори съм напълно сигурен, как ти ще си красавица още по-голяма. ...

Приказвах днес с един путинофил,
в Русия що не ходи да живее,
нали - почти от век е… русофил,
и всичко руско тачи и милее!
Попитах го - защо не е в Москва ...

И както ти е писано, така ти е
отдавна някой някъде е драснал,
една любов и тъжна и прекрасна,
перо и лист... и лудост за разпятие.
И както ти е тръгнало, така си е, ...

В живота съм опитвал… кво ли не -
различни ферментирали напитки.
С Уиски съм си кълчил колене.
С Мартини съм осмивал леви китки.
Надигал съм бадемов концентрат. ...

Има много грях.
Няма разкаяние.
Има много прах -
''блажено състояние''.
Очи - незрящи. ...

Има много грях.
Няма разкаяние.
Има много прах -
''блажено състояние''.
Очи - незрящи. ...

В ръката си държа бяла птица,
която пускам с мисълта безгрижно да лети,
да кръжи и с полета на мечтите ни
с търпение да ни въоръжи.
Загадките на съвремието си да преоткрием. ...

Ще пия биричка на плажа,
гърба на мацка ще намажа,
ще плувам лудо сред вълните,
ще хапя дупетата на жените,
ще мокря сухите хавлии, ...

За някои това е радост
-в Русия нямало бензин....
-във Куба пък живот без ток бил гадост
и скоро щяли да изпукат до един....
Ха, ха, ха, ха - задружен смях ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесета
Новият курс на КЕП
- Колцина са нахлули вече през пролуката в зида? - обърна се председателят Заралар към натоварения със задачата да събере информация за новопристигащите от юг Стрела. Отново, както всеки път, седмината член ...

Агенти на италианската тайна полиция – „Бургези", бяха окупирали ЖП гара Milano Centrale. Никога не можеше да се знае просякът просяк ли е или е тайно ченге. По същото време из улиците на Наполи беше пълно с рисунки и статуи на католически светци. Бях най-голям почитател на статуята на Падре Пио ...

И прелъстен, и изоставен
в дъбравата се лутам сам.
Без път във мрака ли, забравен,
ще бъда страдайки, не знам.
Оглеждам се... край мен шубрака ...

Една старица Господ я посрещна
на прага на последната ѝ нощ.
Тя бе самотна, тиха, безутешна,
преди да падне земната ѝ мощ.
Минават дни. Хамали, назначени, ...

Днес гарвани ми пеят – ах, омая!
Фучи през мене вятърът изтръгнал
безжалостно сърцето ми. Ще тръгвам!
С пресекнал глас да стена с тях по рая.
Ти чакаш ли ме, вечни и свещени? ...

Полъхът на вятъра дойде като дългоочаквано облекчение след преминала тежка треска. Болеше от жегата, от напичащото слънце, от палещата горещина, която сякаш разтапяше света наоколо.
Цялата сутрин имението лежеше под слънцето като разпънат на кръст мъченик. Денят бе адско изпитание със застоелия си в ...

Толкова рядко той се появява,
вестоносец на доброто по света,
яви ли се, надежда подарява,
на всеки, който вярва в любовта.
Безкрайно крехък и чисто невинен, ...

На Н. М...в.
Чисти са твоите очи поразени
Чист е и светът им зад тях
Когато си тръгна – бяхме втълпени
Кога ли изчезна техният бряг? ...

Come, fuck my body,
you perverted necrophiliac!
Discover my white shroud,
in which I have quietly hidden myself!
I know you have wild passion − ...

We walk with you - hand in hand,
the path leads us ever upward.
With two hearts beating in rhythm -
we hug each other and do not speak.
We pass through the dense forests, ...