I know joy now, then severe hardships,
I alternate between good and bad luck.
And I often pay for wrong decisions,
but I still continue – with the ''horns'' forward.
And I have plans – to chase my dreams: ...

Не стъпките по прашните пътеки
оставят най-дълбокия си знак.
По-тихо ходят нашите човеци,
когато мисълта им свети в мрак.
Тя няма образ, няма тежест, ...

Комари плъзнали са в Райската градина...
И смучат от кръвта ни на цветя.
Изяждат дори и аромата на майката земя.
Пропукана, земята от пожари стене...
И всичко стене, помогни?! ...

БИЛЕТ ЗА ОБРАТНО ВРЪЩАНЕ
Пейзажът се разля – като мастило
изтичаше небето във реката.
И аз вървя, към залеза – простила
на чужд, на свой, на враг и на приятел. ...

Мислите като бесни коне препускат
по поляната на спомените.
На онази поляна където свърши
изгрева и залеза на нашата любов.
Да се върна при тебе не искам, ...

Бяхме недостатъчни за този свят.
А той за нас съвсем не бе достоен.
Животът ни с обидата бе слят.
Живот – не чак дотам пристоен.
И щом пристъпехме напред ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава пета
„Прегазената“ периферия
Тунун Адани издигна керкелеза на 7 банвестера височина и го хоризонтира. Под него бялата облачна покривка се плъзгаше както сняг под електрическа шейна.
- Ама че красиво! - за кой ли път по време на полет ...

1.Ягодова луна
По ризата ти – писмена –
червени и релефни щрихи.
Не съм поръчвала луна,
но свети в чашата ми тихо. ...

Познавам ту радост, ту тежки лишения,
редувам карък, с адски късмет.
И често си плащам за грешни решения,
но пак продължавам – с ''рогата'' напред.
И планове имам – да гоня мечтите си: ...

Шест месеца от нашата раздяла-
Шест тежки месеца-болезнени.
Месеци, в които аз не съм цяла-
Носеща кървящите си белези.
Подарих ти чашишки за ракия- ...

Как липсва ми една врата,
която в детството отварях,
и ароматът на цветя,
който в стаята долавях.
Една трепереща ръка, ...

[Verse 1]
В този ден дъждът говори равно
с глас на тенекиени улуци.
Думите – провлачени и бавни –
отброяват със секунди звуците. ...

Колко е лесно само –
с Малкия Мук да се бориш.
И герой да се изкараш, като
го препънеш, като го събориш.
А колко е трудно на тепиха – ...

Сребреят бързи рибки там, на плиткото.
Рекичката ни злато ли разлива?
Тревите дръпнал вятърът за плитките,
се смее безметежно и щастливо.
Към хоризонта облаче политнало, ...

Маранята се стелеше, лепнеха въздух и прах.
Настървеното слънце захапа деня като куче.
През гърба на вечерника минаха тръпки на страх.
Беше млад и неопитен той, на злина ненаучен.
От перчема на нивата с парещи хлебни зърна ...

захлупена и бледа
като зимен полуден
е нощта, докато насърчава
простите сърца да чакат
радостта на пролетния шум ...

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Посипва есенна позлата –
билата пламнали ли лумват?
Изстива, стихнала, земята,
невенът хвърля нежни гугли. ...

Колко пъти ще трябва да мра,
та накрая сама и себична,
в самотата на острия мрак,
ще открия - не си ме обичал.
Не разбра ли, че вещата аз, ...

Любовта е вселеночистачка
и затуй е и милна, и блачка!
Любовта е вселенобавачка
и душите за обич сурвачка!
Любовта е вселенокърмачка! ...

Утре ще съм по-смирена.
По-мила. По-сърдечна.
По-разбрана.
Утре няма да бъда буря от емоции.
Ще се ядосвам по-малко ...

Трепетликовите сълзи потушават
фантазията на смъртта.

Дошъл съм на изложба посветена на Дали в Перник. Предимно се опитвам да се ориентирам в микса от сериграфии,репродукции, ксилографии, литиграфии по картини и копия. Има и една графика означена като оргинална графюра. Една! Въпросът е: Дали Дали е Дали? Това са законни тиражни репродукции, но нямат н ...

Тихо зората разтваря плащ от коприна,
птици събуждат отново заспалия свят.
Всяка утрин е нова, вълшебна градина,
в която надеждите с цвят се обличат, цъфтят.
Изпий с усмивка кафето си топло, ...

- Как се нарича лечител на души?
- Душач!
- А лечител на сексуални проблеми?
- Сексуален патолог

По действителен случай
Признавам си – когато видях обявата за двудневен планински преход, си представях нещо съвсем различно: малка група, раници, тишина сред природата, а не двайсетина души, половината от които явно бяха решили, че отиват на курорт. Събрахме се на уреченото място в осем сутринта. А ...

Когато планината е любов,
когато е копнеж и сладка тръпка,
предаваш се на нежния й зов
и жадно я поемаш с всяка стъпка.
Когато висините са ти дом ...

Тихо зората разтваря плащ от коприна,
птици събуждат отново заспалия свят.
Всяка утрин е нова, вълшебна градина,
в която надеждите с цвят се обличат, цъфтят.
Изпий с усмивка кафето си топло, ...

На мама и татко
Спомни си тези, дето днес ги няма,
но още топлят тихо твоя свят.
Животът все по-бързо изминава,
а дните като птиците летят. ...

Here she is!
The old witch.
She makes the "goat sign" again.
She spits on the Cross. She stomps her feet.
Here she is! ...

Ето я!
Старата вещица.
Отново прави ''знака на козата''.
Плюе Кръста. Тъпче с крака.
Ето я! ...

Чета една книга. Категория фентъзи. Но, в нея няма грам фантастика! Художествена трилогия за началото от властването на Султан Мехмед. Ранно средновековие. Дворцови интриги в османската империя и държавите около нея. Ярки персонажи и всякакви ситуации, които ме изненадаха. В духа на времето, но пълн ...

В кошмара си събуждам се нормална
До самоизличаване и пълно безумие
В просъница оглеждам се прощално
Прозорец вятър и...полупълнолуние

Времето не тече.
То се задържа
в пукнатината на една чаша,
в недоизреченото „остани“,
в прашинката, ...