БАХ ТОЯ ВАЛЕРИЙ!
... ако някъде има живот по-красив и по-смислен от този,
ще си кацна на автопилот с томче стихове, два тома прози,
може някой да ги прочете – да си каже: – Бах тоя Валерий! –
пише, сякаш е старец-дете, минал низ от епохи – и ери, ...

Oluja
Otkrila sam te u neprijateljstvu
dvoje naroda
i rekla sam ti si heroj,
kad sam te vidila kako plivaš ...

Oksimoroni
Moja glava je bubanj
od teških oksimorona
koji narod trpi.
Šapa s krvlju ...

Gradovi se tresu
Od otkucaja mog srca
cijeli gradovi se tresu.
Ti si kao rijeka,
nigdje ne staješ, ...

Ratluk
Nisam krenula na put s prvom ljubavi,
bila sam uvjerena - neće potrajati.
Moja nova knjiga je moja republika
ali bez Ustava i zakona. ...

A land without earthquakes
The swing on which I sit
is rising over a precipice.
I notice another death
and the grandeur ...

Дърво в градината полегна до земята,
едно сливово дърво на бурята не издържа.
С клоните си докосва то сякаш почвата,
тя храни корените му отдавна, от някога.
Едно дърво с вятъра водили борба, ...

Все питат ме, защо съм пишел тъжно –
а, хората жадуват да се смеят.
Навярно в мен кодирана е същност,
трагичното в живота да излея.
Че, кой ли иска днес да е сериозен? – ...

Как не те е срам
да ровиш ти в чужд ров
и чуждото да наричаш свое
с глава забита дълбоко в земята.
В очите ти подлост скита ...

ВРЕМЕВИ ОБРАТИ
Защо се връщат щъркелите – не разбрах
Какво ли ги привлича тук през зимата?
Носталгия ли е, или първичен страх
от странните приумици на климата? ...

Погледни ме сега. Виж очите ми светлозелени,
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...

В загубена битка -
оглежда се животът.
Скачени съдове са всичките морета,
а думите - удавници
излезли от водите нощем, ...

СЪБЛИЧАНЕ
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
Събираме остатъците от деня
в чаша за зелен чай.
Събличайки очите си, ...

Минаваше пладне, когато Аделина се завърна в своя небесен дворец. Богинята не бързаше да се присъедини към свикания от самата нея малък съвет на архангелите, защото усещаше натежаващата върху плещите ѝ неизбежност.
Колкото и да не ѝ се нравеше, Баба Кашлица беше права. Огромната загуба, която тя все ...

Бушува пролетта и се заплитат
къдриците на слънчевия блясък,
и камъните в речното корито
игриво се побутват с весел плясък.
А аз съм малка светла топка време, ...

Паркът ... Единствено в родния ми край съм виждала такива пролетни поляни - осипани с жълтурчета, както в Плевенския парк “Кайлъка“ ... Каква удивителна, безбрежна красота ... Ако не е паркът, едва ли би се задържало семейството ни, в един от най-горещите градове в България ... Пеша, с кола, с троле ...

Тревата когато поникне
по земята топла и грижовна.
Слънцето когато подтикне
да се събуди гората вековна.
Щъркели когато заприиждат, ...

Сам стоя във тишината,
така отдавна съм без теб.
До безкрайността на самотата
капарирал съм билет.
Безпощадно смачка ме съдбата, ...

Ще се огледам в себе си.
Ще се потърся в мен.
Изящни, бели лебеди
танцуват в този ден.
Надиплените облаци ...

любов потиска
ли се - значи - пръкват се
сърцепала̀чи

Мястото, на което трябваше да се срещнат беше стар крепостен замък, построен от фамилия Велен преди повече от петстотин години. След Първата Вселенска война, много от фамилиите, носещи кралска кръв избягаха от родните си планети в търсене на убежище за техните деца. Повечето от тях намериха смъртта ...

Във сърцето пролет крия
и в очите ми сияе
светла пролетна магия,
дето сила в мене вае.
Грабвам пръчката вълшебна ...

Когато цъфнат вишните в двора
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...

РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА
По-тиха и от майчина коластра,
по-призивна от бебешко гласче,
безкрайна, всеотдайна и прекрасна! –
реката на забравата тече, ...

Любовта е в дъха на природата,
в аромата от росна трева.
В непорочната мисъл на хората,
в споделената синева.
В разцъфтялата радост на клоните ...

Поредна нощ,
обичайната...
Наливаш чаша вино,
стъклото се запотява,
разклащаш ...

Посягам с немощни ръце,
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.
Сега са те в цвят ръждив, ...

ДВУБОЙ
Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи. ...

---
Когато тъжен си и не виждаш края на тунела, кажи си тихо и наум си повтори: „Аз съм тук и съм още жив.“
Бъди смел и не се предавай.
Затвори очи и се наслади на тишината.
Пролет, лято, есен, зима – ...

Нали пуйет съм с реноме дебелогъзо
и рядко щастие за всеки мой четец,
та имам си отлична (в секса) Муза,
що вдъхновява ме, тъй както грях – светец...
И лея творчество в токсичен дъжд, ...

Със единия крак съм в безмълвното нищо.
А със другия крак съм при вас.
Аз не виждам лица и не чувам въздишки.
Но настъпва съдбовният час.
Със едната ръка стискам здраво щурвала - ...