Животът във крайния рай – тъй красив,
безпаметно чист – обещава.
„Ти само при мене си дишащ и жив“ –
с гореща любов вледенява.
Гранична душа в безграничния век, ...

Разтворих книгата на есента,
записах в нея светъл стих,
докоснал се до моята душа
и топъл чай от тишина отпих.
Луната се посмръщи и смълча, ...

Когато денят свали кожата си
и я остави върху покривите,
нощта се събужда боса
между комините.
Уличните лампи ...

ДО ДРУГИЯ БРЯГ
Зърнах плъх – изтичал до средата на шосето,
мигом се изгърби – грозен и настръхнал.
Може би бе смелост или лудостта от стреса –
просвет да намери, да избегне сблъсък? ...

Образът ѝ нежен за мен е мечта,
извивките ѝ — тъй божествени —
химера непреодолима,
увод към епоса на любовта.
Толкова страст, ...

Не виждам. Синьото в очите
остана в други две очи...
Но пишат някога душите
макар със болка и сълзи.
Не виждам и във мен угасна ...

Хризантеми
Вечерта е заспала като вълк единак и луната, оголена цяла,
приютява безкрайния мрак.
Две звездички, по Млечния път вървят, влюбени били,
а дали ще се върнат отново, ...

1. Всяка начална точка е и крайна на нещо друго.
Извод.
Животът е низ от междуточия.
2. И от помия може да получиш отличен краен резултат.
Пържолата пред мен го доказва. ...

Лудешки и скоростно
движим стрелките си.
Молитва отправили
в безнадеждния миг.
Към себе си втурнати ...

Въпреки разпространеното мнение, че България „скоро няма да се оправи”, аз съм по-скоро оптимист. Разпадът на системата достигна последната си фаза и неминуемо следва бързо подобрение. Краят му се вижда – след десетина-петнадесет години България ще е тип-топ, навярно. Какво ни дава основание за подо ...

Кръговрат
По чаша вино нека да изпием,
и тази вечер да се веселим!
Умората в очите да не крием!
Болката у нас да утешим! ...

Клише ли е, че есента е златна?
И златни ли са мъртвите листа?
Кой каза, че раздялата е злато,
щом толкова напомня на смъртта?
А вятърът разлиства тишината ...

Когато песента ти ме събуди
морето бе заспало сън смирен.
Гласът с вълшебен звън света учуди,
а заливът притихна запленен.
И сякаш всеки порив съкровен, ...

Сатенът те обгръща като лава,
лъчът те гали в този тъмен час,
мъжете търсят в теб една забрава,
и залата притихва – чака глас.
Притискаш микрофона като ласка ...

Почнах да си мия лицето
с нежна струя от сълзи.
Знам, че камък ти е сърцето,
не във теб, а в мен тежи.
Буца в гърлото застана, ...

В една безсънна нощ, когато светът
заспиваше под сребърния дъжд,
аз тръгнах без билет и без маршрут,
отвъд последния човешки бряг.
Звездите се разтвориха пред мен, ...

Грациозна и нежна,
неуловима и лека,
напредвам в пустинята
без да има пътека.
Рисувам по пясъка. ...

Привърши гроздоберът. А тепърва в двора
димитровчетата цъфтят – без страх от сняг.
Обсипва крушата, превита от умора,
с листа във топли багри къщния ми праг.
Откъснах едра дюля с кадифена кожа, ...

— АУУ, Руменчо! Кой те удари?
— Не знам, разпитвам… Но трябва да е бил Владко.
— Големият Владко?! Този хулиган!
— Не-е! Големият Владко ми е приятел. Малкият сигурно ме е ударил, докато си седим на гърненцата…
— Малкият? Че той е съвсем малък! ...

Сред жегата на циганското лято
разходих се на двора по бельо
и метнах плажна кърпа на земята
до сянката на близкото дърво.
Понечих да си легна под небето, ...

Този път ще извървя докрая!
И в тъмнина, и в светлина!
Някои живеят си във рая
и пръскат вред отрова! (Без вина!)
После идват нагло да ме поучават, ...

Вече не казвам: Ни да, нито не,
просто съм ъгълче в стая.
И ми ухае на зимно пране,
щипка канела към чая.
Цялата станах сърце и душа, ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава четиринадесета
Есенни страсти
Малаки, Танто, Сита, Пакан и Нита Алкара достигнаха най-близката до предходното им леговище огнеломно защитена скала привечер на петия ден от есента. Бе свил първият студ и температурата бе спаднал ...

Днес приятелят ми предруса и това ми отвори очите за доста неща. Неприятни, но все пак ги. Първо, в България колко малко лекари има и колко страшно е това. Второ, че човечността в хората е изчезнала почти изцяло. Трето, че колкото повече живея, толкова повече се нуждая от питие.
Всичко изглеждаше ка ...

Кога измина лятото? Не знам!
Прощален танц листата днес танцуват.
Разкошно е навън и аз съм ням,
тъй прелестно тук есента рисува.
И нейните красиви багрила ...

Аз и тя — последни клиенти в ресторанта.
Чашата ѝ стоеше недопита,
а тя вече десет минути обясняваше нещо,
което отдавна бях спрял да слушам.
Не защото не ми беше интересно. ...

.............. Вероятно съм станал стиснат и пресметлив след заминаването на Виолета за Англия. По-рядко използвах джипа си Тойота до село, какво да се фукам ли или да се измушвам по уличките за да не кача някого на автостоп, ами вече сея по-малко зеленчуци, на място приготвям консерви и компоти. Ми ...

Когато роза призори заплаче...
Тя плаче тихо с чувствен аромат.
Ухае на сълза от пеленаче,
понесло съдбата си в този свят.
Преди заник летен; и след това... ...

В утрото на морска суета,
вълните милват мидени черупки,
разказват своята тайна на брега
и в миг отмиват пясъчните стъпки.
Морето! Ти, единствено море! ...

Ще паднат няколко листа
около ствола на дървото.
Ще свири есента с уста,
ще пее своя химн живота.
Глухарчета и пащърнак ...

И какво като те обичам?
Звездите по-ярко не блестят.
Птиците по-пойно не пеят.
Пеперуди в теб не трептят.
И какво като те обичам? ...

Когато бях дете, в Радомир, имаше голяма и малка сладкарница. Пращаха ме дядо и баба да купувам това и онова.
В голямата сладкарница продаваха вълшебни неща. Пасти, торти, сладкиши, толумби, кифли, баклава - каквото си поискаш. И скъпа боза.
В малката сладкарница продаваха само еклери, тутманик и ба ...

Никой не ти казва,
че сърцето няма
авариен изход.
Авария или не,
вътре ли си - ...

Каменов беше мeк. Мразеше фамилията си. Показваха го устните. Долната увисваше странно. Сякаш ще заплаче. Носеше дънкови ризи. Или на райе. С две джобчета. Непременно с две! И винаги широки. Да прикриват коремчето. Не беше голямо. Но се забелязваше. Въпреки суетното старание. Имаше олисяло теме. И в ...

Съвместно с Асенчо Грудев:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
В гората на съдбата влизам сам.
Магьосницата, казват, властва там.
Рискувам и не знам коя е тя. ...

Защо ме гледаш така?
Ти не искаш да кажеш.
Ти гледаш в моята душа,
във която се хващаме ръка за ръка.
Тези очи, които се крият зад тези очила, ...