Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,7 резултата

С периферната нервна система

В мойте сънища всичко е точно:
имам много прилежна жена,
Аз я любя - съвсем реципрочно!
От сърце благодарна е тя!
С периферната нервна система ...
373 3 11

Сензация! Яворов изглежда е плагиатствал?

Песен на песните.
Църквата по-късно ги прочита символично: Женихът е Христос, Невестата — Църквата (или душата на вярващия). Така всяка целувка, всяка „ненка“ и аромат се превръща в духовна метафора за божествената близост.
Може!Но като вникна в детайли... Има текстове , които ме притесняват: "Нека ...
525 1 17

Ежедневки (172 и 173 част)

Ежедневки 172 част
1. Маскирах се, като маймуна... и се върнах към корените си...
2. Добър човек съм... за тези, които не ме познават...
3. Кагато взема думата... все няма какво да кажа...
4. С жената се разбираме чудесно... когато сме далеч един от друг... ...
214

Разкажи ми

Покажи ми празнотата,
сред потока на Всемира.
Имам пролом във душата
и това ми резонира.
Разкажи ми за живота ...
208

Снежен метеж

Жената белокоса стърже тихо
с метлата си по хладния паваж.
Годините лицето ѝ стопиха,
а скрежът бял ѝ стана антураж.
Не е кралица, нито Пепеляшка – ...
197 1

Празнуването - отдих или патетика?

Празниците са „Сизифовият“ път надолу, а празничната патетика - кощунственото им „плячкосване“...
Текст: Иван Бозуков
173

Не очаквай...

Не очаквай да молят за прошка,
щом не знаят..., дори че грешат.
Клеветите – оставяй ги в коша.
И върви... По избрания път.
Не очаквай цветя и фанфари. ...
721 6 12

Навярно имам триста страници присъда

Защо си тъжен ти и мрачен, като буря?
Аз все намирам малки поводи за смях.
Небето ми сто пъти мъка прекатуря,
но виж ме. Триж по-силна всичко преживях.
Събаряха и мене болести, несгоди, ...
204 1 2

Отделено време за нямащите време

Инерцията на т. нар. „нямане на време“ е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на днешния човек, че от абсурдна - каквато е всъщност - става направо... гротескно инфантилна!...
Текст: Иван Бозуков
235

„Ниската топка“ на високата култура

Висококултурните люде „свирят на тънки струни“. Ексцесивно деликатни, вечно са настроени да се обидят, особено когато... няма за какво!...
Текст: Иван Бозуков
216

Мимолетната вечност на историческите времена

Живеем с мисълта, че времето ни е уникално, докато всъщност в света... не се случва нищо особено!...
Текст: Иван Бозуков
193

Вярата... - един излишен навик?

Всяка вяра, вярата в каквото и да било, е „попълване на празен чек“. Преди да се узнае - ако изобщо има шанс да се узнае - дали фактите я покриват, тя просто е едно напълно безсмислено упорство да се „стреля на сляпо“...
Текст: Иван Бозуков
175

Военна проза за мира

Войната само много рядко, дори бих казал по изключение, се води с оръжия за физическо поразяване. В огромен брой случаи тя е „тиха“ отвън и „кипяща“ отвътре. Изразява се в конкурентна битка, чиято крайна цел се състои в простичкото „кой кого“...
Текст: Иван Бозуков
189

Дните мои са борба

Дали съм борбена не зная...
Погледна ли се отстрани,
изглеждам някак мекушава
и кой ли да ме подкрепи...
Не чакам ничия опора, ...
251

Припознаване

Сред легионите на Залеза
сънувам изгревите простосмъртни...
вулканите на сивото безличие.
Пикират спомените в криво огледало
към своето зачатие затичани... ...
424 15 9

Две звезди

Самотно щастие с тъгите им се весели.
хармонията тяхна вечността руши,
Когато в техен свят царуват две души,
Сякаш в ясна нощ греят само две звезди.
В ясна нощ греят само две звезди, ...
285

Нови Еничари

Еничари, мамо, Еничари, България е пълна с тях.
По земята наша ходят, мамо...
хранят се със нас. Страхове ни вменяват
без глас ни оставят, България, майко.
на чужди продават. Кажи им, майко, кажи им! ...
193 2 1

Пред гнева

Седя.
Седя пред гнева, който бълнува вътре в мен.
Гледам го.
Гледам го, за да го разбера.
Гледам го, за да видя къде е раната му. ...
254 1

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 6

Мирандел и Елейара яздеха по каменния път, който отвеждаше от долината на Западния пламъчен храм към сърцето на Солариан. Вече часове наред нито един облак не бе помрачил небето, а горещината ги преследваше като пламтящата воля на Светлината.
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...
226 1 2

Уча от грешки

Бях умислена. Тъжна ли бях?
Сред стотици лица се погубвах.
Търсех плам и разравях жарта.
Като малко момиче се влюбвах.
Дирех брод дето зееше пропаст ...
281 1 7

Преместването

Трудно е да се заличи предишното присъствие. То ще ни преследва още дълго време... Трябва да се изчистят старите следи: всички петна от пръсти по мебелите, по прозобците, по стените и вратите; смесената миризма от камфор, лавандула и застояло, която е попила в мокета и в завесите и напомня за предиш ...
321 2 7

Моят живот - (Славчо Ковилоски, Р. С.Македониja) 🇲🇰

Автор: Славчо Ковилоски, Р. С. Македония
Моят и твоят живот са комунизъм до дъска, капитализъм без връзка,
преход без край, приватизация без капитал,
Маркс без Енгелс, бюрократ до олигарх,
топлинен удар и полярната зима, озоновата дупка и Антарктида без лед, ...
189 3 1

Утро

благословено
ноемврийско утро -
слънцеозарено
благословено
ноемврийско утро - ...
187

Батман от депото

– Нямаш шанс! Аз харесвам ватмани – каза Стела и отпи от енергийната напитка, която караше очите ѝ да блестят, а ръцете ѝ – да шарят насам-натам непроизволно, сякаш търсеха нещо и все не го намираха.
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...
209 2

Променлива

Преди да възцари Спокойствие
Тук вилнеха и други чувства
Имаше до сълзи Еуфория
И истеричен смях от Мъка
Но сега е вакуумно затишие ...
186

Прелива от нежност небето в индиго

Изтлява последната залезна мазка,
денят ни се готви полека за сън,
раздра тишината сърдит и неласкав,
часовникът градски. И мръква се вън.
И хиляди хора навярно вечерят, ...
169 2

Пазиш ли искрата

Пазиш ли искрата – светлинката свята,
която те роди и пред тебе подреди земята?
Помниш ли детето, подпиращо небето с длани –
как, щом играе и мечтае, то звездите кани?
Те го прегръщат и се връщат на небето, ...
251 2 2

Отшумяваш

Слънчев лъч леко те погалва,
изтръгва съзнанието ти от свят -
мозайка от картини, истории и звуци -
приказни, вълшебни,
преплетени в любимите ти цветове. ...
193

Тишината, която остави...

Тишината, която ти ми остави
ме научи да съм твърда като дъб.
Да не допускам разни дребни твари
от обувките да ме изваждат всеки път.
През сито да пилеят любовта ми, ...
274 1 2