Тишината, която остави любовта
Тишината, която остави тази моя любов,
не е празнота —
а тихо ехо, което още диша.
Като последен шепот, ...

Абитуриент Балкан Ганьовски изкапризничи веднъж да се вози както простосмъртните на градски автобус.
През задницата му направо нахълта с подарения от великославния си дядо грохотен болид.
. . .

В ден хикс, година неизвестна,
безцелно се шляя напук на целта.
Обесен на котва, от кораб потънал,
аз шмугвам се в тягостносива тълпа.
Предаден от минало с ванти скриптящи, ...

Разказ №5
Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов
„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“
Разказвачът
Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната ...

Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...

От утре знам, ще бъда друга,
но може да съм още днеска,
ще бъда стихотворна луга
с красива огнена прическа
и ще разлея в тишината ...

Когато тъмната бездна по-добра е
от земна мъка, скръб, празнота.
Изгрялата Венера наш сигнал е
да действаме с празна, тежка нам душа.
Давай, момко, сега или никога, ...

До теб, приятелко моя
Лоши чувства към теб аз нямам,
но някак и с добро не мога да остана.
Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,
но уви тишината щеше да се отзове по-добре. ...

Тишина. А в тишината – ти.
Самота. И в самотата
птичка тъжна лети.
В пустиня тихо живея –
щастлива, недостижима. ...

А от утре захвърлям дрипите,
или фалш е, или е поза.
И ще пия каквото сипете,
и на облаци ще се возя.
А от утре... дошло е утре -то, ...

Вечер. Не помръдвам. Не говоря,
и не присъствам сякаш. Няма ме.
Смелост липсва, за да ти отворя
сърцето си. И днес то нямо е.
Не тръгват покрай мен секундите – ...

Накрая остава само споменът за теб:
дали си бил красив или грозен,
добър човек беше или нервозен,
работлив или мързел всевъзможен.
Променил ли си съдбата на някого, ...

До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана, ...

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

За 'малките камъчета' ... Умеем ли да се вглеждаме в живота ни в най-дребничкото, почти незабележимото ... Дали сме достатъчно наблюдателни - безкрайно важно е не само според мен, като ми се ще да споделя и някои мои мисли ... ‘Малките камъчета обръщат колата‘, е казал народът ... Често, ние май под ...

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...

На прага на душата ми не спират хо́ра,
обрасъл е със гняв, затулен от тъга.
Отдавна уморих се с видения да споря,
пороят на живота не свършва със дъга.
Оттатък, светлината, да тежи на други, ...

Когато сутрин пия си кафето
със любопитство гледам в новини
какво ще се роди пак под небето
с преплетените наши съдбини.
Една-две катастрофи най-напред ...

Един разбойник поговори с мен
за светлото и тъмното в живота.
За злобата на днешния ни ден
и своята пътека към Голгота.
Как седнал на нелепия си трон ...

Под кожата ѝ вените са карта –
изящен път, туптящ с болезнен пулс,
изпълнен до пределите си с жажда,
кънтящ като след тежък земен трус…
вселената разтърсил до основи, ...

Мисълта за теб –
спокойствие.
Споменът –
буря,
връхлитаща ...

Грабене
с две ръце.
Мамене
без сърце.
Телесно сношение - ...

Защо и днес за тишина копнея?
Защо бленувам за споделеност
тихо приземена, есенно мъдра?
Защо във ромоленето на капките
дъждовни откривам нежността? ...

Високо над Марица и мокрите жита.
Там, дето само птица, сканира есента.
Небето си разкъса сърцето изведнъж…
И хукна от баира, щастлив и топъл дъжд!
Денят се преобърна, от стръмните скали, ...

Свети Архангел Михаил
със смелост се въоръжил
и шътнал в пъкълото Сатаната,
Любов и мир за да е по Земята!

Ще ти спусна нежна вечер
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...

Разказ №4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...

Лилава котка със сини очи сгушила се в полукръг.
Лилава котка с половин сърце,
Неинтересуваща се от света като такъв.
Розова котка с кафеви очи сгушила се в полукръг.
Розова котка, търсеща да даде своето полусърце на друг. ...

Гаврош след залеза — онова лято
След залеза градът притихва,
а по лампите се лепи прахът на дългия ден.
Един малък гаврош прескача локвите,
сякаш сам ги е нарисувал, ...

Изкуственият Интелект неумолимо настъпва и бавно се вплита в нашето ежедневие. Спомням си преподавателят ми по психология как доказа, че дяволите имат опашка – елементарно е - никой не ги е виждал и всичко, което кажете за тях ще е вярно. Има вече огромно количество постове, които възторжено обясняв ...

За три жени аз пиша тези думи,
те години вече съществуват,
запретнали ръкави, не умуват,
що има зли тайфуни, а щурмуват!
На прага на 90-те с воля неотразима, ...

Кики и Майки,
две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.
Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,
че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.
Не бях до вас, когато това се случи. ...