Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
325812 резултата
  129 
  245  18 
  164 
–Пушиш ли? Вече не е модерно! Има толкова други по-екзотични зависимости. Сигурна съм, че можеш да си ги позволиш!
Той се засмя. Кратко. Сухо. Приличаше повече на прочистване на гърлото.
–Приеми го като форма на мълчалив протест – очите им се срещнаха и тя, без да знаеш защо, му повярва – Да, един м ...
  140  16 
Поглеждам обратното в мене си.
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...
  82 
Отказа се да ме слуша сърцето,
за тебе то тъгува и ето –
очите ми сълзи не побират,
мечтите ми взеха да умират...
Не, не, не, не е на добре, ...
  25 
Обичам да си лафя,
да говоря
със дилафа,
или със моя...
Не, не със него (тук намигвам), ...
  103  14 
Тихо беше твърде дълго!
Ще събудим съвестта.
Тръгваме по пътя дружно!
Ще посрещнем сутринта.
Залезът на тези дни, ...
  21 
Ако някога спреш да живееш на дребно,
ще осъзнаеш цената на много неща.
Например, колко огромна душа е потребна,
за да платиш на всичко високата цена.
Ако някога спреш, за да се огледаш, ...
  19 
Опитах се да те забравя.
(И с друга бях, но няма шанс)
Година, две. И пак не става.
Обичам те - какъв инат!
Но ти така и не разбра. ...
  62 
Пристъпвам по смълчани коридори
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат, ...
  21 
  91 
Ще заговори стара любов,
ще копнее за твоята целувка,
както онази нощ,
в която нещо запърха...
Твоите очи ще говорят, ...
  28 
Пътуване. Мълчание във влак.
Дихание на цвете от Балкана.
Желание да се обикнем пак
до дъното на клетъчна мембрана.
Ухание на мъж и на жена... ...
  31 
Признай си греховете, чедо,
и ще видиш как ще ти олекне.
Попът над възглавницата ми висеше.
Затворих очи и се молех да изчезне.
Последно причастие ли, отче? ...
  14 
Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна, ...
  20 
Това е тя!
Тя е онази, лудата,
меняща настроения -
милион за ден!
Но е онази луда, ...
  40 
в огромни доспехи
и в горест от гняв
животът непропилян.
  26 
Кога ли от дума вятър ще стихне,
кога ли през думи ще преминем –
през буреносен облак, недокоснати,
проснати
в нашето собствено ложе...
  13 
По "Борбата е безмилостно жестока..." на Никола Вапцаров
  20 
Листата му зелени,
той е зеленчук.
В градината живее,
ще го намериш тук!
С червено те привлича, ...
  12 
Вече съм лирик!
Докосвам...с нежен език.
  121  19 
Закачливият вятър оплел си е люлка -
от зеленото време на ореха.
А две малки щурчета - виртуози с цигулка,
с най-красивите ноти поспориха.
Под дебелата сянка по обед присяда - ...
  104  14 
Я повей ме, вятър ли си черен?
Разроши косите ми във рус рояк,
заплачи с очите ми – по женски верни,
събуди разцъфналия кукуряк.
Повлечи ме, дрипите ми стари, ...
  34 
Тръгвам си, мой виртуален свят,
и знай, че до болка ще липсваш...
Беше ти цветен, на песни богат,
но сърцето ми друго поиска.
То пожела да живее с любов, ...
  57 
Грийн Дей - Безпокойни Времена
Какво им е доброто на мирът и любовта,
когато се предлагат ексклузивно по света?
Във написаната дума истината е къде,
когато няма нея кой да прочете? ...
  43 
Als er eines Tags, vorübergehend,
einen blindgestochnen Bauern sah,
sagte er: „Ich mach dich wieder sehend!”
Und er schnitzte ihn aus Holz, das ja
aus demselben Stoff war. Alle Lasten ...
  43 
Плъзгам се по ръбчето на устни,
котешки извива гръб Луната.
Светъл дъжд по покриви изкусно,
свири мокра, тръпнеща соната.
В две очи Вечерница лъчиста, ...
  114  11 
  50 
Всеки ден е като паяк, кротичко тъче платно.
Дъжд Луната му избая, нося му сапун – Дано,
с лютото да се изплаче! Тротоар е този свят:
в ъгъла заспа сираче... най-накрая – неопят.
Всяка нощ е като квачка, люпи мрак и самота: ...
  142  17 
Ела, поспри за малко, ето
- там боровете, тук полето
теб чакат. Викат: “Остани!”
Къде са миналите дни?
Поле е там, а тука бор, ...
  105 
  201 
Каси гледаше океана. Вълните се плискаха в брега, докосваха дюните и се връщаха обратно, за да се плъзнат пак към него. Вечно движение. Сила и покорство. Отдаване и покоряване. Беше хипнотизиращо. Поне океанът си беше същият. Годините не означавах нищо за него. Поне не и човешките години. Един дребе ...
  238  25 
  88 
  164 
13. Хамлет и неуспялата редакторка
Часът беше интересен. То всеки час при класния беше интересен. Което се получаваше доста трудно – най-напред трябваше да си прочел произведението, после да си го разбрал, че и мнение да имаш. За книгата, за героите, за това какво си възприел или отхвърлил…
Че и да ...
  65  12 
Пролет... 3
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!... ...
  47 
Устата на Майк остана отворена от изненада, но едва успя да не хлъцне. Погледът му помътня, започна да се ядосва. Стана зъл.
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пре ...
  98  11 
Играчка не съм ти и няма да стана,
на моите чувства не слагай забрана.
Спри да ме тъпчеш с лошите мисли,
това ще е краят, да беше помислил.
Да беше помислил преди да ме хулиш, ...
  103 
Живея в прегръдка на вечната зима
и Ледени походи са белите дни.
Осъмнах излъган, с несбъднато минало.
Глада си запълвам с накъсани мисли.
По пътя ми няма стабилна опора, ...
  90 
Предложения
: ??:??