Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 070 резултата
Какво видях в теб,
което не видях в друга?
В очите ти потъвам,
а в думите разлагам.
С погледа си оставяш ...
  115 
Реших тук да направя игра по своя разказ Шаман и Демон. Написах сценарий, нарисувах я изцяло и разбира се написах музика към всичко това. Качвам композиции тука за Ваше мнение.
  209 
Да знаеш – няма да те гоня.
Не съм приготвила и клетка
нито от злато, ни от клони –
не влизаш, зная, сред решетки.
Ще се престоря на заспала, ...
  142  10 
Извинявай, бай Валерка!
Ще си наруша аз терка
и ще ти задам въпрос,
тъй, набързо, със откос-
Как тъй често все успяваш ...
  130 
Когато си отида, не плачи,
Не оставяй сълза да се пролее.
Не се вини, че младостта ми изтича,
Ще си отида, но ще остана в сърцето ти.
В сънищата ще се срещаме, ...
  84 
Н И Ш К А
Защо е полезно и необходимо,да се четат книги?
Много важен,фундаментален,реторичен въпрос,
свързан с най-дълбокото,тънко намигане,
заредено с информация от всичкото време Оно. ...
  49 
Забивам пръсти в сухата земя,
усещам как пулсира, тръпне, стене.
Навред е разпиляна тишина
и лепкав мрак душата ми обзема.
Сега е пролет /казват че било/, ...
  117 
Спомен вечен, спомен
сърдечен. Една любов,
тъй искрена и красива.
Спомен истински, спомен
за теб, любими, който ти ...
  66 
Някога, много, много отдавна тя беше от тези жени, които не бяха красавици и не блестяха с нищо, но женското у нея бликаше от всеки жест, съчетано с нежност. Беше търсеща и упорита, ранима и чувствителна, понякога самотна и неразбрана. Можеше дни и нощи да върши нещо за друг, без да мисли за себе си ...
  87 
Сигурно направих нещо,
нещо глупаво и грешно.
Може би изпуснах дума
като змеица помежду ни.
Може би бях непристойна ...
  83 
Виновно живеем.
Невинно мълчим.
Да лъжем умеем,
дори и да спим.
В живот нереален, ...
  106 
Когато времето е спряло,
когато правиш ритуал,
когато усещам твойто тяло,
когато буден съм заспал.
Тогава събужда се магия, ...
  66 
  210 
ЧИК-ЧИ-РИК!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга, ...
  122 
Аделина се опита да проследи оставената от тях енергийна диря, за да я последва по обратния пътно не успя. Анаил, извадил меча си, който между другото бе съвършен детектор за количеството на обкръжаващия ги мрак и мощта му, се загледа в него и погледна възлюбената си с нескрита тревога. Двамата прод ...
  84 
Не знали, что им завтра умирать.
Не знали, что их кончилась дорога.
Что будут в землю-матушку лежать,
и бабки будут слезы лить у гроба.
Но вот - березка гордая шумит.... ...
  48 
Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...
  208  19 
на новите хъшове
Ха наляво, хем надясно, мили драги, сестри и братя!
В механата вече е тясно! "Не щем пари и богатство!"
Пак хайдушки песни пеем: бързо виното налейте!
Лъкатушим – неизтрезнели със римувани куплети... ...
  101 
Пролет е! Цъфнаха сливите!
Тревица зелена набоде отвред.
Пролет е! Синигерът пее ли пее!
Диша земята напъпила с пъпки безчет.
Пролет е! Слънце сгрява душите! ...
  136 
Толкова много заслужава! И никой си няма представа колко много тя ще получи. Защото животът я обича! Да, обича я!
Обича кафявите ѝ очи!
Обича младежката ѝ жизнена усмивка!
Обича тялото ѝ!
Обича характера ѝ! ...
  97 
Откакто Залезът потъна във Марица.
И мъртвите – играят ръченица!…
Небето си разпори козирката –
преди да цъфне Месецът в гората!
Денят от хълма, бавно се прибира, ...
  97 
Когато слънцето е бавно,
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...
  173 
Не отхвърляй зелената свежест!
Оня вятър сахарски ленив
обещава ту страсти, ту нежност,
а е просто нахалник бъбрив.
Нека казва, че пак те обсипва ...
  122 
Разни хора … . След онова, преживяното, разбрах - повече от непоносима е съдбата на разведена жена с дете, какъвто и да е животът й с баща му ... Няма и не може да се намери, според мен, по-истински баща на детето от родния, който да го защитава в живота ... И на първо място са интересите на детето, ...
  119 
Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...
  73 
От другата страна е винаги различно,
там забравяш всичко прозаично.
Търсиш новото в земята чужда,
вълнението тя с лекота събужда.
Можеш да събираш с пълни шепи, ...
  80 
  110 
  100 
  91 
Siva žena i ljubavna putovnica
Posijedim kao oblak.
Ovo je mjesto bez prostora.
U desnom džepu
Imam nekoliko oguljenih badema ...
  74 
Бледа точка в окото на балсамиран критик
се върти, като гаечен ключ.
Рецитира пуйезия селският бик,
пожарникар пък навива еротично маркуч,
както баба най-витата баница ...
  223  20 
Някой ден, ще седна на брега на морето,
когато слънцето започне да изгрява,
и ще е тихо и спокойно като в края на времето,
като началото, без спомени за нещастия или липси.
И там някъде, ще се усмихвам на птиците, ...
  56 
Д Ъ Щ Е Р И Т Е Н А Б О Ж И Я Т А П Р Е М Ъ Д Р О С Т
Постоянно ни провокира Бог и ни изпитва
за пиетета спрямо неговото внимание,
дали и ние сме като Господ проникнати
с Любов ответна към Него и всичко останало. ...
  63 
Пролетно ми е сърцето,
има птичи словоред,
слънцето отвътре свети -
най-лъчистия поет.
Всичко вътре е зелено ...
  114 
Душата като хляба ще деля,
с едни за сватба, с другите за помен.
С едните смерчове ще укротя,
а с другите не искам даже спомен.
В гърдите щом си с огнено сърце, ...
  192  10  18 
Омръзва ми от тази тегота, искам да избягам да отида на край света. Там да има светъл лъч светлина, миг надежда, и шепа истинска доброта.
Птици покрай мен да се гонят, в небето синьо да се потопя и върху облаците бели да подскачам, просто ей така…
Омръзна ми от тази тегота, искам да я пусна и да меч ...
  63 
Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ ...
  109 
Хайдуци, мамо, шетат по земята наша...
Еничари от наша кръв! Плачат, мамо,
стари хора и тез дето решиха да останат тук.
Кажи им, Майко Българска, кажи им.
Че тука Народът беден трудно оцелява. ...
  120 
“И чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито…”
Фиеста - Жак Превер
А ние - млади и съвременни
лежахме голи ...
  172 
– Хайде де, не се срамувай! Кажи ми името си, малко изкушение.
– Чичо, моля те!
– Е, добре. Тогава аз ще започна.Казвам се Разрушение. Батко съм на обичния от всички ви Създател, но да речем- малко по-разкрепостен и напредничав от него.
Огненият мъж побърза да премине от изправено положение в небреж ...
  106 
Предложения
: ??:??