Удар бърз.
Нямам дъх.
Пак на пода –
пуст и сух.
Тон от скръб. ...

Виж – на портата ни чука
Лятото да влезе тука!
И сърцата да намери,
че отключили са двери!
Да го пуснем то ни моли. ...

Бай Ганьо-младши,
майстор апашки,
тартор хъшлашки,
нарои кълба дим
с електронен комин, ...

Някой спомня ли си вчерашния урок?
Анани беше силно впечатлен... Иванчо го проспа... Марийка е влюбена...
Добре. Днес, ще продължим от там, откъдето приключихме вчера.
През далечната 1994 година, българите се изцепват яко, тупайки се гордо в косматите гърди: ''Господ, е Българин!''. Поводът е ''неве ...

Виж – на портата ни чука
Лятото да влезе тука!
И сърцата да намери,
че отключили са двери!
Да го пуснем то ни моли. ...

Черен рай
Във цялата вселена съм укривал себе си,
нощите нанизвани безкрай
във остарялата
ръждива огърлица, ...

Покрит с татуси
бълва змии и гущери,
отровни кактуси -
Говори от името на вси българи...
Винаги в' всичко ...

​Облякох го в броня — мъртъв лед,
че то е толкова ранимо.
Зад сянката на ледения плет —
да спре да бъде страшно уязвимо.
​Когато е от лед – не ме боли. ...

Обсъждахме що за инвестиция е образованието и ме осени прозрение: Образованието стана като храната. Трябва да учиш всеки ден и то по няколко пъти . Не става да се тъпчеш 4 години и после да не се храниш до края на живота си. Изял си едно голямо шкембе 1974 и ти държи сито до днес? Трябва си ежедневн ...

Докато пресича – Утрото баира,
дето Хоризонта още се подпира…
Слънцето си слага кърпената ризка.
И да срещне Господ, още му се иска!

Вървя по път, който няма посока,
без крайна гара, без карта, без знак.
Под мен се рони светът като стока,
продавана евтино в някакъв мрак.
Събирам въпроси вместо победи, ...

София - Бургас -
бързо, акуратно.
Къщичка до Влас,
тихо и приятно.
Вдигнати платна, ...

С вкус на череши е този ден –
пролетно пълноводие.
Помня те още – красив, смутен,
с поглед – като мелодия.
Струна трептяща ли бе край нас ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава шестнадесета
Планински перипетии
- Как върви? - пристъпи в колибата на Танто и Сита Фето Барузо един мъглив ден в края на първия месец - тукашному бал - от началото на лятото.
- Трудничко е да учиш втори език, докато още не си затвърди ...

От зимата събрания копнеж
се носи и брои
какво остава,
когато дойде юнският палеж
и слепият, ...

За кой ли път ръка ще си подам,
щом слабостта си изкова до сила.
Ще стана и ще тръгна... Все натам,
където ще съм нечия... И скрила,
сълзите си (от тях ли не видях) ...

Водата си преправя път.
Така бях и аз.
Дори да бях излишна,
да се чувствах ненужна,
винаги се връщах. ...

След силното повръщане, на Грен сякаш доста му бе поолекнало. Избраният боец се обърна и тръгна бавно да ляга пак в постелята си, когато видя погледите в очите на своите приятели и спътници. Те бяха страшно уплашени и тревожни и се споглеждаха безмълвно,но адски притеснени. Воинът реши да не казва н ...

Откакто те няма, сякаш времето заспа.
Вече всеки стих и всяка нота ми се струват ненужни, празни...
Защо постъпи така?
Защо позволи на този объркан и заблуден свят да ни раздели?
Нима не бях достатъчна, ...

Наричай ме със твойто име,
а аз ще те наричам с мойто.
Сега съм твой, ти упои ме,
но дълго ли ще бъде? Колко?
Не искам хич дори да зная, ...

При изгрева на слънцето ме целуни,
приласкай ме в тишината на утрото.
“Обичам те” — за добро утро кажи,
като ключ към душата ми литнала.
Не се шегувай със мене на тема любов, ...

Фермерка
Красива жена с усмивка на уста,
работи с животни сред природата.
Различен е живота както в града,
тук на село срещна щастието някога! ...

Глава първа. Неудачният ловец на време.
Казват, че на петдесет и шест години човек трябва да започне да мисли за старините си. Аз бях на петдесет и шест, роден през далечната 1969 година, и се пенсионирах от професионалната армия през 2025-а. Бях изкарал живота си като войник по контракт, даже дослу ...

Кой не е вървял през мрак безкраен,
с наведена глава и поглед уморен,
когато всяка крачка е била отчаяние,
а денят е тежал като камък върху мен?
Кой не е усещал как небето се пропуква, ...

Не сме само миг под небето безкрайно,
не сме само прах по пътя на деня.
Във всяка усмивка, подадена случайно,
оставяме частица от своята душа.
След нас остават не злато и корони, ...

Лято е
Пак дойде времето
българинът да се лута,
заради цените днес,
между нашето море ...

Нашата писана -
Рошка мърморана,
глезла е голяма,
но много фина дама,
Рано от зарана, ...

Освети, освети, освети!...
тази нощ, вдън която не спя.
Прочети, погали, приеми
от сърцето ми жадно – страха.
Освети, освети, освети – ...

Не помня дните,
в които влязохте в живота ми.
Помня само, че след вас
самотата вече нямаше
същото име. ...

1280 дни без запалена цигара.
Три години и 6 месеца.
Снощи заваля много силен дъжд.
За мое съжаление бях навън.
Започнах да тичам между капките, ...

Не пиша от любов,
а от липса...
Ще се помня в миг,
в който още не разбирах какво е болка.
Не знаех как се оцелява ...

Сама седя на масата в кафенето.
С чиния френски кроасани.
Виенско без захар ми е кафето-
А очите-любовно замечтани.
Капки дъжд по прозореца се стичат- ...

Mi deziris ne la morton.
^Gin mi vivas kiel sorton.
Надежда
Аз не смъртта желах.
Живея я съдба. ...

НАПИШИ ЛЮБОВТА РАЗНОЦВЕТНО
Мракът с плаща си син покрай мен прелетя
и в очите ми празни сниши се.
Тлее в мене отдавна притихнал вулкан,
чийто кратер е спрял да въздиша. ...

Знаеш ли за белите макове?
Прашинки в червено море.
Не всеки ги е дочакал,
само избрани ги виждат в полето.
Да блеснат в очите ти ...

Помня още роклята, която
за рождения ми ден уши.
Беше от басма, но с цвят в позлата
и, че слънчоглед съм аз реших.
Тичах с нея в нивата край пътя, ...