Най-тихото с предчувствие за нежност,
най-нежното с предчувствие за стих,
дъждът се лее благо и небрежно,
под капките стоиш и те открих –
най-къдрава неугасима лава, ...

Сега е тихо, ходя през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази истинска любов.
Усмихвам се и търся тебе в здрача, ...

СВЯТ НА ТИХА ДОБРОТА
Все по-благ и все по-мъдър,
все по-тих, все по-смирен,
да живея – и да бъда? –
първа радост е за мен. ...

Ето и октомври вече мина,
И само знам, че ноември пак ще се проклинам.
септември беше, като с раздяла те убих.
През какво минаваш мога само да гадая
И да мине лесно да ти пожелая. ...

Прозорците проглеждат все по-рано.
Кафето ми се сраства с пепелника.
Гласът ли чух на утрото изпрано,
или надеждата навън ме вика?
Не мога вече нищо да отложа, ...

Отново е есен - златна, красива…
В шепа ти нося пъстри листа,
утро студено в мъглите се скрива
и него в шепи мога да побера.
Към теб пристъпвам на пръсти, ...

ИЗГАРЯЩИ МИГОВЕ
Реалности, които са празник
не са илюзия, а съществуват,
но портите тесни към тях
са сътворени от супер страдание - ...

Сигурно си прочел, ако не си, виж: Дигиталната Албанска министерка на обществените поръчки , Чат патката Диела, била бременна с 18 деца! Ти имаш ли алиби, сред заподозрените ли си? То вярно чатът Чат пат греши, ама чак да съгрешава... Ако трябва да ти търсим адвокат!
ChatGPT каза:
Да, да, видях този ...

Грешник гори бурно в ада;
Томително, гледа го рай —
Но кае се без награда
Спасение липсва тук, знай.
''Съжалявам, виновен бях; ...

Смесваш стиловете в танца -
от балетен тип човек
стана брейкър и накрая
го удари на кючек.
Ей така си и в живота - ...

Очаквах ли те, Есен? Откога
жадувам хладни вихри да вилнеят!
Не вярвам, но е истина това –
след всяка есен Слънцето линее.
Захлупваш мен – в душата вътре, там ...

Има една мистична дума
между целувките на Слънцето със камъка -
във вечността на хиляди лета.
На гениална склуптура отломъка
и недопята песен на поета. ...

Избеляла украса
с цветове за досещане
еднаквите сенки
на различни костюми
утайката шлагерна ...

Държи ви будни алчност сянка бледа,
за вещи, за парцалки, за пари,
тревата по-зелена на съседа...
Душата тихо сметките гори.
Студено ви е в къщите големи, ...

Ееех, тези витамини! Същите са като тютюна в „Захвърлен в природата“ на Милен Русков: Умрял ли си, ще те съживят, жив ли си, ще те вкарат в гроба! Защо ли? Просто защото всичко в прекомерна доза убива, в това число и здравето... - Нали?...

Във въображението на отделния човек няма нищо, ама съвсем нищичко индивидуално! Ако и да не разполагаме с изначално знание за света, знаем поне, че той, светът, а не ние, въобразяващите си го, съдържа всичко, в което представите ни могат да „рикошират“ и - още по-важно - което изобщо са в състояние ...

Подобно на светлината, любовта няма маса. За разлика от нея обаче..., не свети...

СВЕТЪТ ДА МИСЛИ С ОБИЧ И ЗА МЕН
... мечтая всеки ден да се събуждам във някой много по-човечен свят,
един човек от мен да има нужда, да делна хляба с него – тъжен брат,
на мил хлапак – с балонче отлетяло – да му отрия горката сълза,
да облека една вдовица в бяло – да е прекрасна пролетна бреза! – ...

Съживява ме изкуството на гибелта, по дизайна е смъртта.
Езикът омотан и си от ужас обладaн.
Действай!
Никой да си тръгне жив не е възможно.
Разцепи платното и го разтвори широко. ...

