— Къде отиваш?
Попитах го една вечер,
когато часовникът
звучеше по-силно от сърцето ми.То седеше до мен
старо като първия изгрев ...

НЕСПОДЕЛЕНАТА ТАЙНА
Да можеш да си тръгнеш, ако трябва,
налага ли се – да останеш дълго.
Разкъсван между правдата и хляба,
разбираш, че понякога си лъгал. ...

Като вятъра на лятото отиде си,
без дори да кажеш "Сбогом!".
Като въздишка някоя на влюбен,
остави само цветен спомен!...
А как рисуваше с очите си - ...

Една баба се гътнала, но все пак успяла да набере съседката си по телефона:
— Маро, чуй ма, вече не съм онлайн и като звъннеш, няма да вдигам.
Мара чула посланието, но не повярвала и звъннала. Оная вдигнала.
— Ма ти що вдигаш, ма, нали каза, че си се гътнала?
— Гътнах се — рекла другата, — но само в ...

Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Христо Смирненски, „Червените ескадрони“
И какво сега да кажа,
че грима да не размажа? ...

Дрипавите ми стихоподобни
парцалено-мутиращо се смеят,
нямат секси строги форми
и пред свинете бисерно не греят.
Не са изчукани със длето съвършено ...

Спомени от стари срещи
през капчука времеви изтичат
капките валежни днешни
вчерашния зной отричат
и отмиват тъмнина коварна. ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава четиридесет и първа
Злокобно преобразяване
Няколко облачни - и затова по-меки - дни в безветрие и без снеговалежи, последвани от туртюп с обилен сняг и леден вятър; сетне половин туртюп тихо, ала изключително мразовито време с нощни ...

Вече беше ясно – най-после щеше да има снаха. Откога Петранка чакаше този момент! Косьо беше вече на тридесет, а все още ерген. За личния му живот не знаеше почти нищо, а и той си беше потаен от малък. Бусманци не беше далеч, но той рядко си идваше. Бе заживял в София още след техникума – реши да бъ ...

Масата беше почистена. Съдовете от снощната вечеря бяха измити. Единствено на масата стоеше една празна солница.
Мъжът и жената, който се грижеха за масата и за солницата, на младини посрещаха много гости. Идваха приятели, роднини и познати. Жената готвеше и посрещаше всички с добро сърце и винаги г ...

Ставай, Зайко! - викна мама,
време за училище настана.
Бързо зъбките си ти измий
и вратлето и нослето си изтрий!
Днес е първият учебен ден, ...

Да погалим нежно тези струни,
по грифа те ще завибрират.
В такт с емоцията помежду ни,
щом пръстите ни ги допират.
Музиката ще звънти от тях, ...

Вълнувам се от монолага,
а ти на сцената пламтиш!
Поел две роли и не мога
да дишам, а пък ти гориш!
За малко сядаш за отмора, ...

Тайно в хорските очи се взирам,
притворните да разчета.
Тези слепи са, а от тез извира
ласкателство и клевета.
Блестящи, пъргави са други, ...

Светът навън с желание е пълен,
паважът пие есенния хлад.
Мълчиш ли - любовта ти се изплъзва
а думи кой ли връщал е назад.
Тя идва като малка запетая ...

КАНТАТА ЗА КРАЯ НА ЛЯТОТО
Бе дълбока и звездна нощта
и от страсти горещи кипяща.
Хор щурци като гръм прокънтя –
сякаш песен прощална ни праща. ...

- Днес съм дошла с толкова много и толкова интересни новини, скъпи Жорж, че когато приключа с теб, сърцето, което се крие в тези прекрасни гърди - и тя сложи ръката си на гърдите ми. - ще тупти бурно, а ти би ме умолявал за une grosse bise, но аз ще кажа "Не!", защото нашата любов е sans passion.
Се ...

Събота, още е събота, събота –
още е рано и светло.
Още душата ми жадна е ръбеста,
суха от жегите летни.
Вятърът тича по прашните улици – ...

Шегуваше се лятото в Созопол:
от таратора леко изтрещях.
Вампирите край местния некропол
с цените си ме скъсваха от смях.
Озорих се от слънчевото време, ...

По-умилителна картина от вчерашната, май не си спомням да съм виждала... Живея близо до детската градина, която синът ми посещаваше преди години... Чудесно детско заведение, едно от най-хубавите в града... Поддържано - и в огромния двор, и вътре, където от нашия квартал гласуваме по избори... Минава ...

"Пораснал си!"- ми каза мама днес.
"Не си дете, а същи Херкулес!
Чуй, как звънче училищно звъни.
От утре първокласник ще си ти."
Ще сложим в раничката закачлива- ...

Радост, тръпка, плахост
тупкат във гърди.
Но и тиха сладост,
копнеж за игри.
Първокласник ставам ...

Стоя пред теб безмълвно и смирено,
а ти не спираш своя ход безкраен.
В очите ми едно отминало време,
във твоите един въпрос безкраен.
— Кажи ми, Време, накъде отиваш? ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава четиридесета
На дъх от вража власт
Началото на третия туртюп от есента, 15 хатума северно от Периметъра
Новата „порция“ болка го заля - по-силна от всякога! За пореден път стисна изпочупените си от стискане зъби. Този път, както напо ...

Епитафия на предстоящото начало
Под прикритие на Виктор Божинов и компания,
всичкото това изобщо можеше, да го няма,
ако чрез България Бог бе дарил Енергия на света,
но всъщност, наистина няма как да изчезне ...

Тъмна бездна тлее в сърце,
с годините болката не ще намалее,
щом дете вътре в мен се бори да живее.
Свободата – утопична е тя,
чакаш я и сякаш не идва. ...

Вълните тихичко скалата прегръщат,
а залезът гасне в далечния хоризонт.
Спомени веднага при мен се завръщат,
за една любов без бряг и подслон.
Ти беше морският вятър в косите, ...

Мъж:
През огън и искри преминах,
пътищата свои изгорих.
През пламъка в нощта се взирах
и търсех твоите следи. ...

писането
по поръчка е
словосамоотлъчка

Различната пътека на живота
над върхове високи криволичи.
По нея аз вървя със съвест чиста -
на пътища широки не прилича.
(Различната пътека на моя живот ...

От всички природни чудеса
най-възвишена, най-прекрасна
е чувствителната ти душа.
Чиста като коралова лагуна,
не познава злото, ...

Пърденето е висша добродетел,
а дяволът, най-честният свидетел,
във този свят от скрупули съблечен
и сякаш че от векове обречен...
А девственици на режим от садо ...

Събитията в Чехословакия през месец август от 1968-а година преминаха. Туристите от тази братска страна, които посещаваха страната, не идваха в България, за да ги коментират, а на почивка, повече по навик...
На плажа в Иракли, където Дончо намери подходяща среда, той се запозна с една хубавица от Бъ ...

До село Христина и Стефан пътуваха в пълно мълчание. Скръбната вест стресна нея в монотонното ѝ трудово ежедневие и наруши неговото безгрижие: тя беше тръгнала направо от фабриката, защото бригадирът не я освободи от смяната, а вечно безработният ѝ мъж не бе могъл да си доиграе белота.
"Мама умряла. ...

Слънцето бе изгряло преди час, но дворецът сякаш още бе потънал в мрак. Орсен Анторн стоеше мълчаливо до леглото. Изпод златистата плащеница можеше да види как се подава бледа кокалеста ръка. Останалото не бе гледка, която искаше да си припомни отново. Онова, което някога бе крал Бертранд, сега не б ...