Всеки есенен лист е спомен,
всеки цвят - последна дума
на лятото, което си тръгна без сбогом.
Слънцето още се опитва да пробие
през облаците, като забравен приятел, ...

Ноември винаги е малко тъжен,
заради дъжда, мъглите и сълзите
на капещи капчуци по стените
на къщите, които сгушени
сънуват сънища седефени ...

Ще тръгна някой ден сама и ще отида
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида, ...

Следата трудно в сенките остава...
Под ореха се крият студ и лед.
Но черупката му яростно е скрила,
горчилка в ядката добра.
Лъжата има пипала безкрайни... ...

Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази
Иван Бозуков
На копнеещите по един завършен и подреден свят. Не се бойте - по банална природна необходимост такъв е изначално невъзможен не само в делата, но и... в мислите!
Всяка прилика с действителни лица и/или случвания е напълно случайна и непреднамере ...

Най-нежните ръце галят моето лице,
малки ръце като ръцете на дете!
Няма лак и маникюр на нейното пръсте,
мили , бели и нежни ръце сякаш на момиче.
Прегръщат ме и галят с ласка добра, ...

Биофобия
Гроб
е плод
на живот.
Стресландия ...

Когато обърна ключа, светът зад мен притихва —
но сърцето ми започва да пулсира.
Резките завои, шуртенето на гумите по пътя,
музиката, която изпълва купето —
всичко се слива в едно усещане: чувствам се жив. ...

Винаги ми казвай „Обичам те“
- когато се смея на глас
Когато са тъмни очите ми
от мъка, от ревност, от страх...
Прегръщай ме нежно когато ...

Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друг ...

Животът ми е побесняло море
и хо́ра, и мечти, останаха зад борда,
сърцето все успява да се събере,
изплетено от жилавата корда.
Напред, животът е прекрасен! ...

За мене всеки ден е понеделник,
И всяко утро идва с оптимизъм,
Тъгата се върти като отшелник,
Не ме докосва с капка драматизъм.
Признавам, някога живях безумно, ...

Смелостта скрива онази най-дълбинна същност на битието, която страхът „разголва“ с брутално инфантилна откровеност...
Текст: Иван Бозуков

Днес „стените“ - между хората, между групите, между държавите, между континентите, между културите и въобще между каквито и да било неща - не са нито по-малко осезаеми, нито по-лесно преодолими. Станали са просто по-„фини“, по-куртоазни, по-евфемистични и - затова - по-ефикасни...
Текст: Иван Бозуков

В мойте сънища всичко е точно:
имам много прилежна жена,
Аз я любя - съвсем реципрочно!
От сърце благодарна е тя!
С периферната нервна система ...

Песен на песните.
Църквата по-късно ги прочита символично: Женихът е Христос, Невестата — Църквата (или душата на вярващия). Така всяка целувка, всяка „ненка“ и аромат се превръща в духовна метафора за божествената близост.
Може!Но като вникна в детайли... Има текстове , които ме притесняват: "Нека ...

Ежедневки 172 част
1. Маскирах се, като маймуна... и се върнах към корените си...
2. Добър човек съм... за тези, които не ме познават...
3. Кагато взема думата... все няма какво да кажа...
4. С жената се разбираме чудесно... когато сме далеч един от друг... ...

Покажи ми празнотата,
сред потока на Всемира.
Имам пролом във душата
и това ми резонира.
Разкажи ми за живота ...

Жената белокоса стърже тихо
с метлата си по хладния паваж.
Годините лицето ѝ стопиха,
а скрежът бял ѝ стана антураж.
Не е кралица, нито Пепеляшка – ...

Празниците са „Сизифовият“ път надолу, а празничната патетика - кощунственото им „плячкосване“...
Текст: Иван Бозуков

Не очаквай да молят за прошка,
щом не знаят..., дори че грешат.
Клеветите – оставяй ги в коша.
И върви... По избрания път.
Не очаквай цветя и фанфари. ...

Защо си тъжен ти и мрачен, като буря?
Аз все намирам малки поводи за смях.
Небето ми сто пъти мъка прекатуря,
но виж ме. Триж по-силна всичко преживях.
Събаряха и мене болести, несгоди, ...

Инерцията на т. нар. „нямане на време“ е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на днешния човек, че от абсурдна - каквато е всъщност - става направо... гротескно инфантилна!...
Текст: Иван Бозуков

Висококултурните люде „свирят на тънки струни“. Ексцесивно деликатни, вечно са настроени да се обидят, особено когато... няма за какво!...
Текст: Иван Бозуков

Живеем с мисълта, че времето ни е уникално, докато всъщност в света... не се случва нищо особено!...
Текст: Иван Бозуков

Всяка вяра, вярата в каквото и да било, е „попълване на празен чек“. Преди да се узнае - ако изобщо има шанс да се узнае - дали фактите я покриват, тя просто е едно напълно безсмислено упорство да се „стреля на сляпо“...
Текст: Иван Бозуков

Войната само много рядко, дори бих казал по изключение, се води с оръжия за физическо поразяване. В огромен брой случаи тя е „тиха“ отвън и „кипяща“ отвътре. Изразява се в конкурентна битка, чиято крайна цел се състои в простичкото „кой кого“...
Текст: Иван Бозуков

Дали съм борбена не зная...
Погледна ли се отстрани,
изглеждам някак мекушава
и кой ли да ме подкрепи...
Не чакам ничия опора, ...