Глуха ли съм или тъпа,
че не чувам комплимент?
Ах, крилата ми настъпи
моят кавалер – левент!
Аз съм нощна пеперуда – ...

21 септември & Световен ден на Мира
Вярвам, че мир може да съществува, когато всеки от нас е постигнал такъв личен.
Мирът се постига с ежедневна борба по потушаване на пожарите, пламтящи в сърцето и укротяване на бесовете, опитващи се да окупират душата.
Вътрешно горим, избухваме, водим битки със са ...

Пътят беше стар. Толкова стар, че не помнеше рождения си ден (ако пътищата изобщо имат такива). Всъщност в началото той беше само една малка пътечка. Но тогава времената бяха съвсем други. Около него всичко беше гора – много по-древна от самия път и пълна с живот. Повечето животни отиваха на водопой ...

В съвременната мрежа редом с теб
сме и муха, (или молец) и паяк.
Градът отвън изваян е от лед,
но топло е в самотната ни стая.
И някак си успяваш гръмко ти ...

Започва вече страшно да ми писва и,
не зная как, но зная за какво,
света за озлобени и за вкиснати,
ще осветя. Небесно зарево,
усмивката ще грейне упоритата, ...

Не крия, че съм плакала от болка,
когато тишината ме прегръщаше
и в моето сърце, открила дом,
тъгата ми по-силна се завръщаше.
Че дълго пазех сивото си в шепи ...

Красивата жена
Една красива жена с усмивка на уста,
умна, чаровна, с тъмна дълга коса.
В очите ѝ пъстри виждам любов и малко тъга
едно красиво момиче ме гледа от снимката. ...

Седем истини - седем вини,
седем ноти на листа те чакат.
Изплачи ги и тихичко спри -
нека в струните скрие се мракът.
Всеки тон е отчупен живот, ...

https://youtu.be/hovctABbvCk?is=rdzDcvF1wGHK5BG1
Линк към видеото.
Пристига той със черно наметало,
внушава страх в човешките сърца.
Зловещ палач на тъмното начало ...

Жегата в екваториалната джунгла на Конго тежеше като влажна, задушаваща оловна пелена, която притискаше гърдите и лепеше скъсаните памучни парцали по телата. Въздухът беше гъст, лепкав, неподвижен. Миришеше на гниеща растителност, на разядена от влагата пръст, на суров, втечнен каучук и на онзи спец ...

Пристига той със черно наметало,
внушава страх в човешките сърца.
Зловещ палач на тъмното начало
и се чете в очите му смъртта.
Припев: ...

със
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
https://youtu.be/SxV0yZdzJE4?is=Uz15PxhKlTTYAuwn
Далеч от всички в блато имам дом.
Живея сам в смрадливите покои. ...

Времето ме попита:
„Какво ще оставиш след себе си?“
Погледнах ръцете си
празни.Погледнах дните си
пълни с недовършени неща. ...

на актьора и поета Волен Митев
Волен като птиците напролет.
Весел и на сцената като тях!
Имаш време за поетичен полет:
поезията ти носи не само смях. ...

Събирам останки от татуирана тишина.
Разпилени части от паднало хвърчило.
Подреждам пъзел в побеляла самота.
Пиша разкази със синьо мастило.
Така отмятам часовете, дните, ...

През юли се оказах в тежка криза:
Инфлацията взе да ме мори!
И сметката ми - взе да не излиза.
Заплувах из несвойствени води:
Поскъпването здраво ме притисна. ...

Заяждане на дребно,
на парче,
но в дозите си, щедро,
от сърце!
Минал, юнакът, ни чул, ни видял, ...

със
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Далеч от всички в блато имам дом.
Живея сам в смрадливите покои.
Но в моята идилия със взлом ...

„Кълновете“ на огъня
Книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Автор: Иван Бозуков
От автора, Историята дотук, Наново актуализиран зиметарски речник, Действащи лица и Съдържание
От автора ...

На 72 години Мара Евлампиева беше все още мома. И със сигурност така щеше и да си остане. Но това съвсем не я притесняваше – точно обратното: всеки ден се поздравяваше за правилния избор да бъде сама. Мъжете, които бе познавала, изобщо не бяха привлекли вниманието ѝ, камо ли да предизвикат някакви ч ...

Записвам само важните неща.
Гората е безпаметно зелена.
Отдръпна ли очи, ще съгреша.
Заснемам филма надълбоко в мене.
Продажбата се точи сто лета. ...

Анторн не бе виждал тронната зала така пълна от… „От сватбата на Фреиза и Бертранд“, напомни си той. Сякаш бе преди цял един живот. Тогава домът му още бе в Астмонд. В столицата бе пристигнал само като гост, а кралят бе негов зет и сюзерен, но не и приятел.
На сватбата, както и днес, се бе сбрало ця ...

Кирил едва изчака да се прибера от ваканцията на село и веднага ме повика да отида у тях. Звучеше много странно по телефона. Заварих го свит в едно кресло да зяпа угасения телевизор с угаснал поглед. Беше тъжен като пребито куче.
- Какво става бе, да не се е разболял баща ти?
- По-лошо. - безутешно ...

Слънчо уморен, зад планината,
в залеза лъчите скри,
след него, да разсеят тъмнината,
изгряха на небето звезди.
Тогава засвири с мандолинка ...

Вчера за малко да умра от смях. Но не се усмихнах. Предпочетох живота.
Отчаяно се нуждаят от любов само тези, които са лишени от самота.
Флиртът е отчаян опит да опазиш себе си. Да се съхраниш за чужда сметка.
Ако ухажваш живота, остава ли ти време за любов?

Канони пишеш, кармо, графоман, каквато си.
А питаш ли се кой и как ги би прочел?
И любовта си заменил почти за нищо?
Сред пепелта на догорелите огнища,
гори стихът ми, метеор е звездочел, ...

На този ден, под тихото небе,
заставам пред уречения час.
И моля се, сама, на колене,
да чуе Бог смирения ми глас.
Благодаря Ти, Боже, за деня, ...

На този ден, под тихото небе,
заставам пред уречения час.
И моля се, сама, на колене,
да чуе Бог смирения ми глас.
Благодаря Ти, Боже, за деня, ...

На стопанското летище
кацна лъскавият самолет
С емблема, украсена с надпис
„Тук пътникът е без билет“
За пилот учтив и снажен ...

​
​Как мирише щастието днес?
На диви ягоди в тревата,
на топъл хляб от бабина пещ,
донасящ радост в душата. ...

Имат ли случките на нашия живот и обстоятелствата ни пряко влияние върху нашите чувства и състояние на духа? Възможно ли е да запазим добро състояние на духа дори при “най-лоши” и тежки обстоятелства и искаме ли го изобщо или предпочитаме да страдаме и да се чувстваме гадно и безсилно, защото на тов ...

Всички ще умрем.
Със сигурност. Почти.
Стари, млади (за беда).
Красиви, грозни.
Богати, бедни. ...

Благодаря, че си тръгваш!
Първо те мразех и те наричах страхливец,
но сега...
Благодаря, че си тръгваш!
Аз едва ли щях да те пусна... ...

Духовна слепота в очите, блясъка
единствен само погледа привлича.
По-ценен от сърцето е отдавна камъкът,
и скала са каратите как тя обича.
Килимите червени са така удобни ...

Да бях поет
Да бях поет, аз просто бих написал
„обичам те“ до края на света!
Животът ни така ни е орисал,
живеем в свят, препълнен от лъжа! ...