Нощта се разцепи от светкавица. Разразяваше се буря. При това смъртоносна.
Бриллиантовите бяха мобилизирани с прецизност, която граничеше с тази на специална военна операция.
Колоната от бронирани транспортьори се спускаше към подземния енергиен хъб под стария реакторен пръстен – сърцето на захранва ...

Свела поглед покорно и кротко
за поредна молитва към Бог,
укротила сърцето си ловко,
не продала душата в залог.
Красотата на тленното тяло ...

Ситуацията ни тревожна
енергийно превъзхожда
преживявания дивни
планетарно - безобидни
Ала времето дотяга... ...

Преди много години гледах един филм. За Сътворението...От времето на първия човек, който облекчи нуждите си върху скална рисунка на себеподобен. Облекчаващият се, бе определен като първия критик в човешката история.
Имаше в този филм отделено време и за Римския Сенат.
Та...Стояха достолепно в тогите ...

Бяла роза, тиха,
заскрежена,
протяга лист, навярно уморена –
иде зима, тихичко листата
капят като съ́лзи по земята. ...

Всъщност истински съм искала
много мъничко неща в живота.
Масата ни винаги да е пълна
и всеки да яде с охота.
Щом се прибера вкъщи ...

Ти идваш в съня ми пак
все тъй нежно закачлива.
Докосвам голото ти тяло,
с трепет улавяме ръцете си,
с гальовен и нежен поглед. ...

Днес пих кафето си, примесено със дъжд
и имаше прекрасен вкус на свежо лято.
Незнайно как, над мен изля се изведнъж,
намокри ме до кости. Окъпа и Душата!
Потропваше по навеса и пееше дъждовно, ...

Всички цървули са вече под твоя портрет!...
Има ги много? Висят по предадени ханове.
То и твоето, Дяконе, е един шантав късмет...
Плачат завързани всички български чанове.
От тия цървули няма дълбока следа, ...

Аз всяка нощ мечтая във съня си,
но оня ден направо прекалих:
Сънувах как - далече от дома си
в таблета съм отворил нежен стих,
и го чета на хубава кенийка, ...

По бялата невинност на снега
със зайчи стъпки приближава,
захвърлила кожуха, пролетта
и зимата до сянка се снижава.
Синигери я гонят и кълват, ...

Песен и размисъл

Само толкова стигат ни силите,
до псувните на масата, с чашката,
а сме си за окайване. Милите!
А и майката наша - юнашката.
Само толкова стига куража ни, ...

Вълшебна приказка
Тази нощ звездите не спят, тази нощ тихо, тихичко шепнат… и разказват приказка забравена от мен.
От звездите в твоя свят жар-птица долетя, наречена Любов. Да възкръства от пепелта, да лекува след всяка буря…Тя на всеки човек в сърцето малко червено перце е оставила. Тихо шепнат зве ...

Художнико, какво си нарисувал?
Какъв е този нилски крокодил?
Поредна нощ кошмар ли си сънувал
и доста от боята си спестил…
Ръце, очи и всякакви парчета ...

След като приключи с Житието на Великомъченика Прокоп, Ученият съзнателно наруши последователността при избора на Обектите си определени за изследване. Вместо Стая № 2 от "Бърлогата на Лъвовете",той реши да посети "Покоите на Горските цветя". Там щеше да постави "Вълшебната шапка" със сензорите върх ...

Част VII
301. Цивилизацията не е нищо друго, освен още един начин да бъдем варвари!
302. Когато проиграе всички бунтове, вечният бунтар започва да се бунтува срещу самия бунт. - Та нали затова е вечен бунтар!
303. Винаги, когато почваме да повтаряме историята, настояваме, че сме свидетели на небивал ...

Ръцете ти… ръцете ти са болка,
която има пълен с горест цвят
и всеки щрих е онемяла прошка,
и носи белези от тъмен гняв.
От четките прокапва залез кървав. ...

В съня ти тази нощ ще дойда аз.
По Хермес първо стих ще ти изпратя,
а после яхнал белият Пегас
ще полетя към теб през небесата.
Ти вярваш ли, любима, в чудесата - ...

Престъпник пъди пъдаря.
- Премести се, пергиш прост!
Предсмъртното писмо пиши
пъдпъдъци, праведнико,
полекичка пребарвам. ...

Ощасливените, нещасни ...
за всичко другите винят?!
Все някой тях ги е прецакал...
Затуй, че за пари мълчат.
Доносничат, клюки и лъжи, ...

Ако онзи забравен кладенец
Събрал изгубения дъжд
Ти дари глътка вода
Ще усетиш ли
Колко е горчиво небето ...

Проницателност
От мисълта, от размишление,
От анализ скромен, съпоставяне,
От аналогии, асоциативни връзки,
От идеи, научени и придобити, ...

Съдбата? Моя – тежка, или лека,
а любовта за други я задръж,
аз имам скъпи вятъра за мъж,
на пръсти зная лунната пътека.
Била съм странна? Сигурно. И нека. ...

Той -
който сутрин се буди с усмивка
от гукането на веселата ни
дъщеря.
Той - ...

Аз знам и други върхове –
самотни и непроходими,
изваяли безплътни светове,
от кратка памет – уязвими
и с път към нашето сърце. ...

Скитник стар, войн без спомени, мечти,
без милост към свят на сенки – хо́ра,
прегърбени от своите съдби,
остатъци от живот събира.
Модерен свят, доволно общество. ...

Чувате ли...
Стъпки долавям далечни.
Капчуци припяват им в такт.
Хукват поточета бързотечни.
Жизнени сокове будят се с плам. ...

Топят се бавно блян и доброта,
отиват си емпатия, сърдечност.
Затваря се житейската врата,
обгърната в поквара и метежност.
Умират бавно гордост, сила, чест, ...

Отдавна вече битки не сънувам.
Угасна Залезът с доспехи от листа,
макар че още конски бяг дочувам –
от късна доба – чак до сутринта.
Край мен отекват конски ескадрони! ...

Влюбен мъж разхожда се във парка,
мечтите му – разхвърляни листа,
една цигара в розово – угарка,
писнало ѝ – бързаше студа.
– Огънче да имате случайно? – ...

Не искат да се трогнат, а мълчат,
когато житейската драма виждат
в света подъл, коварен и вълчи,
и макиавеловците им завиждат!
Бедният потърпевш ще бъде вечно, ...