Ние българите свалихме съвсем гарда. Радваме се на чалга-успеха на наша певачка на Евровизия, все едно е пяла Мария Калас. През 1994 година така се радвахме и на случайната българска класация на 4-то място на световното първенство по футбол в САЩ, без да отбележим дори фантастичната изява на българс ...

Замисляли ли сте се откъде черпим представите си за японския живот в миналото? Най-често – от филми, които се занимават с шогуни, самураи, дами от висшите кръгове и гейши. Същите персонажи, плюс актьорите, се мъдрят и в прословутите японски гравюри. И ние естествено си мислим за изящество и естетизъ ...

Време
Продавам време — миг, секунда, две.
Но кой ще купи спомен от живота?
И колко ли ще стигнат те,
щом времето не връща нищо взето? ...

В една градинка край рекичка
сред зеленчукова лехичка -
пораснала сама-самичка
стройна хубава брезичка.
Сред тикви, краставици, чушки - ...

Където времето се спря
стъпвам в моя дом
обгръща ме минало
тишина навред
*** ...

Със https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Линк;
https://youtu.be/XvWrNWrcsP0?is=Yu9_JfJaCa7bW5rl
Мъж:
Живях живот без цел, обикновен. ...

С разперени криле
над времето
пришпорва морска
синева
поел е пътя ...

Със https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Мъж:
Живях живот без цел, обикновен.
Крадец в града, за къшей хляб, добряк.
Но ти яви се в слънчев ден пред мен. ...

На двадесет и пет, а без надежда,
но също и без розови илюзии.
Смъртта към мен с приканване поглежда,
но аз презирам нейните алюзии.
На двадесет и пет, а без любима, ...

На полянката голяма,
дето има дом Мецана-
пролетта килим застла,
пълен с дъхави цветя.
Сложи на гората пак ...

Запомних дъжд. Запомних сутринта ти.
Дъждовният ти поглед днес мълчи.
Запомних те, издигнах в свят смеха ти –
и с всяко вдишване… до днес кънти.
Далеч на север сменя се сезонът, ...

Животът стана друг – така разправят.
Човекът за човека не е брат.
Мойсей, Исус и Буда днес забравят,
или не искат да ги разберат.
Поетите на дребно се пилеят, ...

Във далечното дете
мрежа Паячко плете,
а едно Щурче с цигулка
свири и си търси булка.
Хем да бъде работлива, ...

Атлас виста крепи навеки,
земята пък крепи Атлас,
надеждата крепи човека,
надеждата крепя пък аз –
Пегас ...

Разхождайки се в парка, сред есенни листа,
изпълнен с бодри мисли за края на света,
внезапно ми просветна, че нашият всемир
е сянка от медуза в безбрежна светла шир,
а всичките ни ежби, тревоги, страхове ...

на Franc3sca DI Blanco
Нека остарява с онези лъчи.
Като Слънце, което топи се.
Като виното старо, което горчи
и на прашния въглен последния писък. ...

В безкрайния съдбовен кръговрат
сезоните пак тихо се подреждат.
Един изгубен, приказен площад,
където често среща си уреждат.
Където плаче горко есента ...

– Ръката Ви, мадам, е твърде нежна! –
ухото ми погали дрезгав глас. –
Тая една измислена надежда,
че е възможно точно в този час
да бъдете безкрайно благосклонна ...

Надеждата ли? – Волна птичка божия.
Виж – вярата ѝ шепне – чудеса!
И всуе този свят суров тревожи я,
любов я води, даже и да са,
обрасли всички друми, да са трънени, ...

Мога ли да те коря,
че си бистър извор от омая,
че искра си, огнена заря,
че дори да ме изпепелиш, ще пожелая
пепелта ми да остане по ръцете ти. ...

Бърза меца през гората
с кошница една в ръката.
Мина покрай дъб голям,
катеричката живее там.
– Хей, мецано – викна тя: ...

Трепти, трепти, нежно мое колибри,
пърхай с крилца,
блести със звездните си очи,
с красотата си митична
света отново заслепи. ...

Затанцуваха листата
с тънки босички крака,
та събудиха гората
и разрошен храсталак.
Ръкопляскат всички клони – ...

Колко малко му трябва на човек...
Исках да напиша стихове,
дето да ви бръкнат в сърцето.
Но мислите бягат, сякаш диви коне,
и римите се крият, проклетите.. ...

ВРАБЧОВ МАНИФЕСТ
Живях безгрижно, скитащо врабче –
нехайно за кавгите на тълпата,
с опърпани гаврошовци безчет
из улиците шетах всяко лято. ...

Тихо е утрото...
тих е градът...
Тихо е в погледи.
Притихнал светът.
Някъде птица запява. ...

„Твърде често очевидностите са толкова неудобни, че предпочитаме да обявим привидността за действителност, нежели да се „спогодим“ с действителността! Така ставаме драги всекиму и - най-вече - на самите себе си, „въоръжавайки се“ с най-страшното невежество - това на имитативното знание!...“
Текст и ...

Обърне ли се вятърът от юг
кръгом към пясъчника на Сахара,
а слънцето размърда се оттук,
към тропиците бавно се подкара,
и сутринта внезапно захлади, ...

Имам домашна да пиша.
Класната иска от нас
разказ, във който да диша
всеки, зарадвал ни час.
Но откъде да започна? ...

Да бъдеш не е просто да живееш,
не е да носиш име и лице.
Да бъдеш всеки ден да се оглеждаш
във собственото си сърце.
Да знаеш, че изборите тежат, ...

Ако в тъмното аз виждам тебе
и пътя си успявам да намеря,
ако с теб усещам благост,
а душата ти ми дава цялост.
Ако твоята усмивка вдъхновява, ...

Стопанин и стопанка
Стопанинът хазяин е.
Организатор и управител
На парче земя, пространство,
На пътека някаква ил' път. ...

Еднопластови стихове
в многопластов десен -
Истеричните викове
на неизвестен титан
халюциниращ си вечности ...

В захвърлената чаша –
вода от дъждовете.
И жасминов цвят.
____
Лястовици, престанете ! ...