Душата е на кръстопът
в очакване на светофара,
тупти сърце в наивна гръд
и търси истинската гара.
Стихийни пристъпи навред ...

След една лъжлива ,любов!!!
След ,думи без покритие...
след ,какво ти дължа!?
Един,Народ си отива.
На кой му ,пука ,че ни има... ...

Когато града спря при локдауна, светът на Петър се сви до един прозорец.
Не до целия град — до този малък правоъгълник от стъкло на седмия етаж, откъдето виждаше булеварда, една спирка и два кафяви платна на паркинга. Прозорецът беше неговата граница и неговата карта: там светлината правеше маршрути ...

Мълча!
Понякога просто мълча!
Присядам на морска скала или друм,
под яркото слънце... или под дъжда,
...или се сливам със градския брум. ...

Отвън замириса на есен, на мокро, на студ…
И още на нещо, което не смея да мисля.
Нали все ни казваха, че е далече оттук?
Но тътен от ада се чува и вече е близко!...
Един миротворец сред сто - с кръвожадни инстинкти. ...

Легенда за любовта
Някога било е то, в зората на светът,
когато родила се легендата за любовта.
Някога когато болката не съществувала,
когато две души в една като огън и вода се слели. ...

Знае ли някой, помни ли точния момент в който той започва да се превръща в своя пародия? В гротеска на самия себе си. Защото това винаги и безотказно се случва с всеки. Не говоря за външния вид, кривия бастун, износения костюм, диоптрите като пепелници и набръчканото чело, а за угасналия поглед. Въп ...

Дори ако за век не проговоря
(не се боя, та краят е известен)
по-беден е без птиците простора
светът е свит в черупчица от кестен.
И без това смали се и площадът ...

Тази сутрин, тъй унила вървях,
тъжни с мен бяха в парка цветята
и изведнъж от дърво, познато -
хвръкна кестенче край главата ми,
но май - не по вина на вятъра ... ...

Есента постла в гората пъстролистия килим
и след туй поръси сълзи небосводът син.
Носи тя вълшебна радост, блика в топли цветове.
Носи и тъга стаена в бурни, тъмни ветрове.
Слънцето прибра позлата, дръпна облаците сиви ...

Сам ли ме хареса и избра,
или те задължиха да си с мене?
На дните ми сред пъстрата везба
утеха да ми бъдеш неотменно.
Избрах ли те сред ангелския хор; ...

Обичам те без име, без посока,
като вятър, който знае своя път.
Ти си огън - тих, но разрушаващ,
в очите ми оставяш своя глад.
Когато мисълта ми те докосне, ...

Вятърът мънистата нанизва,
на тънка восъчна връвчица,
едно листо, да падне се опитва,
в гнездото на тъжна гургулица.
Прахът на есента се рони, ...

КОСТ В ГЪРЛОТО
Реших косите си да срежа,
но твоята ръка ме спря.
Ще бъде трудно да съм нежна –
от тишините прегорях. ...

Дъждовно е. Като молитва
са капките, които ронят
красиви думи и изпитвам
любов и радост, като с броня
дъждът щастливо ме загръща ...

Нощта в онази част на Вал’Мира бе ефирна и мирна — небето приличаше на кристален купол, в който две светила, слънце и луна, се взираха едно в друго без да мигат.
Селото, в което Елейара и Мирандел бяха намерили подслон, блестеше меко — светлината се стичаше по стените на къщите като течно стъкло. Ту ...

МОКРО СТИХОТВОРЕНИЕ
Хладни утрини. Хладни жени.
Булевардите – мокри, пустеят.
Върху плажа се стелват вълни.
И мъгла на фандъци по кея. ...

В четири стени Живота ме зазида!
Д. Дамянов
Хора, нима е нужно
да дойде чума, мор,
за да видим, че в Космоса ...