Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...

Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле. ...

Откъде те познавам,
душата шепти.
В спомен потъвам,
дали там не си ти.
И някак странно ...

– Да видим какво си имаме тук! Сбирка на клуба на треторазрядните изтривалки на божествени задници. Как я карате, братлета?
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...

На слабия все някой е крив.
Все са му други виновни.
Не чувства, че е страхлив.
Бяга от решения съдбовни.
Слабия се жалва до безкрай. ...

Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две, ...

,,Герой ли бях в твоите очи,
върховна мисъл и първи приоритет,
душевна облага и най-чист късмет
или просто фигурка от твой един момент?"
Не мисля си тъй за тебе, тате... ...

НОВА ЦЪРКВА
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...

Обич моя, рано , много рано
ти пусна моята ръка и отлетя.
Останаха ми спомените само,
които ще ме топлят във студа.
В сърцето си аз вечно ще запазя ...

Наскоро сънувах баща си - как, като дете, търках бузка в неговата ... Този сън повлече спомени за него ... Помня толкова добре, а бях много малка - висящото от крака му парче снаряд, обвито сякаш - сувенир в собствената му кожа ... Пазя от татко, участник във Втора фаза на Втората Световна война - с ...

Научи ме вятъра да виждам,
да го гледам без съмнения,
и когато буря заприижда
да ми носи вдъхновения.
Научи ме с реката да говоря, ...

"Ми минорна ведрост" - създадена с VSTi компютърна технология като хоби занимание. Забавлявайте се...

"Twisted scenario"
Композитор и изпълнител" Иван Дракалиев
13/03/2025г.
г.Москва / РФ

БЕЗГЛАГОЛНА ТЕЛЕГРАМА
Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак. ...

Това е историята на моя живот,
Сълзите ми са като река,
Всеки миг с нея е като епизод,
В сърцето ми носи тежестта.
Тя е моето всичко, но съм само част, ...

Д И А Л О Г
Като смерч музата изправи ми се насреща,
в съзнанието ми се изръси,главата ми изтрещя,
на душата ми и стана непоносимо горещо,
изневиделица поела огромният "нежен" товар. ...

Русофили, русофоби, разцелуваха се, брат,
а пък после, да се помни, уважиха се отзад.
Но къде и как се случи е интимният въпрос -
В малка, лъскава къщурка от яйце на албатрос,
там, където изток, запад, всъщност са едно и също, ...

Събуждам се и събота е чиста,
без никакви проблеми, скуки, грижи,
свободно си тече, расте на листа,
и бавно, и възторжено се ниже.
Това са ми най-дългите минути, ...

Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен, ...

(БЕЗ)КРАЯТ
Сънувах момента, когато ме няма…
Денис Олегов
… само дето пропуснах да бъда щастлив.
Петър Анастасов („В полунощ“) ...

Да се завърнеш в бащината къща
когато тя битува като спомен
и след като угасне вечерта
от утре сутрин пак да си бездомен.
Във вихъра когато те отнася, ...

Бяло-черно, когато любовта смъртта се прегърнат
в едно красиво,замръзнало, студено тяло
да знаят, че заедно са те за кратко
сред иглолистните гори сами
на Анабел есента листата под тях шуми... ...

Ако търсиш грешка или пък вина,
повод винаги ще си намериш.
Ала съдбата не е спътница добра,
и планина висока ще катериш.
Ако в болката утехата е скрита, ...

Мек снежец в гората се топи,
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее, ...

Мрачна енергия и тъмен пламък -
стойте далече от тази жена.
Инак ще срина аз вашия замък,
и ще ви обявя дори и война.
Демони злобни и сили прокобни - ...

ВЪЗЛЮБЕНО МЪЛЧАНИЕ
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
От вратата на мълчанието
направих в колибата любовник,
вещ кормчия, ...

Сектор Г
Когато си ти отново на "Армията",
заедно със своите синове, мили деца.
Когато си победител с усмивка на уста,
когато си победен с мъка и много тъга! ...

10. Свободата е свята
О, Майко, Българийо, древна и свята,
с история славна, но днес непозната,
защо си тъй тъжно главата склонила,
с прекършена воля, без вяра, без сила? ...

Ще задухат южни ветрове,
и зимата, намусено ще си отиде.
Ще запеят птичи гласове,
да ни подскажат-Пролет иде!
И тук, срамежливичко кокиче, ...

– Той те спря, нали?
Аделина повдигна вежди въпросително и въздъхна с досада.
– Дори на края на времето не намирам спокойствие! Защо си дошъл, Анаил?
Архангелът на любовта, както обикновено, бе съсредоточено намръщен, което означаваше, че зад небесносините кристални прозорци към душата му протича ин ...

Пламъчета ярки през нощта
грейнаха на горската поляна
и с красива бяла светлина
срещна ги във утрото засмяна.
Минзухари хиляди на брой ...

Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...

ПОНЯКОГА СТАРЧОЦИТЕ СМЕ ЛУДИ
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...

Перчема вея, аз, гавроша,
макар да нямам и два гроша.
Защото имам си любима.
Кой повече от мене има?
Къщи, коли, апартаменти- ...

Следите на живота ми утъпкани,
четат се те по моите стъпки.
Печатат житието като лист хартия,
житейската библиотека от магия.
Прочитат ли се вече избледнели, ...

Като в стара трагедия, като отзвучал романс...
Трудно ми е да пея: сезоните са вече в миманс!
Сутрин Аврора* буди върховете в плавен каданс...
Навярно Исус и Буда отново са в мистичен транс?
Пролетта мълком говори. Пролетта, зрее в нас сега, ...

С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...