Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Посестрими част 1 "Раждането на Самодива" - глава 11 "Деветият ден"
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...
(Без)Делниците на един писател- част 32
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...
Тате
върховна мисъл и първи приоритет,
душевна облага и най-чист късмет
или просто фигурка от твой един момент?"
Не мисля си тъй за тебе, тате... ...
Нова църква
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
За баща ми ...
Научи ме
да го гледам без съмнения,
и когато буря заприижда
да ми носи вдъхновения.
Научи ме с реката да говоря, ...
Композитор и изпълнител" Иван Дракалиев
13/03/2025г.
г.Москва / РФ
Безглаголна телеграма
Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак. ...
Как може да не харесваш някого, ако си го обичал?
Сълзите ми са като река,
Всеки миг с нея е като епизод,
В сърцето ми носи тежестта.
Тя е моето всичко, но съм само част, ...
Диалог
Като смерч музата изправи ми се насреща,
в съзнанието ми се изръси,главата ми изтрещя,
на душата ми и стана непоносимо горещо,
изневиделица поела огромният "нежен" товар. ...
Съботно-оптимистично
без никакви проблеми, скуки, грижи,
свободно си тече, расте на листа,
и бавно, и възторжено се ниже.
Това са ми най-дългите минути, ...
(Без)краят
Сънувах момента, когато ме няма…
Денис Олегов
… само дето пропуснах да бъда щастлив.
Петър Анастасов („В полунощ“) ...
Бреза (по картина на Анабел)
в едно красиво,замръзнало, студено тяло
да знаят, че заедно са те за кратко
сред иглолистните гори сами
на Анабел есента листата под тях шуми... ...
Да ме няма!
повод винаги ще си намериш.
Ала съдбата не е спътница добра,
и планина висока ще катериш.
Ако в болката утехата е скрита, ...
Пролетта е чудна
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее, ...
Възлюбено мълчание – (Марина Миjаковска, Р. С. Македонија) 🇲🇰
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
От вратата на мълчанието
направих в колибата любовник,
вещ кормчия, ...
България. 10. Свободата е свята
О, Майко, Българийо, древна и свята,
с история славна, но днес непозната,
защо си тъй тъжно главата склонила,
с прекършена воля, без вяра, без сила? ...
Подсказано от баба Марта
и зимата, намусено ще си отиде.
Ще запеят птичи гласове,
да ни подскажат-Пролет иде!
И тук, срамежливичко кокиче, ...
(Без)Делниците на един писател- част 31
Аделина повдигна вежди въпросително и въздъхна с досада.
– Дори на края на времето не намирам спокойствие! Защо си дошъл, Анаил?
Архангелът на любовта, както обикновено, бе съсредоточено намръщен, което означаваше, че зад небесносините кристални прозорци към душата му протича ин ...
Минзухари
грейнаха на горската поляна
и с красива бяла светлина
срещна ги във утрото засмяна.
Минзухари хиляди на брой ...
Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
Понякога старчоците сме луди
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...
Вея перчема
макар да нямам и два гроша.
Защото имам си любима.
Кой повече от мене има?
Къщи, коли, апартаменти- ...
Библиотека на живота
четат се те по моите стъпки.
Печатат житието като лист хартия,
житейската библиотека от магия.
Прочитат ли се вече избледнели, ...