Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Звездите
щом мракът покрие света;
когато съм влюбен ги гледам
а също и в самота.
Звездите са блян и надежда, ...
Нощ
Ти обръщаш гръб и в отражението на огледалото,
виждам твоите топли, искрени очи.
Не ме виждаш, за теб съм мимолетна сянка.
Сънуваш ме, бленуваш ме. ...
Живот ли е това
свито е сърцето,
плаче тихо моята душа.
Тягостни са дните,
будна е нощта — ...
Нов живот
От стъпките ми в ада никнат рози...
По пътя си земен, когато минаваш
и тъпчеш пръстта със нозе,
недей до последния дъх да забравяш, ...
Следи от обич
все за после пестяхме от тази любов.
А животът изтичаше тихичко, струнен,
и денят си отиваше – блед и суров.
Ако утре ни няма и всичко изчезне, ...
14+ Жълто
16+ Падението- част 1
Аз съм една от тях. Може би дори най-мощната. Най- зареждащата. Най- неустоимата. Неговата съкровена тайна. Неговият най-скъпоценен трофей.
Дясн ...
14+ Заветът на Краля - Глава 9: Пазителят на короната
– Ще трябва да ти намерим нова глава – каза й той. – Преди заради теб да ...
Пръстите ти докосват белия клавиш.
Пианото изплаква в миг.
Седнала на коляното ти, не вярвам, че може да съществува толкова красив миг.
И че се случва на нас двамата... ...
В царството на еднооките
ти войне достойни!
Днес ти се кланят
и верни, и неверни.
Зрелища без хляб ...
Миг
Пръстите ти докосват белия клавиш.
Пианото изплаква в миг.
Седнала на коляното ти, не вярвам, че може да съществува толкова красив миг.
И че се случва на нас двамата... ...
тихо падаш върху мен и ме събуждаш пак.
В твоя поглед има свят, в който се разтварям,
като сняг, целунат от априлски вятър благ.
Твоят дъх е вятър, който ме прегръща, ...
Ето, как стоят нещата
Възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение със сърце, нито ще добавят някое „целувки, пази се“. Вместо това ще ти се обадят и ще кажат: „Ела, да си вземете малко зимнина. Направих лютеница и чушчици.“ Или: „Изсуших тархана, елате да си вземете ...
Устрем след сто лета
в очите ѝ гори магичен плам.
Посяхме във душите обич-зрънце,
но днес препускам в тъмнината сам.
Като вълна от мрак сред ниви златни, ...
Въгрям с вечността
Над Дунава дим се издигаше сив,
градът бе в руини – покрусен и тих.
Към Влашка чужбина по пътя трънлив,
свищовци отнесоха вопъл горчив. ...
Къде са техните следи?
събрала в мили спомени хляба на дедите.
От тях научих, че няма по-важно от идеята
винаги да обичаме и пазим живи следите...
С цяло гърло петелът се обади и полека ...
Спомен за селския хляб
старият истински хляб.
Оня самун – жив и дъхав,
скътан в олющен долап,
печен във зидана фурна, ...
Старицата
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...
Там, където време няма...
да набера краставици и копър за таратор,
да взема сух чесън от щайгата под хамбара,
а слънцето да препича целия двор...
Върни ме там, където карам колело към реката ...
На село
денят се отърсва от дрямка.
Пробужда от първи петли,
да се работи дорде е сянка.
Добитък, кокошки, петли, ...
,,Пътека към Ъглен''
където времето сече прекрасните скалисти арки,
където въздухът говори с вечността,
аз там израснах и природата разкри ми необятността .
Мирисът на утринна роса, ...
За българското село
Кому са нужни днес овчари?
Аз зная, че не сме потребни
със наш'те хлопки и кошари.
Със наш'те ниви и градини, ...
Мое село
>
> имах късмет в теб да порасна.
>
> Благодаря ти много за обичта, ...
Самотен дом
и детска глъч навред е там кънтяла.
А в двора, след лехите цветни, Бог
дарявал хората със китка незабрава.
Живеели... и правили любов. ...
Какво мисли един градски интелигент за живота на село
и ми е трудно да пиша за някогашното село (за съжаление)…
От мама знам, че животът там е бил доста труден
и ако някой твърди нещо друго, ще бъда учуден…
Баща ми също е роден и израснал на село, ...
В селската кръчма
Калмукът задрямал е в някой ъгъл замрежен
от паяжини отколешни, от минали свади,
от песента на хармоника и на глас тих, плачевен.
Вън вали кротко пролетен дъжд и се смесва ...
На село
до дръвника, извисил настръхнал гръбнак -
мъжага, вперил в пъна мътния си взор,
псува и блъска без мяра и такт...
Замахва високо - удар жесток, ...
Селските къщи
ниски и спретнати, с тавани белосани,
с покриви като невестински гиздави кърпи
и с въженца опънати с дрехи опрани.
Тази земя е от тишината обсебена, ...
Коренът
където още спи дядовият праг,
и вятърът разлиства стихове
от сандъка с пожълтелия капак.
Там баба месеше хляба на ръка, ...
През спомена
Растение уханно цъфтеше...
И в утрин тиха и бавна,
Нея билка баба береше...
Таз утрин чиста и ясна, ...