Събудих се в ръцете ти веднъж,
небето беше кротко и щастливо,
една сълза превърнала се в дъжд,
изми нюансите на всяко сиво.
Тогава някак си го проумях, ...

Пустее плажът, вятърът притихнал,
самотен гларусът унил кръжи.
И този бряг, от векове привикнал,
в студена сол и спомени лежи.
Не си до мен, ала те помня още, ...

В спомена имах своето всичко.
Росни поляни, слани, планини.
Вятър измете всичко прилично,
а пулсът сърдечен, запрепуска самин.
Пътят не бе труден, а благодат! ...

БОГ НА СЕДМИ КОЛОВОЗ
… понякога на гарата във Варна стърча самин – на седми коловоз,
и все така се надам и си вярвам, че ще пристигне с бързия Христос,
да го прегърна с обич на перона! – все туй мечтах си хиляди лета,
и с куфара му – минало 100 тона, да литна като птица над света, ...

Преваля. И небето е ведро
от лъчи и от синия цвят.
И щастливата есенна щедрост
как се лее. Денят е богат.
В тишината на скритите мисли ...

Огледалце, огледалце на стената,
защо изпитваш болка тъй позната?
Защо се виждам все по-ясно в тебе?
Защо сълзите скриваш със усмивка?
Пренасяш ли огромното си бреме ...

В глумилище и маскарад
Време върви така славно.
Раздават се шеги плавно
Ах, празничен, весел заряд.
Смях, забава, блаженство ...

С Л Е Д А
Едва когато си на себе си по-верен
от вярата на тримата влъхви,
можеш спокойно бриза вечерен
на живота си в края,да вдъхнеш. ...

Епилирани,
гримирани,
филмирани,
програмирани,
мъже... ...

"Тик-так" стрелките крещят,
Минават минути и стават на минало.
Пясъкът изтича, дните летят,
И сякаш никога не ги е имало.
Спомени остават, ала избледняват. ...

Всеки квартал, село или каквото и да е, що-годе, големичко струпване на човешки индивиди, си има определена йерархия. Освен лидер, приближени нему, и разни други персонажи, винаги се откроява един пъстроцветен образ. Този на местния идиот( преди известен като шут)! Обикновено той е около, или над ср ...

Говориш. Аз не слушам. Няма път,
по който да се върне радостта ни.
Но кимам. Само жест. А виж студът
ни подминава, вместо да остане.
Говоря. Чуваш само хладина ...

Изгарям. Съдбата ми… може би рязко,
а може би злобно удари деня ни.
А в шарена черга, навън бе прекрасно…
Внезапно потъна. И странно се счупи.
Застанах потресен пред късчета мене, ...

Но дъждът не спира да вали…
И нощите вече студени са.
В тъмата остават следи.
А ръцете ти — илюзия далечна.
Откъсват се бавно последните дни, ...

Всеки иска да бъде видян.
Всеки иска да бъде разбран,
чут, обичан, щастлив и значим -
с никого да не бъде сравним.
Няма рецепта за живот, удобен за всеки. ...

От малки вечности мигът се състои,
нехайно махнеш, ето, вече пропилян е.
И черното, и бялото са все бои,
избирай – креп, или клавиши на пиано.
Стрела и дума, и мълчание... боли, ...

Звезди и мрак. Блещукаща къделя,
вретенце ми е месецът. Преде,
а който чудесата разпределя,
ще ме намери. Знае и къде.
И тъничката черно-златна прежда, ...

Навън пролетта бе спряла на пауза.
Дърветата цъфтяха, но никой не ги гледаше.
Птиците пееха на празни улици, а слънцето осветяваше град, който приличаше повече на сцена след свършил спектакъл.
В малка квартира в стар квартал на София живееха две студентки — Мария и Ана.
Стаите им бяха ниски, стените ...

да се живее
с чужда болка - значи - тя
да се прокужда
***
живее ли се ...

Защо добрите не спят нощем?
Защо нощта не дава им покой.
Защо терзаят ги въпроси!?
Защо ги мислят винаги за лоши!?
А лошите о, Бога ми...овчици бели ...

“Не ме мрази. Не още.”
Думите ѝ кънтяха в главата му докато пришпорваше коня си към селото, следвайки Елейара, без какъвто и да е реален шанс да я достигне преди да е извършила онова, което бе планирала.
Когато зората пукна, те двамата напуснаха странноприемницата с негласната уговорка случилото се ...

В очите ти след сто години искам
като сега да виждам аз света!
И в огъня , горящ във тях и истински
докрай във него аз да изгоря!
Ще те обичам и след сто години ...

Абадон бъди
в следващо обричане,
издъхан от любов на дози във заричане,
през тесни, бесни коловози
бъди в любовните залози. ...

Анотация
Грехов е брокер. Но не обикновен. Той отдава жилища на онези, които не се виждат. На онези, от които се боят. На онези, които са забравени.
Кикимората, която се е уморила да чисти.
Смъртта, която не идва.
Сатаната, който иска да бъде забравен. ...

БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ
... повикай ме под голите тополи и край потока с плачещи върби –
да чуеш как душата ми се моли – и все за теб се моли и скърби,
защо те няма? – и къде изчезна? – в Деветата маза на моя Ад! –
без теб потъвам в бездна подир бездна и няма вече връщане назад, ...

Безплатно е да правиш добро.
Затова е и толкова трудно!
---
Видимото за сърцето, е невидимо за
ума! ...

Нещо топло и меко ляга в нозете на този Октомври,
с дъх на тиква и чай, и с цвят на презрели смокини.
Черна улична котка вятърни сънища гони.
Аз стоя и я чакам – суеверно, нека път да ми мине.
И смалявам в очите й този свят, да го пазя от грешки, ...

(по идея от едноименния роман на Джек Лондон)
По вените на сънения град
потича кръв от хора ранобудни…
А други предпочитат да поспят -
да ставаш в седем в събота е лудост! ...

Вълкът да те излъже е решил,
но ти не се поддавай на лъжата.
Дори и козина да е сменил,
той същия остава във душата си.
Не е лисица, но ще надхитри ...

Най-тихото с предчувствие за нежност,
най-нежното с предчувствие за стих,
дъждът се лее благо и небрежно,
под капките стоиш и те открих –
най-къдрава неугасима лава, ...

Сега е тихо, ходя през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази истинска любов.
Усмихвам се и търся тебе в здрача, ...