Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...

Поезията беше жена, на която сърцето беше разбивано толкова пъти, че дори да тръгнеш пеш откъдето си до Китай, пак ще е повече, отколкото крачките, които ще извървиш. Тя мина през всички пътеки, които се надяваше да водят до някъде. И през трагикомедията, и през сатирата, мина през драматургията, но ...

Ищах пламти в очите ни и днес,
душите ни разгарят се немирно.
Не сме дарени сякаш със финес,
не сме с жакетче – а ла франка стилно.
Балканци сме и доста ни личи, ...

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...

Каква любов! Човек да се обеси.
Сред сушав климат все порой завлича я,
все търси ме на чуждите адреси,
а знае, че съм нейна... или ничия,
сред тъй опротивелите приличия, ...

Приповдигнато настроение, дебел пласт от кариеристи и натегачи, тук-там някой непрактичен, и усещане за заря. Фирмата не е случайна, зарята се очертава да е дълго запомняща се. Весела глъчка, звън на кристал, примесен с очаквани разговори между хора, които не се харесват особено, което ползва големи ...

Тишината е тихото бойно поле, щом утихнат
след страстите нашите голи прозрения
и от мрака невидим паяжина творец плете,
стъпки глухи засипва вятър студен, с виелица...
Тишината говори... Стига да можеш наум ...

Есен щедра е застлала
приказен килим,
ще помоля татко,мама
да излезем вън.
Слънце есенно във парка ...

От всеки ден искра вземи
и запечатай във сърцето.
От топлината посади
усмивка чиста на лицето.
От всеки път грабни следа, ...

Октомври задъхан почти се изниза,
усмихнат от слънце и бял от слана.
Дърветата свалят най-пъстрата риза
и бавно измръзват от студ без листа.
С носталгия тиха и с властваща сила ...

Жените ви са само протоколно ваши.
Сред вихъра на този брачен маскарад,
мен празната халка до днес не ме уплаши,
отказал кум да бъда, или сват.
След скучния уют на празните недели, ...

Нечиста е думата
"Халюцинации" - тя
Много често се
Използва за:
Кошче за "боклук". ...

В тайната геометрия на Вселената има форми, които говорят сами по себе си. Много често те носят послания, които не е нужно непременно да се изчисляват или разчитат със специални методи, а се усещат... Сред тях, особено загадъчно и същевременно просто стоят така наречените „Пръстени на Боромео“. Това ...

Селям айлекум!
Бог здраве да дава!
Срещат се религиите
и с уважение се поздравяват.
Това не се харесва на главорезите, ...

Между жълтото от знойното лято,
прокрадват се тихо промените както
усещаме, че времето бързо лети,
днес е август, а утре септември уви.
Така и в живота ни сезон след сезон ...

Денят се плъзга като лодка
по есенната тишина,
мигът е с влюбена походка
и отдалеч те разпозна.
По къдравата ти украса, ...

Високи токчета. Бельото, черно.
Дантелено. И дръзко!
Матрак огромен. Като сцена!
Талази страст. И музика.
Две чаши. Вино. И сметана. ...

Присмиваш се на тъжните поеми
и гледаш отвисоко заблудено.
,,Поетите филмари са големи,
внимание си търсят принизено”.
Но щом веднъж се влюбиш като нас ...

Това нашето
не беше любов,
а вечно преследване.
Любовта е за двама,
тук няма място за друг, ...

Все някога ще се събудим...
Народе, знам, ще дойде ден.
Тогава, като ято бели гълъби
във небето, свободно ще полетим.
Все някога доброто ще възкръсне... ...

Една сълза огромна като камък
отрони се от моята душа
тихо се изсмя и се сля
с капките прозрачни на дъжда.
Помислих си, ще мога ли ...

Съвременното общество е белязано от една духовна нищета, която принизява човека до най-долните равнища на неговото съществуване и където ценности като морал, чест и достойнство са по-скоро блян. В свят, който пропагандира популярността, лукса и парите като еталон за подражание, всеки дръзнал да се о ...

На парчета се обича,
когато си строшен.
И пак светът ще тича,
пак ще бъде уморен.
А аз те мисля и очаквам ...

Катеричка Рунтавелка с бяла пухкава къделка,
сам- самичка във гората хрупка орехи, горката.
На дървото си играе, хем се чуди, хем се мае –
жълъди ли да си бели със черупките им цели,
или да си сготви чудна от листа чорбичка свидна? ...

По изборите им ще ги познаете,
прегръщат любовта и светлината.
Ще кажете: Как скрит е в тебе рая ти?
Фантазия ти имаш пребогата.
А те са като всички и безкраен е, ...

Събудих се в ръцете ти веднъж,
небето беше кротко и щастливо,
една сълза превърнала се в дъжд,
изми нюансите на всяко сиво.
Тогава някак си го проумях, ...

Пустее плажът, вятърът притихнал,
самотен гларусът унил кръжи.
И този бряг, от векове привикнал,
в студена сол и спомени лежи.
Не си до мен, ала те помня още, ...

В спомена имах своето всичко.
Росни поляни, слани, планини.
Вятър измете всичко прилично,
а пулсът сърдечен, запрепуска самин.
Пътят не бе труден, а благодат! ...

БОГ НА СЕДМИ КОЛОВОЗ
… понякога на гарата във Варна стърча самин – на седми коловоз,
и все така се надам и си вярвам, че ще пристигне с бързия Христос,
да го прегърна с обич на перона! – все туй мечтах си хиляди лета,
и с куфара му – минало 100 тона, да литна като птица над света, ...

Преваля. И небето е ведро
от лъчи и от синия цвят.
И щастливата есенна щедрост
как се лее. Денят е богат.
В тишината на скритите мисли ...

Огледалце, огледалце на стената,
защо изпитваш болка тъй позната?
Защо се виждам все по-ясно в тебе?
Защо сълзите скриваш със усмивка?
Пренасяш ли огромното си бреме ...

В глумилище и маскарад
Време върви така славно.
Раздават се шеги плавно
Ах, празничен, весел заряд.
Смях, забава, блаженство ...

С Л Е Д А
Едва когато си на себе си по-верен
от вярата на тримата влъхви,
можеш спокойно бриза вечерен
на живота си в края,да вдъхнеш. ...

Епилирани,
гримирани,
филмирани,
програмирани,
мъже... ...